№ 6936
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110130142 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен от Р. Т. А. /в лично качество и като наследник на А. Г.
А./, Г. А. А. и Р. А. А. /в качеството им на наследници на починалия в хода на
производството първоначален ищец А. Г. А., конституирани в настоящото производство на
основание чл. 227 ГПК с определение на съда от 09.11.2021 г./ иск срещу [фирма] /с ново
наименование [фирма]/.
В исковата молба се твърди, че първоначалните ищци Р. А. и А. А. придобили по
време на брака си след проведен публичен търг с явно наддаване по силата на Договор №
052-07/23.12.2009 г. правото на собственост върху общински нежилищен имот,
представляващ помещение към трафопост в ПИ с пл. № 880 от УПИ I, кв. 56, местност
„[ж.к.], находящ се в [фирма], със застроена площ от 7,67 кв. м, ведно с 10,26 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: изток – машинна
част на трафопост, запад – междублоково пространство към бл. 55А, север – междублоково
пространство, юг – машинна част на трафопост. При провеждане на административна
процедура за изменение на КККР ищците разбрали, че ответникът претендира да е
собственик на процесния недвижим имот, което станало повод и за отмяна на Заповед №
РД-18- 3946/12.04.2019 г. на началник СГКК за одобряване изменение на КККР относно
трафопоста, в който се намира имотът на ищците. Ищците твърдят, че поради това за тях е
възникнал правен интерес за предявяване на настоящия положителен установителен иск.
Предвид изложеното и с оглед настъпилото в хода на производството наследствено
правоприемство молят за признаване за установено спрямо ответника, че са собственици на
процесния имот при квоти, както следва: за Р. Т. А. – 4/6 идеални части от правото на
собственост, за Г. А. А. – 1/6 идеална част от правото на собственост и за Р. А. А. – 1/6
идеална част от правото на собственост /съгласно уточнителна молба от 22.12.2021 г./.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Излага твърдения за
недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация на ищците, за
които не била налице възможност да притежават правото на собственост върху процесния
обект, доколкото същият бил част от площадков енергиен обект и като такъв бил изваден от
свободния търговски оборот. Оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че
трафопостът е изграден през 1984 г., като според действащата към същата година
нормативна уредба съоръжението било държавна собственост и по отношение на него бил
издаден Акт за държавна собственост № 04033/18.11.2004 г., а впоследствие било включено
в активите на [фирма], респ. на [фирма]. Сочи, че през 2008 г. е вписана промяна в
наименованието на [фирма] с [фирма] /с ново наименование [фирма]/, като дружеството
притежавало лицензия за разпределение на електрическа енергия рег. Л -135 – 07/13.08.2004
г., поради което се характеризирало като енергийно предприятие и упражнявало владение
върху всички енергийни обекти на територията на *********. В този смисъл твърди, че
праводателят на ищците - *********, не е придобила правото на собственост върху
процесния имот, съответно не го е прехвърлила валидно на Р. Т. А. и А. Г. А.. Позовава се
на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), както и на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) и
на § 26 от ПЗР на ЗЕ, като счита, че в негова полза са възникнали по силата на закона
сервитутни права. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въз основа на постъпила от ищците молба вх. № от 18.10.2022 г. с протоколно
определение от 05.12.2022 г. /в първото по делото открито съдебно заседание с даден ход/ е
допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск, като е прието за
разглеждане при условията на евентуалност искането на ишците за признаването им за
собственици на процесния имот на основание изтекла придобивна давност за периода от
2009 г. до датата на подаване на молбата.
Третото лице-помагач на страната на страната на Р. Т. А., Г. А. А. и Р. А. А. –
*********, конституирано по делото с протоколно определение от 31.10.2022 г., поддържа
предявения иск. Твърди, че правомерно се е разпоредилo с процесния имот, оспорва
изложените от ответника обстоятелства и в условията на евентуалност твърди, че ищците са
придобили имота поради непрекъснато и добросъвестно владение. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК:
От фактическа страна съдът намира следното:
Представено е по делото разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет за
образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма]. Съгласно т.
15 от разпореждането [фирма] поема активите и пасивите на преобразуваните стопански
организации по т. 1, а именно обединенията и комбинатите, както и другите им предприятия
от системата на Комитета по енергетиката съгласно Приложение № 1 към разпореждането,
както и част от имуществото на организациите по разпореждане № 45 и № 47 на
2
Министерския съвет от 1991 г. съгласно разделителни протоколи. Представено е и
Приложение № 1 към Разпореждане № 46/07.11.1991 г. /Списък на преобразуваните
предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по
енергетика/. В раздел VI e предвидено, че Стопански електроснабдителен комбинат-София
включва предприятия „София-изток“, „София-запад“, „София-север“, „София-юг“,
„Електроремонтстрой“ и „Електрически подстанции и мрежи-високо напрежение“.
С решение от 28.12.1991 г. на СГС по ф. д. № 29869/1991 г., е регистрирано
еднолично акционерно дружество с държавно имущество „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“, правоприемник на част от активите, на което е
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО“, което е с променено наименование от
29.01.2008 г. – [фирма]. От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 28.04.2022 г. по
електронната партида на [фирма] са вписани промени, с които наменованието на
дружеството е променена на [фирма].
Представена е лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-
07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР на [фирма] за дейността „разпределение на
електрическа енергия“ на обособената територия за срок от 35 години.
В Приложение 2.1.1.1. към Анекс № 1 от 15.12.2004 г. и Спогодба от 15.12.2004 г.,
представляващ Списък на недвижими имоти, собственост на [фирма], под № 24405 е
посочен трафопост № 31-504 с адрес: [адрес] с площ 72 кв. м. и собственик на имота
съгласно АДС № 04033/18.11.2004 г. [фирма].
От счетоводна справка от 28.08.2022 г. на [фирма] се установява, че съгласно
информационната система САП сграда-ТП 31-504 Х. Димитър до бл. 55 – номер актив в
САП 21302227 е включен в баланса на [фирма].
Представен е Акт за частна държавна собственост /АДС/ № 04033/18.11.2004 г.,
издаден на основание чл. 148 от ППЗДС, за трафопост /дисп. № 31-504/, представляваш
сграда с пл. № 880 със застроена площ от 73 кв. м., заедно със сервитутно право на строеж с
конструкция на сграда-масивна и година на въвеждане в експлоатация-1984 г. с
местонахождение на имота в [адрес], имот с пл. № 880, УПИ I за ОЖЗ, кв. 56, [местност] по
плана на [населено място] по регулация, одобрена със Заповед № РД-50-09-26/26.01.1988 г.
В т. 9 от АДС е отразено, че върху имота са предоставени права на [фирма], а съгласно т. 11
имотът е включен в капитала на [фирма].
Представен е Акт за частна общинска собственост /АОС/ № 0968/21.02.2000 г.,
издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС и ЗМСМА за помещение към трафопост с
площ от 6.25 кв. м. с им. пл. № 880, кв. 56, [местност] – I част, [адрес] и [адрес] до бл. 55а,
панелна конструкция. Отразено е в т. 3 от АОС като забележка, че машинната част на
трафопоста е собственост на [фирма].
От Договор Р-052-07 от 23.12.2099 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез
публичен търг за явно наддаване, се установява, че предмет на договора е помещение към
трафопост в ПИ с пл. № 880 от УПИ I, кв. 56, местност [ж.к.], находящ се в [фирма],
3
общински нежилищен имот, със застроена площ от 7,67 кв. м, ведно с 10,26 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, при граници: изток – машинна част на
трафопост, запад – междублоково пространство към бл. 55А, север – междублоково
пространство, юг – машинна част на трафопост. Договорът е сключен между продавача
*********, представлявана от Столичен общински съвет, и купувача Р. Т. А.. В чл. 1, ал. 2
от Договора е посочено, че собственик на обекта е ********* по Акт за общинска
собственост № 0968/21.02.2000 г., вписан в актовите книги на район „***“ и в Служба по
вписванията – [населено място]. Съгласно чл. 5 от Договора, купувачът е заплатил цената,
към момента на сключване на договора. Представен е и приемателно-предавателен протокол
№ 1253/23.12.2009 г. към договора, от който се установява, че на 25.01.2010 г. ********* е
предала на Р. Т. А. купения от нея съгласно договора от 23.12.2009 г. обект -помещение към
трафопост.
Обстоятелството по сключения договор за отразени в АОС, като в т. 13 на Акт за
частна общинска собственост /АОС/ № 0968 е посочено, че съгласно писмо № ПО-
1581/23.12.2009 г. на СОАП и Договор 052-97/23.12.2009 г. за продажба на общински
недвижим имот чрез публичен търг с явно наддаване е сключена приватизационна сделка за
обект: помещение към трафопост с пл. № 880, находящ се до бл. 55а, попадащ в част от УПИ
I, [ж.к.], със застроена площ от 7.67 кв. м., ведно с 10,26 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Представен е по делото архитектурен проект-заснемане с вх. № 1319/08.08.2007 г. на
Столична общинска агенция за приватизация относно обект-помещение към трафопост
[ж.к.] до бл. 55а, изготвен от арх. Р. Р., от който се установява, че същият е изготвен с оглед
приватизационна продажба на обекта от страна на СОАП и сградата, в която е разположен
обектът е типова, едноетажна, изпълнена по монтажен начин - ж.б. стенни и покривни
панели. Помещението, предмет на заснемане, е самостоятелно обособена част от сградата
със самостоятелен вход, захранено е с ел.енергия и с площ от 7,67 кв.м.
От решение № 5217/29.07.2019 г. на АССГ, второ отделение, 31 състав, влязло в сила
на 20.08.2019 г., се установява, че е отменена Заповед № РД-18-3946/12.04.2019 г. на
началника на СГКК, с която е одобрено извършването на изменение в КККР относно сграда
с идентификатор ********, представляваща трансформаторен пост с дисп. № 31-504,
находящ се в [населено място], район ***, [ж.к.], до бл. 55а, с което изменение се нанасят в
схема на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ********, самостоятелни обекти с
идентификатор: ********.2, собственост на [фирма] и ********.1., собственост на Р. Т. А..
С оглед настъпилото приемство в хода на процеса е представено по делото и
удостоверение за наследници с изх. № РЛН21-УГ51-14915, издадено от *********-район
***, от което се установява, че починалия в хода на производството ищец А. Г. А., ЕГН
******* е оставил за свои наследници по закон Р. Т. А. /съпруга/, Г. А. А. /син/ и Р. А. А.
/син/, конституирани в настоящото производство на основание чл. 227 ГПК.
От свидетелските показания на М. К., се установява, че свидетелят познава ищците
Р., Г. и Р.. Според свидетелят собственик на помещението в трафопоста са ищците, които са
4
го купили през 2009 г. Свидетелят не знае някой друг да е имал претенции към
помещението.
От приетата и кредитирана от съда като компетентно и професионално изготвена
СТЕ се установява, че площта на целия трафопост е 74 кв. м., в която площ са включени 7,67
кв. м. отделно помещение, ползвано за обущарско ателие. Процесното помещение не е част
от обслужващите помещения към процесния трафопост и в него не са разположени част от
машините или други обслужващи трафопоста съоръжения. През експлоатационния период
до сега същото не е ползвано за нуждите на електроснабдяването, а е ползвано за обущарско
ателие /помещение за услуги/. Установява се също, че помещението е захранено с ел.
енергия и има самостоятелна партида и електромер, монтирани вън от сградата, както и че
по пода на помещението е монтирано подово електрическо отопление. Помещението има
самостоятелен вход с метална врата. Установява се, че предназначението на ПИ с пл. № 881
от УПИ I, кв. 56, [ж.к.], до бл. 55а, в което се намира процесното помещение, е ОЖС
/обществено жилищно строителство/. Процесното помещение е било със статут „за услуги“,
и не е ползвано за нуждите на електроснабдяване. В съдебно заседание на 03.04.2023 г.
вещото лице конкретизира, че това помещение е в самия трафопост, с отделна врата, влиза
се отделно. По принцип трафопостовете се строяли по типови проекти, единият бил с малко
помещение, защото се строяли на места, където още не е била развита инфраструктурата и в
тях се настанявали такива услуги. Помещението се захранвало с отделно електричество, с
отделна партида, отвън се отчита с отделен електромер, вещото лице не видяло да има вода,
въпреки че имало тръби, но в тях нямало вода.
От правна страна съдът намира следното:
Ищците претендират установяване на своето право на собственост към настоящия
момент. Между страните е налице спор за материално право- спор за това кой е носител на
право на собственост върху помещение към трафопост от 7,67 кв. м. Обемът на търсената
защита се определя и зависи от интереса на ищците, поради което за ищците е налице
интерес да се бранят чрез установителен иск за собственост.
За основателността на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищците
е да установят на първо място, че процесния имот - помещение към трафопост, находящ се в
[фирма], със застроена площ от 7,67 кв. м, е самостоятелен обект на право на собственост.
Прието е, че правото на собственост, както и всички субективни права имат за обект
определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право,
което се характеризира с абсолютната власт на носителя му, от която произтичат и
различните му правомощия. Без вещта да съществува като самостоятелен обект не може да
съществува и вещното право на собственост - решение № 542 от18.01.2011 г. по гр.д. №
1469/2009 г. на II г. о. на ВКС.
Вещни права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на
собственост. Съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална
част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално
5
предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й
характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на правото на
собственост § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект в сграда или в
съоръжение на техническата инфраструктура“ като обособена част от тази сграда или
съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се
извеждат част от основните характеристики на „самостоятелния обект“ на правото на
собственост - обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и
функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като
принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Заснемането на обект със
самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на
правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и
има посоченото предназначение – виж решение № 19/28.03.2016 г. по гр. д. № 1600/2015 г. на
III г. о. на ВКС, решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г. на II г. о. на ВКС .
Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на
конкретни, предварително зададени белези и характеристики, като изводът за статута му
зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във
връзка с особеностите на конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически
критерии за определяне характера и предназначението на обекта.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото /кредитираната СТЕ и приетите
писмени доказателства/ се установява, че помещението има самостоятелен вход с метална
врата, в него не са разположени машини или други обслужващи трафопоста съоръжения и
същото е отделено /обособено/ и не е част от обслужващите помещения към трафопоста.
Процесното помещение е захранено с ел. енергия и има самостоятелна партида и
електромер, монтирани вън от сградата, по пода на помещението е монтирано подово
електрическо отопление. Предназначението на помещението е със статут „за услуги“ като до
настоящия момент същото не е ползвано за нуждите на електроснабдяването. Според
вещото лице площта на целия трафопост е 74 кв. м., в която площ са включени 7,67 кв. м.
отделно помещение, ползвано за обущарско ателие. От приетото по делото архитектурно
заснемане, изготвено от арх. Р. Р., се установява, че помещението е самостоятелно обособена
част от сградата, това се потвърждава и от представените към заснемането чертежи /л. 142-
144/.
Налице са основаните характеристики на „самостоятелния обект“ на правото на
собственост – обособеността, самостоятелно функционалното предназначение,
възможността да се използва самостоятелно, поради което процесното помещение няма
обслужващ трафопоста характер и е самостоятелен обект на право на собственост. Без
значение е липсата на самостоятелен идентификатор, а и съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2
ЗКИР кадастърът освен съвкупността от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България включва и данни
за правото на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти, поради което,
6
когато пред административния орган се представят от различни правни субекти титули за
собственост на съответния недвижим имот или те заявят различни юридически факти, въз
основа на които твърдят, че са станали собственици на съответния обособен корпорален
обект, какъвто е настоящият случай, между тези лица се поражда спор за материално
/вещно/ право, който трябва да бъде решен със сила на пресъдено нещо.
От момента на въвеждането на цялата сграда в експлоатация през 1984 г. /т. 3 от АДС
№ 04033/18.11.2004 г./ до влизане в сила на ЗМСМА са били обособени два отделни
самостоятелни обекта на право на собственост. Първият е трафопост, въведен в
експлоатация през 1984 г., който представлява енергиен обект за електроразпределение по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕ от 1975 г. /отм./, респ. § 1, т. 41 от ДР на ЗЕ, в сила от 2003 г, със
застроена площ от 66,33 кв. м. Вторият е помещение към трафопост в ПИ с пл. № 880 от
УПИ I, кв. 56, находящ се в [фирма], със застроена площ от 7,67 кв. м. Като самостоятелен
обект, помещението не е енергиен обект и не попада под специфичните нормативни
изисквания за този вид обекти, поради което същото не е изключено от свободния търговски
оборот, възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
След влизане в сила на ЗМСМА първият обект /трафопостът/ е останал в
патримониума на държавата, а вторият обект /помещение към трафопост, представляващо
самостоятелен обект на право на собственост/ е преминал по силата на закона в
имуществения комплекс на *********. Съгласно § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА с влизане в
сила на закона преминават в собственост на общините обектите на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначени за образователно, културно, търговско,
битово, спортно или комунално обслужване. В тази насока и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, който
гласи, че застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Конститутивното действие на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА - придобиване на
собствеността от общината по силата на закона - настъпва само при липса на предвидените в
хипотезата на § 7, ал. 2 юридически факти. За да е станало процесното помещение общинска
собственост, то следва да не е било включено в капитала, уставния фонд или да не се води
по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. От
представените по делото доказателства се установява, че към този момент единствено
първият обект /трафопостът/ се е водил по баланса на предприятие от системата на
Комитета по енергетика - Стопански електроснабдителен комбинат-София и като такъв
само той е станал част от [фирма] /с правоприемник [фирма], с наименование към
настоящия момент [фирма]/.
Изложеното се потвърждава, както от приетия по делото Акт за държавна
собственост, така и от приетия Акт за общинска собственост. Така в АДС №
04033/18.11.2004 г., издаден на основание чл. 148 от ППЗДС, за трафопост /дисп. № 31-504/
на л. 102 е посочено съществуването на АОС № 0968/21.02.2000 г., издаден за помещението
7
към трафопост, а в АОС № 0968/21.02.2000 г. изрично като забележка е посочено, че
машинната част на трафопоста е собственост на [фирма]. Т. е. и в двата акта изрично е
отбелязано, че в сградата съществува и друг обект, като е посочено и каква собственост е
този друг обект, поради което по безсъмнен начин се установява, че се касае за два отделни
самостоятелни обекта на право на собственост. От друга страна, актът за държавна
собственост има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е
посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в
патримониума на държавата. В случай, че по делото са събрани доказателства, отричащи
принадлежността на правото на собственост към патримониума на държавата, респ.
отричащи публичния характер на собствеността, съдът на общо основание следва да
формира извод в противен смисъл, без да е сезиран с възражение на противната страна по
спора, тъй като има служебното задължение да обезпечи правилното приложение на
императивния материален закон /чл. 5 ГПК/, а уредбата на основанията за придобиване
собствеността на държавата и на обособяването й като публична и частна е от императивен
порядък - решение № 61/26.05.2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г., II г. о. на ВКС.
Удостовереното в АДС № 04033/18.11.2004 г. обстоятелство, че целият трафопост с
площ от 73 кв. м. е включен в капитала на [фирма], се опровергава от събраните по делото
доказателства. От същите се установява, че процесното помещение не обслужва трафопоста,
няма характер на енергиен обект и функционално предназначението му винаги е било
„обущарско ателие“. Установява се, че процесното помещение е самостоятелен обект на
право на собственост, поради което и предвид липсата на обслужващ характер няма как да
следва прехвърлянето на собствеността върху трафопоста, представляващ отделен
самостоятелен обект. Освен това Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на МС, на което
ответникът основава своята материална легитимация като собственик, е издадено след
влизане в сила на ЗМСМА, т. е. след като ********* е станала собственик на процесното
помещение - по силата на закона. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че към 1991 г. е включен в капитала, уставния фонд или се води по баланса на
[фирма] процесният имот – помещение към трафопост с площ от 7,67 кв. м. Ето защо, не е
приложима разпоредбата на § 7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА.
С влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост върху процесното помещение е
преминало в собственост на *********, поради което със сключването на Договор № 052-
07/23.12.2009 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно
наддаване, е настъпило вещно-транслативното действие на тази двустранна възмездна
прехвърлителна сделка, поради което ищцата Р. Т. А. е придобила правото на собственост
върху спорния имот. От чл. 4 от договора се установява, че Р. Т. А. е платила цената в
момента на сключване на договора. Договорът е сключен в предвидената в чл. 18 ЗС и чл.
35 ЗПСК писмена форма, поради което същият е действителен
Установява се, че фактическата власт върху имота е предадена на 25.01.2010 г.,
когато е подписан Приемателно-предавателен протокол към договора, а по делото не се
спори, че и към настоящия момент фактическата власт върху имота се упражнява от ищците.
8
По делото не е спорно, че към датата на придобиване на имота Р. Т. А. и А. Г. А. са
били съпрузи, поради което процесното помещение е придобито в режим на СИО. А. Г. А. е
починал на 07.09.2021 г. Съгласно чл. 27, ал. 1 СК във вр. с чл. 44, т. 1 СК съпружеската
имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака, което става със смъртта на
единия от съпрузите. Съгласно чл. 28 СК при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са
равни. Предвид това и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН ищците са
собственици на процесния имот при квоти, както следва: за Р. Т. А. – 4/6 идеални части от
правото на собственост, за Г. А. А. – 1/6 идеална част от правото на собственост и за Р. А. А.
– 1/6 идеална част от правото на собственост.
Предявеният положителен установителен иск е основателен и следва да се уважи
спрямо всеки от ищците за посочените по-горе квоти.
Правото на собственост може да бъде придобито само на едно основание. Когато
ищецът се позовава на договор като основание за придобиване на вещното право и на
придобивна давност е налице съединяване на искове при условията на евентуалност, като
основанието на главния иск е деривативният придобивен фактически състав, а на
евентуалния иск – оригинерният фактическия състав на придобивната давност – виж
решение № 50005 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 277/2022 г. на II г. о. на ВКС. Доколкото
претенцията се уважава на деривативно основание /Договор № 052-07/23.12.2009 г. за
продажба на общински нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване/, не се е
сбъднало процесуалното условия и предявеният иск за установяване право на собственост
на основание придобивна давност не следва да се разглежда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищците. Представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за направата на разноски в общ размер на 730 лв. /вкл. адвокатско
възнаграждение в размер под минималния по Наредба – 300 лв./. Сумата от 730 лв. ще се
възложи в тежест на ответника.
На третото лице-помагач не се следват разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от Р. Т. А., ЕГН **********, с
адрес [населено място], [адрес] / участваща в производството и като наследник на
починалия в хода на процеса А. Г. А., ЕГН **********/, Г. А. А., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [адрес] и Р. А. А., ЕГН **********, с адрес [населено място], [адрес]
/като Г. А. А. и Р. А. А. са конституирани с определение от 09.11.2021 г. по реда на чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на процеса А. Г. А., ЕГН **********/ срещу [фирма] /с
предходно наименование [фирма]/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
[населено място], [адрес], на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. Т. А., Г. А. А. и Р. А. А. са
9
собственици на основание Договор № 052-07/23.12.2009 г. за продажба на общински
нежилищен имот чрез публичен търг с явно наддаване на следния недвижим имот:
помещение към трафопост в ПИ с пл. № 880 от УПИ I, кв. 56, местност „[ж.к.], находящо се
в [фирма], със застроена площ от 7,67 кв. м, при граници по документ за собственост: изток
– машинна част на трафопост, запад – междублоково пространство към бл. 55А, север –
междублоково пространство, юг – машинна част на трафопост, при квоти, както следва: Р.
Т. А. – 4/6 идеални части от правото на собственост, Г. А. А. – 1/6 идеална част от правото
на собственост и Р. А. А. – 1/6 идеална част от правото на собственост.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [населено
място], [адрес], да заплати на Р. Т. А., ЕГН **********, с адрес [населено място], [адрес], Г.
А. А., ЕГН **********, с адрес [населено място], [адрес] и Р. А. А., ЕГН **********, с
адрес [населено място], [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 730 лв. – разноски
по производството.
Решението е постановено при участието на *********, ЕИК ******, като трето лице-
помагач на страната на ищците - Р. Т. А., Г. А. А. и Р. А. А..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10