Р Е Ш Е Н И Е
№ 2362
гр.
Пловдив, 21. декември 2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Пловдив, ХХI състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 2377 по описа за 2023г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Г.А. П., ЕГН **********, чрез адв. Т.Б.-
пълномощник, против Решение № 1217/07.07.2023г. по АНД № 2522/23г. на ПРС, II н.състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 691032-F686048
от 13.02.2023г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
Пловдив, с което на касаторката, в качеството на представляващ „Алфа кафе
вендинг“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение по чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1,
предл. второ, вр. чл.92, ал.2, вр. ал.1 от Закона за корпоративното подоходно
облагане /ЗКПО/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева.
С решението Г. П. е била осъдена да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата от 80
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Иска
се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по
същество, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
Ответникът
по касацията – директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Представителят
на ОП-Пловдив предлага жалбата като неоснователна да се остави без уважение, а
решението да се потвърди.
Настоящият
състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения
от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
В случая безспорно е установено по делото, че касаторът в качеството на представляващ „Алфа
кафе вендинг“ ЕООД, ЕИК ********* не е подал годишна данъчна декларация за финансовата 2021г. по реда на
чл. 92 от ЗКПО в предвидения срок. Такава е била подадена на 15.08.2022г.
Съгласно
чл.92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, данъчно задължените
лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице. Според чл.264, ал. 1 от ЗКПО, представляващият
данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността
ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност,
неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или
бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с
имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
Противно
на твърдението в жалбата настоящият състав намира, че не са налице предпоставките
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Липсата на настъпили вредни последици за фиска
или за трети лица е ирелевантен факт в насока, преценка на деянието като
маловажно, понеже нарушението, санкционирано с НП, е принципно формално, т.е.
законодателят не е предвидил определен и конкретен вредоносен резултат от него,
или формулирано по различен начин – липсата на вредни последици е иманентен признак
на нарушението по чл. 92, ал.1, вр. ал. 2 от ЗКПО, а не смекчаващо отговорността
обстоятелство. Фактът, че нарушението е първо по ред за дружеството и че
декларацията е подадена преди започване на административнонаказателното
производство, не може само по себе си да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, но следва и това е било съобразено от АНО при определяне размера на
имуществената санкция в специалния минимум по чл. 264, ал.1 от ЗКПО.
В този смисъл – настоящият случай не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност, а е типичен случай на
нарушение от този вид. Поради всичко изложено настоящият касационен състав счита,
че осъщественото от Г.П. в качеството на представляващ „Алфа
кафе вендинг“ ЕООД административно
нарушение не представлява маловажен случай по см.на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл, не е налице основание за отпадане на административнонаказателната
ѝ отговорност на това основание, ангажирана с НП.
Направеното възражение за изтекъл давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН
е основателно.
Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението
в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови,
екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за
политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за
пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна
цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Изпълнителното
деяние е бездействие, чийто начален момент е 31.03.2022г. и краен такъв датата
на подаване на декларацията по чл. 92 от ЗКПО, а именно 15.08.2022 г.
Разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН предвижда два срока за административнонаказателно
преследване - тримесечен и двугодишен, като първият започва от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е установил автора на деянието, като
в настоящата хипотеза това е датата на подаване на ГДД за 2022г. по електронен
път, а именно 15.08.2022г. и от тази дата приходната администрация е узнала, че
е налице извършено административно нарушение и кой е неговият извършител.
Считано от тази дата, за компетентните органи по приходите е започнал да тече
тримесечният срок, в който е следвало да съставят акт за установяване на
нарушението, който изтича на 15.11.2022г. След като е съставил АУАН № F686048 на 22.11.2022г. АНО не е спазил горепосочения давностен срок.
Настоящата инстанция споделя становището, че нарушението е извършено на
01.07.2022г. Но узнаването на нарушителя не съвпада с момента на извършване на
нарушението, независимо от факта, че данните за данъчно задължените лица, в
т.ч. и данните за подадените декларации, свързани с данъчното облагане и
задължителните осигурителни вноски, се събират и поддържат служебно от
приходната администрация. Тримесечният срок следва да тече от момента, в който
фактически нарушението и нарушителят са могли да станат известни на
компетентния орган. В настоящия казус безспорно е станало на датата, на която
процесната декларация е постъпила в офис на ТД на НАП- Пловдив. Към тази дата
приходната администрация е била уведомена за извършването на административното
нарушение и към същата дата извършителят на нарушението е бил известен. Следва
да се подчертае, че пропускането на по-краткия тримесечен срок не е основание
за прилагане на по-дългия двугодишен срок от извършване на нарушението при
преценката за срочното съставяне на акта за установяване на нарушението. Двата
срока се намират в определено съотношение помежду си, което се изразява в
поглъщането на тримесечния срок от откриването на нарушителя от двугодишния
срок от извършването на нарушението. Т.е. след изтичане на по-дългия срок за
компетентния орган се погасява правото да състави акт за административно нарушение,
независимо че не е изтекъл тримесечният срок от откриване на нарушителя.
Съответно след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя се
погасява административнонаказателната отговорност на нарушителя и респективно
правото на компетентното длъжностно лице да състави акт, макар и в рамките на
двугодишния срок от извършване на нарушението. В чл. 261, ал.1 от ЗКПО,
законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за данъчно
задължено лице, което не подаде декларация или не я подаде в срок. Сроковете по
чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН по отношение на тези две отделни
административни нарушения започват да текат от различен момент. В случай, че
лицето въобще не е подало декларация, срокът започва да тече от първия момент,
в който може да се установи нарушителят и това е 01.04.2022г. - денят, следващ
крайната дата на която е следвало да се подаде декларацията - 31.03.2022г. В
случай, че лицето подаде декларация след законоустановения срок, срокът по чл.
34 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от деня, следващ деня на
подаване на декларацията т.е. в конкретния случай от 16.08.2022г.
Установеното
налага извода, че административнонаказателното производство е проведено в
нарушение на срока по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН и като такова е
непригодно да произведе целения правен ефект.
Това
не е установено от ПРС, поради което обжалваното решение следва да се отмени.
Като незаконосъобразно следва да се отмени и издаденото наказателно
постановление.
Решението
на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските. При този изход на делото
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Т.Б. за оказана
безплатна правна помощ на Г.А. П. е основателно. Видно от договора за правна
защита и съдействие № 32639/17.05.2023г., намиращ се в кориците на делото на
ПРС, адв. Т. А. Б. е оказал адвокатска помощ на Г.А. П. на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тези случаи и предвид изхода на делото
и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата, и при липса на възражение от страна на
администрацията, както и на правна възможност да бъде задължаван адвокатът да
доказва наличието на предпоставките по цитираните норми от Закона за
адвокатурата, съдът следва да осъди другата страна да заплати на същия
процесуален представител на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение за две инстанции в размер на 400. 00 лева за всяка, определен съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1217/07.07.2023г. по АНД №
2522/23г. на ПРС, II
н.състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 691032-F686048 от 13.02.2023г., издадено от директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Г.А. П., ЕГН **********,
в качеството на представляващ „Алфа кафе вендинг“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение
по чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1, предл. второ, вр. чл.92, ал.2, вр. ал.1 от Закона
за корпоративното подоходно облагане е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 800(осемстотин)
лева на адвокат Т. А. Б. ***.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :