Р Е Ш Е Н И Е
№ 1693 03.12.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на деветнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ:
1. ХРИСТО Х.
2. МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар:
И. Г.
Прокурор:
Дарин Х.
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2168 по
описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Х., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***.44, против Решение № 260169/16.09.2020г., постановено по НАХД № 2385/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) №
20-0769-001303 от 05.05.2020г., издадено от Началник
група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на
касатора е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 750 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и същото следва да
бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Депозира молба, в която
сочи, че поддържа изцяло жалба си с доводи за неправилност и немотивираност на
оспорвания съдебен акт и искането за отмяната му. Моли да му бъдат присъдени
сторените разноски.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление № 20-0769-001303 от 05.05.2020г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към
ОДМВР - Бургас отговорността на касатора е ангажирана на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
За
констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бл. №
840392, като въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно
решение, съдът е намерил, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Б. Ж. - Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 05.05.2020г. е бил оправомощен да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” - ОДМВР-Бургас, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по този закон. Съдът подробно е обсъдил и
отхвърлил възраженията на Х. досежно липсата на компетентност у актосъставителя,
АНО и лицето спряло и възобновило производството, като е приел, че по делото са
налични надлежни удостоверения и заповед за преназначаване, от които се
установява, че лицата са заемали съответните длъжности. Относно спазването на
процесуалните срокове, БРС е
посочил, че административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Приел е, че в случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на Х. не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него. Съдът е обсъдил детайлно
възраженията за изтекъл срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, като е приел, че в случая
АУАН е съставен на 04.07.2017г., като след съставяне на акта, АНО е предприел
всички възможни действия за връчването му – посетени са били настоящия и
постоянен адрес на Х. и са били проведени разговори с майка му и с него самия
на посочения отново от самия него телефонен номер. В резултат на извършените
действия, се е установило, че Х. се намира извън страната - в Русия и не се
знае кога ще се завърне. При това положение съдът е счел, че в конкретния
случай органите на административнонаказателното производство са предприели
всички разумни действия по издирване и тъй като Х. не е бил открит на адресите
си, а и самият той е заявил, че се намира в чужбина – информация, потвърдена и
от майка му, съвсем законосъобразно АНО е преценил, че са налице предпоставките
на чл.43, ал.6 ЗАНН, поради което и правилно е спрял производството по делото
на 02.10.2017год. Съдът е обсъдил и самото спиране, като е приел, че същото е
направено в изискуемата от закона форма и от компетентно лице, поради което и е
породило правните си последици, свързани с преустановяване на теченето на срока
по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочено е, че в последствие на 18.02.2020г.
производството е било надлежно възобновено и срокът е продължил да тече, като
НП е било издадено на 05.05.2020г. При това положение, съдът е
заключил, че от датата на съставяне на АУАН до датата на връчване на НП,
изключвайки срока, през който производството е било спряно, е изтекъл срок
по-малък от шест месеца, поради което и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН не
е нарушена. Относно материалната законосъобразност на издаденото НП, на първо
място съдът е обсъдил и е приел, че са изпълнени всички изисквания на закона и
използването на мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата
за движение „TFR1-M” с №510/07 е законосъобразно. На
второ място съдът е счел, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими законови реквизити, като точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този
участък има въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч,
както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Посочил е и че в участъка има разположен знак В26,
като мястото на контрол попада в неговите граници. Обсъдил е и възражението на Х.,
касаещо спазването на разпоредбата на Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, като е приел, че в процесния случай АТСС
е било монтирано в служебен автомобил с рег. № А 7861 КК, поради което
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за наличие на снимка с разположението
на уреда е неприложимо. На следващо място, съдът е отхвърлил и възражението на Х.,
че производството е било опорочено, защото връченият му препис от АУАН е бил
нечетлив. В тази връзка съдът е посочил, че от една страна такива доказателства
не са ангажирани, тъй като не е представен въпросният препис, за да може да се
прецени дали той е четлив или не, а приложеният по преписката АУАН се разчита
без каквито и да е затруднения. От друга страна, съдът е посочил, че дори да се
приеме, че в действителност копието от акта на Х. е било нечетливо - то това не
променя факта, че преписът представлява копие на първия четливо попълнен
екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на нарушителя и който с
положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му, поради което
твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на
правото на защита, доколкото в конкретния случай не са му създадени пречки да
се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е
„обвинен”. На последно място, съдът е обсъдил и доводите на Х. за нарушения,
свързани с отнемането на контролни точки, като е намерил същите за неотносими. От
субективна страна, съдът е приел, че се касае за виновно извършено нарушение, за
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Х.,
тъй като същият е попълнил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, заявявайки че
именно той е управлявал лекия автомобил, поради което правилно именно на него е
съставен АУАН и е издадено НП. Обсъден е и размера на наложеното наказание, както
и липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от районния
съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитания свидетел, представените писмени
доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и
тежестта на наложеното административно наказание. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба
оплаквания, преповтарящи част от тези, изложени в жалбата пред РС-Бургас, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че касаторът е нарушил разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява извършеното административно нарушение. Безспорно е
доказана и вината на нарушителя, като в оспорения съдебен акт се съдържат
обстойни мотиви за материалната и процесуална законосъобразност на издадените акт
за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
включително такива за компетентността на издалите ги органи,
законосъобразността на извършеното спиране и възобновяване, използването на мобилната
система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение, отнемането на контролни точки и липсата на
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, които настоящата инстанция
изцяло споделя, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в
сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното
преповтаряне.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението, изложено в касационната жалба, че
първоинстанционният съд е формирал заключенията си относно местонахождението на
В.Х. извън територията на Р.България на база на непроверена информация в
интернет. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че този извод на
първоинстанционния съд е формиран въз основа на изготвените и налични в
административната преписка докладни записки на полицейските служители,
ангажирани с връчването на съставения АУАН, в случая С.С.– мл. автоконтрольор в
РУ-Несебър при ОДМВР гр. Бургас /л. 27 от НАХД № 2385/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас/, мл.
полицейски инспектор Ц. Г. от Второ РУ при СДВР /л. 30 от НАХД № 2385/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас/ и мл. полицейски инспектор
К.Кирилов от Второ РУ при СДВР /л. 33 от НАХД № 2385/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260169/16.09.2020г., постановено по НАХД № 2385/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.