№ 118
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500163 по описа за 2022 година
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба № 899/31.01.2022 г. от П. Т. Л.
против съдебно решение №5/10.01.2022 г. по гр.д. №312/21 година на ЛРС.
Въззивникът обжалва съдебния акт изцяло като посочва, че атакуваното
съдебно решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния
закон,съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Заявява, че районния съд въобще не е разгледал възраженията по
основателността на иска, в т.ч. липсата на вписана сума в договора за стоков
кредит от 26.02.2019 г.. Твърди, че договорът не е породил действие и той не
се запознал с него при подписването му, а е получил копие много по – късно.
Обсъжда клаузата на чл. 5.1 от договора, като посочва че в нея е договорена
друга по размер неустойка, а именно 20 % от стойността на стоката след
забава над 30 дни и никъде не предвидена неустойка от 2%.Заявява, че
предявената претенция от 2% е неоснователна, тъй не съответства на
съдържанието на договора. Позовава се на нищожност на неустоечната клауза
поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като неустойката е
1
компенсаторна и надвишава няколко пъти дължимата законна лихва.Изтъква
се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недоказано
възражението за прекомерност на неустойката. Заявява, че предвид размера
на главницата и периода неустойката е прекомерно голяма. Посочва, че за
същия период кредиторът е получил на основание чл. 86 от ЗЗД обезщетение
за забава, а размера на действителните вреди е съотносим с размера на
законната лихва.Моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение от
10.01.21 г. на ЛРС и .да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Постъпил е отговор на въззивната жалба №2622/25.02.22 г. от
„фирма“АД-гр.Ст.Загора,в който се посочва, че обжалваното решение е
правилно, законосъобразно и обосновано.Позовава се на действието на чл. 5.1
от договора и счита,че е договорена неустойка в размер на сумата 2% върху
стойността на доставената стока, а той не се възползвал да претендира и
неустойката от 20% при забава над 30 дни. Обсъжда правните изводи на
районния съд и изтъква, че са правилни. Твърди, че при възражение за
прекомерност на неустойката в тежест на доказване за въззивника е било
представянето на доказателства по това възражение. Въззиваемият обсъжда
счетоводното отразяване на фактурата от 14.03.2021 г. от двете страни и
прави извод, че се доказва основателност на иска.Моли съдебното решение да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивника,редовно призован участвува
чрез проц.представител Н.. Посочва,че поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения, както и доразвити такива в съдебно заседание
и моли да бъде отхвърлен иска.
Въззиваемият,редовно призован, не изпраща представител във
въззивна инстанция.
От представените доказателства по гражданско дело №312/21
г. на ЛРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №5/10.01.2022 г. по гр.д.
№312/21 година на ЛРС,с което,на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, П. Т. Л., с ЕГН
**********, с адрес: гр. У., ул. .... е осъден да заплати на “фирма” АД, с ЕИК
2
...., със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. “Ж.”, адм. сграда на
фирма ... сумата от 2 160,03 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева и три
стотинки/ - неустойка за забавено изплащане на сумата от 50 539,10 лв. за
периода 01.09.2019 г. до 04.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва върху нея начиная от 03.02.2021 г. до
изплащането, както и разноски в размер на сумата 426,40 лв.
Съдебният акт е валиден и допустим,но след обсъждане и
анализ на събраните гласни и писмени доказателства по делото, въззивният
съд преценява, че е неправилен и следва да бъде отменен , а предявения иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Между страните е сключен е договор за стоков кредит на
26.02.2019 г., като въззиваемия „фирма“Ад-С.З. има качеството на продавач, а
въззивника на купувач по договора. В предмет на договора чл.1.1 от него е
посочено че продавачът предоставя на купувача стоков кредит под формата
на стоки-семена ,торове, препарати за растителна защита, горива и масла, на
максимална стойност/кредитен лимит/ , като няма посочена каквато ида е
сума в лева. В чл. 1.2 от договора е посочено, че страните изготвят
Спецификация, неразделна част от същия, която подробно описват стоките по
вид, цени и срок на плащане.Такава спецификация не е представена в делото.
Уговорена между страните е и хипотеза при заявяване на стоки по вид и
количества извън предварително договорените/такива въобще няма данни да
са посочени в договора, да е изготвена спецификация за вид, количество или
поне да е посочена сумата до размер на която се доставят стоките/, да бъде
съставен допълнителна Спецификация,в която да бъдат определени цени и
срокове за плащане. Уточнено е чл. 1.3 от договора,че при липса на
допълнителна спецификация с факта на подписване на някой от следните
документи-фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол,
складова разписка, съдържащи цени и срок на плащане купувачът се
съгласява с условията. Посочения срок за доставка в чл. 1.4 от договора е 14
дневен от датата на получаване на някой от следните документи фактура,
проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова разписка, ако не
е указан друг срок за конкретна доставка в тях. Задължение на продавачът е
да достави договореното количество стоки, описани по вид,цени и срок на
плащане3 в спецификация, явяваща се неразделна част от договора,след
3
получаване на заявка по чл. 2.10. По делото липсва, както заявка , така и
спецификация,въпреки че е неразделна част от договора.Към липсва
спецификация препраща и чл. 2.9 от договора,тъй като в него е уточнено, е
купувача следва да преведе дължимата сума в сроковете посочени в
спецификациите, както и в другите прилежащи документи. Доколкото в чл.
1.4 от договора има два срока заплащане, страните са включили клауза в чл.
10.6,че след доставката на стоките, продавачът издава на купувача фактури на
стойност на доставените стоки, определена към по-късния срок за плащане.
В чл. 4.1. от договора е вписано, че с оглед обезпечаване на
получения стоков кредит, изразяващ се в доставени стоки, купувачът се
задължава да издаде запис на заповед в полза на продавача в размер на
определения максимален кредитен лимит или в размер на цената на всяка
отделна доставка. Доколкото не в договора липсва посочен размер на
стоковия лимит, както и спецификация, определяща доставките на стоките по
вид и количество, не може да се установи как е формирана сумата от 58510
лева по записа на заповед. Тя надвишава размера на доставените стоки по
фактурата от 14.03.2019 г. възлизаща на 50539.10 лева .
Страните са постигнали съгласие в раздел санкции и неустойки,
че при забава на плащането след крайния уговорен срок купувачът се
задължава да заплаща на продавача ,лихва за забава в размер на сумата 2 %
върху стойността на доставената стока, определена към крайния срок за
плащане, посочени в прилежащите към договора документи - спецификация,
фактура, проформа-фактура, приемо-предавателен протокол, складова
разписка, до окончателното погасяване на задължението. Същевременно за
забава над един месец е вписано в клазата на договора, че се дължи неустойка
в размер на 20 % от стойността на доставените стоки, определени към
крайния срок за плащане. Съдът приема, че страните са направили ясно
разграничение между законна лихва и неустойка. За първия месец на забава е
постигнато съгласие за плащане на лихва, предвид, както използваното
наименование“лихва за забава“в договора, което ясно и конкретно , така и
предвид размера 2%. Съдът счита, че неустойка е договорена след изтичане
на първия месец и този извод се обосновава както от граматическото
тълкуване на текста“дължи неустойка“, така и на уговорения размер 20% от
стойността на доставените стоки, който определя гаранционно-
обезпечителната функция на такова плащане.
4
Страните са договорили арбитражна клауза в чл. 10.7 от
договора, но възиззвникът не се е позовал на нея.Доколкото се касае до
относителна отрицателна процесуална предпоставка, съдът не следи
служебно за нея и тя не рефлектира върху допустимостта на иска.
От 04.03.2019 г. до 08.03.2019 г. въззиваемия е доставил на
въззивникът Амониев нитрат – Девня- двва пъти по 25 тона-товарителница
№803465/07.03.2019 г . и товарителница №764947/ 06.03.2019 г. . Амониевият
нитрат е фактуриран по фактура №**********/14.03.2019 г . на стойност
24486 лева при единична цена за тон 489,72 лв. По товарителница
№0026508/07.03.2019 г. се доказва, че е доставена и 25,20 тона NPK15:15:15
+10 % сяра на обща стойност 17629.92 без ДДС при единична цена на тон
696,60 лв. За получените стоки е съставена обща фактура
№**********/14.03.2019 г . ,в която те имат цена 50539.10 лева. Във
фактурата е вписан срок на плащане по банков път- 31.08.2019 г. , като не
следва да се обсъжда констатацията на вещото лице по съдебно –счетоводната
експертиза за падежа на дълга по фактура, тъй като такъв извод е правен и е
извън неговата компетентност. Въззиваемият е издал и проформа фактура
№23232/10.06.2019 г. ,в която фигурират двете доставки на амониев нитрат и
NPK15:15:15 +10 % сяра, заедно с още 9 доставки на стоки на обща стойност
85561.02 лева. В тази проформа фактура е посочена „дата на падеж“/к.ц./
31.12.2019 г.
Не се спори между страните, а този факт се установява и по
приложените писмени доказателства, че П.Т. Л. е подписал запис на заповед
по договора за стоков кредит от 26.02.2019 г. на същата дата за сумата 58510
лева с дата на падеж 31.08.2019 г. Въз основа на записа на заповед
въззиваемият се е снабдил със заповед за изпълнение №1130/07.11.2019 г. на
07.11.2019 г. по ч.гр.д. №2164/2019 г. на ЛРСД по чл. 417 от ГПК за сумата
51397.10 лева. Издаден е изпълнителен лист от 07.11.2019 г.- на ЛРС по
същото дело за сумата ,ведно с лихва от 054.11.2019 г. и разноски по делото.
Въз основа на прилючилото производство по чл. 417 от ГПК, снабдяването
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано
изп.дело 2669/2019 г. на ЧСИ с район на действие ОС-Ловеч по молба
№40848/13.11.2019 г. на въззиваемия-л.36 /т.д. №24/20 на ЛОС/.С
пл.нареждане от 05.12.2019 г. П.Л. платил на въззиваемия главницата сумата
5
50539.10 лева с основание „тор 50т/25р5 т. по фактура №********** от
14.03.2019 г. –л.30 и л. 74 по т.д. №24/20 г. на ЛОС/ . Независимо от
извършеното плащане на главницата по фактурата от 14.03.2019 г.
„фирма“АД-Ст.Загора е завело иск по искова молба №1099/06.02.2020 г. за
сумата 51397.10 лева по записа на заповед от 26.02.2019 г. В отговора на
исковата мола №2191/17.03.2020 г. възизвникът направил възражение ,че
записа на заповед обезпечава каузалната сделка от 26.02.2019 г. и сумата по
нея е платена. С писмена молба №3467/09.06.2020 г. въззиваемия е възразил,
че плащане е извършено на 05.12.2019 г.и не на целия дълг , а остават
дължими 858 лева и следователно въззивника не е изпълнил задължението си
по договора. Представено е платежно нареждане от 26.06.202 г. за плащане от
въззивника на въззиваемия на сумата 858 лева / л.49 по т.д. №24/20 г. на
лОС/С писмена молба №260352/27.08.2020 г. въззиваемия е заявил, че имал
готовност да опрости дължимата законна лихва на въззивника, присъдена с
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен листпо ч.гр.д. №2164/2019
г. на ЛРС в размер на 491.93 лева, но поради сключване на спогодба я
претендира. В съдебно заседание на 13.10.2020 г. по т.д. №24/20 г. на ЛОс е
извършена корекция на проектодоклада, като е прието, че претенцията е по
чл. 422 от ГПК за сумата 491.93 лева-законна лихва за забава, начиная от
05.11.2019 г.С решение №260000 по т.д. 24/20 г. на ЛОС е осъден П. Т. Л., на
основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „фирма“АД сумата 435.23 лева –
законна лихва върху сумата 50539.10 лева, начиная от 05.11.2019 г. до
05.12.2019 г. , а искът до пълния претендиран размер на сумата 491.93 лева е
отхвърлен като неоснователен. По реда на инстанционния контрол
уважаването на осъдителния иск по чл. 86 от ЗЗД е потвърдено с решение
№209/04.08.2021 година по т.д. №62/21 г. на ВТАС, като е обсъдена сделката
между страните, прието е и че записа на заповед е редовен от външна страна
и 05.11.2019 г. е датата, която следва да бъде счетена за покана за плащане и
едва от тази дата се дължи законна лихва върху главницата. Предвид
създадената сила на присъдено нещо между страните относно падежа на дълга
по влезлия в законна сила съдебен акт, настоящата инстанция приема дата на
падеж на задължението - 05.11.2019 г.
Ловешки окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл.92
от ЗЗД в размер на сумата 2160.03 лева –неустойка за забавено изпълнение по
плащане на цена. Сключен е договор за търговска продажба по чл. 331 от ТЗ,
6
при която стоката ще бъде определена със спецификация /каквато в казуса
липсва/. Неустойката е акцесорно вземане, което според определящите го
предпоставки, обезщетява пълно или забавено изпълнение-т.н. компенсаторна
или неустойка за забава. Целите на кредитора да обезпечи изпълнение по
договора, да санкционира и да компенсира без доказване вреди от
неизпълнение чрез уговаряне на неустойка, определят вида на уговореното
между страните плащане. Безспорен е фактът, че е осъществена покупко-
продажба на торове между страните на 14.03.2019 г., по която въззиваемият е
бил продавач, а въззивника- купувач.В тази връзка съдът приема за
установено и обстоятелството,че договорената цена на стоката е платена от
въззивника на 05.12.2019 г. Настоящата инстанция счита,че П.Л. е бил
осъден в заповедното производство да заплати и е извършил плащане на
„фирма“-АД-Ст.Загора сумата 51397.10 лева- вкл. цена по договора за
продажба, възлизаща на 50539.10 лева по фактурата от 14.03.2019 г. и
допълнителна сума до пълния размер 51397.10 лева, както и сумата 435.23
лева-лихва от 05.11.2019 г. до 05.12.20.2019 г. Казусът се развива относно
претенция на въззивника за неустойка от 01.09.2019 г. до 05.11.2019 г. в
размер на сумата 2160.03 лева, изчислена като 20% върху главницата от
50539.10 лева. Разгледана по същество исковата претенция за 2160.03 лева е
неоснователна и недоказана.
На първо място с влязло в законна сила съдебно решение между
страните е установено, че падежът на задължението е 05.11.2019 г. и
следователно към процесния период въззивника не е бил неизправна страна.
Следва да се посочи, че предвид липсата на съществени елементи на договора
за стоков кредит-посочване на сумата на стоковия кредит и представяне на
спецификация,която е неразделна част от него, не може да се установи
договорения срок за заплащане на стоката. Цитирането на многобройни
счетоводни документи в договора, от които може да се изведе падежа на
дълга не внася конкретизация, тъй като в казуса в двата приложени документа
фактурата от 14.03.2019 г. и про-форма фактурата от 10.06.2019 г. се съдържа
посочване на различни дати на падеж- 31.08.2019 г. и 31.12.2019 г. В този
смисъл съдът не възприема като достоверни и обективни св. показания на св.
Илияна Лалова ,тъй като тя освен , че е служител на въззиваемия, излага
факти / как се води счетоводството на дружеството практически/, които не
могат да се доказват с гласни доказателства. От друга страна нейните
7
показания се опровергават от св. показания на Йордан Кисов, който заявява,
че е видял през юни 2019 г . как е подписан записа на заповед от Л. на капака
на колата му с нанесени данни. Доколкото записът на заповед не е предмет на
делото, съдът не следва да обсъжда датировката му.
На второ място настоящата инстанция считат,че исковата
претенция е недоказана и по размер. Действително е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, но тя не кореспондира с правните изводи по делото и
съдът счита,че не следва да я възприема като компетентно изготвена.
Даденият вариант на дължима неустойка е съобразен изцяло с твърдението на
ищеца-въззиваем,че е уговорено съдържанието на чл.4.1 от договора от
26.02.2019 г. По-горе настоящата инстанция обсъди, че няма неустойка,
уговорена от първия месец в размер на 2 %, тъй като страните са посочили, че
за първия месец се дължи „лихва“, а от втория месец неустойка в размер на
20%, а не на 2 %.
На трето място съдът намира,че искът е неоснователен и
недоказан и предвид факта, че по записа на заповед от 26.02.2019 г.
въззиваемият е получил сума по-висока от цената на стоките, обезщетяваща
го за периода до 05.11.2019 г. Следователно исковата претенция е
неоснователна и при този довод.
При тези мотиви съдът намира,че искът с правно основание
чл.92 от ЗЗД, предявен от “фирма” АД, -гр. С.З. против П. Т. Л., да бъде
осъден да заплати сумата от 2 160,03 лв. - неустойка за забавено изплащане на
сумата от 50 539,10 лв. за периода 01.09.2019 г. до 04.11.2019 г. е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид така изложените мотиви съдебният акт №5/10.01.2022
г. по гр.д. №312/21 година на ЛРС е неправилен и изводите на двете
инстанции относно фактическата и правна страна на делото са различни,
поради което следва да бъде отменен и предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
При този изход от процеса на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 805.60 лева за двете инстанции.
Съдът намира, че направеното възражение от въззиваемия за прекомерност на
разноските е основателно ,предвид цената на иска и фактическата сложност
на делото. Следователно на основание чл. 7,ал.2,,т. 2 от ГПК дължимия
8
размер на съдебно-деловодни разноски възлиза на 381.20 лева за всяка от
инстанциите. Платената от въззивника държавна такса е в размер на 43.20
лева или общата сума на съдебно-деловодните разноски на въззивника
възлиза на 805.60 лева за двете инстанции.
Воден от гореизтъкнатите мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,като незаконосъобразно съдебно решение
№5/10.01.2022 г. по гр.д. №312/21 на Ловешки районен съд изцяло и вместо
него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска с правно
основание чл.92 от ЗЗД, предявен от “фирма” АД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., кв. “Ж.”, адм. сграда на „фирма ...“ против П. Т.
Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. У., ул. .... да бъде осъден да заплати на
сумата от 2 160,03 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева и три стотинки/ -
неустойка за забавено изплащане на сумата от 50 539,10 лв. за периода
01.09.2019 г. до 04.11.2019 г.
ОСЪЖДА “фирма” АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., кв. “Ж.”, адм. сграда на „фирма ...“ да заплати на П. Т. Л.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. У., ул. .... сумата 805.60 лева /осемстотин и пет
лева и шестдесет стотинки/-съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9