Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1724
гр. Пловдив, 17.10.2014 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII състав в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря А. К., като разгледа докладваното от мл. съдия Ангелов
въззивно гражданско дело № 1871/2014 г. по
описа на ПОС, VII гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Обжалвано е
Решение № 1741 от 23.04.2014 г., постановено по гр.д. № 12764/2013г. по описа на Пловдивски
районен съд, XIX гр. състав, с което “ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.”** е осъдено да заплати на С.П.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, сумата 5 020 лв. (пет хиляди
и двадесет лева) – претендирана като част от общата сума 68 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от неизпълнение на
договор за присъединяване обекти на потребители към електроразпределителната
мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД № 546289/28.05.2008г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 31.07.2013г., до окончателното изплащане. Със същия съдебен акт “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД е осъдено да
заплати и направените в производството разноски в размер на 700.80 лева.
Жалбоподателят, “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. Р., обжалва така постановения съдебен акт като неправилен. Излагат се възражения за това, че дружество не би могло свободно да „опъва” кабели
от точка до точка „при всяка прищявка на потребител, решен сам да определи
начинът и мястото, в което да бъде присъединен обектът му”. Счита, че единствената причина обектът на ищцата да
не е присъединен към електроразпределителната мрежа е липсата на воля от нейна
страна това да се случи по различен начин от посочения в сключения между
страните договор. Жалбоподателят заявява, че от негова страна са предприети всички изискуеми от
закона, възможни и допустими действия за изпълнение на конкретното му
задължение за присъединяване на обекта и през целия период е имал готовност при
наличието на съгласие от нейна страна да бъде извършено присъединяването.
Изтъква, че процедурата за присъединяване на нови обекти към електроразпределителната
мрежа е уредена в Наредба № 6 за присъединяването на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи обн. в ДВ бр. 74 от 24.08.2004г. и сключването на договор за това не е
резултат от абсолютно свободната воля на страните по него. Дружеството
възразява, че претърпените от ищцата вреди не са пряка и непосредтсвена
поледица от неизпълнението на договора, а на умишленото пасивно поведение на
ищцата, която въпреки дадената и възможност не е предприела мерки, за да предотврати
настъпването им или да ги намали (чл.
83, ал. 2 ЗЗД). Освен това счита, че в случая неизпълнението се дължи на
невъзможност което го освобождава от отговорност. Счита, че за изпълнението на
постановеното между страните съдебно решение са били предприети всички възможни
действия, като много преди неговото влизане в сила „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД е реализирало присъединяването на обекта на ищцата по
друг начин, без да включва кабелна линия НН от ТП „ОСК” до КК „***”, но С.П. е
отказала да подпише анекс към договора от 2008г. Посочва, че това поведение на
страната е необосновано и неясно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
да се постанови друго по същество на спора, с което претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, С.П.П., през процесуалния си представител адв. Д.Д., подава
отговор на постъпилата въззивна жалба като взема становище за нейната неоснователност.
Изтъква, че точката на присъединяване, записана в договора между страните не е
произволно избрана, а е посочена именно от дружеството жалбоподател. Посочва,
че не е налице и обективна невъзможност за неизпълнение, тъй като
обстоятелството относно собствеността на касетата е било известно още преди
сключването на договора. Намира за преклудирани направените от дружеството
възражения за фактическото присъединяване на обекта още към 2009г. предвид наличието
на влязло в сила решение между страните по гр. д. 15104/2009г. по описа на ПРС.
Посочва, че тя е направила всичко зависещо от нея, за да намали размера на
вредите като е закупила агрегат за отопление и електричество. Изтъква се, че
дружеството жалбоподател е единственият доставчик на ел. енергия в региона и неизпълнението
на задълженията му води до настъпването на посочените в исковата молба неимуществени
вреди. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Пловдивски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен контрол и от
страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата
се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство
е образувано по иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 52 ЗЗД. Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество има
сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към
електроразпределителната мрежа № 546289 от 28.05.2008г, за обект жилищна сграда,
находяща се в гр. П., ул. „***”, ПИ № 596- Северна индустриална зона- IV част. Твърди, че тя е изпълнила всички свои
задължения по него, но въпреки изтичането на уговорения 6-месечен срок ответникът
не е присъединил нейния обект към мрежата. Във връзка с това ищцата е предявила
иск за изпълнение на договорното задължение, като с Решение № 485/2011г.,
постановено по гр.д. 15104/2009г. по описа на ПРС “ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД е осъдено да присъедини обекта собственост на С.П.
към мрежата на дружеството, КЕЦ Пловдив север, с място на присъединяване ТНН на
ТП „ОКС”, кабелна касета „***”. Решението е било потвърдено от ПОС и ВКС. Въз основа на него е издаден изпълнителен
лист от 14.09.2012г. и образувано изпълнително производство под номер
20128260400533 по описа на ЧСИ А. А.. Твърди, че въпреки получената покана за
доброволно изпълнение и неколкократно наложените глоби на основание чл. 527,
ал. 1 ГПК длъжникът все още не е изпълнил задължението си. Твърди, че не
притежава друго жилище и това е единственото за нея и семейството й. Освен това
няма и роднини, при които може да отседне и е била принудена да използва
къщата, заедно със семейството си без тази основана необходимост. Поради
нежеланието на ответника да изпълни задълженията си ищцата е потърсила
алтернативен източник на електричество за жилището си, като първоначално й е
бил предоставен за ползване, а в последствие е закупила дизелов електромотор. Произвеждането
от него електричество обаче било слабо, непостоянно и скъпо. Всичко това довело
до съществени трудности в живота на нея и семейството й. Твърди, че е търсила
помощ от различни институции, но без резултат. Поради това е била принудена да
живее с мисълта за проблема като у нея се е породило чувство на безсилие и
безпомощност. Тази безизходица е оказала изключително влияние върху
психическото й състояние и довело до депресивни състояние. Изтъква, че през
периода без електричество са се появили и здравословни проблеми на дъщеря й
свързани със зрението. Изключително трудно е било и отоплението през зимните
месеци. Невъзможността да осигури нормални условия на живот за нея и
семейството си я довели до пълно отчаяние. Принудена била да ползва дома си по
примитивен начин със значителни трудности и неудобства. Ищцата твърди, че
вследствие неизпълнението на договора е претърпяла значителни неимуществени
вреди причинени от ежедневния стрес, дискомфорт, безпомощност, страх и
притеснения, като вече 1700 дни считано от падежа на задължението е без
електричество. Моли ответното дружество да бъде осъдено да и заплати сумата от
5020 лева, претендирана като част от общата сума от 68 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на сключения
между страните договор.
Ответникът „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД оспорва искът.
Твърди, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора и
съответно на съдебното решение. Заявява, че единствената причина за
настъпването на посочените вреди е неприсъединяването на обекта на ищца към
електроразпределителната мрежа, но то не е извършено поради нежеланието на
самата страна това да стане по начин различен от посочения в подписания между
тях договор от 28.05.2008г. Не се оспорва наличието на посоченото облигационно
правоотношение, както на влязло в сила съдебно решение между страните, с което
дружеството е осъдено да го изпълни. Дружеството обаче не е собственик на
кабелна линия НН от ТП „ОСК” до КК „**”. Възразява, че е присъединил обекта на
ищцата по друг начин. Ищцата била поканена да подпише анекс към договора, който
отразявал новия начин на присъединяване, но тя отказала да го направи. В този
смисъл счита, поведението на насрещната страна следва да бъде подведено под
нормата на чл.83 ЗЗД, като се приеме, че същата не е положила дължимата грижа
за ограничаване на вредите. Твърди, че е предприел действия по изкупуване на
въпросната кабелна линия от собственика й с оглед изпълнение на задължението,
но процедурата не била приключила. По изложените съображения ответникът моли
искът да се отхвърли. Претендира разноски.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение, настъпването
на падежa
на задължението, вредите от неточното
изпълнение, причинната връзка между тях и забавеното изпълнение, както и техния размерът. Ответната страна следва да установи, че неизпълнението се дължи на
обстоятелства за които е отговорен кредитора, както и че последният необосновано
не е приел предложеното изпълнение.
От представения по делото
договор от 28.05.2008г. се установява, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на
което ответното дружество се е задължило да присъедини обект жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. „**”, имот 596, към
електроразпределителната си мрежа, като мястото за това е уговорено „от ТНН на
ТП „ОСК”, кабелна касета „** Уговорени са и необходимите мощности, както и цена
на услугата в размер на 1086 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 15 от договора
срокът за изпълнението му е 6 месеца, като започва да тече от заплащането на
дължимата цена.
Между страните не е спорно, че
ищцата е изпълнила паричното си задължение и срокът за присъединяването й е изтекъл
на 06.12.2008г. Ответникът признава, че е осъден с влязло в сила решение да
изпълни задължението си по договора, като извърши присъединяване на обекта на
ищцата с място на присъединяване ТНН от ТП „ОСК” кабелна касета „** (както е посочено в самия договор). Доказателство за тези
обстоятелства е и представената по делото покана за доброволно изпълнение.
Предвид на това между страните се установява, че е налице влязло в сила съдебно
решение по въпроса за дължимото изпълнение на договора, поради което всички
възражения във връзка с това обстоятелство, настъпили преди приключването на
съдебното дирене се явяват преклудирани и не следва да бъдат обсъждани. За
пълнота следва да се отбележи, че напълно се споделя становището на
първоинстанционния съд, че твърдяните от страната факти не биха могли да я
освободят от отговорност, доколкото обективната невъзможност за изпълнение
винаги следва във времево отношение възникването на облигационната връзка.
Обстоятелство, че ТНН от ТП „ОСК” кабелна касета „***” не е собственост на
дружеството е факт съществувал към момента на сключването на договора и е можело да бъде
съобразен от ответника.
Релевантни за настоящо производство
са единствено твърдените от ищцата вреди следствие на забавеното изпълнение и
направените възражения по чл. 83 и чл. 95 ЗЗД.
За установяването на посочените
в исковата молба вреди са разпитани двама свидетели, доведени от ищцата- С. Р.
Т. и Ж. М. П.. От показанията им се
установява, че от 2008г. тя живее заедно със семейството си в къща на ул. „***”,
до която обаче не е прекарано електричество. Осигуряването на електрическа
енергия се осъществява посредством дизелов агрегат, който обаче се включва
единствено сутрин и вечер за непродължителен период от време, тъй като
използването му е скъпо. Поради това отоплението се осъществява на дърва и
въглища, готви се на газ, пере се на ръка, през лятото се топли вода на слънце,
а понякога семейството се къпе при свои близки. Всички членове на домакинството
живеят в хола, като в къщата има още три стай. Наскоро съпругът на ищцата
получил инфаркт, а дъщеря й имала сериозни проблеми със зрението. Съдът като
прецени дадените от свидетелите показания във връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид родствената им връзка с ищцата, намира че същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като са непротиворечиви и последователни, като се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
По делото е разпитана и Т. С. А.-
Л., която работи при ответното дружество като инженер управление на мрежата. От
показанията й се установява, че при първоначалното проучване не е била
направена проверка на собствеността на кабелната касета. След това се е взело
алтернативно решение за реконструкция на съществуващата въздушна мрежа, чрез
включването й в ремонтната програма през 2009г. Реконструкцията е била
завършена през юни 2009г. Две седмици след това на ищцата е разяснен
възникналият проблем й е предложено да подпише анекс за новото техническо
решение, но тя отказва.
По делото е приета и СТЕ, от
която се установява, че към момента на извършване на проверката обектът на
ищцата не е присъединен към електроразпределителната мрежа, тъй като
изградената въздушна мрежа от усукан проводник закрепен към два ЖБ стълба не е
свързана към въздушната мрежа на ЕВН ЕР. Посочени са изградените съоръжения и
вариантите за свързването на обекта към мрежата. Експертизата не е оспорена от
страните по делото. Настоящият съдебен състав намира, че заключението е
компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят след средата на 2012г. е
предприел действия по изкупуването на кабелна линия НН от ТП „ОКС” до КК
„Кантона” от нейният собственик А. Й. Х., като няма данни тя да е приключила.
Съгласно разясненията дадени в
Тълкувателно решение № 4/2012 от
29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че както нарушаването на
общата забрана да се вреди другиму, така и нарушаването на договорно задължение
могат да причинят неимуществени вреди, който следва да бъдат обезщетени. Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение)
на договорни задължения, на обезщетение подлежат вредите, доколкото те са пряка
и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждането на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на
длъжника- обезщетението е за всички преки и непосредствени имуществени вреди.
От събраните доказателства се
установява, че от изпадането на ответника в забава на 06.12.2008г. жилището на
ищцата не е електроснабдено. В резултат на това тя е била принудена да търси
алтернативни варианти за използването на собственото си дом заедно със своето
семейство. Предвид начинът, по който този вид енергия е свързан със ежедневието
на веки човек, това неминуемо е причинило редица неудобства и затруднения.
Същите се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели на
страната. Тя заедно със съпруга и детето си са били принудени да живеят само в
една стая, без да имат възможност да ползват уреди от първа необходимост за
пране, готвене и лична хигиена. Този начин на съществуване в едно модерно общество
неминуемо е довел до голям дискомфорт и притеснения. С оглед на това съдът
намира, че по делото се установяват твърдените от ищцата неимуществени вреди.
Същите са пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение на
договорното задължение на ответника да извърши присъединяване на нейното жилище
към електроразпределителната мрежа. Още при пораждането му е могло те да бъдат
предвидени от дружество жалбоподател, доколкото са напълно закономерна
последица от липсата на достъп до електрическа енергия във всяко съвременно
домакинство и за ищцата не е съществувала алтернативна възможност за
присъединяване към мрежата.
Възражението на жалбоподателя,
че е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД и той следва да бъде освободен от
отговорност не може да бъде споделено. Поведението на въззиваемата страна, а
именно нежеланието и да подпише предложеният и анекс, в никакъв случай не може
да бъде подведено под хипотезата на тази правна норма. Безспорно е, че ответното дружество е било осъдено с влязло в сила
решение да изпълни договорното си задължение, така както е уговорено, като
съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден
да приеме в изпълнение нещо различно от дължимото. Липсата на съгласие от
страна на ищцата да измени възникналото облигационно правоотношение не може да
бъде тълкувано като нейно незаконосъобразно поведение, тъй като договорите
могат да бъдат изменяни единствено по взаимното съгласие на страните или на
основания предвидени в закона (чл. 20а, ал.2 ЗЗД). В тази връзка жалбоподателят
неправилно се позована на предвидения в Наредба № 6 за присъединяването на
производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи обн. в ДВ бр. 74 от 24.08.2004г. (отм.) специален ред за
сключването на този вид договор. В действителност чл. 7, ал. 1 от Наредбата е
предвиждал, че съответния мрежови оператор определя условията за присъединяване
на обекта, като това включва начина и местата на присъединяване- чл. 9, ал. 1
т. 3 от Наредбата. Тези условия обаче се определят от електроразпределителното
дружество след и съобразно резултатите от извършено проучване на техническите
възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа, която
процедура предшества сключването на самия договор. След възникването на
облигационното правоотношение постигнатите уговорки стават задължителни за страните
и те дължат спазването им- чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Нито в Наредбата, нито в Закона
за енергетиката е предвидена възможност за жалбоподателя едностранно да наложи
изменение в тях, без да получи съответното съгласни на другата страна.
Обстоятелство, че дружеството не е извършило такава предварителна проверка и не
е съобразило собствеността на определената точка на присъединяване е по вина на
неговите служители и не може отговорността за това да бъде прехвърлена на
ищцата.
Не се установява и поведение на
кредитора, което може да бъде подведено под
хипотезата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят има монополно положение на
пазара за договорената услуга и за насрещната страна не съществува възможност
да осъществи присъединяването на собствения си обект към
електроразпределителната мрежа от друго лице. Освен това от разпитаните по
делото свидетели на ищцовата страна се установява, че тя е направила всичко
зависещо от нея за да ограничи вредите от забавеното изпълнение, като е търсила
алтернативни източници на електрическа енергия и е приспособила живота на домакинството
си така, че то да е възможно най- малко зависимо от нея. На следващо място
следва да се има предвид, че предложената възможност за присъединяване на дома
й към разпределителната мрежа от друга точка е било обвързано с изменение на
възникналото договорно правоотношение и поради това неприемането му, както бе
посочено по– горе, не може да се възприеме като неполагане на грижа на добър
стопанин. Напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд, че изводите,
до които достигна съдът, можеше да бъдат различни, ако това присъединяване й бе
предложено като временно решение до уреждане на отношенията на жалбоподателя с
третото лице- А. Х., собственик на кабелна линия НН от ТП „ОСК” кабелна касета
„**”. В тази връзка следва да се отбележи, че във въззивната жалба напълно
неоснователно поведението на въззиваемата страна е определено като „прищявка”.
То не е напълно произволно, а се основана на възникналото между страните
облигационно правоотношение и постановеното за изпълнението му съдебно
решение.
Не се установява да е налице и
забава на кредитора, тъй като жалбоподателят- длъжник не установява да е
предложил точно изпълнение, което неоправдано да не е било прието от ищцата или
тя да не е дала необходимото съдействие за изпълнението. От приетата по делото
СТЕ и уточненията на вещото лице дадени в о.с.з. на 26.03.2014г. се установява,
че предложеният в договора вариант за присъединяване към
електроразпределителната мрежа е по- надежден от този посочен в неподписания анекс
към него. Според първия кабелът е следвало да бъде положен в земята, а според
втория мрежата е била въздушната, като тя е подложена на атмосферни влияния-
обледеняване, силни ветрове и др. вещото лице уточнява, че това води до възникването
на по- чести аварии, от колкото при кабели положени в земята.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики. В настоящия случай предвид
доказаните от събраните гласни доказателствени средства неудобства, съпътствали
живота на ищцата за изключително дълъг период от почти 5 години (около 1700
денонощия) и съобразявайки ежедневните проблемите и стрес, с които е трябвало
да се справя, поради липсата на постоянен достъп до електрическа енергия в дома
й, настоящия съдебен състав намира, че справедливия размер на обезщетението
дължимо за причинените неимуществени вреди се равнява сумата от 13 500
лева. Тъй като предявеният от ищцата иск е частичен за сумата от 5020 лева, то
същият се явява изцяло основателен и правилно е бил уважен.
Предвид съвпадането на
изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд
подадената въззивана жалба се явява неоснователна и обжалваното с нея решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на С.П.П. сумата от 700 лева, разноски във въззивното производство за
изплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените
съображения, ПОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1741 от 23.04.2014
г., постановено по гр.д. № 12764/2013г.
по описа на Пловдивски районен съд, XIX гр. състав,
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр.П., ул. „*** да
заплати на С.П.П., ЕГН **********, сумата
от 700 (седемстотин) лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: