ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. С., 06.11.2015 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 4887
по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 03.02.2012 г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “П.” ЕООД с ЕИК ******** изготвените от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството и Списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както и Списък на служебно приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството по чл. 687, ал. 2 от ТЗ.
На 12.06.2015
г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “П.” ЕООД с ЕИК ********
изготвените от синдика Допълнителен списък
на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството и Допълнителен списък
на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688,
ал. 1 от ТЗ.
На 03.08.2015
г. са обявени в Търговския регистър по партидата на “П.” ЕООД с ЕИК ********
изготвените от синдика Допълнителен списък №
2 на приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството и Допълнителен
списък № 2 на неприетите от синдика вземания, предявени по реда
на чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приети от синдика вземания, включени в обявения на 03.02.2012 г. Списък на приетите от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, са подадени следните възражения: възражение с вх. № 14643/09.02.2012 г., подадено от кредитора “В.Т. К.”, Ш. срещу приемането от синдика на вземането му “под условие”; възражение с вх. № 14645/09.02.2012 г., подадено от кредитора “В.Т. К.”, Ш. срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”; възражение с вх. № 15165/10.02.2012 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш.; възражение с вх. № 15163/10.02.2012 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”; възражение с вх. № 14920/10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД срещу вземанията на кредитора “С.” ЕООД, на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, на кредитора “В.Т. К.”, Ш., на кредитора НАП, както и срещу приемането от синдика “под условие” на привилегията на вземането на “Р. (Б.)” ЕАД и непроизнасянето на синдика относно законната лихва за забава, претендирана от този кредитор; възражение с вх. № 15297/13.02.2012 г. /с пощенско клеймо от 10.02.2012 г./, подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “М.О.” ЕООД; възражение с вх. № 15298/13.02.2012 г. /с пощенско клеймо от 10.02.2012 г., заедно с възражение с вх. № 15298А/15.02.2012 г., възражение с вх. № 15298Б/15.02.2012 г. и възражение с вх. № 15298В/13.02.2012 г./, подадено от кредитора “Б.” ЕООД /цесионер по договор от 06.02.2012 г./ срещу вземането на кредитора “М.О.” ЕООД; възражение с вх. № 15298А/13.02.2012 г. срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”; възражение с вх. № 15298Б/ 13.02.2012г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш.; възражение с вх. № 15298В/ 13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора “С.” ООД.
Извън срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приети от синдика вземания, включени в обявения на 03.02.2012 г. Списък на приетите от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, са подадени следните възражения: възражение с вх. № 15992/14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”; възражение с вх. № 15992А/14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш.; възражение с вх. № 15992Б/14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “С.” ООД; възражение с вх. № 52407/15.05.2012 г. от длъжника “П.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш..
В срока по
чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу приети
от синдика вземания, включени в обявения на 12.06.2015 г. Допълнителен списък
на приетите от синдика
вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 688,
ал. 1 от ТЗ, е подадено от
длъжника “П.” ЕООД възражение с вх. № 80753/22.06.2015 г. /пратка
4723 от 19.06.2015 г./ срещу вземанията на кредитора “П.2.” ООД, на кредитора “В.И К.”
ЕАД ***, на кредитора “Д.П.Е.Б.” АД, на кредитора “П.Л. Б.” ЕАД, на кредитора “Х.
А. - А.А.” ООД под т. 5
и т. 6, на кредитора “Б.т.к.” АД и на кредитора Държавата
чрез НАП.
В срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу неприети от синдика вземания, включени в обявения на 12.06.2015 г. Допълнителен списък на неприетите от синдика вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, е подадено възражение с вх. № 80636/22.06.2015 г. /с пощенско клеймо от 19.06.2015 г./ от кредитора “Х.А.Р. Б.” ООД (с предишно наименование “Х. А.-А.Л.” ООД).
Не са
подадени възражения в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ срещу включените вземания в
Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.), в Списъка на
служебно приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството по чл. 687,
ал. 2 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.), в Допълнителния списък № 2 на приетите от
синдика вземания на кредитори на дружеството, предявени по реда на чл.
688, ал. 3 от ТЗ (обявен в
Търговския регистър на 03.08.2015 г.) и в Допълнителния списък № 2 на
неприетите от синдика вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския
регистър на 03.08.2015 г.).
Съдът, като
взе предвид изготвените от синдика списъци, направените възражения, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
По подадените възражения са представени становища от синдиците на “П.” ЕООД, действали в съответен период, които съдът е взел предвид.
По възражение с вх. № 14643/09.02.2012 г., подадено от кредитора “В.Т. К.”, Ш. срещу приемането от синдика на вземането му “под условие”, включено под т. 6 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Съдът намира подаденото възражение за допустимо.
Кредиторът “В.Т. К.” е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 1176/06.01.2012 г. Вземанията произтичат от 193 броя менителници на обща стойност от 7 641 078 евро /или 14 944 469,58 лева/, издадени от “В.Т. К.” в собствена полза, акцептирани от платеца по менителниците “П. Т. и Л.” ЕООД (с променено наименование “С.Д. - Т. и Л.” ЕООД) и авалирани от длъжника “П.” ЕООД), както и 90 063,76 лева – изтекли лихви по пет менителници от 14.05.2010 г. /датата на подаване на заявления по чл. 417 от ГПК/ до 05.12.2011 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност/ и 103 466,26 лева – разноски за такси, за адвокатски хонорар, за преводи и др. разноски по издаването на заповедите за изпълнение, изпълнителни листа, образуване на изпълнително дело № 20108040400387 при ЧСИ Д.Н., водене на дела за установяването на вземанията по менителниците и водене на дела за защита срещу въззивните жалби на длъжника.
В съдебно заседание на 18.06.2013 г. и съдебно заседание на 13.10.2015 г. процесуалният представител на кредитора “В.Т. К.” прави изявление, че поддържа предявеното вземане в размер на 744 953,30 лeва, представляващо признатите от Б.кия окръжен съд и Б.кия апелативен съд вземания на “В.Т. К.” по 5 менителници, и оттегля предявеното вземане над тази сума до пълния размер.
Длъжникът оспорва вземането на кредитора “В.Т. К.”. Твърди, че менителниците са издадени като обезпечение на каузална сделка – продажби на тежкотоварни превозни средства. Посочва, че макар договорът за продажба да е сключен между “В.Т. К.” и “С.Д. - Т. и Л.” ЕООД, то вноските по погасителния план се заплащат на ВФС И. АБ, а не към “В.Т. К.”. С молба от 30.10.2013 г. прави възражение за прихващане на предявените от “В.Т. К.” със свое вземане към кредитора от 449 300 евро, равняващи се на 878 754,41 лева, представляващи недължимо платени суми от длъжника към този кредитор в периода м. януари – м. май 2008 г.
При така установеното, съдът намира следното:
В списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, синдикът М. е приел вземането на кредитора “В.Т. К.” под условие, като е посочил, че “задължението на авалиста е акцесорно на главното задължение” и “дълга на “П.” ЕООД към кредитора е в пряка зависимост от приемането, респ. неприемане или установяване с влязло в сила решение по иск по чл. 694 от ТЗ на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на главния длъжник” - “СД – Т. и Л.” ЕООД.
Менителницата като вид ценна книга е абстрактна едностранна сделка по дефиниция. За да възникне вземането е необходимо менителничният документ да е действителен.
Менителницата
се издава в строго определена форма и съдържа задължителните еквизити, изисквани
от законите в съответната държава и съобразени с международните
правила. В тази област през 1930 г. в Женева е приета Международна конвенция за
менителниците и записите на заповед, според която се препоръчва уеднаквяване на
менителничното законодателство и пР.гането на еднообразни правила. Конвенцията
предвижда осем задължителни реквизита за менителницата, които са реципирани до
голяма степен от българския законодател в чл. 455 от Търговския закон – 1. Наименование “менителница”
на съответния език, на които е издадена, вписано като заглавие или в самия
текст; 2. Място, дата и година на издаване: ако мястото не е посочено се
приема, че менителницата е издадена в седалището на трасанта; Месецът задължително
се изписва с букви; 3. Безусловно нареждане да се плати определена парична сума, посочена
цифром и словом: менителницата се издава като правило във валутата на платеца;
4. Име на трасата, които следва да извърши плащането: ако тя е издадена
срещу няколко трасата те отговарят солидарно за плащането на
паричната сума; 5. Име на ремитента, които е основният кредитор в сделката и
първи собственик на менителницата; 6.
Срок на плащане (падеж), които валиден за цялата сума на менителницата: посочва
се като фиксирана дата или като допълнителен срок след издаването или
предявяването й; 7. Място на плащане,
което следва да бъде само на един адрес: ако не е посочено, приема се, че
е седалището на платеца; 8. Подпис на издателя.
При менителница с международен елемент Търговският закон в Глава
тридесет и трета определя приложимия закон, съобразно стълкновителни
норми на международното частно право. Съгласно чл. 564, ал. 1 от ТЗ, формата и съдържанието на менителницата се определят според
закона на мястото, където са подписани. Съгласно чл. 565, задължението на платеца по менителницата се определя от
закона на мястото на плащането, а задължението на другите подписали лица се
определя от закона на мястото, където са положени подписите.
Менителниците, предмет на вземанията на този кредитор, са с платец - “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалист “П.” ЕООД, издадени в гр. Г., Ш. и с дата на издаване 27.11.2007 г. и за сумата от 85978 евро, съответно на 24.03.2008 г. за сумата от 13860 евро, съответно на 17.12.2007 г. и за сумата от 37518 евро, съответно на 18.12.2007 г. и за сумата от 132111 евро, съответно на 27.11.2007 г. и за сумата от 15530 евро. И петте менителници са с падеж - 01.02.2009 г.
Предвид описаните по-горе стъкновителни норми, уредени в Търговския закон, съдът намира, че в случая е приложим шведския закон – Закон за менителниците и записите на заповед, извлечени от който е представено от кредитора “В.Т. К.”. В чл. 32 от този закон е предвидено, че лицето, което е подписало поръчителството, отговаря в същия размер и степен както лицето, за което е поръчителствало. Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата. Т.е. предвидена е самостоятелност на задължението на поръчителя по отношение на задължението на лицето, за което е дадено поръчителството. Тази самостоятелност обуславя неоснователността на довода на синдика за включване “под условие” на вземането на кредитора “В.Т. К.”, че същото било в зависимост от вземането към “СД – Т. и Л.” ЕООД.
С оглед на горното и като пР.га съответната материална норма за задълженията на поръчителя по менителницата, съдът намира, че длъжникът “П.” ЕООД като поръчител отговаря в същия размер и степен както и платеца - “П. Т. и Л.” ЕООД.
Неоснователно е възражението, че лицето, което е подписало менителниците от името на длъжника “П.” ЕООД, не разполагало с представителна власт за това. Представените по делото менителници от името на длъжника “П.” ЕООД са подписани от С. П. съгласно Пълномощно № 3800/16.04.2007 г. на Нотариус № 208, Н., както е отбелязано във всяка от тях. Петте менителници са подписани през 2007 г. и 2008 г., през който период едноличен собственик на капитала на “П.” ЕООД е бил ЕТ “П. - С. П.” чрез С. П..
Съгласно стъкновителната норма на чл. 563 от ТЗ,
способността на едно лице да се задължава по
менителница се определя според неговия национален закон, т.е. в случая
българския Търговски закон. Разпоредбата на чл. 147 от ТЗ предвижда, че
едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично
или определено от него управител лице, т.е. в случая С. П. не е трето лице –
пълномощник, а едноличен собственик на капитала чрез регистрирания едноличен
търговец, и като такъв е имал правомощия да подпише менителниците като поръчител,
поемайки валидно менителничното поръчителство.
Вземанията, които се поддържат от кредитора “В.Т. К.”, са присъдени в съдебни производства между длъжника и този кредитор, което не се оспорва от страните по възражението и за което са представени писмени документи в настоящото производство, както следва:
1. Със заповед № 492/21.05.2010 г. по ч.гр.д. № 667/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Н. е разпоредено длъжниците – платецът “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалистът “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплатят солидарно на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 85978 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2010 г./ до окончателното плащане, ведно с разноски в размер на 8 222,66 лева. Посочено е, че вземането произтича от менителница, издадена на 27.11.2007 г. в гр. Г., Ш., с издател и поемател - “В.Т. К.” – Ш., платец - “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалист “П.” ЕООД, с падеж 01.02.2009 г.
С решение № 146/04.05.2011 г. по т.д. № 447/2010 г. по описа на Б.ки окръжен съд по иск с правно основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че по менителница от 27.11.2007 г., приета от платеца “С.Д. – Т. и Л.” ЕООД (старо фирмено наименование “П. Т. и Л.” ЕООД), ЕИК ********, и “П.” ЕООД, ЕИК ********, в качеството на поръчител на платеца, дължи на “В.Т. К.” – Ш., сумата от 85 978 евро, както и е осъден “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 14 802,50 лева – представляваща съдебно-деловодни разноски.
2. Със заповед № 503/21.05.2010 г. по ч.гр.д. № 666/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Н. е разпоредено длъжниците – платецът “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалистът “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплатят солидарно на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 13860 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2010 г./ до окончателното плащане, ведно с разноски в размер на 2186,15 лева. Посочено е, че вземането произтича от менителница, издадена на 24.03.2008 г. в гр. Г., Ш., с издател и поемател - “В.Т. К.” – Ш., платец - “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалист “П.” ЕООД, с падеж 01.02.2009 г.
С решение № 224/03.08.2011 г. по т.д. № 445/2010 г. по описа на Б.ки окръжен съд по иск с правно основание чл. 422 от ГПК е прието за установено по отношение на “П.” ЕООД, ЕИК ********, в качеството му на поръчител (авалист) по менителница от 24.03.2008 г., че “П.” ЕООД, ЕИК ********, в качеството му на поръчител (авалист) по менителница от 24.03.2008 г., дължи на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 13860 евро, за която в процедурата по заповедно производство по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 666/2010 г. по описа на НРС е издадена заповед за плащане № 503/21.05.2010 г. от НРС, както и е осъден “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на “В.Т. К.” – Ш. разноски по делото в размер на 3518,63 лева.
3. Със заповед № 502/21.05.2010 г. по ч.гр.д. № 664/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Н. е разпоредено длъжниците – платецът “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалистът “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплатят солидарно на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 37518 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2010 г./ до окончателното плащане, ведно с разноски в размер на 4165,45 лева. Посочено е, че вземането произтича от менителница, издадена на 17.12.2007 г. в гр. Г., Ш., с издател и поемател - “В.Т. К.” – Ш., платец - “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалист “П.” ЕООД, с падеж 01.02.2009 г.
С решение № 179/25.07.2011 г. по т.д. № 446/2010 г. по описа на Б.ки окръжен съд по иск с правно основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че “П.” ЕООД, ЕИК ********, в качеството на авалист, дължи на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 37518 евро по менителница, издадена на 17.12.2007 г., акцептирана от платеца “С.Д. – Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ******** (старо фирмено наименование “П. Т. и Л.” ЕООД), както и е осъден “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 1467,58 лева, представляваща направени разноски по делото за довнесена държавна такса.
4. Със заповед № 507/21.05.2010 г. по ч.гр.д. № 668/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Н. е разпоредено длъжниците – платецът “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалистът “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплатят солидарно на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 132111 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2010 г./ до окончателното плащане, ведно с разноски в размер на 6042,05 лева. Посочено е, че вземането произтича от менителница, издадена на 18.12.2007 г. в гр. Г., Ш., с издател и поемател - “В.Т. К.” – Ш., платец - “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалист “П.” ЕООД, с падеж 01.02.2009 г.
С решение № 120/20.04.2011 г. по т.д. № 434/2010 г. по описа на Б.ки окръжен съд по иск с правно основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че по менителница от 18.12.2007 г., приета от платеца “С.Д. – Т. и Л.” ЕООД (старо фирмено наименование “П. Т. и Л.” ЕООД), ЕИК ********, “П.” ЕООД, ЕИК ********, в качеството на поръчител на платеца, дължи на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 132111 евро, както и е осъден “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 5167,73 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
5. Със заповед № 496/21.05.2010 г. по ч.гр.д. № 664/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Н. е разпоредено длъжниците – платецът “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалистът “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплатят солидарно на “В.Т. К.” – Ш. сумата от 15530 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2010 г./ до окончателното плащане, ведно с разноски в размер на 1162,90 лева. Посочено е, че вземането произтича от менителница, издадена на 27.11.2007 г. в гр. Г., Ш., с издател и поемател - “В.Т. К.” – Ш., платец - “П. Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ********, и авалист “П.” ЕООД, с падеж 01.02.2009 г.
С решение № 148/28.04.2011 г. по т.д. № 433/2010 г. по описа на Б.ки окръжен съд по иск с правно основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че по заповед № 496 от 21.05.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 665/2010 г. по описа на Н.ския районен съд ищецът “В.Т. К.” – Ш. има вземане против ответника “П.” ЕООД, ЕИК ********, за сумата от 15530 евро, дължима по менителница, издадена на 27.11.2007 г. в гр. Г., Ш., платима в гр. Г., Ш., с падеж 01.02.2009 г., по която ищецът е издател и поемател, а ответникът е поръчител за платеца “С.Д. – Т. и Л.” ЕООД, ЕИК ******** (бивше “П. Т. и Л.” ЕООД), както и е осъден “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на “В.Т. К.” – Ш. разноски в размер на 4175,92 лева.
С решение № 68/19.09.2011 г. по т.д. № 173/2011 г. по описа на Апелативен съд – Б. е потвърдено решение № 148/28.04.2011 г. по т.д. № 433/2010 г. по описа на Б.ки окръжен съд и е осъден “П.” ЕООД, ЕИК ********, да заплати на “В.Т. К.” – Ш. направените пред апелативния съд разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 3 172,44 лева.
Видно от мотивите на решенията, в съдебните производства са обсъждани възраженията на длъжника “П.” ЕООД относно неизвършването на протест по ценната книга и самостоятелната отговорност на авалиста по менителничния ефект с оглед разпоредбите на шведския материален закон – Закон за менителниците и записите на заповед, предвид че менителниците са издадени в Г., Ш. и са с място на плащане – Г., Ш.. В решенията е прието, че “П.” ЕООД, като поръчител за платеца, отговаря да заплати в същия размер и степен, както и лицето, за което е поръчителствал.
Неоснователно е направеното при условията на евентуалност възражение от страна на длъжника за прихващане на сумата от 449 300 евро, равняващи се на 878 754,41 лева, представляващи недължимо платени суми от длъжника към “В.Т. К.” в периода м. януари – м. май 2008 г., по аргумент от разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ, обявяваща за като недействително спрямо кредиторите прихващането, направено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Сборът на 284 997 евро или 557 405,68 лева - главници по петте менителници възлиза на, 90 063,76 лева – присъдени изтекли лихви по петте менителници, считано от 14.05.2010 г. /датата на подаване на заявленията/ до 05.12.2011 г. /датата на откриване на производството по несъстоятелност/, и 103 466,26 лева - претендираните разноски по молбата на този кредитор, възлиза на общата сума от 750 953,30 лева.
Кредиторът “В.Т. К.” поддържа предявеното
вземане за по-малка сума в размер на 744 953,30 лева по
петте менителници с платец “СД – Т. и Л.” ЕООД и поръчител “П.” ЕООД, поради
което и предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че вземане в общ
размер на 744 953,30 лева следва да бъде
оставено в списъка за приети вземания, а вземането за горницата над
744 953,30 лева до 15 138 179,60 лева
следва да бъде изключено от списъка.
По възражение с вх. № 15165/10.02.2012 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено под т. 6 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 14920/10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД в частта за оспорване вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено под т. 6 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 15298Б/13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено под т. 6 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Съдът намира, че следва да разгледа гореописаните възражения съвместно, предвид че същите се отнасят до оспорване на предявеното в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и прието от синдика вземане на кредитора “В.Т. К.”, Ш..
Съдът намира подадените възражения за допустими.
Възразилият кредитор “О.Б.Б.” АД оспорва вземането, като сочи, че независимо че менителниците са абстрактни сделки, то същите се поемат във връзка с каузална сделка. Сочи, че ако задълженията по каузалната сделка са погасени или недължими, то не се дължало плащане по менителницата. Възразява, че при договор за финансов лизинг, ако не се плати, се връща лизинговата вещ. Твърди, че предявените вземания по менителниците значително надхвърляли действително дължимото. В съдебното заседание, проведено на 13.10.2015 г., възразилият кредитор прави изявление, че не поддържа направеното възражение в частта до размера на сумата от 744 953 лева., ако вземането бъде прието в този размер.
Възразилият кредитор “Р. (Б.)” ЕАД оспорва вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш.. Твърди, че не са представени доказателства, че менителниците са предявени за плащане било на платеца, било на авалиста, поради което “В.Т. К.” било загубило правата си срещу авалиста съгласно чл. 53 от Швецския закон /аналогичен на чл. 514 от ТЗ/. Оспрова, че С. П., който е подписал менителниците от името на длъжника, не разполагал с представителна власт да поема менителнични задължения като пълномощник на “П.” ЕООД. Твърди, че е вписано пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ и голяма част от вземанията към кредитора “В.Т. К.” били погасени, за което този кредитор не е информирал синдика. Оспорва претендираните разноски от кредитора.
Възразилият кредитор “Б.” ЕООД оспорва вземанията като недоказани. Сочи, че зад абстрактната сделка съществува каузално правоотношение, което не се установява от кредитора с представените документи към молбата за предявяване на вземанията. Сочи, че не са налице доказателства, че главният длъжник “С.Д. – Т. и Л.” ЕООД е спряло плащанията. Моли вземанията да бъдат изключени от списъка с приетите вземания.
С оглед изложените
съображения по-горе по подаденото възражение от самия кредитор “В.Т. К.”, Ш., и с оглед оттеглянето
на част от предявеното вземане от самия кредитор, сторено в хода на съдебното
производство по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, съдът намира за неоснователни подадените
срещу вземането възражения и същите следва да бъдат оставени без
уважение.
По възражение с вх. № 15992А/14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено под т. 6 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение вх. № 52407/15.05.2012 г., подадено от длъжника “П.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено под т. 6 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Законодателят е установил 7-дневен срок, считано от обявяването в Търговския регистър на списъците на приетите/неприетите от синдика вземания, за подаване пред съда на писмено възражение от длъжника или кредитор срещу прието или неприето вземане. Предвиденият срок в чл. 690, ал. 1 от ТЗ е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на длъжника или кредитор да оспори вземане, включено в списъка.
В случая списъкът с приети от синдика
вземания е обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г. и срокът за подаване
на възраженията срещу същия е изтекъл на 10.02.2012 г.
Възражението, подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД на 14.02.2012 г., е депозирано след изтичането на законоустановения седмодневен срок и
се явява недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане като
просрочено.
Възражението, подадено от длъжника “П.” ЕООД на
15.05.2012 г., е депозирано след
изтичането на законоустановения седмодневен срок и се явява недопустимо, поради
което следва да бъде оставено без разглеждане като просрочено.
По възражение с вх. № 14645/09.02.2012 г., подадено от кредитора “В.Т. К.”, Ш. срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, включено под т. 7 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 15163/10.02.2012 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, включено под т. 7 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 14920/10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД в частта за оспорване вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, включено под т. 7 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 15298А/13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, включено под т. 7 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012г.):
Съдът намира, че следва да разгледа гореописаните възражения съвместно, предвид че същите се отнасят до оспорване на предявеното в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и прието от синдика вземане на кредитора ЕТ “П. - С. П.”.
Съдът намира, че подадените възражения са допустими.
Кредиторът ЕТ “П. - С. П.” е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 1231/09.01.2012 г. Вземанията произтичат от договор за наем от 01.05.2008 г. и Споразумение от 01.08.2011 г., сключени между наемодателя ЕТ “П. - С. П.” и наемателя “П.” ЕООД, за обект: средство за подслон – хотел “Трявна” с административен адрес: гр. **************. В молбата за предявяване на вземанията кредиторът ЕТ “П. - С. П.” посочва, че длъжникът не му е платил сумите за наем на обекта по 9 бр. фактури, издадени за периода 30.05.2008 г. – 05.01.2009 г., на обща стойност от 83 534,85 лева. Съгласно договора за наем при забава в плащането наемателят дължал и неустойка от 0,1% за всеки просрочен ден от стойността на договорената месечна наемна цена.
Със споразумение от 01.08.2011 г. длъжникът писмено признал задължението си по договора за наем от 01.05.2008 г. и се задължил да заплати на ЕТ “П. - С. П.” сумата от 155 336,85 лева, от която 83 534,85 лева – главница и 71 772 лева – неустойка за забавено плащане до подписване на споразумението от 01.08.2011 г. Длъжникът се задължил със споразумението да заплати общата сума от 155 336,85 лева в шестмесечен срок, считано от подписване на споразумението, при договорна възнаградителна лихва в размер на 0,1% дневно върху сумата от 83 564,85 лева, а в случай на неизпълнение - неустойка в размер на 0,2% за всеки просрочен ден върху сумата от 83 564,85 лева. В молбата за предявяване на вземанията ЕТ “П. - С. П.” посочва, че лихвата по споразумението от 01.08.2011 г. възлиза на 15 041,52 лева, а неустойката по споразумението възлиза на 56 823,52 лева.
Предявява вземания в общ размер на 227 201,89 лева.
Възразилият кредитор “В.Т. К.”, Ш. оспорва вземането, като сочи, че търговците ЕТ “П. - С. П.” и “П.” ЕООД са свързани лица, а сключените сделки между тях са привидни. Посочва, че споразумението от 01.08.2011 г. е сключено две години и осем месеца след прекратяването на договора за наем и към тази дата голяма част от вземанията на ЕТ “П. - С. П.” за наеми и неустойки са били вече погасени с изтичане на тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД. Независимо от това длъжникът бил признал вземанията по прекратения договор и 4 месеца по-късно подал молба за откриване на производството по несъстоятелност. Липсвали данни за касов апарат, счетоводни документи и персонал на хотела, за да се приеме, че длъжникът е ползвал обекта.
Възразилият кредитор “О.Б.Б.” АД оспорва вземането, като сочи, че длъжникът никога не е извършвал хотелиерска или ресторантьорска дейност. Сочи, че ЕТ “П. - С. П.” и “П.” ЕООД са свързани лица към датата на сключване на наемния договор и до 17.06.2011 г., тъй като С. П. е бил едноличен собственик на капитала на “П.” ЕООД. Оспорва, че договорът за наем и споразумението са привидни сделки, поради което са нищожни. Оспорва, че подписите под тези документи от името на “П.” ЕООД са положени от управителя Т.П.. Оспорва уговорените неустойки като накърняващи добрите нрави и превърнати в източник на неоснователно обогатяване за ЕТ “П. - С. П.”. Посочва, че съгласно споразумението срокът от шест месеца за плащането на сумите изтича на 01.02.2012 г., а към 06.01.2012 г. - датата на предявяване на вземането от кредитора ЕТ “П. - С. П.”, срокът не бил изтекъл и съответно не се дължи претендираната неустойка от 56 823,52 лева. Претендира да бъде изключено от списъка с приетите вземания вземането в пълния размер от 227 201,89 лева, а като евентуално искане да бъде изключено вземането от 56 823,52 лева, представляваща начислена без основание неустойка.
Възразилият кредитор “Р. (Б.)” ЕАД оспорва вземането. Твърди, че договорите са между свързани лица и липсва достоверна дата на сключването им. Оспорва начислените неустойки като нищожни, поради противоречие с добрите нрави.
Възразилият кредитор “Б.” ЕООД оспорва вземането, като твърди, че договорът за наем е фиктивна и симулативна сделка, същият бил антидатиран и създаден за целите на настоящото производство. Със споразумението от 01.08.2011 г. не само, че се признавал дълг в голям размер, но и се уговаряла възнаградителна лихва и неустойка при забава, с което се увеличавал дългът на длъжника. Счита, че сумата от 143 637,04 лева са симулативни вземания, фиктивни и начислени за нуждите на производството по несъстоятелност, като същите не кореспондирали с ГФО на ЕТ “П. - С. П.” за 2008 г. и 2009 г., обявени в Търговския регистър. Претендира да бъде изключено от списъка с приетите вземания вземането в пълния размер от 227 201,89 лева, а като евентуално искане да бъде изключено вземането от 143 637,04 лева.
Кредиторът с оспорено вземане не изразява становище по подаденото възражение.
Длъжникът изразява становище, че признава задължението към едноличния търговец, тъй като било налице валидно облигационно отношение.
При така установеното, съдът намира следното:
Наведените от оспорилите кредитори съображения са, че договорът за наем и споразумението са абсолютна привидна сделка, която е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД вр. с чл. 17 от ЗЗД. При абсолютната симулация страните не желаят последиците на привидния акт, т.е. когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях. За да се уважи възражението за симулацията, следва да се установи, че обективираната в документа сделка не е уговорена в действителност, съответно изпълнена, както и че страните са се съгласили да направят изявленията само привидно обстоятелство, което съдът намира за недоказано в настоящото производство.
По делото обаче не се събраха доказателства, че оспорените вземания на ЕТ “П. - С. П.” за наеми за м. 08,2008 г. по фактура № **********/29.08.2008 г., за м. 09,2008 г. по фактура № **********/30.09.2008 г., наем съгласно договор /без период/ по фактура № **********/30.10.2008 г., наем съгласно договор /без период/ по фактура № **********/05.12.2008 г., наем съгласно договор /без период/ по фактура № **********/06.11.2008 г., наем съгласно договор /без период/ по фактура № **********/05.01.2009 г., касаят гореописания договор за наем. В тези фактури не е конкретизиран договор с посочена дата или обект, за който са издадени и съответно не може да се направи безспорен извод, че фактурите са относими към цитирания договор за наем, на който кредиторът ЕТ “П. - С. П.” основава вземането си в производството.
Същото се отнася и до фактури с основание “префактуриране на материали” под №№ **********/30.05.2008 г., **********/30.06.2008 г., **********/29.08.2008 г., издадени от ЕТ “П. - С. П.” на получателя “П.” ЕООД.
Подписаното на 01.08.2011 г. споразумение между този кредитор и длъжника, и направено от длъжника признание на вземането в съдебно заседание на 18.06.2013 г. не могат да доведат до извод за дължимост на оспорените вземания на ЕТ “П. - С. П.”. В случая следва да се отчита обстоятелството, че ЕТ “П. - С. П.” и длъжникът са свързани лица по смисъла на §1, т. 1 от ТЗ, тъй като към посочената дата на договора за наем - 01.05.2008 г., едноличен собственик на дружеството е С. П.. В случая длъжникът “П.” ЕООД признава неблагоприятен за него факт на наличието на вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, но като се отчете свързаността на лицата това признание не може да бъде прието с оглед особения характер на производството по несъстоятелност, целящо да удовлетвори всички реални кредитори на длъжника и разглеждано по-скоро като конкуренция на правата на кредиторите, а не на плоскостта кредитор-длъжник по отделно правоотношение.
Предвидените неустойки по договора за наем и споразумението от 01.08.2011 г. надвишават трикратно твърдяната главница от 83 564,85 лева. На годишна база неустойката по договора за наем и т.нар. “възнаградителна лихва” по споразумението възлизат на 36,5%, а неустойката по споразумението на годишна база възлиза на 73%.
Възразилите кредитори оспорват тези договорки като нищожни,
поради противоречие с добрите нрави, което съдът намира за основателно.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД
установява като нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец (по арг. от чл.
289 от ТЗ). Добрите нрави се определят като морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушение е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принциП.или произтичат от тях, приложими и в отношенията спрямо търговците. Трайно
установената практика на ВКС приема, че накърняване на добрите нрави в
обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато независимо
от нарушението на конкретна нормативна разпоредба, начинът на извършване и
целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за
равнопоставеност на страните в гражданския оборот (в този смисъл Решение
№126/1999 г. на ВКС, ІV Г. О.). Добрите нрави в обществения морал изискват
равнопоставеност на страните и справедливост при сключване на сделките. В
конкретния случай е налице несъответствие между твърдяната главница и уговорените
неустойки, включително наречената от страните “възнаградителна лихва”, които излизат извън
пределите на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и
противоречат на морала и добрите нрави. Те водят до неравностойно положение на
наемателя-длъжник спрямо наемодателя-кредитор и поради това се явяват нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
По изложените
съображения съдът намира, че възраженията на кредиторите срещу вземането на
кредитора ЕТ “П. - С. П.” са
основателни и това вземане следва да бъде изключено от Списъка на приетите от синдика вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
По възражение с вх. № 15992/14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, включено под т. 7 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Възражението е
подаденото на 14.02.2012 г., т.е. след срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, и се явява недопустимо, поради което
следва да бъде оставено без разглеждане като просрочено.
По възражение с вх. № 14920/10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД в частта за оспорване вземането на кредитора “С.” ЕООД, включено под т. 8 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 15298В/13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора “С.” ООД, включено под т. 8 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Съдът намира, че следва да разгледа гореописаните възражения съвместно, предвид че същите се отнасят до оспорване на предявеното в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и прието от синдика вземане на кредитора “С.” ООД.
Съдът намира подадените възражения за допустими.
Възразилият кредитор “С.” ООД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 1647/10.01.2012 г. Вземанията произтичат от комисионен договор от 01.04.2011 г., сключен между комисионера “С.” ООД и комитента “П.” ЕООД. В молбата за предявяване на вземанията кредиторът “С.” ООД твърди, че по този договор се е задължил да предостави на длъжника сума до 300 000 лева с цел извършване на парични преводи към трети лица, а длъжникът се е задължил да плаща комисионна в размер на 0,1% от преведената месечна сума, но не повече от 1 000 лева без ДДС месечно, лихва върху предоставената сума и да върне на “С.” ООД предоставената сума, включително да заплати неустойка при забава съгласно чл. 17.1. от комисионния договор. На 02.12.2011 г. между “С.” ООД и “П.” ЕООД бил сключен протокол за приемане на всички изпълнени сделки за месец ноември 2011 г., с който длъжникът се е задължил да предаде получената от него сума от 252 827,23 лева и възнаградителна лихва върху нея. Кредиторът “С.” ООД сочи, че за периода от 04.12.2011 г. /датата на изискуемост/ до датата на предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността неустойката по договора е в размер на 8 569,15 лева. Предявява вземането си в общ размер на 261 396,38 лева.
Възразилият кредитор “Р. (Б.)” ЕАД оспорва вземането. Твърди, че комисионният договор е сключен между свързани лица и липсва достоверна дата на представените документи. Нямало данни за изпълнението на тези задължения и оспорва, че твърдените от кредитора от “С.” ООД плащания са извършени със средства на длъжника “П.” ЕООД.
Възразилият кредитор “Б.” ЕООД оспорва вземането, като твърди, че комисионният договор е сключен между свързани лица и същият нямал достоверна дата и бил антидатиран. Оспорва сделката като фиктивна и симулативна, създадена за целите на производството по несъстоятелност и само за увреждане на кредиторите на “П.” ЕООД. В комисионния договор било уговорено, че преводите се извършват след направена заявка, а такива заявки не са представени като доказателства. Не се доказвало също, че плащанията са извършени от “С.” ООД на основание комисионния договор с “П.” ЕООД. Моли вземането на този кредитор да бъде изключено от списъка на приетите вземания.
Кредиторът с оспорено вземане не изразява становище по подаденото възражение.
Длъжникът изразява становище, че вземането е валидно и дължимо, доколкото касаело основната дейност на длъжника.
При така установеното, съдът намира следното:
Съгласно чл. 348, ал.1 от ТЗ, с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. За неуредени случаи чл. 348, ал. 2 от ТЗ препраща към разпоредбите за договора за поръчка в отношенията между доверителя и комисионера.
В чл. 285 от ЗЗД е уредено, че доверителят е длъжен да даде при поискване на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката и да му заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Т.е. по принципа при такива договори средствата за изпълнението им се осигуряват от доверителя, който е възложил работата.
В случая договореното в т.1.2. от комисионния договор, че “С.” ООД се задължава да предостави на “П.” ЕООД собствени парични средства в размер до 300 000 лева за извършването на банкови преводи към трети лица, представлява договор за заем по правната си същност. С тази договорка се нарушава общият принцип при комисионните договори, посочен по-горе, че средствата за изпълнение на възложените на комисионера действия (сделки) се осигурят авансово от комитента. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД при комбинация между привидно и прикрито съглашение се пР.гат правилата за прикритото, ако то отговаря на всички условия за действителност. Това означава, че правни последици в този случай все пак ще настъпят, макар и не тези, които са характерни за привидната сделка.
С посочената в т.1.2 от комисионния договор уговорка страните
са постигнали съгласие за сключване за предоставяне на заемни средства, оформено в писмен вид, като е поето
задължение за предоставяне на собствени на комисионера парични средства в
размер до 300 000 лева, т.е. заем. Уговорено е също заплащане на възнаграждение
за ползването на средствата в т. 15 от комисионния договор, независимо че
същото е наречено от страните “комисионна”.
Тъй като
претенцията на кредитора “С.” ООД е за връщане на предоставени парични суми по комисионния
договор, а не за възнаграждение (“комисионна”) за извършена услуга, в случая към прикритата сделка
следва да се приложат правилата на договора за заем.
Съгласно
българското законодателство договорът за заем е реален и сключването му следва да са налице при условията на
кумулативност два основни елемента от фактическия му състав - постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната сума. С фактическото
предаване на парична сума от заемодателя на заемателя е налице сключен реален договор за заем. По делото не са представени никакви доказателства от кредитора “С.” ООД за
реално предаване на заемните суми на длъжника. Наличието само на договор за заем (или уговорка в тази
насока) не е достатъчно основание и не води до презумцията, че между страните
действително е възникнало заемно правоотношение, по което се дължи изпълнение.
Последното е налице едва след доказване от страна на кредитора на реално
предаване на посочената в договора за заем сума на длъжника “П.” ЕООД, а не на
трети лица, каквито безспорни
доказателства в случая не са ангажирани.
Относно приемо-предавателния протокол, на който се основава вземането, съдът препраща към изложените по-горе съображения, касаещи взаимоотношенията между свързани лица.
След като е недоказано съществуването на главното вземане, неоснователно се явява и акцесорното вземане за неустойка.
По изложените
съображения съдът намира, че възраженията на кредиторите срещу вземането на
кредитора “С.” ООД са
основателни и това вземане следва да бъде изключено от Списъка на приетите от синдика вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
По възражение с вх. № 15992Б/14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “С.” ООД, включено под т. 8 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Възражението е
подаденото на 14.02.2012 г., т.е. след срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, и се явява недопустимо, поради което
следва да бъде оставено без разглеждане като просрочено.
По възражение с вх. № 15297/13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “М.О.” ЕООД, включено под т. 2 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
По възражение с вх. № 15298/13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора “М.О.” ЕООД, включено под т. 2 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.):
Съдът намира, че следва да разгледа гореописаните възражения съвместно, предвид че същите се отнасят до оспорване на предявеното в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и прието от синдика вземане на кредитора “М.О.” ЕООД.
Съдът намира, че подадените възражения са допустими.
Кредиторът “М.О.” ЕООД е предявил вземанията
си срещу длъжника с молба вх. № 120299/30.12.2011 г. Вземанията произтичат от
неплатени суми по договор от 11.07.2011 г., сключен между продавача “М.О.” ЕООД и купувача “П.” ЕООД, за продажба на нефтопродукти – дизелови горива и газьоли
до 25 000 литра/месец. Съгласно т. 5 договора купувачът се задължава да
заплаща цената на горивото в срок до два дни срещу издадената фактура, а
съгласно т. 8 от договора при забава в плащането купувачът дължи в размер на 8%
за всеки просрочен ден от стойността на закъснялата услуга. Кредиторът “М.О.” ЕООД предявява вземане по фактура №
**********/ 29.07.2011 г. на обща стойност от 57 331,31 лева с ДДС за
продажбата на 24,388 хил.л. дизелово гориво на единична цена от 1959 лева.
Предявява вземане за неустойка в размер на 683 388,50 лева върху сумата от
57 331,31 лева за периода от 03.08.2011 г. /датата на падежа/ до
29.12.2011 г. /датата на предявяване на вземането/.
Възразилите кредитори - “Б.П.Б.” АД и “Б.” ЕООД, оспорват вземането, като твърдят, че договорът за продажба е антидатиран създаден за целите на производството по несъстоятелност. Оспорват уговорената в договора неустойка като прекомерна, която за периода от м. август до м. декември 2011 г. достигнала до 683 388,50 лева, която сума надвишавала почти 12 пъти главницата. Молят вземането да бъде изключено от списъка на приетите вземания, а при условията на евентуалност да бъде изключена претендираната неустойка.
Кредиторът с оспорено вземане не изразява становище по подаденото възражение.
Длъжникът моли вземането да бъде прието, тъй като касаело основна дейност на длъжника и е свързано с продажба на гориво.
При така установеното, съдът намира следното:
Предявено е вземане, произтичащо от търговска продажба, за която законът не предвижда специална форма. По правната си същност договорът за търговска продажба е двустранен, възмезден, консесуален, комутативен и има облигаторно-вещно действие. За доказване доставянето на стоката – гориво /24,388 хил.л./ е представена от кредитора “М.О.” ЕООД стокова разписка № **********/ 29.07.2011 г., като количеството на предаденото със същата гориво съответства на горивото, за което от “М.О.” ЕООД на длъжника “П.” ЕООД е издадена фактура № **********/29.07.2011 г. на обща стойност от 57 331,31 лева с ДДС. Неоснователно е възражението, че посочената фактура е неподписана от страна на длъжника, тъй като след измененията ДВ бр. 96/29.10.2004 г. на чл. 7 от Закона за счетоводството отпадна изискването като задължителен реквизит на фактурата да има подпис на отговорното лице за стопанската операция от страна на получателя.
С оглед на това съдът приема, че вземането за главница по посочената по-горе фактура не следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания.
Съдът намира, че следва да
бъде уважено възражението за прекомерност на уговорената от страните неустойка в
размер на 8% за всеки просрочен ден от стойността на закъснялата услуга. Както
съдът по-горе посочи, разпоредбата на чл. 26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД установява като нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави. По разглеждания договор за продажба ясно се очертава несъответствието между главницата от 57 331,31
лева и уговорената неустойка, която за един
относително кратък период от 4 месеца възлиза на сумата от 683 388,50
лева. По този начин уговорената неустоячна клауза, че купувачът “П.” ЕООД дължи 8%
за всеки просрочен ден върху стойността на закъснялата услуга, излиза извън пределите на обезпечителната и обезщетителната функция
на неустойката и противоречи на морала и добрите нрави. Тази клауза води до
неравностойно положение на купувача-длъжник спрямо продавача-кредитор и поради
това се явява нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
С оглед на това предявеното вземане за неустойка в размер на 683 388,50 лева по договора за продажба от 11.07.2011 г. следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания на длъжника “П.” ЕООД и в същия списък да остане вземането от 57 331,31 лева – главница по цитираната по-горе фактура за продадени стоки-гориво.
По изложените
съображения съдът намира, че възраженията на кредиторите срещу вземането на
кредитора “М.О.” ЕООД са
основателни относно предявената неустойка в размер на 683 388,50
лева по договора за продажба от 11.07.2011 г. и това вземане следва да
бъде изключено от Списъка на
приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
По възражение с вх. № 14920/10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД в частта за оспорване вземането на кредитора НАП, включено под т. 9 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012г.):
Съдът намира подаденото възражение за допустимо.
Кредиторът Държавата чрез НАП е предявил оспорените вземания срещу длъжника с молба вх. № 2172/11.01.2012 г. Вземанията произтичат от неплатени данъчни задължения по подавани от длъжника Декларации образец 6 през 2010 г. и 2011 г., както и задължения за задължителни осигурителни вноски на основание подавани от длъжника Декларации образец 6 през 2010 г. и 2011 г.
Възразилият кредитор “Р. (Б.)” ЕАД оспорва включването на вземането на НАП като обезпечено чрез запор от публичен изпълнител на 16 броя МПС на длъжника, вписан в ЦРОЗ под № 2010120701617.
Кредиторът с оспорено вземане не изразява становище по подаденото възражение.
Длъжникът не изразява становище по оспореното вземане.
При така установеното, съдът намира следното:
Макар че във възражението е посочено, че “Р. (Б.)” ЕАД оспорва включването на вземането на кредитора НАП с поредност чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, по същността си възражението е насочено срещу обезпечението на кредитора НАП. Поредността на удовлетворяване на вземанията по реда на чл. 722 от ТЗ е предмет на разглеждане при разпределение на осребреното имущество на длъжника. Но разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ предвижда, че синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяване. След като задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е обезпечението на съответното вземане, то в производството по чл. 692 от ТЗ съдът следва да обсъди възражението срещу посоченото обезпечение на включено в списъка вземане на кредитор.
Подаденото възражение е основателно. Видно от представеното Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 201 от ДОПК, обезпечителните мерки върху 16 бр. МПС са наложени за вземания по ЗДДС и по Декларация образец 6 за периода от м.03.2010 г. до м.08.2010 г.
В производството по несъстоятелност с молба вх. № 2172/11.01.2012 г. са предявени вземания за задължителни осигурителни вноски на основание подавани от длъжника Декларации образец 6 през 2010 г. и 2011 г., включващи и вземанията за периода м. 06-08.2010 г., които единствено се явяват обезпечени с наложения запор. От приложената към молбата справка от НАП за публичните задължения на “П.” ЕООД е видно, че по Декларация обр. 6 за периода м. 06-08.2010 г. главниците възлизат на сумата 22 092,69 лева, а лихвите върху тези главници до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност възлизат на 156,80 лева (или обща сума от 22 249,49 лева).
По изложените
съображения, вземането на НАП в размер на 22 249,49 лева следва да бъде
единствено отразена в списъка на приетите вземания като обезпечено вземане. Предявените
вземания по останалите Декларации образец 6 за периода от м.09.2010 г. до м.
10.2011 г. за главница и лихви в общ размер на 144 203,13 лева, които са
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, следва да бъде посочено като необезпечено и с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Лихвите върху главниците след
датата на откриване на производството по несъстоятелност /05.12.2011 г./ до 28.12.2011
г., възлизащи на обща сума от 1 306,62 лева, следва да бъдат включени като
необезпечено вземане и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9
от ТЗ.
По възражение с вх. № 14920/10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД срещу приемането от синдика “под условие” на привилегията на вземането на “Р. (Б.)” ЕАД, включено под т. 5 в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012г.), както и относно непроизнасянето на синдика относно законната лихва за забава, претендирана от този кредитор:
Съдът намира подаденото възражение за допустимо.
Кредиторът “Р. (Б.)” ЕАД е предявил вземанията си срещу длъжника с молба вх. № 1156/06.01.2012 г. Вземанията произтичат от Договор за револвиращ банков кредит от 21.09.2004 г. и анексите към него. Към молбата е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, в пункт трети на който за обезпечаване на всички вземания на “Р. (Б.)” ЕАД по посочения договор за кредит длъжникът учредява в полза на банката ипотека върху два поземлени имота в гр. Б., кв. Сарафово, ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения върху имотите по смисъла на чл. 92 от ЗС.
Длъжникът не взема становище по възражението относно вземането на “Р. (Б.)” ЕАД.
При така установеното, съдът намира следното:
Правомощията на синдика при изготвяне на списъците по чл. 686 от ТЗ са посочени в закона – съставя списъците на приетите, на неприетите и на служебно вписаните вземания. Приемането на привилегията за вземането на кредитора “Р. (Б.)” ЕАД “под условие”, обусловено според синдика М. от обжалването на началната дата на неплатежоспособност и евентуален иск по чл. 646, ал. 2 от ТЗ, излиза извън парвомощията на синдика при съставянето на списъците. Синдикът не оспорва, че има привилегия, а че евентуално тази привилегия би могла да бъде оспорена по исков ред, което обаче до влизане в сила на решение по отменителен иск или друг исков процЕ.не следва да се отчита, още повече няма събрани доказателства по делото, че такъв иск е предявен срещу кредитора “Р. (Б.)” ЕАД. При съставянето на списъците се вземат предвид представените документи и доказателства за обезпечения, съответно привилегии на кредиторите.
В молбата за предявяване на вземанията на “Р. (Б.)” ЕАД е поискано да бъде включена законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата /06.01.2012 г./ до окончателното плащане, което е пропуснато да бъде отразено в списъка, и следва да бъде сторено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че възражението
в тази част е основателно и следва да бъде уважено.
По останалите включени в списъка с приетите от синдика
вземания, предявени от кредиторите на дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, срещу които не са постъпили възражения, съдът следва да ги одобри във вида,
в който са изготвени и приети от синдика.
По възражение с вх. № 80753/22.06.2015 г., подадено от длъжника “П.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.И К.” ЕАД *** /под т. 1/, вземането на кредитора “П.2.” ООД /под т. 2/, вземането на кредитора “Д.П. Е. Б.” АД /под т. 3/, вземането на кредитора “П.Л. Б.” ЕАД /под т. 4/, вземането на кредитора “Х.А.Р. А.-Б.” ООД (с предишно наименование “Х. А.-А.А.” ООД) /под т. 5 и т. 6/, вземането на кредитора “Б.т.к.” АД /под т. 7/ и вземането на кредитора Държавата чрез НАП /под т. 8/, включени в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 12.06.2015 г.):
В подаденото възражение длъжникът “П.” ЕООД не оспорва, че вземанията на посочените кредитори са валидно възникнали. Оспорва, че вземането на кредитора “В.И К.” ЕАД *** е погасено по давност към момента на приемането им от синдика, а вземанията на останалите посочени кредитори като изпълнени от страна на длъжника.
Държавата чрез НАП не взема становище по възражението.
Останалите кредитори с оспорени вземания изразяват становище, че възражението на длъжника е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съдът намира,
че възражението е бланкетно и не са посочени доводи защо длъжникът оспорва
предявените от кредиторите вземания, включени като приети от синдика в Допълнителния
списък. Въпреки това съдът следва да разгледа всяко едно от предявените
вземания, които длъжникът оспорва.
По отношение на изложените от длъжника във възражението му доводи, съдът приема следното:
Длъжникът не оспорва по основание и размер вземанията на посочените кредитори, включени от синдика в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Длъжникът възразява, че вземането на кредитора “В.И К.” ЕАД *** е погасено по давност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 685а от ТЗ, с предявяване на вземането в производството по несъстоятелност давността се прекъсна и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Кредиторът “В.И К.” ЕАД *** е предявил вземанията си с молба вх. № 3023/ 13.01.2012 г. в общ размер на 3 324,19 лева, произтичащи от услуги за доставена, отведена и пречистена вода за два обекта на длъжника по 14 фактури, издадени в периода 21.07.2011 г. – 21.12.2011 г. При така установеното съдът намира, че към датата на предявяване на вземанията не е изтекъл тригодишния давностен период по чл. 111, б. “в” от ЗЗД. С предявяването на вземания на 13.01.2012 г. давността е прекъсната на основание чл. 685а от ТЗ. С оглед на това възражението на длъжника в тази част е неоснователно.
По отношение на останалите кредитори с оспорени вземания длъжникът твърди, че вземанията са погасени поради плащане. По общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в процеса по чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите възражения, т.е. извършеното плащане в случая. Нито към възражението, нито в проведеното открито съдебно заседание длъжникът не представи доказателства за извършени плащания на вземанията на тези кредитори, поради което съдът намира възражението в тази част за недоказано и поради това неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че
възражението на длъжника е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По възражение с вх. № 80636/22.06.2015 г., подадено от кредитора “Х.А.Р. Б.” ООД (с предишно наименование “Х. А.-А.Л.” ООД) срещу вземането на кредитора, включено в Допълнителния списък на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 12.06.2015 г.):
Възразилият кредитор оспорва, че синдикът не е включил в допълнителния списък вземането му за разноски в общ размер на 2 400 лева – адвокатско възнаграждение. За доказване на същото представя извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, че сумата по издадената фактура за представителство в производството по несъстоятелност е постъпила по сметката.
Длъжникът не изразява становище по подаденото възражение.
При така
установеното, съдът намира следното:
За участието си в производството по несъстоятелност, кредиторите имат право на разноски, като съгласно чл. 616, ал. 2, т. 4 от ТЗ вземанията за разноски на кредиторите във връзка с участието им, с изключение на разноските по чл. 629б от ТЗ, се удовлетворявате след пълно удовлетворяване на останалите кредитори.
Молба с вх. №
25076/05.03.2012 г. за предявяване на вземанията на кредитора “Х.А.Р. Б.” ООД, ЕИК ********
(с предишно наименование “Х.
А.-А.Л.” ООД) е подадена от адвокат с приложено
пълномощно. За начисленото адвокатско възнаграждение от 1 200 лева с ДДС е
приложена Фактура № **********/20.02.2012 г., платима с платежно нареждане. Към
възражението кредиторът представя извлечение от банкова сметка ***, като в
основанието са посочени няколко фактури, включително и цитираната по-горе.
С оглед на това възражението за сумата от 1 200
лева е основателно. Вземането на кредитора “Х.А.Р. Б.” ООД (с предишно наименование “Х. А.-А.Л.” ООД) за разноски – адвокатско възнаграждение от 1 200 лева
следва да бъде изключено от Допълнителния списък на неприетите вземания и да
бъда включено в Допълнителния списък на приетите вземания като необезпечено, с
поредност – чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ /предвид че синдикът е посочил
поредност на удовлетворяване на вземанията в съставения списък/.
По отношение на горницата от 1 200 лева до 2 400 лева съдът намира, че възражението е неоснователно. Приложената към възражението втора фактура - Фактура № **********/24.02.2012 г., е с получател “Х. А.-А.А.” ООД, ЕИК ********, и е приложена към молба с вх. № 25073/05.03.2012 г., подадена от “Х. А.-А.А.” ООД. Наистина и този кредитор се представлявал от същия упълномощен адвокат, но не е подал възражение в срока по чл. 690 от ТЗ срещу Допълнителния списък на неприетите от синдика вземания.
В случая важи принципът, че никой не може да предявява пред
съд от свое име чужди права, освен в предвидените в закона случаи, съгласно чл.
621 от ТЗ вр. с чл. 26, ал. 2 от ГПК. С
оглед на това възражението на “Х.А.Р. Б.” ООД, касаещо адвокатско възнаграждение на друго дружество по Фактура № **********/24.02.2012 г.
следва да бъде оставено без уважение.
В проведеното на 13.10.2015 г. съдебно заседание по делото процесуалният представител на “Х.А.Р. Б.” ООД, ЕИК ******** (с предишно наименование “Х. А.-А.Л.” ООД) и на “Х.А.Р. А.-Б.” ООД (с предишно наименование “Х. А.-А.А.” ООД), прави изявление, че в Допълнителния списък на приетите вземания и на двете места е посочено дружеството “Х. А.-А.А.” ООД, а всъщност под т. 5 е вземането на “Х. А.-А.А.” ООД и под т. 6 е вземането на “Х. А.-А.Л.” ООД.
Съдът констатира, че това се установява от правилно посочените входящи номера на молбите за предявяване на вземането, основанието и размера на вземането. С оглед на това следва да бъде допусната техническа грешка в Допълнителния списък на приетите вземания, като в точка 6 бъде посочено коректно наименованието на кредитора и ЕИК - “Х.А.Р. Б.” ООД, ЕИК ******** (с предишно наименование “Х. А.-А.Л.” ООД).
Съгласно чл. 692 от ТЗ, когато срещу списъците не са
постъпили възражения, съдът одобрява списъка на приетите и неприетите от
синдика вземания на кредитори на дружеството. С оглед на това, съдът следва да
одобри изготвените от синдика Списък
на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.), Списък на служебно
приетите от синдика вземания на кредитори на дружеството по чл. 687, ал. 2 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 03.02.2012 г.), Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания
на кредитори на дружеството, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на
03.08.2015 г.) и Допълнителен списък № 2 на неприетите от синдика вземания, предявени
по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен
в Търговския регистър на 03.08.2015 г.).
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочено възражение вх. № 52407/ 15.05.2012 г., подадено от длъжника “П.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочено възражение с вх. № 15992А/ 14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочено възражение с вх. № 15992/ 14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора ЕТ “П. - С. П.”, включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочено възражение с вх. № 15992Б/ 14.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.П.Б.” АД срещу вземането на кредитора “С.” ООД, включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък на
приетите от синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********, предявени от кредиторите на
дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на
03.02.2012 г.), със следните изменения:
ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания по отношение на предявеното с Молба вх. № 1176/06.01.2012 г. вземане на “В.Т. К.”, Г., Ш., като същото да се счита прието в общ размер на 744 953,30 лeва, произтичащо от пет менителници, авалирани от “П.” ЕООД, по които платец е “СД – Т. и Л.” ЕООД, разноски по издаване на заповеди за изпълнение, изпълнителни листове, завеждане на установителни искове и процесуално представителство, като ИЗКЛЮЧВА горницата над 744 953,30 лева до 15 138 179,60 лева по това вземане от списъка на приетите вземания.
ИЗКЛЮЧВА от
списъка на приетите вземания предявеното с Молба вх. № 1231/09.01.2012 г.
вземане на ЕТ “П.
- С. П.”, ЕИК *********, в размер на 227 201,89 лева – главница, лихви и неустойки по
Договор за наем на недвижим имот от 01.05.2008 г. и Споразумение от 01.08.2011
г.
ИЗКЛЮЧВА от
списъка на приетите вземания предявеното с Молба вх. № 1647/10.01.2012 г. вземане на “С.” ООД, ЕИК *********, в размер на 261 396,38 лева – по Комисионен договор от 01.04.2011 г.
ИЗКЛЮЧВА от
списъка на приетите вземания предявеното с Молба вх. № 120299/30.12.2011 г.
вземане на “М.О.” ЕООД, ЕИК *********, в
размер на 683 388,50 лева – неустойка за
забавено плащане по договора за продажба от 11.07.2011 г. за периода от
03.08.2011 г. до 29.12.2011 г.
ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания по отношение на предявеното с Молба вх. № 2172/11.01.2012 г. вземане на Национална агенция за приходите, като същото да се счита прието като обезпечено за сума в общ размер на 22 092,69 лева /главница по подадени от длъжника декларации образец 6 за м.06.2010 г., м.07.2010 г. и м. 08.2010 г. и лихви до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ; прието като необезпечено за сума в общ размер на 144 203,13 лева /главница по подадени от длъжника декларации образец 6 за периода м.09.2010 г.- м.10.2011 г. и лихви до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ; прието като необезпечено за сума в общ размер на 1 306,62 лева /лихви след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/ и с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ.
ИЗМЕНЯ списъка
на приетите вземания по отношение на предявеното с Молба вх. № 1156/06.01.2012
г. вземане на “Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *********, по договор за
револвиращ банков кредит от 21.09.2004 г. и анексите към него, сключен между “Р. (Б.)” ЕАД и “П.” ЕООД като кредитополучател, като вземането да се счита прието като обезпечено с поредност на
удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
ДОПЪЛВА списъка на приетите вземания по отношение на предявеното с Молба вх. № 1156/06.01.2012 г. вземане на “Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *********, по договор за револвиращ банков кредит от 21.09.2004 г. и анексите към него, сключен между “Р. (Б.)” ЕАД и “П.” ЕООД като кредитополучател, като всключва и законната върху главницата, считано от 06.01.2012 г. /датата на подаване на молбата по чл. 685 от ТЗ/ до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 15165/ 10.02.2012 г., подадено от кредитора “О.Б.Б.” АД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 14920/ 10.02.2012 г., подадено от кредитора “Р. (Б.)” ЕАД в частта за оспорване вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 15298Б/ 13.02.2012 г., подадено от кредитора “Б.” ЕООД срещу вземането на кредитора “В.Т. К.”, Ш., включено в Списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, Списък на неприетите
от синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********, предявени от кредиторите на
дружеството в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ (обявен в Търговския
регистър на 03.02.2012 г.).
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, Списък на служебно приетите от синдика вземания на
кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********,
съставен по чл. 687, ал. 2 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на
03.02.2012 г.).
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен
списък на приетите от синдика вземания на
кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 12.06.2015 г.), със
следните изменения:
ИЗКЛЮЧВА от допълнителния списък на неприетите вземания предявеното с Молба вх. № 25076/05.03.2012 г. вземане на “Х. А.-А.Л.” ООД, ЕИК ********, вземане в размер на 1 200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за участие в производството по несъстоятелност, и ВКЛЮЧВА това вземане в допълнителния списък на приетите вземания като необезпечено, с поредност на удовлетворяване – чл. 722, ал. 1, т. 12 от ТЗ.
ДОПУСКА
поправка на техническа грешка в
т. 6 на допълнителния списък като наименование и ЕИК на кредитора в т. 6
да се чете “Х.А.Р. Б.” ООД, ЕИК ******** (с предишно
наименование “Х. А.-А.Л.” ООД)”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 80753/ 22.06.2015 г., подадено от длъжника “П.” ЕООД срещу вземанията на кредиторите, включени в Допълнителния списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 12.06.2015 г.).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. № 80636/ 22.06.2015 г., подадено от кредитора “Х.А.Р. Б.” ООД, ЕИК ******** (с предишно наименование “Х. А.-А.Л.” ООД) в частта за сумата над 1 200 лева до 2 400 лева, претендирана по Фактура № **********/ 24.02.2012 г., с получател “Х. А.-А.А.” ООД, ЕИК ******** и приложена към молба с вх. № 25073/05.03.2012 г., подадена от “Х. А.-А.А.” ООД, ЕИК ********.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен
списък на неприетите от синдика вземания на
кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на 12.06.2015 г.), в останалата част.
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика
вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********, предявени по реда на чл. 688, ал.
3 от ТЗ (обявен в Търговския
регистър на 03.08.2015 г.).
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък № 2 на неприетите от
синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********, предявени по реда на чл. 688, ал.
3 от ТЗ (обявен в Търговския
регистър на 03.08.2015 г.).
Определението
в частта, в която са оставени без разглеждане подадени възражения, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните по съответното възражение по реда на ГПК, а в
останалата част определението не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване
в Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
След влизане в сила на определението в частта, в
която са оставени без разглеждане подадени възражения, делото да се докладва за
насрочване на събрание на кредиторите по чл. 674, ал. 2 от ТЗ с дневен ред по
чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
СЪДИЯ :