РЕШЕНИЕ
№ 51/ 17.02.2020 год. гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 850
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1317/04.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 7186/2018г. по описа на Пернишкия районен съд е признал
за установено по исковете на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, гр. Перник по отношение на П.Ф.П.,
че същият дължи на дружеството обща сума 490.57лв. за периода 24.04.2015г. -30.04.2016г.
от която главница 417.64 лв. за периода 24.04.2015-30.04.2016г както и изтекла
лихва 72.93лв. за периода 09.06.2015-26.09.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, като за сумата 322,35лв. главница за
периода 01.05.2014-30.04.2016г. и 90,55лв. законна лихва за забава в месечните
плащания искът е отхвърлен като погасен
по давност.
В срок е постъпила въззивна жалба от
адв. Х.- особен представител на ответника с искане решението да бъде отменено и
искът да бъде отхвърлен. Твърди, че не са налице основанията за ангажиране
отговорността на ответника, както и че съдът не е разгледал направеното
възражение за изтекла погасителна давност
„Топлофикация – Перник” АД, гр.
Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. Перник твърди, че ответникът дължи сумата от 739,99 лв., представляваща
стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за
топлофициран имот находящ се в *** за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г.,
лихва за забава в размер на 163.48 лв., за периода 08.07.2014г.-26.09.2017г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 26.04.2018г. до окончателното и
изплащане.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът е оспорил иска, твърдейки, че няма качеството на
клиент на топлинна енергия за исковия период, оспорен е и размерът на начислените
суми.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника.
Последният е наемател на топлоснабдения имот и на негово име е открита партида,
а относно размера на задължението, съдът е приел, че същото е установено от
заключението на съдебно- техническата
експертиза, като е зачетено направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
Решението на ПРС е валидно и допустимо,
а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК,
е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че не е
доказано, че е потребител на топлинна енергия.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012
г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна
енергия е собственика, респективно -
физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017
г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Прието е също,
че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие
не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а
подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
Настоящият състав, вземайки предвид
разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за исковия
период. Като доказателство по делото е представена молба от 12.03.1999г., с
която ответникът е поискал в ответното дружество да бъде открита партида за
заплащане на топлинна енергия за същия този имот. Тази молба съставлява
предложение за сключване на договор по смисъла на чл. 13 от ЗЗД и с факта на
откриване на партидата и извършването на доставка на топлинна енергия ищцовото
дружество е приело направеното предложение за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия. Т.е. налице са доказателства, че облигационната връзка
между страните по делото е възникнала много преди началото на исковия период и
няма доказателства, а и твърдения същата да е прекратявана. Съдът при
формирането на този извод, взема предвид също, че ответникът по иска е
регистриран с настоящ и постоянен адрес, съвпадащи с този на топлоснабдения
имот, което е видно от приложените справки, а такава регистрация се извършва по
заявяване на лицето, съгласно действащата към момента на това заявяване
редакция на чл. 92 от ЗГР – 27.11.2000 г. Т.е. към посочената дата ответникът е
признал, че ползва имота и до настоящия момент той не е подавал заявление за
промяна на тази регистрация.
Установено по делото е, че собственик
на имота е община Перник /акт № *** за частна общинска собственост/, като на ответника
е издадена настанителна заповед за топлоснабдения имот. Действително последната
касае част от исковия период, но липсата на доказателства за част от исковия
период ответникът да е бил настанен в общинското жилище по установения за това ред,
не изключва отговорността му за заплащане на топлинна енергия, тъй като
наличието на облигационно правоотношение между него и собственика на имота-
община Перник не е било спорно по делото, а и ако ответникът е ползвал имота
без наличие на договор за наем, сключен с община Перник по предвидения за това
ред, то това е от значение в отношенията между ответника и собственика на имота,
но не и в отношенията с ищеца по делото.
В жалбата се твърди, че не са налице
основанията за ангажиране отговорността на ответника и защото партидата за
топлоснабдения имот е открита на името на ответника, но има разлика в ЕГН на
същия. Съдът намира, че в случая същественото е че молбата за откриване на
партида е подадена от ответника с посочен в нея ЕГН. Неправилното изписване на
този ЕГН от страна на ищеца не сочи на извод, че партидата е открита на друго
лице. Доказателства, че и друго лице е подало молба за откриване на партида за
същия имот не са представени.
Предвид горното, съдът намира за
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.
За установяване размера на задължението по делото е
приета съдебно- техническа експертизи. В заключението на вещото лице е посочено
количеството и стойността на потребената енергия по компоненти / битово гореща
вода, отопление имот, сградна инсталация/. Наред с това вещото лице е отразило
стойността на потребената топлоенергия за всеки един месец, като е
конкретизирано помесечно и размерът на задължението за всеки един от
компонентите. Т.е. по делото са събрани доказателства относно начина на
формиране на задължението, предвид на което и съдът намира за
неоснователни доводите в жалбата, че искът не е доказан по размер
Следващият довод в жалбата е, че
съдът не е обсъдил своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна
давност.
С решението искът за сумата 322,35лв.
главница за периода 01.05.2014-30.04.2016г. и 90,55лв. законна лихва за забава
в месечните плащания, е отхвърлен като
погасен по давност, като изводът, че именно това е частта от вземането, погасена
по давност, са формирани на страница втора от решението.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се потвърди, като жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество заплащане на разноски по делото в размер на 400 лв., от които 300 лв.
платено възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1317/04.10.2019г., постановено по гр.д. № 7186/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
Осъжда П.Ф.П. да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата от 400 лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: