№ 1540
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507562 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 3981 от 28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 49909 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 140 състав са осъдени А. И. Б.,
ЕГН **********, П. А. А., ЕГН **********, и М. Ш., ЕГН **********, да
заплатят разделно в полза на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 15, 32 лв., 1/2
част от която дължи ответникът А. И. Б., а по 1/4 част - ответниците П. А. А. и
М. Ш., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.
07.2018 г. до м. 10.2018 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******,
надпартерен апартамент, аб. № 331229, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г., до погасяването, като са
отхвърлени исковете за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД за разликата от 15, 32 лв. до 19, 15 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за м. 06.2018 г., както и за сумата в размер на 2 876, 83
лв., 1/2 част от която се претендира от ответника А. И. Б., а по 1/4 част - от
ответниците П. А. А. и М. Ш., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ул. „*******, надпартерен апартамент, аб. № 331229, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2021 г., до погасяването, поради погасяване на задълженията по
давност, както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност
1
сумите, както следва: сумата в размер на 758, 47 лв., 1/2 част от която се
претендира от ответника А. И. Б., а по 1/4 част - от ответниците П. А. А. и М.
Ш., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2021 г.; сумата в размер на 5, 20 лв., 1/2
част от която се претендира от ответника А. И. Б., а по 1/4 част - от
ответниците П. А. А. и М. Ш., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021
г. С решението е разпределена отговорността за разноски по чл. 78 ГПК.
Решението е постановени при участието на трето лице помагач – „Т.С.“
ЕООД, на страната на ищеца - „Топлофикация София” ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
частта, с която предявените срещу ответниците искове са отхвърлени, е
подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, който го обжалва с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че неправилно районният съд приел, че процесните вземания са
погасени по давност. Излага, че за процесния период м. 05.2017 г. – м.
30.04.2018 г. били в сила ОУ, в сила от 11.07.2016 г., като изрично в чл. 33,
ал. 2 от тези ОУ било посочено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество
ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като издаваната обща фактура през м. юли/август била за целия
предходен отоплителен сезон. Задълженията ставали изискуеми в посочения
в общите условия срок след издаването на общата фактура. Неправилен бил и
изводът на СРС, че ищецът не е доказал изпадането в забава на ответниците,
тъй като съдът не приложил правилно клаузите на ОУ, действали в процесния
период. С ОУ, в сила от 2016 г., за ищеца не било налице задължение за
удостоверяване публикуването на общата фактура чрез нотариално заверен
констативен протокол, а клиентите следвало съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ
да заплатят дължимото в 45-дневен срок, като изпадали в забава, без да е
необходимо дружеството да изпраща покана. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това да
постанови друго, с което да уважи исковете изцяло. Претендира разноските
по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите страни по жалбата на ищеца – А. И. Б., ЕГН **********,
П. А. А., ЕГН **********, и М. Ш., ЕГН ********** – ответници в
първоинстанционното производство, с писмени отговори по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и
законосъобразно.
Трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, на страната на ищеца -
„Топлофикация София” ЕАД, не е изразило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещните страни, приема следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваните части, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Решението в частта, с която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД искове са уважени, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Доводите в жалбата за неправилно приложение от районния съд на
института на погасителната давност са неоснователни. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, вземанията на топлофикационните дружества съставляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за плащане
стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
3
Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск. В случая исковете са предявени на 27.08.2021 г., от която дата давността
е прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Следователно в
случая погасени по давност са всички вземания, станали изискуеми преди
27.08.2018 г.
В процесния период м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г., приложими към
договорните отношения между страните са Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във в. „Монитор“ от 11.07.2016 г. Противно на поддържаното в
жалбата, предмет на спора не са вземания по издадена обща фактура от
31.07.2018 г., касаеща период м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
в. „Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на
чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ вземанията за цена
на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45
дни от изтичане на периода, за който се отнасят, и от този момент започва да
тече давността за всяко месечно вземане.
Ето защо към подаване на исковата молба в съда на 27.08.2021 г.
вземанията на ищеца за топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.
2018 г. са били изцяло погасени по давност. Последното задължение – това за
м. 04.2018 г., е станало изискуемо на 15.06.2018 г., от когато е започнала да
тече три годишната давност за вземането и изтекла на 15.06.2021 г. т.е. преди
подаване на исковата молба в съда на 27.08.2021 г. Следва да се посочи, че
давностният срок е спрял за тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на
основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП във вр. с § 13 от ПЗР, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Ето защо давностният срок в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и е продължил да тече, считано
от 21.05.2020 г., като периодът от 2 месеца и 8 дни (или 69 дни) следва да се
добави след датата 15.06.2021 г. При това положение давността е била
изтекла на 24.08.2021 г. т.е. отново преди подаване на исковата молба в съда
4
на 27.08.2021 г.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че вземанията не били погасени
по давност предвид издадената от ищеца обща фактура – за процесния период
такава е издадена на 31.07.2018 г. Издаването на общата фактура не променя
предвидения в ОУ от 2016 г. начин за определяне на падежа на месечните
задължения – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят
задълженията. Общата фактура обективира месечните задължения за целия
отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ.
изваждане на сумите за връщане на клиента. Въз основа на общата фактура,
отчитаща резултата от изравнителната сметка, би могло да възникне ново
вземане за ищеца само в случай, че изравнителният резултат е сума за
доплащане, но в случая, изравнителният резултат за отчетния период е сума
за връщане, а не за доплащане.
Противно на поддържаното в жалбата, по акцесорния иск за лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия районният съд не е приемал, че
ищецът не е ангажирал доказателства да е публикувал общите фактури на
интернет страницата си, а е приел само, че по силата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане са погасени по давност и вземанията за
лихви.
Жалбата в частта относно вземанията за главница за дялово
разпределение и за лихви за забава върху тази главница е бланкетна – в нея не
са посочени никакви конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд
по тези искове. Само за пълнота следва да се посочи, че срок за плащане на
сумите за дялово разпределение не е предвиден в приложимите ОУ от 2016 г.,
поради което давността тече от възникване на вземанията. Това обуславя
извод, че главницата за дялово разпределение за м. 06.2018 г. също е погасена
по давност. Що се отнася до лихвите за забава върху тази главница, не се
твърди и няма доказателства ищецът да е отправил покана за плащане на
сумите за дялово разпределение, поради което този акцесорен иск е недоказан
и като такъв – неоснователен.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски за настоящата инстанция се следват
на въззиваемите - ответници, но няма данни такива да са направени, а
процесуалният им представител в съдебно заседание пред въззивния съд
изрично заявява, че такива не са направени и не се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3981 от 28.04.2022 г., постановено по гр.
д. № 49909 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 140 състав В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ******* за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД за разликата от 15, 32 лв. до 19, 15 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за м. 06.2018 г., както и за сумата в размер на 2 876, 83
лв., 1/2 част от която се претендира от ответника А. И. Б., а по 1/4 част - от
ответниците П. А. А. и М. Ш., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2018 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ул. „*******, надпартерен апартамент, аб. № 331229, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
27.08.2021 г., до погасяването, поради погасяване на задълженията по
давност, както и исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност
сумите, както следва: сумата в размер на 758, 47 лв., 1/2 част от която се
претендира от ответника А. И. Б., а по 1/4 част - от ответниците П. А. А. и М.
Ш., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2021 г.; сумата в размер на 5, 20 лв., 1/2
част от която се претендира от ответника А. И. Б., а по 1/4 част - от
ответниците П. А. А. и М. Ш., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 22.06.2021
г.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач –
„Т.С.“ ЕООД, на страната на ищеца – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6