№ 5
гр. гр. Димитровград , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20205610100971 по описа за 2020 година
В исковата молба ищецът твърди, че с Определение от 13.08.2010г. по
ч.гр.д. № 1117/2010 на РС — Димитровград, по искане на „Лотос" ООД,
съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск против „Магазини Европа" АД за
сумата в размер на 16 071.20 лева. Въз основа на обезпечителната заповед
било образувано изпълнително дело N243/08.2010 при държавен съдебен
изпълнител при РС -Димитровград. Наложен бил запор на банковите сметки
на „Магазини Европа" АД. Съдът указал на ищеца срок за предявяване на
искова молба, същата била предявена и е образувано гр.д. № 1226/2010 при
РС-Димитровград. Решението от 17.02.201 1г. по гр.д. № 1226/2010 е влязло в
сила на 24.03.2011 г. и съгласно същото съдът е осъдил „Магазини Европа"
АД за сумата от 16 071.20 лева, представляващи неизплатената стойност на
извършени в периода 19.12.2009г.-27.05.2010г. доставки на хранителни стоки,
ведно със законната лихва върху същата, считано от 09.09.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 459.08 лева- обезщетение за
забава под формата на мораторна лихва върху главницата за периода
01.06.2010г. — 09.09.2010г., както и направените по делото разноски и
разноските по предварителното обезпечаване на иска.
Видно било от изложеното, че погасителната давност от 5 години по
отношение на вземането на „Лотос" ООД, предмет на спора по цитираното
1
граждаиско дело е изтекла към настоящия момент, в т.ч. и по отношение иа
законната лихва, обезщетението за забава под формата на мораторна лихва и
разноските.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че е изтекла общата 5 годишната погасителна
давност по отношение на вземането му към ищеца, по издадената
обезпечителна заповед по ч.гр.д. №1117/2010 на РС —Димитровград и по
гр.д. №1226/2010 при РС-Димитровград за сумата от 16 071.20 лева,
представляващи неизплатената стойност на извършени в периода
19.12.2009г.-27.05.2010г. доставки на хранителни стоки, ведно със законната
лихва върху същата, считано от 09.09.2010г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 459.08 лева- обезщетение за забава под формата на
мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2010г. —09.09.2010г.,
както и направените по гр. дело разноски от 1 737 лева и разноските в размер
от 633 лева по предварителното обезпечаване на иска.
Претендират направените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение.
В хода на производството ищецът уточнява, че въз основа на процесната
обезпечителна заповед имало образувано изпълнително дело №243/2010г. при
ДСИ на РС-Димитровград и имало наложени запори, което представлявало
предприемане принудително изпълнение от страна на кредитора и същото
изпълнително дело не би могло да бъде прекратено, без да бъде обезсилена
обезпечителната заповед, независимо от действията предприемани по ИД.В
случая не правели искане за погасителна давност във висящ съдебен процес,
тъй като същият бил приключил с влязло в сила решение, след което и с оглед
действията по изпълнителното производство, била изтекла погасителната
давност. В този смисъл ищецът имал правен интерес от воденето на
настоящото дело.
В срока по ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба.
Твърди, че предвид заявеното като петитум на исковата молба от
ищеца, последният е предявил установителен иск по общия текст на чл.124 от
2
ГПК за установяване на „погасителна давност”. Така както е предявен иска се
квалифицирал по-скоро като „положителен установителен”. Счита, че
предявения установителен иск по чл.124 ал.1 от ТПК е недопустим.
Интересът от предявяване на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК
трябвало да бъде реално обоснован, да бъде конкретен, а не абстрактен.
Българското право допускало установителен иск за „съществуването или
несъществуването на едно правоотношение/право”, но не и за
„съществуването или несъществуването на факти с правно значение”. За
факта с правно значение е предвидено, че се допуска установителен иск, но
само в предвидените в закона случаи и такава била хипотезата на специалния
иск по чл.439 от ГПК.
По отношение на въведения от ищеца предмет на установителен иск
било налице успешно проведено съдебно производство, издаден
изпълнителен лист, който е приложен в оригинал по Изпълнително дело
№54/201 по описа на СИС при РС- Димитровград, прекратено изпълнително
дело, по което не са предприемани изпълнителни действия след
прекратяването, не са изпращани и доброволни покани за плащане на
ответника към ищеца. Горното давало основание да твърди, че липсвал
правен интерес от водене на този иск, кредитора не е дал повод, не е станал
причина за завеждане на иска.Не е налице действие от ответника, което да
„смущава” правната сфера на ищеца.Искът бил недопустим,
респ.неоснователен, тъй като според българското право установителния иск
могат да имат за предмет съществуване/несъществуване на едно
правоотношение и/или на едно право. Погасителната давност е материално
правен институт. Изтеклата давност (по принцип) не водела до погасяване на
конкретното вземане (вземането описано в исковата молба), а на
възможността да бъде принудително изпълнено. В този смисъл, ако съдът
приеме, че иска е допустим, то той се явявал неоснователен. Дори и да е
приложим института на погасителната давност то се погасява не
субективното право на кредитора за вземането (чл. 118 ЗЗД), а възможността
да бъде принудително изпълнено. В този смисъл при липса на предприети
действия от кредитора за принудително изпълнение, подобен иск би бил
неоснователен: липсвал конкретен интерес, предявен преждевременен,
кредитора не дал повод за завеждане, не бил налице висящ осъдителен иск,
3
висящо изпълнително производство. Ищеца разполагал със специален иск за
защита по чл.439 от ГПК, когато е налице изпълнително основание и висящо
изпълнително дело. Институтът на погасителна давност е материално правен
и за да брани това право според Българския закон длъжникът разполагал само
с Възражение (отбранително средство) и със специалния иск по чл.439 от
ГПК, ако е образувано изпълнително производство.
Оспорват искането за разноски, тъй като ответника не е станал причина,
не е дал повод за водене на подобен иск. Цитирането на чгд №1117/2010г
РСД било некоректно. Касаело се за обезпечение на бъдещ иск, иска е
успешно предявен като осъдителен, образувано изпълнително дело въз
основа на изпълнителен лист, изпълнителното дело е прекратено. С
прекратяване на изпълнителното дело се вдигат всички запори, възбрани и
каквито и да е обезпечения служебно от съдебния изпълнител.
По отношение на твърденията на ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба, нямало нито едно доказателство. Поради липса на
доказателства, на които да се позовава или прилага ищеца, ответника бил в
невъзможност е отговора да вземе отношение по тези твърдения.
След приключване на съдебното дирене, заявените обстоятелства в
исковата молба и уточнението на исковата претенция от ищеца в хода на
производството и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приетото като доказателство по делото копие от ИД №54/11г.
по описа на ДСИ при РС-Димитровград е, че същото е било образувано
съгласно ИЛ от 30.3.2011г. по г.д.№1226/10г. по описа на ДРС за
принудително събиране на присъдените по това гражданско дело парични
суми-сумата от 16 071.20 лева, представляващи неизплатената стойност на
извършени в периода 19.12.2009г.-27.05.2010г. доставки на хранителни стоки,
ведно със законната лихва върху същата, считано от 09.09.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 459.08 лева- обезщетение за
забава под формата на мораторна лихва върху главницата за периода
01.06.2010г. - 09.09.2010г., както и направените по гр. дело разноски от 1 737
4
лева и разноските в размер от 633 лева по предварителното обезпечаване на
иска.Съгласно Протокол от 20.11.2014г. ДСИ при ДРС е постановил
прекратяване на ИД№54/11г. на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като
перемирано.С молба вх.№6140/14.6.17г. по ИД на ДРС, Изп.директор на
настоящото ищцово дружество е поискала от ДСИ издаване на
удостоверение, от което да е видно, че горепосоченото ИД е прекратено, като
е била внесена съответната ДТ за издаденото удостоверение, т.е. ищецът по
настоящото производство е бил уведомен и е знаел към 14.6.17г., че
изпълнителното дело е прекратено.
От наведените в исковата молба обстоятелства, уточнения и петитум
/независимо от посоченото правно основание от ищеца в исковата молба/,
съдът квалифицира правно предявения иск по чл.124 ал.1, вр. чл.439 от ГПК –
отрицателен установителен иск, в производството по който ищецът цели да
установи, че не дължи на ответника процесната парична сума 16 071.20 лева,
представляващи неизплатената стойност на извършени в периода
19.12.2009г.-27.05.2010г. доставки на хранителни стоки, ведно със законната
лихва върху същата, считано от 09.09.2010г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 459.08 лева- обезщетение за забава под формата на
мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2010г. —
09.09.2010г., както и направените по гр. дело №1226/10г. по описа на ДРС
разноски от 1 737 лева и разноските в размер от 633 лева по предварителното
обезпечаване на иска по същото гражданско дело №№1226/10г. по описа на
ДРС, по което е издаден изпълнителен лист от 30.3.2011г. по описа па
Районен съд Димитровград, въз основа на който е образувано изпълнително
дело №54/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд-Димитровград, поради
изтекла погасителна давност.
Този иск може да бъде предявен само при наличието на висящо
изпълнително производство. В противен случай няма да сме изправени пред
„изпълнение”, доколкото единственото правно релевантно такова е
осъществяваното по реда и при условията на правните норми,
регламентиращи изпълнителното производство, и следователно длъжникът
няма да има правен интерес да предяви иска си. Изпълнителното
производство е висящо от момента на образуването на изпълнителното дело
5
до неговото прекратяване, но следва да се има предвид, че макар и
образуването на изпълнителното дело да става с разпореждане на съдебния
изпълнител, то прекратяването може да настъпи и по силата на закона.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК: „Изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка.” Това е така наречената „перемпция”. Предвид мотивите към
Решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, е че „Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи…
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект.” (Така и мотивите към
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК).
В тази връзка, настоящата съдебна инстанция смята, че в конкретния
случай искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е недопустим, тъй като няма правно
релевантно изпълнение, което да може да бъде оспорено. От гледна точка на
връзката правен спор – повод за завеждане на делото – правен интерес
законодателят приема, че докато има висящо изпълнително производство за
длъжника е налице правен интерес да предяви иск, с който въз основа на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание (чл. 439, ал. 2 ГПК), да оспори
6
изпълнението. В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително
производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска
установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Т.е. длъжникът трябва да представи
доказателства, че вземането, за чието удовлетворение е образувано
изпълнителното дело, вече не съществува или макар и да съществува, не
подлежи на принудително изпълнение. Най-често това ще е случаят, в който
вземането се е погасило по давност, тъй като не са били предприети действия
за принудителното събиране на вземането, с които да се прекъсне давността
(чл. 116, б. „в” ЗЗД).
В случая каквото и да е основанието, на което се позовава длъжникът и
ищец по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, то необходимо е да е налице висящо
изпълнително производство. Законодателят приема, че докато с действията си
по поискване на извършването на изпълнителни действия взискателят
поддържа висящността на изпълнителното производство, то той претендира
събирането на вземането, за което е образувано изпълнителното дело, т.е.
налице е негово активно поведение, което прави възможно прилагането на
изпълнителни способи спрямо длъжника. Съответно правният интерес за
длъжника е очевиден – да се установи със силата на пресъдено нещо, че
изпълнението вече не може да бъде принудително осъществено, поради което
и изпълнителното производство е недопустимо. В настоящото производство,
съдът е сезиран с такъв иск и установи, че изпълнителното производство по
ИД№54/11г. на ДСИ при ДРС е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, от което следва, че делото следва да се прекрати с определение, поради
недопустимост на производството и съдът да откаже да разгледа исковата
молба по същество. Това задължение на съда произтича от характера на срока
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – той е преклузивен. С неговото изтичане правните
последици настъпват по силата на закона, независимо от волята на страните и
на съдебния изпълнител. А и висящността на изпълнителното производство е
абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл. 439, ал.
1 ГПК, като за тези предпоставки съдът следи служебно. С изтичането на този
срок правата на взискателя да поиска каквото и да било валидно
изпълнително действие отпадат. Те не преминават в естествено състояние,
7
какъвто би бил случаят, ако срокът беше давностен. Преклузивните срокове
представляват период от време, с чието изтичане законодателят свързва като
правна последица забраната даден орган да взема предвид определени
обстоятелства или действия и да зачита правните последици, които биха
настъпили ако тези обстоятелства или действия биха били счетени за
осъществени. С изтичането на този срок (по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК),
законодателят е приел, че взискателят се е дезинтересирал от
удовлетворяването на своето право. Спорът между страните вече не
съществува или поне не е обективиран. От бездействието на взискателя не
може да се направи извод, че той все още иска от длъжника си изпълнение.
Напротив, по-скоро може да се направи обратният извод. Затова дори и да се
абстрахираме от прекратяването на делото служебно от съда поради липсата
на абсолютната процесуална предпоставка за предявяването на иска „висящо
изпълнително производство”, съдът би следвало да прекрати делото и да
остави исковата молба без разглеждане поради липса на правен интерес, тъй
като липсва правен спор между страните.
По разноските.
При прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 78, ал. 4
ГПК, ответникът има право на разноски, независимо от основанието за
прекратяването. След като ответникът е получил препис от исковата молба и
е направил разноски, за да подаде отговор, то при прекратяване на делото за
него възниква правото да бъде обезщетен за тези разноски. Достатъчно
условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 ГПК е разходите да са
извършени след получаването на преписа от исковата молба с указанията
по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на
производството. Тези условия са налице - договорът за правна защита и
съдействие за първоинстанционното производство е представен с
предявяване на отговора на исковата молба - т.е. преди постановяване на
настоящия акт, с който производството по делото се прекратява.
Законодателят е предвидил възможност за освобождаване на ответника от
отговорност за разноски, само при кумулативното наличие на две
предпоставки: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. Не е достатъчно да е налице само едно от тези две
условия, а е необходимо да са налице и двете условия едновременно, за да
8
бъдат възложени разноските върху ищеца (Решение № 2619 от 19.11.1965 г.
по гр. д. № 2200/65 г. на ВКС, II г.о.). Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за
възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника (Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. №
5196/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото само в хипотезите на оттегляне на иска, отказ от иска,
а също и поради недопустимост на иска. Законодателят е уредил подобна
възможност именно в тези хипотези, за да може на ответника да бъдат
възстановени направените от него разноски при разпореждане с правото на
иск от страна на ищеца или поради недопустимост на иска му, но не и когато
с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
С оглед горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски, представляващи възнаграждение за адвокатско
възнаграждение, което предвид представените писмени доказателства, в
частност фактура и фискален бон/л.30/ по делото е, че на процесуалния
представител на ответника е било заплатено възнаграждение в размер на 600
лева.
В случая възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца е
неоснователно и следва да се остави без уважение.Възнаграждението за един
адвокат не превишава минималното такова, съобразно изискванията на
Наредба №1 от 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от
„Магазини Европа" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град София 1360, Индустриална зона Орион, ул.“3020“№34, ет.6,
представлявано от Г.А.Д. срещу „Лотос“ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление град Димитровград, ул.“Сава Доброплодни“№3,
9
представлявано от Й.И. отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1, вр.
чл.439 от ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че не
дължи на ответника сумата 16 071.20 лева, представляващи неизплатената
стойност на извършени в периода 19.12.2009г.-27.05.2010г. доставки на
хранителни стоки, ведно със законната лихва върху същата, считано от
09.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 459.08 лева-
обезщетение за забава под формата на мораторна лихва върху главницата за
периода 01.06.2010г. - 09.09.2010г., както и направените по гр. дело
№1226/10г. по описа на ДРС разноски от 1 737 лева и разноските в размер от
633 лева по предварителното обезпечаване на иска по същото гражданско
дело №1226/10г. по описа на ДРС, по което е издаден изпълнителен лист от
30.3.2011г. по описа па Районен съд Димитровград, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №54/2011г. по описа на ДСИ при Районен съд-
Димитровград, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Магазини Европа" АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление град София 1360, Индустриална зона Орион, ул.“3020“№34,
ет.6, представлявано от Г.А.Д., да заплати разноски по делото в размер на
600/шестстотин/ лева на „Лотос“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град Димитровград, ул.“Сава Доброплодни“№3, представлявано
от Й.И..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: /п/ не се чете
10