Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 05.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
9588 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск
от "Ф.К.Л." АД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на
управление:***, против Р.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 439 ал.2 от ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 10 010.28лв., представляваща
вземане по издаден Обратен изпълнителен лист № 2300 от 21.03.2019г., издаден по
ч.г.д. №5039/2018г. на ВРС, въз основа на който е образувано и.д.
20199230400085 по описа на ЧСИ Г.Н..
В исковата
молба се твърди, че "Ф.К.Л."
АД, ЕИК: ******, е финансова институция, която по занятие отпуска заеми.
На 21 февруари 2017г. е сключен Нотариално заверен
договор за заем от 21 февруари 2017г., per. № ***/**февруари 2017г. по описа на
Нотариус К.И., per. №***в НК, с район на действие PC Варна, между „Ф.К.Л."
АД, в качеството му на заемодател, „Г.З. - ****" ООД, в качеството му на заемател, Р.Д.И., ЕГН: **********,
в качеството й на солидарен длъжник, и Д.И.А., ЕГН: **********, качеството му
на солидарен длъжник.
Съгласно посочения Нотариално заверен договор за заем
от 21 февруари 2017г. заемателят „Г.З. - ****" ООД е получил от заемодателя
„Ф.К.Л." АД, по банков път, заем в размер 150 000 лева, която сума е
левовата равностойност на 76 693,78 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането
и дължи връщането на главницата и дължимата възнаградителна лихва. Р.Д.И. и Д.И.А.
са се задължили солидарно по посочения Нотариално заверен договор за заем от 21
февруари 2017г. Заемателят е погасил част от дължимите лихви, но само частично
е заплатил лихвеното плащане с падеж 21.11.2017г., изцяло не е платил лихвеното
плащане с падеж 21.12.2017г. както не е върнал и изцяло заетата сума с падеж
21.12.2017г.
Заемодателят „Ф.К.Л." АД е подал в Районен съд
гр. Варна Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. № 5039/2018 по описа на Районен съд гр. Варна.
С подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК заемодателят „Ф.К.Л." АД иска заплащане на
неизплатената главница в размер 150 000 лева, която сума е левовата
равностойност на 76 693,78 евро, ведно с дължимата възнаградителна лихва за
периода от 22.10.2017г. до 21.12.2017г. в размер на 1166,61 лева, неустойка в
размер на 62 250 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението на Заемателя.
По образуваното ч.гр.д. № 5039/2018 по описа на
Районен съд гр. Варна, съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №
2490/11.04.2018 г. и изпълнителен лист № 3100/11.04.2018 г. за претендираните
от заемодателя „Ф.К.Л." АД суми.
Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 5039/2018 по
описа на Районен съд гр. Варна изпълнителен лист № 3100/11.04.2018 г.
заемодателят „Ф.К.Л." АД е образувало изп. д. № 198/2018 по описа на ЧСИ С.Д..
По посоченото изп.д. № 198/2018 по описа на ЧСИ С.Д.
длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение.
След получаване на поканите за доброволно изпълнение,
длъжниците, въпреки, че пускат възражения ч.гр.д. № 5039/2018 по описа на
Районен съд гр. Варна, изявяват желание за заплатят доброволно дължимите суми
по процесния договор за заем.
На 18.06.2018 г. е сключено Допълнително писмено
споразумение към Нотариално заверен договор за заем от 21 февруари 2017r., per.
№ ***/**февруари 2017г. по описа на Нотариус К.И., per. №***в НК, с район на
действие PC Варна, между страните по договора - „Ф.К.Л." АД, в качеството
му на заемодател, „Г.З. - ****" ООД, ЕИК: ******, в качеството му на
заемател, Р.Д.И., ЕГН: **********, в качеството й на солидарен длъжник, и Д.И.А.,
ЕГН: **********, качеството му на солидарен длъжник.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Допълнителното писмено споразумение
от 18.06.2018 г., Заемателят и/или Солидарните длъжници ще заплатят на
Заемодателя ДОБРОВОЛНО на основание Нотариално заверения договор за заем от 21
февруари 2017г. сума в размер на 213 411,60 лева, равна на левовата
равностойност на 109 115,62 евро, по фиксинга на БНБ в деня на плащането.
Сумата ще бъде платена от доверителната сметка на нотариус В.Г., per. № в НК***, гр. Варна 9000, ул. *******, в срок до 01. 07.2018г.
На 19.06.2018 г. Заемателят и Солидарните длъжници
ДОБРОВОЛНО заплащат на Заемодателя на сума в размер на 213 411,60 лева.
Съгласно чл. 4, изр. второ от Допълнителното писмено
споразумение от 18.06.2018 г., солидарните длъжници и/или заемателят ще
заплатят необходимите държавни такси и такси на ЧСИ за заличаване на възбраната
и прекратяването на образуваното изпълнително дело № 198/2018 по описа на ЧСИ С.Д..
Съгласно чл. 2 от Допълнителното писмено споразумение
от 18.06.2018 г., след заплащането на сумата по чл. 1, което се е случило на 19.06.2018
г., страните декларират, че нямат никакви претенции, основани на Нотариално
заверен договор за заем от 21 февруари 2017г. и издадените във връзка с него
изпълнителни основания и, че ще считат Договора за прекратен, поради
изпълнение.
Предвид полученото доброволно изпълнение от длъжниците
на сумите по изпълнителен лист № 3100/11.04.2018 г. заемодателят „Ф.К.Л."
АД не е предявил иск по чл. 422 от ГПК, тъй като е получил изпълнение. Съдът е
обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение № 2490/11.04.2018 г. и
изпълнителен лист № 3100/11.04.2018 г. за претендираните от заемодателя „Ф.К.Л."
АД суми.
Въпреки доброволното изпълнение и Допълнителното
писмено споразумение от 18.06.2018 г., солидарният длъжник Р.Д.И. *** молба за
издаване на обратен изпълнителен лист за заплащане на сума в размер на 10
010,28 лева, която представлява събрано от ЧСИ С.Д. възнаграждение по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Към молбата за издаване на обратен изпълнителен лист
не е приложено копие от Допълнителното писмено споразумение от 18.06.2018 г.,
като и никъде в текста на молбата не се споменава, че е сключено такова.
Поради скриването и непредставянето пред съда на
Допълнителното писмено споразумение от 18.06.2018 г. от Р.Д.И., съдебният
състав по ч.гр.д. № 5039/2018 по описа на Районен съд гр. Варна издава Обратен
изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г. съгласно, който заемодателят „Ф.К.Л."
АД следва да заплати на солидарния длъжник Р.Д.И. сумата 10 010,28 лева, която
представлява събрано от ЧСИ С.Д. възнаграждение по т. 26 от Тарифата за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително дело №
198/2018 по описа на ЧСИ С.Д..
Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 5039/2018 по
описа на Районен съд гр. Варна Обратен изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г.
солидарният длъжник Р.Д.И. е образувал изп. д. № 20199230400085 по описа на ЧСИ
-Г.Н..
По посоченото изп. д. № 20199230400085 по описа на ЧСИ
Г.Н. на заемодателят „Ф.К.Л." АД са наложени запори на банкови сметки и
принудително ще бъде събрана от наличните авоари сумата 10 010,28 лева, описана
в Обратен изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г., както и разноски по изп. д. №
20199230400085 по описа на ЧСИ Г.Н. в размер на 12019, 14 лева, или
принудително ще бъде събрана от „Ф.К.Л." АД обща сума в размер на 11
219,42 лева.
На основание чл. 390 и сл. от ГПК „Ф.К.Л." АД е
поискала от Софийски градски съд да допусне обезпечение на бъдещ установителен
иск в полза на „Ф.К.Л." АД за установяване, че не дължи на Р.Д.И. сумата
10 010,28 лева, посочена в Обратен изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г., чрез
налагане на следната обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. д. №
20199230400085 по описа на ЧСИ Г.Н.. Образувано е гр.д. № 30953/2019 г., по
което съдът е издал Обезпечителна заповед от 10.06.2019 г.
Поради гореизложеното за заемодателя „Ф.К.Л." АД
е налице правен интерес да заведе отрицателен установителен иск за установяване,
че не дължи сумата 10 010,28 лева,
посочена в Обратен изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г.
Твърди се, че таксите по изпълнителното дело, към 19.06.2018г., които са в
общ размер на 10 010.28 лв., за които е издаден обратен изпълнителен лист,
са както следва:
24,00 лв. - дължима такса по т. 1 TP към ЗЧСИ.
180,00 лв. - дължима такса по т. 2 TP към ЗЧСИ.
156,00 лв. - дължима такса по т. 4 TP към ЗЧСИ.
144,00 лв. - дължима такса по т. 5 TP към ЗЧСИ.
162,00 лв. -
дължима такса по т. 9 TP към ЗЧСИ
36,00 лв. - дължима такса по т. 10 TP към ЗЧСИ.
322,40 лв. - дължима такса по т. 31 TP към ЗЧСИ.
8
985,88лв. - дължима такса по т.26 TP към ЗЧСИ. /изчислена върху сумата от 213
411,60 лв/
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата.
В него се сочи, че искът е неоснователен.
Твърди, че не е скривала
наличието на Допълнително писмено споразумение от 18.06.2018 г. при иницииране
на производството по издаване на обратен изпълнителен лист срещу „Ф.К.Л."АД.
Посоченото споразумение не е представено, тъй като същото е неотносимо към
наличието на основания за издаване на обратен изпълнителен лист.
В чл. 2 от същото Допълнително
писмено споразумение от 18.06.2018 г. страните са заявили, че нямат никакви
претенции, основани на договора за заем и издадените въз основа на него
изпълнителни основания. Нейната претенция не е основана на договора за заем и
на издадените въз основа него изпълнителни основания, а на недължимо събраната
сума в размер на 10 010,28 лева, представляваща разноски по изп. д. № 2018***0400198
на ЧСИ С.К.-Д.. Събирането на сумата от 10 010,28 лева се е случило след
подписването на допълнителното споразумение и няма нищо общо нито с договора за
заем, нито с изпълнителните основания, издадени въз основа на него.
Неотносима към предмета на спора
е и клаузата на чл. 4 от Допълнително писмено споразумение от 18.06.2018 г., на
която се позовава ищецът. В същата е уговорено, че солидарните длъжници и/или
заемателят ще заплатят необходимите държавни такси и такси за ЧСИ за заличаване
на възбраните и прекратяване на изпълнителното дело. Клаузата не касае тези
разноски, които би следвало да бъдат заплатени авансово от ищеца (в качеството
му и на взискател по изпълнителното дело) при образуването на изпълнителното
дело, съгласно чл. 80 от Закона за частните съдебни изпълнители вр. т. 29 от
ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Именно тези такси и разноски, възлизащи общо в размер на 10 010,28 лева са
събрани неоснователно от нейната банкова сметка ***еизпълнение на задължението
на ищеца (взискател) за внасянето им. Същите не представляват необходими такси
и разноски по смисъла на чл. 4 от Допълнително писмено споразумение от
18.06.2018 г., тъй като те е трябвало по силата на закона да бъдат внесени
предварително от ищеца. Поради това, цитираното допълнително споразумение няма
нищо общо с основанията на претенцията й за издаване на обратен изпълнителен
лист срещу ищеца по ч. гр. д. № 5039/2018 г. на Районен съд Варна, 9-ти състав
и не е имало причина същото да бъде представено при разглеждане на молбата й.
Издадената по инициатива на ищеца
Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, е обезсилена поради факта, че в предвидения от закона срок е
подала възражение, а ищецът не е депозирал искова молба за установяване на
вземането си. Въпреки горното, пред ЧСИ С.Д. е било образувано изп. д. № 2018***0400198,
по което от нея са събрани разноски за принудителното изпълнение - 10 010,28
лв. След подписването на допълнителното споразумение от 18.06.2018 г. ищецът е
следвало да поиска прекратяване на изпълнителното дело, т.к. в същото
споразумение са договорени условията и начина за погасяване на вземането му.
Той обаче не го е направил и така и не е заплатил авансово дължимите разноски
по изпълнителното дело.
Поради това е налице правно
основание за издаване на ОИЛ.
В съдебно заседание ищецът
поддържа иска си по чл. 439
от ГПК, заедно с уточняваща молба от
30.10.2020 г. и посочва, че държавните такси са така, както са посочени в
представеното удостоверение от ЧСИ. Моли за уважаване на иска.
Ответникът поддържа отговора в с.з. Моли за отхвърляне на
иска.
Въз основа на събраните доказателства
преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за
установено от фактическа и правна страна:
На 21 февруари 2017г. е сключен Нотариално заверен
договор за заем от 21 февруари 2017г., peг. № ***/**февруари 2017г. по описа на
Нотариус К.И., peг. №***в НК, с район на действие PC Варна, между ищеца „Ф.К.Л."
АД, в качеството му на заемодател, „Г.З. - ****" ООД, в качеството му на заемател, ответницата Р.Д.И.,
ЕГН: **********, в качеството й на солидарен длъжник, и Д.И.А., ЕГН: **********,
качеството му на солидарен длъжник.
Срещу ответницата Р.Д.И. и
останалите задължени лица по договора за заем от 21 февруари 2017г., в полза на
ищеца „Ф.К.Л." АД е издаден ИЛ от 11.04.2018 г. въз основа на Заповед за
изпълнение № 2490/11.04.2018г. по ЧГД № 5039/2018 г. по описа на ВРС за
вземания по същия договор за следните суми: 76 693,78 евро - неизплатената
главница, съгласно чл.3, ал.1 от Договор за заем от 21.02.2017г., 1166,61 лева
- възнаградителна договорна лихва, съгласно чл.8 от Договора, за периода от
22.10.2017г. до 21.12.2017г., сумата от 62 250 лева, представляваща неустойка,
съгласно чл.10, ал.1 от Договора, за периода от 22.10.2017г. до 14.03.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на задължението, както и направените съдебно – деловодни
разноски, от които 4268,33 лева – заплатени за държавна такса и 9000 лева –
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въз основа на ИЛ е образувано на
26.04.2012г. изп. д. № 198/2018 по описа на ЧСИ С.К.-Д. рег. №***, район на
действие Варна.
Поканата за доброволно изпълнение
е връчена на ищеца лично на 02.07.2012г.
По посоченото изп.д. № 198/2018 по описа на ЧСИ С.Д.
длъжниците са получили покани за доброволно изпълнение.
След получаване на поканите за доброволно изпълнение,
длъжниците, пускат на 15.06.2018г. възражения по ч.гр.д. № 5039/2018 по описа
на Районен съд гр. Варна.
На 18.06.2018 г. е сключено Допълнително писмено
споразумение към Нотариално заверен договор за заем от 21 февруари 2017r., peг.
№ ***/**февруари 2017г. по описа на Нотариус К.И., peг. №***в НК, с район на
действие PC Варна, между страните по договора - „Ф.К.Л." АД, в качеството
му на заемодател, „Г.З. - ****" ООД, ЕИК: ******, в качеството му на
заемател, Р.Д.И., ЕГН: **********, в качеството й на солидарен длъжник, и Д.И.А.,
ЕГН: **********, качеството му на солидарен длъжник, с което Заемателят и/или
Солидарните длъжници се съгласяват да заплатят на Заемодателя доброволно сума в
размер на 213 411,60 лева, равна на левовата равностойност на 109 115,62 евро,
по фиксинга на БНБ в деня на плащането. Сумата ще бъде платена от доверителната
сметка на нотариус В.Г., per. № в НК 549, в срок до 01.07.2018г. Съгласно чл.
4, изр. второ от Допълнителното споразумение солидарните длъжници и/или
заемателят ще заплатят необходимите държавни такси и такси на ЧСИ за заличаване
на възбраната и прекратяването на образуваното изпълнително дело № 198/2018 по
описа на ЧСИ С.Д..
На 19.06.2018 г. Заемателят и Солидарните длъжници
заплащат на Заемодателя на посочената в допълнителното споразумение сума в
размер на 213 411,60 лева.
Дадени са на заявителя указания
за предявяване на искове по чл.422 ГПК, които не са изпълнени в срок, поради
което с определение № 9757/03.09.2018г. издадените заповед за незабавно
изпълнение №2490/11.04.2018 г. и изпълнителен лист по ЧГД № 5039/2018 г. по
описа на ВРС са обезсилени от заповедния съд. Определението не е обжалвано от
заявителя и е влязло в законна сила на 26.09.2018г.
На 21.02.2019г. е депозирана
молба от длъжника Р.Д.И. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу
заявителя за всички принудително събрани от нея суми по предварително
допуснатото изпълнение. С разпореждане №12287/20.03.2019г., ВРС е разпоредил да
се издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по делото Р.Д.И., ЕГН **********,
срещу заявителя по делото „Ф.К.Л.-Т.“АД, за сумата общо 10010.28 лева –
стойност на принудително събраните от длъжника суми по изп. дело №2018***0400198
на ЧСИ С.Д., образувано въз основа на издадените ЗНИ №2490/11.04.2018г. и ИЛ от
11.04.2018г. по гр.д. № 5039 по описа на ВРС за 2018г., 9-ти с-в, които са
обезсилени, на основание чл.245, ал.3, изр.2 ГПК.
Разпореждането за издаване на
обратен изпълнителен лист е обжалвано пред ВОС от "Ф.К.Л." АД, като
към частната жалба е представен препис от допълнително писмено споразумение от
18.06.2018г. към нотариално заверен договор за заем от 21.02.2017г. Въззивният
съд е потвърдил изцяло разпореждането за издаване на ОИЛ.
Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 5039/2018 по
описа на Районен съд гр. Варна Обратен изпълнителен лист № 2300/21.03.2019 г.
солидарният длъжник Р.Д.И. е образувал изп. д. № 20199230400085 по описа на ЧСИ
-Г.Н., по което са наложени запори на банкови сметки за принудително събиране на
сумите.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен по делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Предметът на делото е недължимост на притезание, за
което срещу ищеца е издаден обратен изпълнителен лист, на основание чл.245,
ал.3 от ГПК, въз основа на който е образувано изпълнително
производство. Обратният изпълнителен лист е издаден въз основа на обезсилена с
влязъл в сила акт заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.
Допустимостта на производството по чл. 439 ал. 1 от ГПК,
без да се прилага разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК, е установена с
Определение 291/27.07.2020 год. по ч.т.д. № 624 по описа за 2020г. на ВКС II ТО.
В него изрично е очертан предмета на доказване в
настоящото производство, а именно:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в
изпълнителния процес за оспорване на предприетото срещу него принудително
изпълнение въз основа на съдебно изпълнително основание. Защитата на длъжника
срещу принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането
(изпълняемото право), т.е. целта е да се установи материално-правната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Посочено е изрично още, че съгласно т. 3 и т. 4 на ТР № 5
от 12 юли 2018г. по № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС и т.13 от ТР № 4 от 18 юни
2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по издаване на
изпълнителен лист не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета
на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставките за
принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на
изпълнителен лист. Проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо
притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите
на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните
удостоверяват изпълняемото право.
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.3 от ГПК, когато е
извършено принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила решение, което
впоследствие е отменено, съдът издава обратен изпълнителен лист в полза на
длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на
допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и
разноски в изпълнителното производство. Посочената разпоредба е приложима и в
заповедното производство по аналогия,
в случаи като настоящия, при който е налице последващо обезсилване изцяло на
издадената против длъжника заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Поради формалната преценка на съда в производството по чл.
245, ал.3 от ГПК по издаване на ОИЛ, разрешението, дадено от този съд, на
процесуалния въпрос следва ли да бъде издаден ОИЛ за вземанията, не се ползва
със сила на пресъдено нещо, следователно подлежи на последваща преценка относно
материалната законосъобразност на изпълненеяемото право по реда на настоящото
производство.
С други думи поради ограничената преценка на съда в
производството по чл. 245, ал.3 от ГПК, в което е издаден процесния обратен
изпълнителен лист за сумата от 10 010.28лв., не е било възможно да се релевират
и обсъждат доводи за материалната незаконосъобразност на притезанието /а имено,
че не в тежест на кредитора следва да бъдат възложени таксите по изпълнението/,
поради това същите възражения следва да бъдат релевирани и разгледани по
същество в настоящото производство по чл. 439 от ГПК.
Предметът на доказване
в настоящото производство е различен от предмета на доказване в
производството по издаване на ОИЛ и включва отговор на материално-правния въпрос
на кого следва да бъдат възложени разноските по изпълнението в случай на
плащане от страна на длъжника в хода на изпълнителното производство на
вземането му, довело до неподаване на иск по чл. 415 от ГПК от кредитора и
обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения въз
основа на заповедта изпълнителен лист.
Съгласно чл. 79, ал.1 т. 1 ГПК, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото
се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато
взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение,
на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс,
съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху
събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на
чл. 79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. /така Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009г. на , ВКС IV ГО/
С Решение № 82 от 8.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., ВКС, ІV Г. О. е даден отговор на въпроса за
дължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, когато задължението е
изпълнено след предявяване на изпълнителния лист и влизат ли в това число
невнесените от взискателя авансови такси за всички извършени изпълнителни
действия.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното
производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на
изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Длъжникът
отговаря за дължимите от взискателя
авансови такси (дори и да не са заплатени
предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело и
разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото.
С Решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 на ВКС,
ІV ГО, е допълнително обогатена трайната практика на ВКС по въпроса за
дължимостта на разноските от длъжника по изпълнението за случаите /аналогични
на настоящия казус/ когато поради постигнато между взискателя и длъжниците
споразумение и погасяване от длъжниците на банков кредит след като изпълнението
е било насочено върху тяхно имущество, е обезсилен изпълнителния лист на основание
чл. 415, ал.2 ГПК и е прекратено изпълнителното дело.
В решението изрично е посочено, че длъжникът не дължи разноските
по изпълнението само при материално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Тогава може да претендира
разноски по изпълнението и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от кредитора. Когато сумите
по обезсиления изпълнителен лист са получени от кредиторите по изпълнителното
дело, те подлежат на връщане въз основа на издаден в полза на длъжника обратен изпълнителен
лист. Обратния изпълнителен лист включва преведените на кредиторите суми без
основание, в т.ч. платените от тях авансови такси, събраните от съдебния
изпълнител, но невнесени от взискателя авансово такси и разноски по делото,
както и събраната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ или всички суми, събрани от длъжника и
получени от кредиторите и съдебния изпълнител.
В случая обаче когато кредиторът е получил по
изпълнителния лист равностойността на вземането си чрез извършено от длъжниците
плащане,
изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 418 ГПК е обезсилен с
разпореждане на основание чл. 415, ал.2 ГПК (кредиторът не е предявил иск за
установяване на вземането, тъй като
същото е било вече удовлетворено), претендираната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се дължи
от длъжниците.
В конкретния случай не е налице спор между страните по
делото относно фактите. Не се спори, че след завеждане на изпълнителното дело,
между страните е сключено споразумение, по силата на което длъжниците са
заплатили вземането по издадените в производството по чл. 417 от ГПК заповед за
незабавно изпълнение и ИЛ пряко на взискателя. Не се спори и че поради този
факт, кредиторът не е подал иск за установяване на вземането си и ИЛ, издаден
въз основа на допуснатото незабавно изпълнение е обезсилен, в следствие на
което изпълнителното производство е прекратено. Не се спори и че в
споразумението длъжниците са поели задължението да заплатят необходимите „държавни такси и
такси на ЧСИ за заличаване на възбраната и прекратяването на образуваното
изпълнително дело“.
Видно от представеното по делото Удостоверение изх.
№10104/19.06.2018г.от ЧСИ рег. №*** С.Д., таксите по изпълнителното дело,
начислени от ЧСИ към 19.06.2018г., са в общ размер на 10 010,28 лева, от които:
24,00 лв. - дължима такса по т. 1 TP към ЗЧСИ.
180,00 лв. - дължима такса по т. 2 TP към ЗЧСИ.
156,00 лв. - дължима такса по т. 4 TP към ЗЧСИ.
144,00 лв. - дължима такса по т. 5 TP към ЗЧСИ.
162,00 лв. - дължима такса по т. 9 TP към ЗЧСИ
36,00 лв. - дължима такса по т. 10 TP към ЗЧСИ.
322,40 лв. - дължима такса по т. 31 TP към ЗЧСИ.
8 985,88лв. - дължима такса по т.26 TP към ЗЧСИ.
/изчислена върху сумата от 213 411,60 лв./.
В настоящият случай,
начислените към 19.06.2018г. такси от ЧСИ - по т.1 Тарифата (за образуване на
изпълнително дело), т.2 (за цялостно проучване имущественото състояние на
длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне
начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител), т. 4. (за изпращане по
пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа), т.5 (за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, т.9 (за налагане на запор и електронен запор), т.26
(пропорционална такса за изпълнение на парично вземане), нямат характер на
такси за заличаване на възбраната и прекратяването на изпълнителното дело.
Следователно доколкото сключеното между страните споразумение в частта за дължимите
от длъжниците такси, не включва процесните, споразумението се явява неотносимо
към предмета на доказване.
За да се отговори на
въпроса дължими ли са от длъжника начислените от съдия-изпълнителя такси или
същите следва да бъдат възложени в тежест на кредитора, следва да се установи
касае ли се до материално незаконосъобразно принудително изпълнение или не.
Съдът намира, че в този случай
принудителното изпълнение се явява материално законосъобразно.
Законосъобразно е
инициирано заповедно производство, издадена е заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и е започнало законосъобразно предварително изпълнение срещу
длъжника. Кредиторът се явява титуляр на непогасено вземане към длъжника. Едва
след започване на принудителното изпълнение, длъжникът е заплатил вземането на
кредитора, с което е признал дълга си и го е погасил след началото на
принудителното изпълнение. Поради това принудителното изпълнение се явява
материално законосъобразно /зад процесуалното право на кредитора да пристъпи
към принудително изпълнение стои валидно материално правно вземане/. Различно
би било положението единствено в случай, че плащането на дълга е било извършено
преди завеждане на изпълнителното производство, но настоящият случай не е
такъв.
Прекратяването на изпълнителното
производство е извършено формално въз основа на акта за обезсилване на
издадения в производството по чл. 417 от ГПК изпълнителен лист. Обезсилването
на ИЛ обаче не е извършено с оглед укоримото бездействие на кредитора /когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя без да е налице причина
за бездействието/, а е извършено защото след извършеното плащане от страна на
длъжника в полза на кредитора, вече не е било налице вземане, което да подлежи
на установяване по реда на исковото производство по чл. 415 от ГПК. Поради това
кредиторът не е предявил иска по чл. 415 от ГПК, а като последица от
неподаването на иск, издадената заповед за незабавно изпълнение и ИЛ са
обезсилени.
Съгласно общия принцип, отговорността
за разноските се носи от виновната за сторването им страна. В случая не са
налице хипотезите по чл. 79 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК, в които разноските за
изпълнението се възлагат в тежест на кредитора. Налице е хипотезата на чл. 79
ал. 1 т. 1 пр. посл. от ГПК, а именно делото е прекратено поради доброволно
плащане на дълга. В тази хипотеза длъжникът следва да поеме отговорността за
разноските. Същият е дал повод за завеждане на производството с неизпълнението
си в срок на задължението си за плащане на изискуеми вземания, и с плащането на
дълга си в хода на изпълнителното производство е признал дължимостта на
вземането. Доколкото плащането е извършено след началото на изпълнителното
производство, то длъжникът носи отговорността за таксите, дължими на ЧСИ.
Съгласно трайната практика на ВКС, в този случай длъжникът е отговорен както за
пропорционалната такса по т.26 TP към ЗЧСИ, така и за авансово дължимите от кредитора такси,
които не са били заплатени авансово от него.
Предвид изложените мотиви,
искът на кредитора за недължимост на вземанията по издадения ОИЛ, включващ
таксите към ЧСИ по и.д. 20199230400085 по описа на ЧСИ Г.Н., се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските за производството. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, заплатени от ищеца в
полза на процесуалния му представител, както за настоящото производство /в
размер на 2000лв./, така и в производствата по частната жалба пред ВОС и ВКС
/по 900лв./. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения за исковото производство при материален интерес на
иска над 10 000лв. е 830лв. плюс 3 % от горницата / или 830.31лв./, а за
производството по частните жалби - 1/3 от минимума за исковото производство или
276.76лв. Тези размери са минимални, доколкото се отчита само материалния
интерес на делото. В настоящия случай обаче съдът отчита фактическата и особено
правната сложност на делото, като намира, че същата е значителна. Уговореното в
настоящото производство възнаграждение не надвишава трикратния размер на
минимума, поради което не се явява прекомерно. Уговорената и заплатена сума в
производствата по частните жалби обаче надвишава трикратния размер на минимума,
поради което следва да бъде намалено възнаграждението до размер на 830лв. за
всяка от частните жалби. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4090.42лв.,
представляваща разноски за производствата през ВРС, ВОС И ВКС /адвокатски
възнаграждения и държавни такси/.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че длъжникът по изпълнението "Ф.К.Л." АД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление:***, НЕ ДЪЛЖИ НА взискателя Р.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата от 10 010.28лв., представляваща вземане по издаден Обратен
изпълнителен лист № 2300 от 21.03.2019г., издаден по ч.г.д. №5039/2018г. на
ВРС, въз основа на който е образувано и.д. 20199230400085 по описа на ЧСИ Г.Н.,
на основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Ф.К.Л."
АД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 4090.42лв. /четири хиляди и деветдесет лева и 42 ст./, представляваща
разноски по делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на решенията и да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: