№ 605
гр. Шумен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Х.а
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630100417 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439
от ГПК.
В исковата си молба, ищецът Д. В. Х., ЕГН **********, с адрес: г***,
излага, че на 18.07.2013 г. по ч.гр.д.№2105/2013 г. по описа на Районен съд
Шумен е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, по силата на които е разпоредено ищецът да заплати
парични суми. В последствие, по повод направено от ищеца възражение по
чл.414 от ГПК било образувано гр.д.№3390/2013 г. по описа на Районен съд
Шумен, по което дело било признато, че ищецът дължи по заповедта сумата
от 9 334, 94 лева, представляваща главница по потребителски кредит. Ищецът
счита, че вземанията по сочената заповед за изпълнение са погасени по
давност, като изрично се позовава на изтекла в негова полза погасителна
давност на вземанията. Поради изложеното, моли съда да постанови решение,
по силата на което да се признае за установено, че не дължи на ответното
дружество “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, законен представител Т.И.В. –
управител, сумата от 1 250, 00 лева /хиляда двеста и петдесет лева/, част от
обща главница в размер на 9 334,94 лева /частичен иск/, за която е издадена
Заповед за незабавно изпълнение №1055/18.07.2013 г. по ч.гр.д. №2105/2013
г. по описа на ШРС, поради погасяване на вземането по давност. Претендира
1
и разноски.
В хода на делото поддържа претенцията си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска за
недопустим и неоснователен, сочейки аргументи.
В хода на делото заявява, че признава иска по отношение на
настъпилата погасителна давност. Твърди, че искът е недопустим, поради
липса на правен интерес от предявяването му, като моли производството да
бъде прекратено, алтернативно- искът да бъде уважен с оглед направеното
признание, като разноските да останат в тежест на ищеца.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че между ищеца и още едно физическо
лице, от една страна и „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, от друга,
на 29.08.2008 г. е сключен Договор за банков кредит на физическо лице
№3419/29.08.2008 г., по силата на който на ищеца е предоставен банков
кредит в размер на 12 500.00 лева, със задължението на последния да върне
предоставената сума по начин и в срокове, определени в договора. Няма спор,
че поради неизпълнение задълженията на ищеца да изплаща, според
уговореното, кредита, по искане на кредитора е образувано ч.гр.д.№2105/2013
г. по описа на ШРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Със заповедта е разпоредено ищецът и лицето Ирена Гарова Ованесян да
заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* сумата от
9 334, 94 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит на
физическо лице №3419/29.08.2008 г.; сумата от 944, 30 лева- договорна лихва
за периода от 20.03.2012 г. до 14.07.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.07.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и извършените в производството разноски. По повод
възражение на длъжника е образувано и водено гр.д.№3390/2013 г. по описа
на ШРС, по което с Решение№424/03.06.2014 г., съдът е признал за
установено, че ищецът дължи на банката сума в общ размер на 10 268, 67
лева, от която 9 334, 94 лева, представляваща главница по Договор за банков
кредит на физическо лице №3419/29.08.2008 г., ведно със законната лихва
2
върху главницата, считано от 17.07.2013 г. и сумата от 933, 73 лева-
договорна лихва за периода от 20.03.2012 г. до 14.07.2013 г. Решението е
влязло в законна сила. Няма спор, че по издадения в заповедното
производство изпълнителен лист е образувано изпълнително производство,
което е прекратено. Няма спор, а се установява и от приложените по делото
писмени доказателства, че вземанията по процесния договор за кредит са
надлежно прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД от първоначалния
кредитор, т.е. че носител на вземанията по договора вече е ответното
дружество.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на иска, съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това.
В случая ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е
носител на вземания по издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
било образувано и се е водело изпълнително производство, като се позовава
на изтекла в негова полза погасителна давност. Действително изтичането на
погасителната давност няма за последица погасяването на самото вземане, а
на възможността за принудителното му събиране. Субективното право
продължава да съществува като естествено, но възможността за
реализирането му е ограничена до доброволното му изпълнение /чл. 118 ЗЗД/.
При разглеждания казус съдът стига до извода, че в случая за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на иск за признаване недължимост на сумите
независимо от основанието за това /в случая изтекла погасителна давност/. С
уважаването на такъв отрицателен установителен иск се признава, че
субективното право не се ползва с правна защита, т. е. с възможността за
принудителното му изпълнение, като без правно значение е в случая
твърдението и обещанието на кредитора /ответник/, че след прекратяване на
изпълнителното производство не е предприемал действия за събиране на
вземането си и няма намерение да предприема такива.
По основателността на претенцията, съобрази следното:
В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в
3
негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок,
като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък,
тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от
ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на
искане за започване на помирително производство, при условие, че те са
уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г.
на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. В конкретния случай ответникът изрично призна
исковете, като заяви, че не оспорва, че всички вземания по договора са
погасени по смисъла на разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. Това признание съдът
възприема като годен факт, установяващ от своя страна настъпване на
фактите, водещи до погасяване на процесните вземания по давност. Ето защо
4
счита, че вземанията, предмет на Заповед за незабавно изпълнение
№1055/18.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. №2105/2013 г. по описа на ШРС са
погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Поради изложеното заключава, че така предявеният частичен иск е
основателен и доказан, и следва да се уважи.
Относно разноските в производството, съобрази следното:
Ответникът оспори дължимостта на разноските, като заяви, че не е дал
повод за завеждане на делото и признава изцяло иска. Съдът счита това
възражение за неоснователно. По делото безспорно се установи, че срещу
ищеца има валидно издаден изпълнителен лист, материализиращ вземания,
чийто носител, към датата на предявяване на иска, е ответното дружество.
Липсва и спор, че за принудителното осъществяване на вземането е
иницииран и воден изпълнителен процес. На следващо място, няма данни по
делото за подадена от ответното дружество информация към Централния
кредитен регистър, съгласно правомощието му по чл. 10 от Наредба №
22/16.07.2009 г. за ЦКР, предвид изтеклата погасителна давност, за да се
прецени дали кредитната задлъжнялост на ищеца съществува в
информационните масиви на регистъра. Тези факти съдът приема, че
съставляват поведение на ответника, което да стане повод за предявяване на
нарочен иск за признаване правото на ищеца, че вземанията по процесния
договор за кредит са погасени по давност и не подлежат на принудително
изпълнение. Ето защо заключава, че в случая, с оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, извършените от ищеца разноски следва да се заплатят от
ответника.
Ответникът направи и възражение за прекомерност на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар, което съдът счита за основателно. За
разглеждания казус, съобразно материалния интерес размерът на
минималното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца се
равнява на сума от 425.00 лева. Заплатеният от ищеца адвокатски хонорар е
600.00 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото, признанието на ответника, съдът счита, че възнаграждението следва
да се намали на сума от 425.00 лева, т.е. на минималния размер. За този извод
съдът съобрази, че по делото не са извършвани множество процесуални
действия по събиране на доказателства, като е проведено само едно открито
5
съдебно заседание. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 475.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. В. Х., ЕГН **********, с адрес: г***,
НЕ ДЪЛЖИ на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител
Т.И.В. – управител, сумата от 1 250, 00 лева /хиляда двеста и петдесет лева/,
част от обща главница в размер на 9 334,94 лева /девет хиляди триста
тридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ /частичен иск/ по
Договор за банков кредит на физическо лице №3419/29.08.2008 г., сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* и ищеца, за която е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №1055/18.07.2013 г. по ч.гр.д.
№2105/2013 г. по описа на ШРС, вземанията по която са прехвърлени на
“ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, поради
изтичане на предвидената в закона давност, отнасяща се до възможността на
кредитора принудително да осъществи вземането си.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител
Т.И.В. – управител, да заплати на Д. В. Х., ЕГН **********, с адрес: г***,
сумата от 475.00 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща
извършените по делото разноски съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6