РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Ловеч, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200336 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 21-0906-000819/16.04.2021 година на Д.П. Д., Началник
Група към ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, упълномощен с 8121з - 515/14.05.2018 г., са
наложени на А.. СТ. А., ЕГН ********** от гр. Ш. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки, за това, че на 16.07.2021
г. в 10.50 ч. УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ "*********" С РАМА ***********, КОЕТО
НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО СЪОТВЕТНИЯ РЕД И Е С ПОСТАВЕНИ ТАБЕЛИ С
ВРЕМЕНЕН НОМЕР *********, ИЗДАДЕНИ НА ФИРМА "*****" ЕООД. С
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1530/18.03.2021 Г. НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - ЛОВЕЧ Е
ПРЕКРАТЕНО НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ДП-155/2020Г. ПО ОПИСА НА
РУ - ЛОВЕЧ И Е ИЗПРАТЕНО ЗА НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ,
е извършил:
1. УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО ПО НАДЛЕЖНИЯТ РЕД, с
което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.. СТ. А., който
го обжалва в срок, чрез адв. Н. от АКШ и моли да бъде отменено обжалваното НП като
неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуален
закон. Излага, че, не е извършил вменяваното му нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП поради
факта, че управлявания от него автомобил „******" с номер на рамата № *********** е бил
с поставени транзитни номера № *********, издадени на фирмата „*****" ЕООД, която е
негова собственост, на името на която същият е бил закупен. Сочи, че от друга страна
наказателното постановление страда и от съществени пороци. Излага, че НП е издадено на
16.04.2021 г., а нарушението, за което бил наказван се твърдяло, че е извършено на
16.07.2021 г., т.е. три месеца след издаване на наказателното
постановление. Сочи, че не е посочено мястото на извършване на
нарушението, в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излага, че тези неясноти около акта
създавали затруднение за защитата на правата му и представлявали съществени процесуални
1
нарушения. Сочи, че производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по Смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от
посоченото в акта лице и извършено ли е виновно, като предпоставките за това били
абсолютни и тежестта на доказване лежала върху административно наказващия орган.
Излага, че според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН „административно нарушение“ е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Сочи, че Законът предвижда и хипотезата на маловажен
случвай, при която нарушението е извършено, но обществената му опасност е толкова
малка, че законодателят е предвидил нетърсене на отговорност на извършилото деянието
лице. Излага, че в настоящият случай, Автомобилът „**********" е бил с поставен
транзитен номер, издаден на дружеството, собственик на автомобила. Счита, че по тази
причина не са налице материалните предпоставки за наличие на административно
нарушение. Излага, че от субективна страна също е бил с пълното съзнание, че всички
документи на автомобила са изрядни, което било и причината да го закара на собствен ход
за регистриране в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, за което, както се било установило и
по прокурорската преписка, завършила с постановление № 1530/18.03.2021г. на Районна
прокуратура - Ловеч, никой не го е спрял и не е съставил акт за установено нарушение. По
тези причини счита наложените му наказания за незаконосъобразни и моля съдът да отмени
издаденото срещу него. НП, като му присъди направените по делото съдебно деловодни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
процесуалният му представител адв. Н. от ШАК, който моли да се отмени обжалваното НП
по изложените в жалбата аргументи. Излага, че подържа изцяло направените с жалбата
възражение касаещи незаконосъобразността на обжалваното НП. Сочи, че видно от
обжалваното НП нарушението е извършено след датата на издаване на същото, а освен това
от събраните по делото доказателства, включително и постановлението за прекратяване на
наказателното производство, мнението на разследващия полицай работил върху
наказателното производство, приложените разпити както и от разпитите извършени в хода
на съдебното следствие ставало ясно, че не е установено А.. СТ. А. лично да е управлявал
МПС по пътища за обществено ползване. Сочи, че в този ред на мисли липсват
материалните предпоставки да се приеме, че има извършено нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, с оглед на което моли съда да отмени обжалваното НП, като им присъди направените
разноски.
Ответникът – ОД на МВР – Ловеч, сектор ПП - Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо е направено искане да се остави без уважение
жалбата и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Направили са искане на
основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако съдът уважи жалбата им, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, да присъди разноски в минималния размер,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по
делото свидетели Св. Л. Д. и Н. В. Н., от становището на процесуалния представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
2
Досъдебно производство № 155/2020 г. по описа на ОД на МВР - Ловеч, преписка №
1530/2020 г. било образувано за това, че на 16.07.2020 година в гр. Ловеч, по ул. „Хан
Кубрат", управляват МПС - товарен автомобил „******н" с рама № ********, собственост
на Р.П.С. от гр. А., обл. Ловеч, което не било регистрирано по надлежния ред -
престъпление по чл. 345 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. В хода на разследването по досъдебното
производство не били привличани лица в качеството на обвиняеми и не били налагани
мерки за процесуална принуда. Наблюдаващия прокурор запознавайки се със събраните при
разследването доказателства, е намерил а установено следното: Св. А.А. бил управител и
собственик на дружествените дялове на „*****" ЕООД- Ш., която фирма имала предмет на
дейност търговия с автомобили. В края на 2020 г. св. А. купил от негов приятел от гр. Т.,
обл. Ловеч, товарен автомобил „******н" с рама № ***********. Били му дадени и
документите на автомобила. Моторното превозно средство било неизправно и след ремонта
му св. А. решил да го регистрира. Поради това, че автомобилът бил внос от САЩ и бил
собственост на св. Р.П.С., нямало друг начин за закупуването му освен първо да бъде
регистриран на името на собственика, а след това да бъде купен от фирмата „*****" ЕООД -
Ш.. В началото на месец юли 2020 г. св. Р.П.С., който живеел в САЩ, се прибрал в
Република България и заедно със съпругата си.— св. Х.К. упълномощили на 13.07.2020 г.
св. А.. СТ. А. да регистрира колата, а след това да я купи. Св. А. получил пълномощното и
съставил предварителен договор за покупко - продажба на МПС между него като
представител на продавача и „АДР- Ауто" ЕООД - Ш., представлявано също от него. По
делото бил приложен предварителен договор с дата на сключване 11.07.2020 г. между А.А. и
„*****" ЕООД, представлявано от управителя А.А., като в показанията си свидетелят
посочил, че датата на договора била сгрешена. На 16.07.2020 г. в сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Ловеч в хале № 2, се явил св. А.. СТ. А., който във връзка с първоначална
регистрация, представил пред комисия но Наредба N 8121 з-1/02.01.2018 г. товарен
автомобил „******н" с рама № ***********. На началника на група „МПСВАНД" в Сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч - св. Д.Д. му направило впечатление, че
автомобилът бил с временни табели издадени на юридическото лице „*****" ЕООД - гр. Ш.,
а по документи моторното превозно средство било собственост на физическо лице - св.
Р.П.С., представляван с пълномощно от св. А.. Той обяснил, че номерата били на неговата
фирма, както и че ще си прехвърли автомобила след регистрацията му, за което имал
уговорка със собственика. Св. Д. обяснил на св. А., че временните табели били
предназначени за движение на МПС, собственост на фирмата и че нямал право да ги
използва за превозни средства, собственост на други лица. Св. Д. разпоредил на Н.Н. -
техник - механик в Сектор ПП - ОД на МВР - Ловеч да свали табелите с временен номер
0Q8B928, поставени на представеното за регистрация МПС и било потърсено съдействие от
дежурния автопатрул с оглед съставяне на АУАН. На място пристигнали св. С.Д. и Г.Г. и
първият съставил на св. А. акт за установяване на административно нарушение, за
извършено нарушение по чл. 140, ал.1, пр, 1-во ЗДвП, а именно - за управление па МПС,
което не е регистрирано но надлежния ред. Временните регистрационните табели, които
били поставени на автомобила били иззети с акта за установяване на административно
3
нарушение и впоследствие, заедно с разрешително за временно движение били изпратени по
компетентност на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Ш.. Предвид гореизложеното,
наблюдаващия прокурор е намерил, че осъщественото деяние, макар и формално да
разкрива обективните и субективни признаци на предвиденото в закона престъпление по чл.
345 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, не е престъпно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като
неговата обществена опасност е явно незначителна. Счел е, че е налице втората хипотеза на
цитираната норма - явна незначителност на обществената опасност на деянието и предвид
гореизложеното е счел, че наказателното производство следва да бъде прекратено, като е
посочил, че деянието е с ниска степен на обществена опасност, поради което съставлява
нарушение по ЗДвП и следва да се санкционира по реда на ЗАНН и на А.. СТ. А. да бъде
наложено административно наказание, за извършеното от него нарушение на ЗДвП. Предвид
горното и на основание чл. 199, чл.243 ал.1, т.1 във връзка с чл.24 ал.1, т.1, предл. 2- ро НПК
и чл.9 ал. 2 НК е прекратил ДП.
Административно наказващия орган е приел, че нарушението е доказано и е издал
обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателства по
делото - Постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна
прокуратура Ловеч от 18.03.2021 г. по ДП №155/2020 г. по описа на РП Ловеч, заверен
препис от ДП №155/2020 г. по описа на РП Ловеч и показанията на разпитаните по делото
свидетели.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените
административни наказания, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
В случая НП е издадено при спазване условията на нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
съгласно който текст „Без приложен акт административно наказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производство е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган.”.
В обжалваното наказателно постановление, е посочено, че издател на последното е
Д.П. Д., Началник Група към ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, упълномощен с 8121з -
515/14.05.2018 г. С оглед приобщените по делото писмени доказателства, в частност
Заповед №8121з - 515 от 14.05.2018 год. на министъра на МВР, съдът намира, че принципно
Д.Д. е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП и като такъв се
явява надлежно упълномощен с цитираната по – горе заповед. В случая обаче от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че издателят на процесното НП -
Д.Д. е разпитван в хода на ДП, в качеството на свидетел, като от събраните по делото
доказателства и показанията на разпитаните свидетели се установява, и че макар последния
4
на не фигурира в АУАН именно той е установил процесното нарушение вменено във вина
на жалбоподателят. На следващо място процесното НП е издадено въз основа на
Постановление на РП Ловеч за прекратяване на наказателно производство от което е видно,
че св. Д. е бил разпитан в качеството на свидетел, ето защо предвид установения по делото
факт, че същият е установил конкретното нарушение и нарушител и дейно е участвал в
организацията по съставяне на акта за административно нарушение на жалбоподателят, а в
хода на ДП е и дал показания в тази насока в качеството си на свидетел, това му поведение е
недопустимо и в нарушение на изискването на чл.51, ал.1, б.”в” от ЗАНН. Съдът намира, че
буквалният прочит на чл.51, ал.2, вр. с ал.1 б.”в” от ЗАНН сочи на недвусмислен извод за
наличие на основание длъжностното лице да се отведе от разглеждане на преписката,
поради възможния извод за формирала се у него предубеденост и липса на безпристрастие.
По изложените по – горе съображения съдът намира, че процесното НП е издадено в
нарушение на чл.51, ал.1, б.”в” от ЗАНН.
На следващо място съдът споделя възражението на жалбоподателят, че в НП не е
посочено мястото и датата на извършване на нарушението. В разпоредбите на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, законодателят е предвидил като задължителен реквизит посочването на датата
на извършване на нарушението. В случая, в НП има изрично отбелязване, че е издадено на
16.04.2021 г., за нарушение, извършено на 16.07.2021 г. При тези изрично обективирани
дати, несъмнено се вижда, че датата на издаване на НП е предхождаща тази на извършване
на самото деяние, определено като административно нарушение. Съдът намира, че в случая
не може да се приеме, че се касае за техническа грешка, и че не е опорочено
администартивно - наказателното производство, тъй като е недопустимо един от
задължителните реквизити на НП, императивно установен в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
какъвто е датата на извършване на нарушението, да се предполага и/или евентуално да се
извлича по тълкувателен път от данните по преписката, с оглед правораздавателния
характер на наказателните постановления като в случая не намира приложение и
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура,
завършила със законосъобразни актове. Посочването на точната дата на извършване на
нарушението в НП има съществено значение, с оглед възможността на лицето, посочено
като нарушител, да организира защитата си. Погрешното отразяване на датата на
извършване на нарушението води до засягане правото на защита на наказаното лице и
винаги е съществено процесуално нарушение.
Съдът намира за основателно и възражението, че в случая не е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и че не са налице доказателства, които да установяват
извършване от страна на жалбоподателят на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на
посочените в НП дата и място. От събраните по делото доказателства, в частност от
показанията на св. Д. и св. Н., се установи, че мястото, което е посочено в НП като място на
извършване на нарушението е адреса на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. Установи се от
5
показанията на св. Л.нов, че не е възприел жалбоподателят да управлява МПС и че когато е
бил извикан, за да състави АУАН на жалбоподателят процесното МПС се е намирало в
халето за първоначална регистрация на МПС, което хале според показанията му не
представлява част от пътната мрежа и съответно в него, както и в двора на КАТ можело да
се управлява без регистрационен номер. С оглед на гореизложеното, съдът намира за
основателно възражението, че деянието, което е посочено, че е извършено от жалбоподателя
и вменено му като административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не притежава
съставомерните признаци на това нарушение, поради което нарушението се явява и
недоказано. Разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което
управлява моторното превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, поради
което съдът намира, че жалбоподателят не е субект на вмененото му нарушението. По
делото не се установи жалбоподателят да е управлявал процесния л.а., който безспорно е
моторно превозно средство по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП, както и не се доказа
същият да го е управлявал на път, отворен за обществено ползване.
По изложените съображения, съдът приема, че издаденото НП е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В случая, от съдържанието на приложените на л. 116 пълномощно, на л. 117 списък
на разноските, на л. 123 сметка – фактура по чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат Н. от ШАК оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, вкл. и пред Районен съд Ловеч
по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
300 лева, за което е представена фактура, че е заплатено на 02.06.2022 г. Видно от
приложения по делото списък на разноските /л.117 от делото/ адв. Н. от ШАК е претендирал
и транспортни разходи в размер на 123 лева и транспортни разходи в размер на 147 лева за
които е представил служебен бон и дубликат на фактура №********** от 04.07.2022 г. за
закупено гориво на дата 04.07.2022 г. и служебен бон и дубликат на фактура №**********
от 07.06.2022 г.
От страна на административно наказващия орган ОД на МВР Ловеч е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
6
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.) за
защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300 лв. Предмет на обжалване е НП, с
което е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна
помощ се изразява в изготвяне на жалба и призоваване на съдебен адрес за две съдебни
заседания, като защитникът е взел участие само в едно съдебно заседание по делото. При
това положение заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение в
размер на 300 лева е минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява и съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2
от ЗА - да е справедлив и обоснован.
Предвид тези съображения съдът намира, че именно посочения в чл. 18, ал. 2, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение
претендиран минимален размер от 300 лв. следва да бъде присъден в полза на
жалбоподателя, която сума ОД на МВР Ловеч следва да заплати на А.. СТ. А., ЕГН
********** от гр. Ш..
Относно направеното искане за присъждане на транспортни разходи. Съгласно ал. 1
на чл.63д от ЗАНН, както е посочено и по – горе в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Регламента на
чл. 143, ал. 1 от АПК със заглавие отговорност за разноски, нормира, че - когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно правната доктрина и съдебната практика понятието „разноски по
производството“ обхваща -депозит за призоваване на свидетел, получаване на копия от
документи по делото, възнаграждение за вещо лице и др., като законът в терминът „съдебни
разноски“ не обхваща всички разходи, които страните по лична преценка правят по водене на делото, а само тези,
които законът е признал за разноски, поради което и направеното от адв. Н. искане за присъждане на транспортни
разходи се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Освен това, в случая е направено
искане и за присъждане на транспортни разходи в размер на 123 лева за което е представен дубликат на фактура за
дата 07.06.2022 г., за която дата няма как да са направени разноски по делото, тъй като с.з. на тази дата по
настоящето дело не е насрочвано и не е провеждано /по делото са насрочени и проведени две съдебни заседание
на 06.06.2022 г. и на 04.07.2022 г., като в първото с.з. адв. Н. не се е явявал/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 и чл.63д, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-000819/16.04.2021
година на Д.П. Д., Началник Група към ОД на МВР - Ловеч, Сектор ПП, упълномощен с
8121з - 515/14.05.2018 г., с което са наложени на А.. СТ. А., ЕГН ********** от гр. Ш. на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети
общо 10 точки, за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ответника ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на А.. СТ. А., ЕГН **********
от гр. Ш. сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в
производството пред Районен съд Ловеч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. за присъждане на транспортни
разходи общо в размер на 270.00 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8