Р Е
Ш Е Н
И Е 1381
гр. П., 06.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛОРА
СТЕФАНОВА
При секретаря Р.Р., като разгледа гр. д. № 2661/2015 г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по е иск с
правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Образувано е по искова молба,
предявена от Л.И.Н., ЕГН ********** *** и Б.Й.Н., ЕГН ********** *** против В.Н.И.,
ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че са сключили
граждански брак на ***** г. Сочат, че заедно с ответницата са съсобственици на
следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 790 кв. м., находящ
се в гр. П., кв. ****, ул. ****, съставляващ парцел ХІІІ – 12472, кв. 524 по
сега действащия план за регулация и застрояване на гр. П., кв. ****, одобрен
със заповед № 638/10.04.1998 г. на кмета на община П., с граници на поземления
имот по скица : улица *****, УПИ ХІІ – 12476, УПИ ХІV – 12471, УПИ ІV – 12473 и
УПИ V – 12474, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. П., одобрени със Заповед № РД – 18 – 91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор № 55871.510.810, с
площ от 803 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 12472, кв. 524,
парцел ХІІІ при съседи: имот с идентификатор № 555871.510.809, имот с
идентификатор № 55871.510.759, имот с идентификатор № 55781.510.760 и имот с
идентификатор № 55871.510.761 и имот с идентификатор № 55871.510.762, ведно с построената
в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена плащ от 37 кв. м. с идентификатор
55871.510.810.2.
Ищците твърдят, че поземленият
имот е бил собствен на общия за Л.Н. и В.И. наследодател – И.Н.С., като
последният го е придобил по силата на договор за дарение от 28.11.1969 г.,
оформен в нотариален акт № ***** г. Сочат, че построената в него жилищна
сграда, с идентификатор 55871.510.810.2 е била собствена на И.Н.С. и съпругата
му Т.Е.С. по силата на давностно владение, в режим на
съпружеска имуществена общност.
Твърдят, че по силата на
договори за издръжка и гледане и покупко-продажба, оформени в нотариален акт № *****
г. и нотариален акт № ***** г. са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност 20/24 ид. ч. от собствеността върху недвижимия
имот и 21/24 ид. ч. от собствеността върху сградата.
Сочат, че ответницата В.И. притежава останалите 4/24 ид.
ч. от поземления имот и 3/24 ид. ч. от сградата въз
основа на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на Н.И.Н.,
починал на *** г. и със смъртта на Т.Е.С., починала на *** г.
Посочено е, че останалите
постройки в недвижимия имот са изключени от общата собственост.
Искането към съда е да прекрати
съществуващата между страните съсобственост по отношение на делбените
недвижими имоти.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответницата. В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил предявения иск. Посочил
е, че делбата на поземления имот е недопустима, тъй като същият е урегулиран
поземлен имот, в който са построени сгради, собственост на различни лица, като
по този начин е възникнала хоризонтална етажна собственост и имотът съответно е
придобил характер на обща част, която е неделима на основание чл. 38, ал. 3 от
ЗС. Твърди, че в същия е построена жилищна сграда с идентификатор №
55871.510.810.1, която е придобита от нейния наследодател и брат на ищцата – Н.И.Н.
по силата на отстъпено му право на строеж, а към настоящия момент е лична нейна
собственост.
Ответницата оспорва и твърдените от
ищците дялове в съсобствеността, както и лицата, които участват в нея. Сочи, че
праводателя на общия им праводател
– Н.С.И. е придобил в собственост процесния поземлен
имот, ведно с построените в него масивна къща и лятна кухня по силата на давностно владение, като собствеността му е била призната с
нотариален акт № **** г. Твърди, че по силата на дарение, на наследодателя И.Н.С.
е прехвърлена само собствеността върху дворното място, но не и върху жилищните
сгради, поради което той не е придобил право на собственост върху тях. Затова
се оспорва, че сградата, предмет на делбата с идентификатор № 55871.510.810.2 е
съсобствена между страните при делбени
части, посочени в исковата молба. Твърди, че същата не е придобита от
наследодателите на ищцата И. и Т.С. по силата на давностно
владение.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез
процесуалния си представител адв. Д. поддържат предявения иск. Молят съда да го
уважи, така както е предявен.
В съдебно заседание, ответницата, чрез
процесуалния и представител адв. М. поддържа отговора. Оспорва предявения иск.
Моли същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становището на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик
може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако
това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта.
За уважаване на предявения иск, в
тежест на ищците е да установят, че заедно с ответницата са собственици на процесните недвижими имоти.
Видно от представените по делото
удостоверения за наследници изх. №№ 267/01.12.2011 г., 870/02.10.2006 г., 432/10.03.2015 г.,
310/07.08.2009 г. и 432/07.09.2006 г., всички издадени от община П. общият за
страните наследодател Н.С. И.ов, починал на **** г. е
оставил за свои наследници сина си – И. Н.С., починал на *** г. и дъщеря си Н. Н.Б..
Последната се е отказала от наследството, оставено от Н.С. И.ов, което се установява от приетото по делото удостоверение
изх. № 37/28.05.1981 г., издадено от РС – П.. След смъртта си И. Н.С. е оставил
за свои наследници по закон съпругата си – Т.Е.С., починала на *** г., сина си Н.И.Н.,
починал на 12.05.2006 г. и дъщеря си –
ищцата Л.И.Н.. След смъртта си Н.И.Н. е оставил за свои наследници децата си Т.
Н. И. и ответницата В.Н.И..
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е.В., която съдът
кредитира като обективна и обосновавана се установява, че процесния
урегурилан поземлен имот с идентификатор
55871.510.810 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД 18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК
е идентичен с УПИ ХІІІ – 12472, кв. 524 по регулационния план на кв. ****,
одобрен със заповед № 638/10.04.1998 г. на кмета на община П. и с УПИ ХІІІ –
373, кв. 24 по регулационния план на кв. ****, одобрен със заповед № ІІІ –
495/10.08.1962 г. на председателя на ОС – П..
От представените по делото скици и
приетите по делото единична и тройна съдебно-технически експертизи се установява,
че към настоящия момент в поземления имот са изградени четири сгради: жилищна
сграда със застроена площ от 81 кв. м. – идентификатор 55871.510.810.1.;
жилищна сграда със застроена площ от 37 кв. м. -идентификатор 55871.510.810.2;
хангар, депо, гараж със застроена площ 18 кв. м. - идентификатор
55871.510.810.3; селскостопанска постройка със застроена площ от 9 кв. м. -
идентификатор 55871.510.810.4.
От приетите по делото нотариални актове с №№ ***** г., *****.,
***** г., № ***** г., № *****, дело № ***** г. се установява, че през 1963 г.
общият за страните наследодател Н.С. И.ов е признат
за собственик по давностно владение на процесния урегулиран поземлен имот и построените към онзи
момент в него масивна жилищна сграда и лятна кухня. През 1969 г. по силата на
договор за дарение Н.С. И.ов е дарил на сина си/също
общ наследодател на страните/ - И. Н.С. делбения
недвижим имот без построените върху него сгради. Предвид придобивния
способ – дарение и с оглед действащата към този момент разпоредба на чл. 13,
ал. 2 от СК /ДВ бр. 23/22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г./ процесният имот е станал лична собственост на приобретателя. Без значение е обстоятелството, дали към
този момент той е бил в брак с Т.С., което не е установено по делото, тъй като придобитото
по дарение вещно право, дори и през време на брака изключва възникването на
съпружеска имуществена общност по отношение на него съгласно чл. 13, ал. 2 от СК. Затова и след смъртта на И. С., настъпила на *** г., в съответствие с
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, в резултат на
наследствено правоприемство, съпругата му Т.С. и
децата му Н.Н. и Л.Н. са придобили по 1/3 ид. ч. от имота. След смъртта на Н.Н.
и съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, децата му Т.И. и ответницата В.И. са придобили в
собственост по 1/6 ид. ч. от делбения
недвижим имот.
През 1973 г. И. С. е учредил в полза на
сина си Н.Н. право на стоеж върху процесния
недвижим имот. Не е спорно между страните, че въз основа на така учредената суперфиция в имота е построена жилищна сграда с
идентификатор 55871.510.810.1. Видно от нотариален акт № *****9 г. към
настоящия момент самостоятелен собственик на посочената жилищна сграда е
ответницата В.И.. Същата е собственик и на 1/6 ид. ч.
от делбения урегулиран поземлен имот. Останалите 5/6 ид. ч. от имота са собствени на ищците. 2/6 ид. ч. от него са лична собственост на ищцата Л.Н.,
придобити в резултат на наследствено правоотношение възникнало със смъртта на
нейния баща И. Н.С.. Останалите 3/6 ид. части на
основание чл. 19, ал. 1 от СК /ДВ бр. 41/28.05.1985 г./ и чл. 21 от СК /ДВ бр.
47/23.06.2009 г./ са придобити от ищците в режим на съпружеска имуществена
общност в резултат на обективираните в нотариални
актове № ***** г., № ***** г. прехвърлителни сделки.
Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за граждански брак № 308/***** г. на община П. към
момента на сключване на разпоредителните сделки ищците са били в брак по между
си.
Предвид изложеното, съдът приема, че делбеният урегулиран поземлен имот е съсобствен
между страните при следните части/ 1/6 ид. ч. – за
ответницата; 2/6 ид. ч. – за ищцата и 3/6 ид. ч. – за двамата ищци в режим на СИО. В съсобствния имот освен собствената на ответницата сграда,
са построени още три сгради. Две от тях с идентификатори 55871.510.810.3 и
55871.510.810.4 не са предмет на делото. Сграда с идентификатор 55871.510.810.2
е предмет на делбата, като спорни между страните са дяловете им в
съсобствеността.
Ищците твърдят, че тя е била
собствена по силата на давностно владение на общите
им наследодатели И. и Т.С.. Становището на ответницата е, че е била собствена
на праводателя на И. С. – Н. И.ов.
От разпитаните по делото свидетели Д.Б. Й. и В.М.Р., чиито показания съдът
кредитира изцяло, като съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал, ясни и конкретни, дадени за непосредствено възприети
факти, се установява, че на мястото на сега съществуващата сграда с
идентификатор 55871.510.810.2 е съществувала друга сграда. Това се подкрепя и
от отразеното в нотариален акт 19, том ІІ, дело № 378/1963 г.
През 70 – те години на ХХ в. праводателите на страните И. и Т.С. съборили тази сграда и
изградили сега съществуващата такава. Последната била довършена 1974 г. – 1975
г., от когато наследодателите непрекъснато живеели в нея. Тя била единственият
им жилищен имот, който обитавали съвместно като семейство, явно и необезпокоявано.
Наследодателите живеели там до смъртта си, настъпила на *** г. за И. С. и на ***
г. за Т.С.. Предвид така установеното съдът намира, че считано от 1974 г. до
1984 г. наследодателите на страните И. и Т.С. са придобили в режим на СИО по
давност делбената жилищна сграда. Осъществен е
състава на чл. 79, ал. 1 от ЗС, тъй като продължилото десет години владение на
наследодателите е било явно и необзпокоявано и с
намерение да се своят вещта. Затова след смъртта на И. С. през 1984 г. Трояна е
придобила освен собствената си ½ ид. ч. от
сградата и още 1/6 от същата по силата на наследственото правоприемство.
По 1/6 ид. ч. са придобили и децата на наследодателя -ищцата
Л.Н. и Н.Н.. По силата на договор за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № ***** г. двамата ищци са придобили в СИО още ½ ид. ч. от сградата, прехвърлена им от Т.С.. След смъртта на
Т.С. , настъпила на *** г. и на нейния син Н.Н.,
починал на 12.05.2006 г. ищцата, по силата на наследственото правоотношение
придобила още 1/12 ид. ч. от сградата, а В. и Т. И.ови – всяка по 1/24 ид. ч. С покупко – продажба, обективирана
в нотариален акт № 54, том І, рег. № 1024, дело 47/2007 г. Т.И. е прехвърлила
собствените си общо 1/8 ид. ч. /след привеждане под
най-малък общ знаменател – 3/24 ид. ч./ на ищцата,
като на основание чл. 19, ал. 1 от СК те са станали съсобствени
в режим на СИО между двамата ищци.
Предвид изложеното по-горе и
след привеждане под най-малък общ знаменател съдът приема, че страните са
съсобственици на процесната сграда при делбени части както следва: 6/24 ид.
ч. – лична собственост на ищцата Л.Н.; 15/24 ид. ч. –
в режим на СИО на двамата ищци и 3/24 ид. ч. –
собствени на ответницата. Предвид така установеното съдът намира, че на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС процесната сграда следва
да се допусне до делба при посочените делбени части.
Спорен между страните е
въпросът съществували законова забрана за допускане до делба на урегулирания
поземлен имот. От изложеното по горе се установява, че в същия са построени
четири сгради, една от която лична собственост на ответницата, а другата съсобствена между страните. Наличието на две или повече
сгради, с различни собственици в един поземлен имот представлява хоризонтална
етажна собственост. Имотът, в който те са построени се явява тяхна обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС и е неделим по силата на законовата разпоредба
на чл. 38, ал. 3 от ЗС. /В този смисъл т. 2 от Постановление № 4 от 30.10.1964 г. на Върховния съд, т. 1,
б. “Д”от Постановление № 2 от 04.05.1982 г. на ВС, Решене
№ 229/30.11.2015 г. по гр. № 1755/2015
г. на ВКС на РБ, решение № 192/26.09.2014 г. по гр. д. № 409/2012 г.,
последните две постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Изключение от това
правило е допустимо, когато недвижимият имот е поделяем.
За установяване на това обстоятелство са изслушани и приети единична и повторна
тройна съдебно техническа експертиза. Съдът кредитира единичната и основното
становище на тройната съдебно – техническа експертиза и приема, че
урегулираният поземлен имот, предмет на делото е неподеляем.
Посочените становища са съобразени с фактическото положение към момента на
приключване на съдебното дирене, което е от значение за извършване на
преценката. Вещите лица са констатирали, че поземленият имот не би могъл да
бъде поделен на два такива, тъй като новообразуваните недвижими имоти няма да
отговарят на изискването на чл. 19, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗУТ
за лице към улица. Заключенията им са обосновани, направени след обсъждане на
целия събран по делото доказателствен материал и извършен оглед на място.
Подробно са обсъдени различни варианти за поделяне на имота, като на първо
място те са свързани с промяна на съществуващото към момента фактическо
положение /изграждане на улица - тупик/, а на второ
осъществяването им изисква значителни преустройства, включително изменение на
регулационния план. По посочените съображения съдът не възприема особеното
мнение на вещото лице Д.Н..
Предвид горното, съдът счита,
че искът за допускане до делба на поземления имот следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно
100 лв. – депозит за вещо лице и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание от
16.12.2016 г. съдът е завишил първоначално определения депозит за повторната
съдебно-техническа експертиза съгласно декларациите, представени от вещите лица
с общо 300 лв., по 100 лв. за всяко вещо лице. До настоящият момент сумата не е
внесена от ищците, поради което на основание чл. 77 от ГПК същите следва да
бъдат осъдени да заплатят на всяко от вещите лица по 100 лв. – възнаграждение
за приетата тройна съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ДОПУСКА на основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС делба между Л.И.Н., ЕГН ********** ***, Б.Й.Н., ЕГН ********** ***
и В.Н.И., ЕГН ********** *** на съсобствения им по
силата на наследствено правоотношение, възникнало със смъртта на И. Н.С.,
починал на *** г. и Т.Е.С., починала на *** г., договор за прехвърляне на
недвижими имот срещу издръжка и гледане от 15.05.1992 г., договор за
покупко-продажба от 28.02.2007 г. и договор за покупко
– продажба от 28.07.2009 г. недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена плащ от 37 кв. м. с идентификатор 55871.510.810.2, построена в урегурилан поземлен имот с площ от 790 кв. м., находащ се в гр. П., кв. ****, ул. ****, съставляващ парцел
ХІІІ – 12472, кв. 524 по сега действащия план за регулация и застрояване на гр.
П., кв. ****, одобрен със заповед № 638/10.04.1998 г. на кмета на община П.,
който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени
със Заповед № РД – 18 – 91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК,
представлява поземлен имот с идентификатор № 55871.510.810, с площ от 803 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ, както следва:
За Л.И.Н., ЕГН ********** - 6/24 ид. ч./шест
двадесет и четвърти;
За Л.И.Н., ЕГН ********** и Б.Й.Н.,
ЕГН **********, , в режим на съпружеска имуществена общност - 15/24 ид. ч. /петнадесет
двадесет и четвърти идеални части/;
За В.Н.И., ЕГН ********** 3/24 ид. ч./три двадесет и четвърти идеални части/.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Л.И.Н.,
ЕГН ********** ***, Б.Й.Н., ЕГН ********** *** против В.Н.И., ЕГН ********** ***
за допускане до делба между тях на съсобствения им
недвижим имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 790 кв. м., находащо се в гр. П., кв. ****, ул. ****, съставляващ
парцел ХІІІ – 12472, кв. 524 по сега действащия план за регулация и застрояване
на гр. П., кв. ****, одобрен със заповед № 638/10.04.1998 г. на кмета на община
П., с граници на поземления имот по скица : улица *****, УПИ ХІІ – 12476, УПИ
ХІV – 12471, УПИ ІV – 12473 и УПИ V – 12474, който имот по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД – 18 –
91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот
с идентификатор № 55871.510.810, с площ от 803 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер
по предходен план 12472, кв. 524, парцел ХІІІ при съседи: имот с идентификатор
№ 555871.510.809, имот с идентификатор № 55871.510.759, имот с идентификатор №
55781.510.760 и имот с идентификатор № 55871.510.761 и имот с идентификатор №
55871.510.762.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК Л.И.Н., ЕГН ********** ***, Б.Й.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на В.Н.И.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 500 лв. /петстотин лева/, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Л.И.Н., ЕГН ********** ***, Б.Й.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на
вещото лице П.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща допълнително определено възнаграждение за приетата повторна
съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Л.И.Н., ЕГН ********** ***, Б.Й.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на
вещото лице М.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща допълнително определено възнаграждение за приетата повторна
съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Л.И.Н., ЕГН ********** ***, Б.Й.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на
вещото лице Д.И. *** сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща допълнително
определено възнаграждение за приетата повторна съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.