Р Е Ш Е Н И E
№545 16.12.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на шести декември
две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
502 по описа за 2015 година.
Производството по делото е образувано по искова
молба на Община Руен с административен адрес с. Руен, ул.„Първи май“ №18 против „Трансстрой-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев - изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление град Бургас, ул.„Успенска“ №8, за осъждане на ответника да достави и монтира в
с. Рупча, общ. Руен, два броя ПСОВ марка „Йоти 2x500“, предвидени за доставка
по количествено-стойността сметка№2, неразделна част от договор за изпълнение
на строителни и монтажни работи от 28.11.2006 год., и всяка една от тях
включваща следното оборудване-двукамарен утаител-1 брой, анаеробен биореактор-1
брой, биофилтър-8 броя, ревизионни шахти-4 броя и решетки, обвръзка и биофилтър
- 8 броя, евентуално да бъде осъден ответника да заплати на ищеца посочената в
договора и количествено-стойностна сметка сума от 338 670.68 лв. предсталяващи
стойност с ДДС на доставка и монтаж на двете ПСОВ, заплатени му по негова
фактура №68/3.01.2007 год., ведно със законовата лихва за забава, начиная от
датата на предявяване на иска.
От фактическа и правна страна ищецът поддържа, че между
страните е сключен договор от 28.11.2006г. за изпълнение на строителни и
монтажни работи с предмет канализация, главен колектор и пречиствателно
съоръжение за пречистване на отпадни води в с.Рупча, като част от тези работи е
доставката и монтаж на две пречиствателни съоръжения за отпадни води, без които
канализацията и главният колектор не могат да изпълняват своите функции съобразно
предназначението и проекта. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, включително и заплатил цената на извършената работа и предвиденото за
доставяне оборудване, включващо ПСОВ.
Ищецът заявява, че е подписан акт обр.19 за установяване на доставката,
а с акт обр.10 за спиране на строежа закупените съоръжения са оставени за
съхранение на трето лице – подизпълнител на ответника. Твърди се, че по
инициатива на ищеца през 2011 год. съоръженията били открити в гр.Панагюрище,
но включвали комплектация за един брой ПСОВ, след което община Руен предприела
действия и ги пренесла в двора на кметство с.Рупча. Твърди се, че втората ПСОВ
не е била получена, а първата била предадена на действителния ѝ
собственик – община Панагюрище по разпореждане на БОП с нейно постановление от
09.07.2015 год. Ищецът твърди, че е заплатил, но не е получил два броя ПСОВ
марка „Йоти“ 2х500, поради което предявява главен иск за реално изпълнение и
евентуален за връщане на платеното по фактура №68/03.01.2007 год.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажират доказателства.
Ответникът оспорва претенциите, без да
оспорва обвързването си от валиден договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 28.11.2006 год. Твърди, че на 03.01.2007 год. задълженията
на изпълнителя по горния договор са били изпълнени и това се установява от
подписаните на тези дати документи – акт обр.19, с който са установени
изпълнени и подлежащи на заплащане работи: доставка на ПСОВ 2 бр., транспорт,
доставка на филтърен материал, доставка на бактериална култура и заустващо
съоръжение на обща стойност 338 670,69 лв. с ДДС, и сметка бр.22,
удостоверяваща изпълнени и подлежащи на заплащане работи на стойност
338 670,96 лв. Заявява се, че фактите, настъпили след датата на
изпълнението, както и къде се намират съоръженията, са ирелевантни ,
включително описаното в акт обр.10 обстоятелство, че закупените съоръжения се
съхраняват от фирма „Хиполита“. Прави възражение за погасяване на евентуалния
иск за парично вземане с общата петгодишна давност.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от процесуалния представител на ответника, ангажират се доказателства.
Предявен е насрещен иск от „Трансстрой –
Бургас“ АД против първоначалния ищец община Руен за осъждането ѝ да
заплати сумата от 32 921,30 лв., представляваща дължима сума за извършени строителни монтажни работи по договор от
28.11.2006 год. Заявява се в насрещната
искова молба, че по силата на договора от 28.11.2006 год., възложителят община Руен
възложил, а изпълнителят „Трансстрой - Бургас“ АД се задължил да извърши строителни и монтажни
работи на обект: „Канализация, главен колектор и пречиствателно съоръжение за
пречистване на отпадни води в с. Рупча", по приети количествено-стойностни
сметки, съгласно финансовото предложение на изпълнителя. Във връзка с
изпълнение на задълженията по договора, бил съставен акт образец 19 за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР, подробно
описани в насрещната искова молба, на обща стойност 41 069,01 лв. На
23.08.2007 год. била съставена сметка обр.22, с която се констатира, че към
дата 23.08.2007 г. са изпълнени и подлежат на заплащане сумите по
горецитираните строителни и монтажни работи на обща стойност 41 069 лв. Насрещният
ищец заявява, че на 23.08.2007 г. е издадена фактура № 640/23.08.2007 г. за
сумата 41 069 лв. с ДДС, от която към настоящия момент е платена сума в размер
на 8 147,70лв. и остава за плащане от община Руен сумата от 32 921,30 лева.
Моли община Руен да бъде осъдена да заплати на „Трансстрой - Бургас"АД,
ЕИК ********* сумата от 32 921,30 лв.,
представляваща дължима сума за извършени строителни монтажни работи по договор
от 28.11.2006 год. В допълнителна уточняваща молба от 06.06.16 год. е извършено
поясняване как е образувана исковата сума – като възложени работи по
количествено-стойностна сметка, приложение към договора, и обем на изпълненото.
Ответникът
по насрещния иск община Руен го оспорва, с твърдения, че работата не е
приета по реда на договора и поради това
не е възникнало задължение за възложителя за заплащането ѝ. Счита, че
приложената към насрещната искова молба сметка обр.22 не удостоверява отделни видове СМР, тяхното
количество и качество и приемане на работата, а само тяхната стойност. Заявява,
че работите не са конкретизирани и във фактурата от 23.08.2007 год., за
процесните работи не е бил съставен отделен приемо-предавателен протокол. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са подписали помежду си
договор за изпълнение на строителни и монтажни работи с предмет изграждане на
канализация, главен колектор и пречиствателно съоръжение за пречистване на
отпадни води с.Рупча и не спорят по валидността му и по съдържанието на своите
престации, включително, че ответникът се е задължил да достави и монтира две
пречиствателни съоръжения за отпадни води, както и да ги въведе в експолатация съгласно
КСС приложение №1 към договора. Според
чл.2 от договора общата стойност на СМР за обекта възлиза на 579 047,45
лв. с ДДС, а стойността на доставка и монтаж на ПСОВ по част І и ІІ от КСС №2
възлиза на 375 856,79 лв. с ДДС. Страните са се съгласили, че възложителят
ще разплаща извършените работи по доказани количества и по офертните единични
цени въз основа на двустранно подписан протокол (изпълнител и упражняващ
инвеститорски контрол), който следва да бъде одобрен от директора на РИОСВ
гр.Бургас, като плащането ще се извършва в 5 дневен срок след постъпване на
средствата по сметката на общината от ПУДООС (чл.5.1 от договора).
От фактическа страна се установява, че
на 03.01.2007 год. е подписан акт обр.19 за установяване завършването и за
заплащане на натурални видове СМР от представители на инвеститора – Ц.А. и на изпълнителя П.К., с който е удостоверено, че са
завършени и подлежат на заплащане работи по доставка и монтаж на ПСОВ,
включващи доставка на ПСОВ 2 бр.,
транспорт, доставка на филтърен материал, доставка на бактериална култура и
заустващо съоръжение на обща стойност 338 670,69 лв. с ДДС. На същата дата
е подписана сметка обр.22 от представители на общината, изпълнителя и
инвеститора (Ц.А.), с която е установено, че са
изпълнени и подлежат на заплащане извършени СМР по акт обр.19 на стойност
338 670,69 лв. с ДДС. На 15.09.2007 год. строителството е спряно и е
съставен акт обр.10, подписан от представители на възложителя, изпълнителя и строителния
надзор, с който е установено състоянието на изпълнените СМР, както и че
закупените съоръжения за пречиствателната станция се съхраняват от фирма
„Хиполита“, тъй като инвеститорът не е предоставил място за съхранението им.
Не се спори и от съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за СМР по акт обр.19/03.01.2007 год. за обект
„канализация, главен колектор и ПСОВ в с.Рупча“ е била съставена фактура
№68/03.01.2007 год. от ответника, на стойност 338 670,68 лв., която е
осчетоводена от двете страни и е разплатена напълно от ищеца на 02.02.2007 год.
Ищецът твърди, че акт обр.19
/03.01.2007 год. не е подписан от негов представител и не го обвързва като акт
по приемане на работата. Това наистина е така – актът за установяване на
завършени СМР е подписан от Ц. А., която е била представител на „Елбо“ ЕООД,
осъществяващ инвеститорски контрол и това се установява от съдържанието на
тристранния протокол от 15.09.2007 год., подписан при спирането на
строителството. Както е видно от съдържанието на чл.5.1 от договора,
протоколите за приемане на работите е следвало да се подписват само от
представители на изпълнителя и упражняващия инвеститорски контрол (не и
инвеститора). От представител на ищеца е подписана сметка обр.22/03.01.2007
год. за подлежащите на заплащане работи, като според съда е без значение дали
документът е бил подписан от кмет или от заместник-кмет на общината или от друг
овластен служител, тъй като се касае за оперативна работа по приемането на
изпълнени строителни работи, която може да се извърши от всеки натоварен
служител (включително овластяването било могло да е несъмнено според
обстоятелствата – чл.75 ал.2 от ЗЗД) и не следва да се смесва с
представителството по закон при извършването на правни действия от името на
общината, което по ЗМСМА е възложено на кмета. Поради грешка на съда е било открито
производство по оспорване авторството на този документ по инициатива на
представилата го страна, което е недопустимо, но това оспорване не променя
правните изводи за значението на документа. Документът е частен,
удостоверителен (свидетелстващ), също както и фактура №68/03.01.2007 год.,
поради което не се ползва с обвързваща доказателствена сила и последната се
преценява от съда според останалия доказателствен материал.
От съдебно-техническата експертиза се
установява, че на място не са монтирани ПСОВ, има само една шахта и дори не е
осъществена елементарна вертикална планировка, която е необходима за
пречиствателното съоръжение. Вещото лице не е открил актове за въвеждане в
експолатация на двете ПСОВ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за да
бъдат поставени съоръженията, трябва да се направи изкоп и фундаменти, за да не
бъдат повдигнати от подпочвени води.
Според чл.266 ал.1 от ЗЗД, задължението
на възложителя да заплати възнаграждение по договора за изработка възниква след
приемането на работата. Последното действие се осъществява в съответствие с
чл.264 от ЗЗД – поръчващият следва да прегледа работата и ако не направи
възражения, тя се счита за приета. Съдебната
практика последователно приема, че извършената работа по договор за изработка
може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от
възложителя / и че са достатъчни и конклудентни действия за това, вкл. и чрез
осчетоводяване на съответните фактури (така решение № 138 от 17.10.2011 г. на
ВКС по т. д. № 728/2010 г., II т. о., решение
№ 48 от 31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 822/2010 г., II т. о., ТК, решение №).
Това разрешение на въпроса се е наложило поради усложняването на договора за
строителство от фактическа страна с оглед на променените
обществено-икономически условия, когато се възлагат големи по обем дейности или
пък такива с голяма динамика, при които не е възможно страните във всички
случаи да излъчват свои представители за съставяне на актове за приемане на
отделните видове работи, или поради отказа на възложителя да подпише двустранен
приемо-предавателен протокол.
Правоизключващите
възражения на ответника се основават на твърдението, че работата е била приета
с документите от 03.01.2007 год., следователно е била извършена от изпълнителя
и притезанието на възложителя да получи изпълнение по договора е погасено чрез
изпълнение.
След
съставянето на горните документи, между страните е последвала кореспонденция,
приложена по делото, от която се установява, че ищецът е поканил ответника с
писмо от 05.12.2014 год., получено от „Трансстрой – Бургас“ АД на същата дата,
да изпълни задължението си по договора изцяло, като достави още едно
пречиствателно съоръжение от поръчаните две. В писмото се съдържа изявление, че
първото съоръжение е било предадено от ЕТ„Хиполита – Иванка Попова“ и оставено
за съхранение в двора на кметството в с.Рупча в пълна комплектация. С писмо от
09.03.2015 год., получено от ищеца на 13.03.2015 год., ответникът е потвърдил,
че едното съоръжение е било предадено от ЕТ“Хиполита – Иванка Попова“ на община
Руен. В същото писмо се признава обстоятелството, че предаденото съоръжение
принадлежи на трето лице и не е това, поръчано за изработка от „Трансстрой –
Бургас“ АД, което дружество се явява възложител по договор, сключен с
подизпълнителя ЕТ“Хиполита – Иванка Попова“. Признава се пълното неизпълнение
на подизпълнителя – ЕТ. С постановление от 09.07.2015 год. по ДП №57/2014 год.
на ОСлО в ОП Бургас пречиствателното съоръжение, иззето като веществено доказателство,
е върнато на община Панагюрище.
След преценка
на писмените доказателства и констатациите на съдебно-техническата експертиза,
съдът намира, че материалната доказателствена сила на протокол
обр.19/03.01.2007 год., сметка обр.22 и фактура №68 от същата дата е
разколебана. Удостоверителните изявления на лицата, участвали при съставянето
на тези документи, се опровергават от останалите доказателства, от които се
установява, че едното от пречиствателните съоръжения всъщност никога не е било
доставено, а другото е било предадено на ищеца от трето лице – подизпълнител на
ответника, но по-късно е върнато на действителния му собственик – също
възложител по договор за изработка. Налице е пълно неизпълнение по договора в
частта, в която ответникът се е задължил да достави и монтира двете
пречиствателни съоръжения, като неизправността на неговия подизпълнител не го
извинява. Признанието за пълно неизпълнение на третото лице – изпълнител по
друг договор, сключен с „Трансстрой – Бургас“ АД се съдържа в писмено изявление
на ответника до ищеца. Освен това, от акт обр.10, съставен при спирането на
строежа, се установява, че към дата 15.09.2007 год. закупените съоръжения не са
били доставени и монтирани на място и това не се е случило и по-късно, предвид
констатациите на вещото лице при огледа, че на мястото на пречиствателните
съоръжения по проекта не е изградена никаква инфраструктура и няма следи някога
да са били поставени и монтирани. Престирането на вещ, която не е собствена на
изпълнителя, а на трето лице, също не представлява изпълнение на договорните
задължения, тъй като тази вещ по-късно е била върната на собственика ѝ.
В обобщение
съдът намира, че твърдението на ответника, че е изпълнил задължението си по
договора и КСС №2 не е доказано. При констатираното от съда пълно неизпълнение,
ищецът има възможност да поиска реално изпълнение, ако все още има интерес от
престацията. Такъв очевидно е налице, тъй като по твърдение на възложителя
изпълненото до момента е безполезно без пречиствателните съоръжения. Претенцията
за осъждане на ответника да изпълни задълженията си по договора за доставка и
монтаж на съоръженията е основателна и следва да бъде уважена, а евентуалната
претенция не следва да се разглежда по същество.
Насрещният
иск е паричен и има за предмет остатък от възнаграждение за изпълнени СМР по
процесния договор. Не се спори между страните, че изпълнителят е съставил
фактура №640/23.08.2007 год. на СМР за обект канализация, главен колектор и
пречиствателно съоръжение в с.Рупча на обща стойност 41 069 лв., двустранно
подписана и осчетоводена от двете страни. Не се спори и от счетоводната
експертиза се установява, че възложителят е заплатил частично по горната
фактура сумата от 8 147,70 лв. на 14.09.2007 год., а остатъкът от
32 921,30 лв. е идентичен в двете счетоводства. Във фактурата не са
посочени конкретни СМР, нито се препраща към акт за установяването им, но
стойността ѝ напълно съвпада със стойността на работите, описани в акт
обр.19 от 2007 год., сметка обр.22/23.08.2007 год. и протокол №6 без дата за приемане
на извършената работа по договор за обект „Канализация, главен колектор и
пречиствателно съоръжение с.Рупча“, съставен от комисия с участието на РИОСВ
Бургас. С протокол обр.19, подписан от представители на инвеститорския контрол
и изпълнителя, са установени завършени и подлежащи на заплащане СМР. Със сметка
обр.22/23.08.2007 год. са установени подлежащи на заплащане работи на стойност
41 069 лв. по акт №6 – обр.19.
От
заключението на в.л. Доневски се установява, че работите, описани в горния, акт
представляват скрити работи и поради това не са видни на място при огледа.
Вещото лице е заявило изрично, че актове за тези скрити работи не са открити. В
приложение №1 към заключението е направено остойностяване на работите, предмет
на исковата молба, по цените, посочени в КСС №1 – приложение към договора.
Остойностяването напълно съвпада със стойностите, посочени в акт обр.19, сметка
обр.№22 и фактура №640/23.08.2007 год.
Според съда,
с представените от насрещния ищец доказателства се установява, че процесните
работи са му били възложени по договора и са били изпълнени и приети, поради
което е възникнало задължение за община Руен за заплащането им. При актуването
на тази работи е била спазена процедурата, предвидена в чл.5.1 от договора, за
разлика от работите, предмет на първоначалния главен иск – актът е подписан от
инвеститорския контрол и изпълнителя и е одобрен от директора на РИОСВ Бургас с
нарочен протокол, което представлява допълнителна гаранция за осъществен
контрол от предприятието, осигуряващо финансиране на проекта. Осчетоводяването
на фактурата също представлява приемане на работата. Тук материалната
доказателствена сила на удостоверителните документи не е поставена под съмнение
от други доказателства. Липсата на актове за скрити работи също не може да
разколебае доказателствената сила на документите, тъй като несъставянето им не
е равнозначно на неизпълнени работи.
Претенцията
за остатъка от дължимото възнаграждение обаче се е погасила по давност поради
бездействието на кредитора в срока на общата петгодишна погасителна давност.
Ако се приеме, че с частичното плащане на 14.09.2007 год. задължението е било
признато от длъжника, давността е била прекъсната и от тази дата е започнала да
тече нова давност, петгодишният срок е изтекъл на 14.09.2012 год. В този период
от време кредиторът не е предприел действия, с които да прекъсне давността,
нито се сочат основание за спирането ѝ. Признанията на вземането, на
които се позовава насрещният ищец, са извършени след изтичането на срока и
поради това не го прекъсват. Първото писмено признание, носещо подписа на кмета
на общината И.Осман, е без дата, но след като потвърждава салда към 31.12.2012
год. очевидно е направено след това, което означава, че е след изтичането на
давността. Второто е дори от по-късна дата – 04.02.2015 год. и също не прекъсва
давността. Поради погасяването ѝ по давност насрещната претенция следва
да бъде отхвърлена. Възражението за прихващане не може да бъде разгледано като
недопустимо по съображенията, посочени в определение №594/30.05.2016 год. по
настоящото дело.
От двете страни право на разноски
съобразно изхода на делото има първоначалният ищец. Поискани са такива с молба
на л.196 от делото, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат,
държавна такса и възнаграждения на вещи лица. В полза на първоначалния ищец
следва да се присъдят разноски в общ размер от 18 878,33 лв., включващи възнаграждение
на адвокат, държавна такса и възнаграждения на вещи лица
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Трансстрой-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев - изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление град Бургас, ул.„Успенска“ №8, по претенция, предявена от община Руен с административен адрес с. Руен, ул.„Първи май“ №18, да достави и монтира в с. Рупча, общ. Руен, два
броя ПСОВ марка „Йоти 2x500“, предвидени за доставка по количествено-стойностна
сметка№2, неразделна част от договор за изпълнение на строителни и монтажни
работи от 28.11.2006 год., сключен между община Руен като възложител и
„Трансстрой – Бургас“ АД като изпълнител, и всяка една от тях включваща
следното оборудване-двукамарен утаител-1 брой, анаеробен биореактор-1 брой,
биофилтър-8 броя, ревизионни шахти-4 броя и решетки, обвръзка и биофилтър - 8
броя.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на „Трансстрой –
Бургас“ АД,
ЕИК *********, представлявано от Николай
Милев - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление град Бургас, ул.„Успенска“
№8, против община Руен, с административен
адрес с.Руен, ул.“Първи май“ №18, за осъждане на община Руен да заплати на
„Трансстрой – Бургас“ АД сумата от 32 921,30 лв.,
представляваща остатък от дължимо възнаграждение за извършени строителни
монтажни работи по договор от 28.11.2006 год.
ОСЪЖДА
„Трансстрой-Бургас“ АД, ЕИК *********, представлявано от Николай Милев - изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление град Бургас, ул.„Успенска“ №8, да заплати на община
Руен с
административен адрес с. Руен, ул.„Първи май“ №18, разноски в първоинстанционното производство в размер
на 18 878,33 (осемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и осем 0.33) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: