Р Е Ш Е Н И Е
260036/10.4.2023 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14-ти състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвирти януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 9022 по опис на съда за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
на М.Л.Ж. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
Варна срещу Министерство на правосъдието
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, изразяващи
се в негативни преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и
унижение от противоправни действия на ДСИ при РС Варна, който е наложил запор
на вземания по личната партида на ищеца, открита в Затвора Варна, съставляващи
несеквестируем доход от дарения от трети лица за периода от 17.08.2018 г. до датата
на подаване на исковата молба 13.05.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 34.00 лева, представляващи неполучена сума
от дарение с пощенски запис, от личната му сметка ведно със законната лихва от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията
са, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода „доживотен затвор“ от
2006 г., което изтърпява в затвора Варна.
На
17.08.2018 г. е получил покана за доброволно изпълнение на задължение, съгласно
изпълнителен лист, издаден по Административно дело №462/2015 г. В качеството на
длъжник по повод образувано изпълнително дело номер ---- по описа на Д.С.И.р-н
на действие Районен Съд -гр.Варна,въз основа на изпълнителен лист №
30623/24.07.2018 г., издаден от Административен Съд - гр.Варна в полза на ГДИН
- гр.София. Бил уведомен за наложения запор на личната му партида, открита в
заатвора Варна и че ще му бъдат удържани средствата постъпващи от неговите близки и дарители. Средствата са за закупуване на вещи от първа
необходимост от затворническата лафка, а именно
тоалетни принадлежности от първа
необходимост Тдвърди, че от страна на
ДСИ са извършени нарушения на изпълнителният процес като му е наложен запор върху вземането от личната партида в Затвора Варна на
средства от пощенски записи получавани от трети лица, представляващи несеквестируеми, тъй като сумите са дарение и
са за закупуване на вещи и предмети
който са жизнено важни за бита и ежедневието в пенитенциарното заведение от
първа необходимост.
С
връчването на поканата и удържаните му всички налични средства в размер на 34 лв., ищецът е изпратил по пощата писменна
молба до ДСИ по цитираното изпълнително
дело в която изрично го уведомил, че
вземанията по личната му партида в Затвора- Варна са несеквестируеми и служат
за задоволяване на необходимите му ежедневни нужди от битов характер.
Постъпленията са епизодични в размер много под гарантираният минимум от
средномесечният минимален размер на работната заплата в страната. Същите
попадат в приложеното поле на чл.444 ГПК
и спрямо тях не следва да се пристъпва
към изпълнителни действия. Личната му партида в пенитенциарното заведение в
което изтъпява наказанието си се захранва от незначителни постъпления от
дарения от сестра му, тъй като ищецът няма
доходи от трудова приравнена дейност и имущество от което да се издържа.
Не е възможно стоките, които се
закупуват от затворническата лафка и които са от първа необходимост да му се предоставят по друг
начин чрез колетни пратки или на свиждане.
Съгласно
списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, който могат
да получават и държат при себе си или на определени за целта места лишените от
свобода, одобрен с заповед номер 16-04-1365/16.08.2017 г. от Министъра на
Правосъдието е регламентирано задължението на лишените от свобода да придобиват
тоалетни принадлежности - сапун, пяна, гел, крем за бръснене, бръсначки и други
от първа необходимост, който могат да се закупят единствено само от лавката на
затвора. Това са хигиенни санитарни материали, козметика, почистващи материали,
перилни препарати, тоалетна хартия, превързочни средства, клечки за уши и зъби
и всички други от първа необходимост е възможно единствено и само от
затворническата лавка. Горецитираните вещи не са предмет на централна доставка
от страна на пенитенциарната система и не се предоставят безвъзмезно на
социално слаби лишени от свобода. Тези вещи, както и олекотена завивка и
възглавница ищецът може да закупи само от затворническата лафка. Със средствата
от личната си партида той може да закупи и топли, студени напитки, плодове, зеленчуци, трайни
хранителни продукти от млечен произход, а така също и фонокарта за достъп до
телефонна услуга за връзка с близки и адвокати. Лишавайки го от тази възможност
с действията си ДСИ го е оставил без никакви средства с предназначение за постигане на ежедневни
битови нужди за задоволяване на най -
елементарните му потребности. Същите суми са
несеквестеруеми по смисъла на чл.444 ГПК и спрямо тях не би следвало да
се пристъпва към изпълнителни действия. С молба, подадена от процесуалния
представител на ищеца е допълнена първоначалната молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба с който оспорва изцяло иска като неоснователен.
Изразява становище, че за да бъде уважен иска
по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, по реда на който отговарят държавните
съдебни изпълнители съгласно чл. 441 от ГПК, следва да е осъществен сложен
фактически състав, състоящ се от следните елементи: лицето, на което
възложителят е възложил извършването на определена работа трябва да е извършило
определено деяние (действие или бездействие); деянието да е противоправно; да е
извършено виновно; от деянието да е последвала вреда; да е налице
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и последвалата вреда. Поддържа,
че в конкретния случай не е налице нито един от елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
В нормата
на чл. 441 от ГПК, законодателят е предвидил, че за вредите причинени от
процесуално незаконосъобразно изпълнение проведено от държавния съдебен
изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49 от ЗЗД. За уважаване на
претенциите ищецът следва да докаже следните правно релевантни факти - деяние -
налагане на запор и предприемане на принудително изпълнение от страна на
държавния съдебен изпълнител върху вземания по личната му партида в затвора във
Варна, съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, същите да
са противоправни, да са извършени виновно и да се намират в причинна връзка с
реално настъпилите вреди - неимуществени, изразяващи се в причинени негативни
преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и унижение и имуществени
под формата на претърпяна загуба; размер на вредите; че вредите са причинени в
резултат от възлагането на работа от ответника при или по повод изпълнението на
която са настъпили вредите. Липсата на доказване, на който и да е елементите
разпределени в доказателствена тежест на ищеца води до отхвърляне на исковите
претенции.
Въз
основа на изпълнителен лист издаден по адм. дело № 11234/2015 г. от АС-гр.
Варна е образувано изпълнително дело № ****/2018 г. по описа на СИС при Районен
съд - гр. Варна от Министерството на правосъдието /взискател/
срещу М.Л.Ж. /длъжник/. Със сезиращата молба от взискателя е поискано налагане
на запор на личната партида на длъжника - М.Л.Ж. в затвора, запор на банкови
сметки, запор на вземания на длъжника, запор на движими вещи, както и възбрана
върху недвижими имоти. С разпореждане от ДСИ е наложен запор върху личната партида
на длъжника в затвора. На 17.08.2018 г. е получено запорно съобщение от страна
на началника на затвора - гр. Варна. Затвора.
В молбата
ищецът твърди, че по изпълнително дело № 20183110406100/2018 г. държавен
съдебен изпълнител (ДСИ) Д. Милушева му е удържала сума в размер на 34 лв.,
която според него, представлява несеквестируем доход. Ищецът твърди, че сумата
от 34 лв. /тридесет и четири/, представляваща негово вземане по личната му
партида в затвора - Варна, същата е получил като помощ от сестра си /от нейната
лична пенсия/ и представлява несеквестируем доход. Счита, че посочените
средства са предоставени за целево гарантиране на закупуването на вещи за
елементарни човешки и хигиенни нужди. В тази връзка поради действия на ДСИ,
изразяващи се в незаконосъобразно принудително изпълнение върху несеквестируемо
вземане, ищецът твърди, че не е могъл да си закупи вещи от първа необходимост,
фонокарта за телефонни разговори и други.
Твърденията на ищеца са неоснователни и недоказани. Следва да се вземе
предвид, че несеквестируемият доход е посочен в чл. 446 от ГПК, видно от който
същият е приложим когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение
или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито
размери са над минималната работна заплата. Доходът от 34 лв. който ищецът
претендира да е несеквестируем не е сред тези, определени в чл.446 ГПК, поради
което съдебният изпълнител не само, че не е имал задължение, но и няма правото
да прилага разпоредбата на чл. 446 от ГПК за доходи, различни от тези от
трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или върху пенсия в
определените размери. Разпоредбата на чл. 446 от ГПК всъщност не е приложима за
лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, за което подробни аргументи са
изложени по-долу в настоящия отговор.
Общият
режим на секвестируемостта при принудителното изпълнение е уреден в чл. 446 от ГПК като чл. 78, ал. 3 от ЗИНС урежда особени правила относно секвестируемостта
при лишените от свобода. Двете норми се намират в положение на обща към
специална, поради което приложение следва да намери специалният закон и
правилника за неговото приложение. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ЗИНС
на лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони,
но не повече от две трети от полагащо им се възнаграждение, а според чл. 57,
ал.1 от ППЗИНС, удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНС се изчисляват по реда на чл.
446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази неговя част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал.2
от ЗИНС се полага на лишения от свобода след като от нея се приспаднат
данъците. Следователно от систематичното тълкуване на горепосочените норми
следва изводът, че е допустимо да се налага запор по личната партида в Затвора
на лишеното от свобода лице, както и да се правят удръжки от постъпващите по
същата суми като в случай, че същите имат произход възнаграждение следва да се
спазват правилата на чл. 57, ал.1 от ППЗИНС. В конкретният случай посочената
сума от 34 лв. не от възнаграждение, поради което не следва да се правят
удръжки до 2/3.
От изложените мотиви, следва, че още първият
елемент от фактическия състав на предявените искови претенции, а именно наличие
на противоправно действие, изразяващо се в принудително изпълнение от страна на
държавния съдебен изпълнител върху вземания по личната му партида в затвора,
съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, не е доказан,
поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне.
Следва
да се вземе предвид и това, че цитираното от ищеца Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на въпросите за несеквестируемост не се
отнася до лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Същите, съгласно
специалните разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, се ползват от редица права, като
например съгласно чл. 84 ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатна
храна; непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие;
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки и на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон; здравно осигуряване от момента на задържането; здравните
вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат
чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба
храна, съобразена с характера на извършената работа. TP не следва да намери
приложение и предвид, факта, тъй като следва да се съобрази, че в случая се има
предвид, че получените средства не са трудово възнаграждение по смисъла на КТ,
а цитираното решение касае доводи и съображения именно по повод трудови
правоотношения. По повод полагания в пенитенциарните заведения труд в ЗИНЗС е
предвидено, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел
тяхното поправяне и ресоциализиране, като полагането на този труд се извършва
не само за получаване на възнаграждение, а и по повод последици, различни от
присъщите за едно трудово правоотношение - за приспадане на част от
наказанието, за замяна на един режим с друг и пр.
Не на
последно място, институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да осигури
необходимия екзисненс минимум, т.е. за да защити длъжника от поставянето му в
ситуация, при която същият да не може да посреща и най- елементарните си
ежедневни нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 84, ал. 1 и ал.
3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1/
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите; непрекъснато време за сън не
по-малко от 8 часа на денонощие.
С оглед
така предвидените и посочени по-горе права на лишените от свобода, същите са
поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на
минимално необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение на тях не
съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като за
извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими
специалните норми на чл. 78 от ЗИНЗС и чл. 56 от ППЗИНЗС. След като сумите,
които ищецът има по личната си сметка в затвора - Варна не попадат в изрично
предвидените от законодателя изключения, няма пречка върху тях да бъде наложен
запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода ищец. Неоснователни
са доводите на ищецът, че в случай, че бъде прието, че не е налице
несеквистируемост на вземането, то ДСИ е следвало да удържи само частично
сумата съобразно нейната несеквистируемост, но не повече от 2/3. Ищецът се
аргументира с разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 57 от ППЗИНЗС.
Съгласно чл.78, ал. 1 от ЗИНЗС, за всяка
работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и
хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30
на сто от възнаграждението за изработеното. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, на
лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но
не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не
се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Общият
режим на секвестируемостта при принудителното изпълнение е уреден в чл. 446 от ГПК като чл. 78, ал. 3 от ЗИНС урежда особени правила относно секвестируемостта
при лишените от свобода. Двете норми се намират в положение на обща към
специална, поради което приложение следва да намери специалният закон и
правилника за неговото приложение. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ЗИНС
на лишените от свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони,
но не повече от две трети от полагащо им се възнаграждение, а според чл. 57,
ал.1 от ППЗИНС, удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНС се изчисляват по реда на чл.
446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал.2
от ЗИНС се полага на лишения от свобода след като от нея се приспаднат
данъците. Следователно от систематичното тълкуване на горепосочените норми следва
изводът, че е допустимо да се налага запор по личната партида в Затвора на
лишеното от свобода лице, както и да се правят удръжки от постъпващите по
същата суми като в случай, че същите имат произход възнаграждение следва да се
спазват правилата на чл. 57, ал. 1 от ППЗИНС.
В
конкретният случай посочената сума от 34 лв. не е от възнаграждение, поради
което не следва да се правят удръжки до 2/3 и доводите на ищецът в този смисъл
са неоснователни. Неоснователни са
доводите на ищеца, че в резултат на наложения запор на сумата от 34 лв., същият
е претърпял неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Същият твърди, че в
резултат се е почувствал унизен и изплашен, защото са му отнети предоставените
от сестра му минимални средства за издръжка, отнета му е възможността да
поддържа личната си хигиена /да си закупи тоалетни принадлежности и други
хигиенни продукти и консумативи, каквито са необходими за здравето и чистота/.
С оглед на изложеното в т. 3.1 и т. 3.2 от настоящия
отговор от страна на ДСИ не са извършени незаконосъобразни действия. Следва да
се вземе предвид, че несеквестируемият доход е посочен в чл. 446 от ГПК, видно
от който същият е приложим когато изпълнението е насочено върху трудовото
възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и
върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. Доходът от 34
лв. който ищецът претендира да е несеквестируем не е сред тези, определени в
чл. 446 ГПК, поради което съдебният изпълнител не само, че не е имал
задължение, но и няма правото да прилага разпоредбата на чл. 446 от ГПК за
доходи, различни от тези от трудово възнаграждение, друго възнаграждение за
труд или върху пенсия в определените размери. Моли за отхвърляне на иска.
По искане на ответника на основание чл.219, ал.1 във вр.
с чл. 218 от ГПК е привлечена като трето лице – помагач на негова страна Даниела Иванова Милушева, с адрес по
месторабота гр.Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 12, в качеството на
държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № ****/2018 г. по описа на СИС
при ВРС.
В съдебно
заседание ищецът лично и чрез процесуален представител, назначен на осн.чл.94 ГПК поддържа молбата и моли за уважаването й.
Ответникът, чрез процесуален
представител поддържа отговора.
На третото лице са връчени съдебните книжа, но от същото не е постъпило становище по иска.
Съдът
като съобрази становищата на страните, представените доказателства и въз основа
на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на производството:
От
фактическите твърдения в молбата, съдът намира, че предявените искови претенции за обезщетение
за имуществени и за неимуществени вреди намират основанието си в разпоредбата
на чл. 49 ЗЗД, същите са подсъдни на РС Варна и са допустими при наличието на
правен интерес за ищеца.
По
основателността на иска:
Между
страните няма спор относно твърдяните в молбата обстоятелства, че към момента ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Варна и че със запорно
съобщение, връчено на Началника на затвора по изпълнително дело № *****, по
молба на взискателя Министерство на правосъдието, ДСИ Д.Милушева е наложила
запор върху вземането на длъжника от личната партида в затвора Варна. Общото
задължение по изпълнителното дело към 24.7.2018 г. е в размер на 496.80 лева –
лист 74 от делото. Ищецът е уведомен за наложения запор лично срещу подпис на
17.8.2018 г. – лист 75 от делото.
С
окончателно решение № 1204 от 18.8.2020 г., постановено по к.адм.дело №
1330/2020 г. на Административен съд Варна е отменено решение № 399/05.3.2020 г.
постановено по адм.дело № 2242/2019 г. на Административен съд Варна и е отхвърлена изцяло исковата претенция на ищеца
М.Л.Ж. срещу ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 30 лева и за неимуществени вреди в размер на 24970 лева, изразяващи
се в причинени болки и страдания поради противоправно бездействие на
администрацията на затвора Варна да осигури средства или друг механизъм за
снабдяването му с вещи от първа
необходимост, за периода от 10.09.2018 г. до 10.08.2019 г., ведно със законната
лихва за забава от завеждане на молбата до окончателното изплащане на
сумата.
Със
Заповед № ЛС-04-745/08.12.2021 г. на
Министъра на правосъдието е утвърден списъка на разрешените лични вещи,
предмети и хранителни продукти, които
могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта
места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК лица,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите. Представени са и предходни заповеди № ЛС-04-642/28.11.2018 г. и № ЛС-04-1365/16.8.2017 г., както и молба на
ищеца до началникана затвора за осигуряване на възможност да закупи фонокарта
за мобилен оператор, хранителни продукти и вещи.
Ответникът не оспорва твърдението в молбата, че ищецът може да закупи
карта за мобилен оператор единствено от
лавката на затвора съгласно изявление на процесуалния му представител в о.с.з., проведено на 04.10.2022 г.
Съгласно
указания до ищеца по реда на чл.146 ГПК,
същият е посочил и поискал събирането на доказателства за установяване на имуществените
и неимуществените вреди, настъпили от
действията на ДСИ по образуваното
изпълнително дело № *****, което
е прието като доказателство по делото.
От
показанията на свидетеля Р., които съдът
цени като основани на преки впечатления се установява, че за периода
18.01.2018 год. - 06.08.2021 год. същият е имал пряк контакт с ищеца.
Двамата били настанени в един коридор в
затвора Варна и общували постоянно. Установил, че има наложен запор на личната
партида когато решил да купи нещо от лавката и
разбрал, че му липсва сума в размер до 50 лв. Имал бележка, че е получил пощенски запис, но пишело, че има нула лева. След
като се прибрали от престоя на открито,
ищецът потърсил социалния работник за да провери каква е причината и защо липсва тази сума. На следващия ден му
казали, че има наложен запор. Средства
изпращала сестрата на ищеца. От тогава до момента, в който свидетелят бил
преместен от затвора Варна на 06.08.2021 год., ищецът не е имал възможност да
закупува карта и други необходими продукти и вещи от лавката. Няколко пъти се опитал да му помогне, като му закупува фонокарта и тоалетни принадлежности от първа необходимост
за което двамата били санкционирани с предупредителен протокол от
администрацията. На свиждане е
разрешено близките да носят
само храна, но не могат да носят тоалетни
принадлежности, фонокарти и други вещи от първа необходимост, които могат да
бъдат закупени само и единствено от лафката. Определено тогава ищецът не се чувствал добре, защото той имал нужда
да се чува със сестра си и с други роднини, както и с адвокатите, но не
можел да се свърже дори с тях. Тревожел се постоянно. През 2018 год. бил усмихнат
и по-пълен, а сега е отслабнал от напрежение. От 2018 год. до 2021 год. тези
липси се отразили и на здравословното му състояние, защото той многократно е
искал да бъде преглеждан от лекар и от
психолог. Оплаквал се от болки в главата,
болки в зъбите и от стомашни болки.
Познава лично сестрата на ищеца и по
време на свижданията тя му споделяла, че
изпращала дребни суми пари на ищеца за да си закупува в затвора
фонокарти и тоалетни принадлежности. Според правилата в затвора лишените
от свобода нямат право да си помагат с продукти и вещи. Веднъж свидетелят
закупил продукти от лавката за ищеца, но
двамата били санкционирани. Р.
разказва, че ищецът е търсил тоалетна хартия и други неща в кофите
за боклук, където се изхвърлят отпадъците, бил изпаданал в положение като
клошар, чувствал се унизен.
Свидетелката Милева е сестра на
ищеца и разказва, че до 2018 год. е изпращала
пари на брат си чрез пощенски запис или чрез други лица. Сумите били 50 лв., 80
лв., 100 лв. Парите от пощенския запис постъпват по личната му сметка в Затвора Варна
и тази сметка се използва за да си
закупува необходимите вещи, които не се допускат за внасяне от вън. През 2018 г. били запорирани средствата и от тогава тя не изпраща записи.
Брат й няма от къде да вземе пари, тъй
като не работи в затвора. Ходи на посещения
всяка първа и трета събота, когато той има право на свиждане. Освен на
свижданията тя няма друга връзка, защото не може да му се обажда по телефона.
Обикновено на свижданията говорят основно
за неща, които свидетелката трябва да свърши,
тъй като брат й не може да
осъществи връзка с адвокатите си. Преди
това брат й винаги е бил избръснат,
измит, изпран. Сега го е виждала с мръсни дрехи, неизбръснат,
обринат, не е добре емоционално, не говори. Молила е хората,
които приемат багажа да вземат тоалетна
хартия и сапун, но те отказвали защото е
забранено.
Страните нямат спор относно факта, че ищецът не получава възнаграждение за полагана по реда на чл.
77-78 от ЗИНЗС трудова дейност.
Предявени
са осъдителни претенции с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 441 ГПК и чл.86 ЗЗД.
В нормата на чл.441 ГПК
законодателят е предвидил, че за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен
изпълнител, отговорността е по реда на чл.49 от ЗЗД. Това е така, защото
държавният съдебен изпълнител се намира в
трудови правоотношения с Министерство на правосъдието съгласно чл.278 от ЗСВ. За причинени вреди от негови действия към
увреденото лице следва да отговаря именно възложителят на работата при
условията на чл.49 ЗЗД.
За основателността на заявената претенцията
ищецът носи доказателствената тежест да
установи със средствата на ГПК и в кумулативност
наличието на осъществено действие или
бездействие от служител на възложителя на работата, неговата противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), настъпили вреди за ищеца (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения – претърпени загуби и/или пропуснати ползи), причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вина на деликвента, която съобразно посочената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се
предполага, виновното лице да е
причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа. В
тежест на ответника е да установи своите правоизключващи, правопогасяващи и
правоунищожаващи възражения.
Разпоредбата
на чл. 442 ГПК води до извод, че цялото имущество на длъжника служи
за удовлетворяване на вземането на взискателя. Изключенията от това правило
са посочени в чл.444
и чл.446 ГПК, регламентиращи имуществените права по отношение на които е налице
законова забрана да се насочва принудително изпълнение. Общият режим на
секвестируемостта при принудителното изпълнение е уреден в чл. 446 от ГПК, а чл.78,
ал.3 от ЗИНЗС урежда особени правила относно секвестируемостта при лишените от
свобода. Двете норми се намират в положение на обща към специална, поради което
приложение следва да намери специалният закон и правилника за неговото
приложение. Съгласно правилото на чл.78, ал.3 от ЗИНС на лишените от свобода
могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече от две
трети от полагащо им се възнаграждение, а според чл. 57, ал.1 от ППЗИНЗС,
удръжките по чл.78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 от ГПК
върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от
онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал.2 от ЗИНС се полага
на лишения от свобода след като от нея се приспаднат данъците.
От систематичното тълкуване на нормата може да се направи извод, че когато сумите по партидата на
лишения от свобода длъжник са от възнаграждение, е допустимо да се налага
запор и да се правят удръжки от
постъпващите по същата суми при спазване на
правилата на чл.57, ал.1 от ППЗИНЗС. В конкретният случай получаваните
суми по партидата на ищеца не са от възнаграждение, поради което за тях
не важи това правило.
От изложеното, съдът намира, че не е установен първия елемент от
фактическия състав на иска за вреди, а
именно наличие на противоправно действие, изразяващо се в принудително
изпълнение от страна на държавния съдебен изпълнител върху вземания по личната
партида ва ищеца в затвора, съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните
заведения.
В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС са дадени разяснения по въпросите за
несеквестируемост на дохода, но същото не се отнася до лицата, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода. Съгласно специалните разпоредби на ЗИНЗС в
чл.84, ал.1 и ал.3, както и ППЗИНЗС тези лица се ползват с редица права,
например съгласно чл. 84 ЗИНЗС лишените
от свобода имат право на безплатна храна, непрекъснато време за сън не по-малко
от 8 часа на денонощие, самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените
от свобода, които нямат собствени дрехи и обувки имат право и на безплатно
облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, на здравно осигуряване от
момента на задържането като здравните вноски на лишените от свобода са за
сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.
Работещите лишени от свобода получават повишена дажба храна, съобразена с
характера на извършената работа.
С въвеждането на института
на несеквестируемостта, законодателят е гаранатирал защита на длъжника от поставянето му в ситуация, при която същият
да не може да посреща и най- елементарните си ежедневни нужди. Следва да се
отбележи, че на лишените от свобода не
са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени
нужди като храна, тъй като същите се осигуряват от държавата. Съгласно чл.84,
ал.1 ЗИНЗС по предложение на министъра на правосъдието Министерският съвет
приема наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка за един
лишен от свобода. Изложеното води до извод, че
по отношение на тези лица не
съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, като за
извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими
специалните норми на чл. 78 от ЗИНЗС и чл. 56 от ППЗИНЗС. Доколкото от
доказателствата по делото се установи, че сумите, които ищецът има по личната си сметка
в затвора Варна не попадат в изрично предвидените изключения
в общия ГПК и в специалния ЗИНЗС, съдът
намира, че няма ограничение в закон или друг нормативен акт върху тях да бъде наложен запор и те да
служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода ищец. Исковите
претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора и заявено
искане от ответника да му се заплатят разноски за производството за
възнаграждение за процесуално представителство, съдът намира, че на основание разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
ищецът дължи възнаграждение в размер,
определен от съда по реда на чл.37 от ЗПрП и Наредбата за заплащане на правната
помощ. В конкретния случай, съдът определя дължимото от ищеца на ответника
възнаграждение в размер на 150 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от М.Л.Ж. с ЕГН
**********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
Варна иск срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10000 лева, изразяващи се в негативни
преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и унижение от
противоправни действия на ДСИ при РС Варна, който е наложил запор на вземания
по личната партида на ищеца, открита в Затвора Варна, съставляващи
несеквестируем доход от дарения от трети лица за периода от 17.08.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба 13.05.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 34.00 лева, представляващи неполучена сума от
дарение с пощенски запис, от личната му сметка ведно със законната лихва от
подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.49 ЗЗД, вр.чл.441,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Л.Ж. с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Варна да заплати
на Министерство на правосъдието разноски
за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на
150.00 лева, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Решението е постановено при
участието на третото лице *****, с адрес
по месторабота гр.Варна, ул. "******" № 12 в качеството на държавен
съдебен изпълнител по изпълнително дело № ***** по описа на СИС при ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия: