№ 208
гр. Попово, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100317 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД.
Ищецът – ПЛ. БЛ. Й. от гр. П., действаща чрез адв. Д. Д. – САК, твърди в исковата си
молба, че на 22.11.2020г. в резултат на внезапно изскочило на пътното платно диво прасе
възникнало ПТП, на път II - 51 между с. Д. и с. Г.Н., със собствения й лек автомобил „Фиат
Купе“ с регистрационен № ****. Автомобилът бил правомерно управляван от сина й - С.С.
Д.. Територията, на която настъпило ПТП се управлявала и стопанисвала от ТП ДЛС "Ч.Л." -
П.. Вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила били нанесени сериозни имуществени
вреди. От извършен опис на причинените на автомобила имуществени вреди, от вещо лице
към застрахователни дружества били упоменати следните вреди: увредени преден капак,
преден ляв калник, предна броня, решетка пред радиатор, преден панел (очиларка), преден
ляв фар, преден ляв мигач/халоген, преден десен мигач/халоген, радиатор воден, радиатор
климатик, основа преден ляв калник, ел.блок за управление, дехидратор климатик, предна
лява греда (шаси)– всичко на обща стойност 2250.00 лв.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено, че ТП ДЛС "Ч.Л."- П. дължи на ищеца обезщетение в
размер на 2250.00 лв. за причинените му имуществени вреди вследствие на претърпяно ПТП
на 22.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2020 г., до
изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. се явява процесуален представите, който поддържа
предявеният иск, и по същество пледира за присъждане на исканото обезщетение.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника ТП ДЛС "Ч.Л." - П., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага
твърдения, че въпреки, че дивечът е частна държавна собственост, съгласно разпоредбите на
чл. 2 от ЗЛОД държавата не може да носи отговорност, тъй като не е във възможност да го
надзирава и контролира, нито да предотвратява нанесените от него вреди /щети/ поради
дивото му състояние.
Оспорват се твърденията на ищеца, че вредата е настъпила единствено и само поради
появата на диво животно. Нямало данни каква е била скоростта на водача, каква е била
1
разрешената скорост в участъка на ПТП. Нямало експертиза за причинените вреди, както и
данни било ли е извършено плащане от страна на застраховател. Нямало данни кой е
собственик на автомобила, и дали бил извършен ремонт, в какво състояние се намира сега и
къде се намира автомобила.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В.с.з. се явява упълномощен представител-адв.С.И. от ШАК, който по същество
пледира за отхвърляне на предявеният иск.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №138/2021г. по описа на ПпРС, по подадено от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №128/26.02.2021г., за сумата 2250.00 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди на автомобил „Фиат Купе“, с peг. № *****, от диво
животно, ведно със законната лихва от дата на увреждането-22.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение от ответника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация част I № ********* на лек
автомобил „Фиат Купе“ с рег. № *****, се установява, че същото е собственост на ищцата
по делото-П.Й..
От приложения протокол за ПТП № 1713038/27.11.2020г., изд. от ОД на МВР, сектор
ПП – Търговище, се установява, че на 22.11.2020г., около 18.10ч., на път II - 51 между с. Д.
и с. Г.Н., с лек автомобил „Фиат Купе“ с рег. № *****, управляван от св.С.Д. възникнало
ПТП. В посочения протокол е записано, че причината за настъпването на ПТП е изскочилото
внезапно на пътя диво прасе. В резултат на това ПТП по лекия автомобил са настъпили
материални щети.
На 12.12.2020г. бил извършен опис на автомобила от експерт към ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, гр.С., и било изготвено заключение, от което се установява, че по
автомобила са установени следните увреждания: увреден преден капак, преден ляв калник,
предна броня, решетка пред радиатор, преден панел (очиларка), преден ляв фар, преден ляв
мигач/халоген, преден десен мигач/халоген, радиатор воден, радиатор климатик, основа
преден ляв калник, ел.блок за управление, дехидратор климатик, предна лява греда (шаси).
В приложеното по делото заключение от 15.12.2020г. експерта е посочил, че стойността на
така посочените вреди е в размер на 2250.00 лв.
От приложения по делото протокол за ПТП № 1713039/27.11.2020г., съставен от ОД
на МВР Сектор ПП-Търговище; се установява, че на същия пътен участък, по същото време,
с друг автомобил също е настъпил ПТП, причинено от диво животно (прасе).
По делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява, че причината за настъпилото на 22.11.2020 г. ПТП на път II-51 между с Д. и с.
Г.Н. е внезапната поява на диво прасе на пътното платно. Вещото лице посочва, че
механизмът на настъпилото ПТП е следният: когато водача на л.а. „Фиат Купе“ с рег. №
****, който се движел правомерно по пътя, на пътното платно внезапно излязло дивото
прасе, вследствие на което настъпва ПТП с пострадало лице и материални щети.Вследствие
на това ПТП, на процесното МПС са нанесени вреди, както следва: преден капак, решетка
пред радиатор, предна броня, преден ляв мигач и халоген, преден десен мигач ихалоген,
оснвона предна броня, преден ляв фар, преден ляв калник, основа преден ляв калник, лява
2
греда шаси, радиатор воден, радиатор климатик, ел.блок за управление, дехидратор
климатик, рамка очиларка.
Вещото лице дава заключение, че остойностени вреди, причинени на процесния л.а.
„Фиат Купе" са в размер на 5134.00 лв. с включен ДДС, като според него тази сума
надхвърля значително пазарната стойност на процесния лек автомобил, която била в размер
на 3000.00 лв. Това определяло щетата по МПС като тотална, и автомобилът се бракувал по
целесъобразност. Обичайната практика била сумата, която се определя като обезщетение, да
е около 70-75% от действителната пазарна стойност на увреденото МПС, и в конкретния
случай, вещото лице дава заключение, че вредите са в размер на 2250.00 лв.
Механизма на ПТП се установява и от показанията на разпитания по делото св.В.Д.,
който е и съставител на протокола за ПТП. От показанията му се установи, че на място
посетил ПТП, и там установил два доста смачкани автомобила, като единия се движел в
посока Т.-П., а другия в посока П.-Т.. И двата автомобила се движели правомерно, т.е. в
пътното си платно, като причината за ПТП била внезапно изскочилото диво прасе. По
негови данни и двата автомобила не можели да се придвижат на собствен ход.
Същото се установява и от показанията на св.С.Д., който към този момент управлявал
л.а. „Фиат Купе". По негови данни, когато пътували към гр.Т., между с.Д. и с.Г.Н., пред тях
изскочило стадо диви прасета, като едно от тях се ударило в техния автомобил. Тъй като по
колата имало много щети, тя но могла да се придвижва на собствен ходи, което наложило да
извика приятел, който да изтегли колата. По негови данни, при удара прасето счупило фара
и предницата се вдигнала, излязла пушилка и се появило фъскане от капака. По-късно
установили, че гредата отпред била изкривена, и нямало как да се поправи, още повече, че
автомобила бил бутиков, и за него нямало части. Затова майка му (ищцата по делото), която
е собственик на автомобила го бракувала. Последното обстоятелство се установява и от
приложения по делото регистрационен талон на автомобила.
От ответната страна е представен и договор за предоставяне на стопанисването на
дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, от 07.08.2009г., от който се установява, че
землището на с.Г.Н. и с.Д. попадат в ЛСР „Г.Н.“-т.1.1.8. и „Р.“-т.1.1.37. Съгласно чл.1 от
този договор възложителят -ДЛС „Ч.Л.” възлага, а изпълнителя – СЛР приема да извършва
стопанисването и ползването на дивеча в посочените ЛСР, сред които и посочените, за срок
до 2024г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД.
По силата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД, носят солидарно собственикът на животното и
лицето, под чийто надзор се намира то, за вредите – пряка и непосредствена последица от
увреждането. При наличие на доказана вреда и причинна връзка между нея и действието на
животното, както и при доказано качество на ответника – на собственик, респ. лице, под
чийто надзор се намира животното, отговорността на това лице/лица, се ангажира.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна /безвиновна/ и е израз на принципа, че
рискът за вреди от вещи се носи солидарно от собственика и упражняващия дейността,
свързана с тези вещи.
Или за да се ангажира отговорността на ответника , на основание чл. 50 от ЗЗД, е
необходимо да се установи, че ответникът е собственик на животното, или същото се
намира под негов надзор, че са нанесени вреди на собствена на ищеца вещ, видът на
вредите, размерът на сумите, необходими за тяхното отстраняване, както и че животното е
3
причинило тези вреди.
В настоящия случай, безспорно е налице вредата. Категорично доказано в
настоящият процес, посредством събраните гласни и писмени доказателства, е че на
22.11.2020 г., в резултат на внезапно изскочило на пътното платно диво прасе възникнало
ПТП, на път II - 51 между с. Д. и с. Г.Н. със собствения на ищцата л.а. „Фиат Купе“, с рег. №
****. Вследствие на това ПТП по лекия автомобил безспорно са настъпили материални
вреди. Според заключението на вещото лице вредите по автомобила значително надхвърлят
значително пазарната стойност на този автомобил, поради което и щетата се определяла
като тотална. Предвид на което, съгласно обичайната практика, сумата, която следвало да се
определи като обезщетение, следва да е около 70-75% от действителната пазарна стойност
на увреденото МПС, или в размер на 2250.00 лв., толкова, колкото е и претенцията на
ищцата.
Съдът приема за доказан и факта, че вредата е нанесена от диво животно –прасе,
което се намира под негов надзор.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, дивечът в
Република България е частна държавна собственост, а според чл. 34, ал.1, т. 1 от ЗЛОД
дивечът в страната се стопанисва от държавните ловни стопанства.
От приложените по делото писмено доказателство - Договор за предоставяне на
стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009г,, се
установява, че „Сдружение на ловците и риболовците в П.” е приело да извършва дейности
по стопанисване и ползване на дивеча в посочените в договора стопански райони.
В случая обаче ПТП е настъпило, респ. вредите са причинени на път II - 51 между с.
Д. и с. Г.Н., а не в рамките на конкретен стопански район, предоставен за ползван на
„Сдружение на ловците и риболовците в П.”, в който случай би отговаряло сдружението по
силата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗЛОД. В този смисъл съда не приема възражението на
ответника, че не той, а СЛР гр.П., на когото били предоставили стопанисването на дивеча в
тези ЛСР следва да отговарят по предявения иск.
Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилата вреда. Следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че
при този вид отговорност формата на вината е “противоправно бездействие”. По правило
противоправното бездействие е съставомерно, само когато съществува задължение за
действие, или казано по друг начин, когато е налице въздържане да се извърши определено
дължимо действие. Особеното при отговорността за вреди от вещи/животни е това, че
вредата презумира, както причинната връзка, така и вината. След като е настъпила вредата,
така както посочи и по-гори съда, то означава, че собственика на вещта/животното
противоправно е бездействал, освен ако не докаже друго. Това означава, че ответника не е
осъществил необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи, така че
вещта/животното му да не уврежда другиго. Именно ответника следваше да докаже, че не е
бездействал, че е извършил всички необходими действия и е положил всички необходими
грижи, за да не увреди неговата вещ/ животно другиго. От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че лицето под чийто надзор се намира дивото животно не
обори презумпцията за вина. Поради което съда прави извод, че причинените вреди са в
пряка причинна връзка с бездействието на ответника, който не е положил дължимата грижа
и не е осъществил необходимият надзор над животните, за които отговаря.
Въз основа на изложеното съдът намира предявения иск за изцяло доказан по
основание и размер, и следва да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 2250.00 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на
л.а. „Фиат Купе“ с рег. № ****, вследствие на претърпяно ПТП на 22.11.2020г., причинено
от диво животно ( прасе).
4
Предвид основателността на главният иск, основателен се явява и акцесорния такъв за
присъждане на лихва за забава от деня на увреждането. При вреди от непозволено
увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата. По този въпрос съдебната практика константна.
Приема се, че лихвата е компесаторна, тъй като при непозволено увреждане длъжника се
смята в забава и без покана, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД. Приема се, че макар и компесаторна,
размера на лихвата се определя по правилото на чл. 86 ЗЗД - в размера на законната лихва,
тъй като вземането е парично. Ето защо съдът намира, че тъй като вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на установяване на вредата -22.11.2020г., и следва да бъде
признато за установено по делото, че ответника дължи на ищеца и лихви за забава именно
от този момент до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по направените разноски,
както в заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски. По отношение на размера съдът намира, че възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с депозираното
заявление по реда на чл.410 от ГПК е било заплатено възнаграждение в размер на 617.50
лв., а във връзка с предявения иск е било заплатено възнаграждение в размер на 775.00 лв.
Имайки предвид естеството на иска, неговата фактическа и правна сложност, както и
правилата за определяне на съответното минимално адвокатско възнаграждение, визирани в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият състав намира, че възнагражденията са определени в размер над минималните
размери, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.7 и чл.7, ал.2, т. 2 от същата наредба. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за
проведеното заповедно производство изчислен по реда, указан в разпоредбата начл.7, ал.7
от Наредба №1/09.07.2004г. следва да бъде в размер на 300.00 лв., а по отношение на
предявения установителен иск адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на
400.00 лв. , изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба
№1/09.07.2004г. Доколкото заплатените и претендирани от страната възнаграждения са в
размер на 617.50 лв., респ. 775.00 лв.се налага извода, че същите е прекомерно, поради което
и възражението за тяхното намаляване, на осн. разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да
бъде уважено.
Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 345.00лв.,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 138/2021г., както и сумата от 645.00лв.,
представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т., възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Териториално поделение –Държавно ловно
стопанство „Ч.Л.“, ЕИК 2016174120095, с адрес на управление-гр.П., обл.Т., ул.“******,
представлявано от П. П.-директор ДЪЛЖИ НА ПЛ. БЛ. Й., ЕГН **********, от гр.П.,
обл.Т., ул.“******, СУМАТА 2250.00лв. (две хиляди двеста и петдесет лева и 00ст.),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на автомобил „Фиат Купе“,
peг. № ***** от диво животно, ведно със законната лихва от дата на увреждането-
5
22.11.2020г. до окончателното изплащане на вземанет , за което вземане има издадена
заповед изпълнение на парично задължение №128/26.02.2021г. по ч.гр.д. №138/2021г.
по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА Териториално поделение –Държавно ловно стопанство „Ч.Л.“, ЕИК
2016174120095, с адрес на управление-гр.П., обл.Т., ул.“******, представлявано от П. П.-
директор ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. БЛ. Й., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“******,
СУМАТА 345.00лв. (триста четиридесет и пет лева и 00ст.) – разноски по ч.гр.д.
№138/2021г., както и СУМАТА 645.00лв. (шестстотин четиридесет и пет лева и 00ст.),
представляваща разноски по настоящото дело, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6