Присъда по дело №11/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта:	4
Дата:	27 февруари 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия:	Йорданка Георгиева Янкова

Дело:	20235100200011
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. К., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
СъдебниШенай Н. Рюстем

заседатели:Юджел З. Шакир
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
и прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20235100200011 по описа за 2023 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. Ю. М. - роден на *.*.****г. в гр.К., живущ
в гр.К., български гражданин, женен, осъждан, с основно образование,
безработен, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.05.2022г. на път
ІІ-58, км 12+700, в землището на с.К., общ.Черноочене, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „П.“, модел „Б.“ с рег.
№ ****, при условията на независимо съпричиняване с М. Н. О. с ЕГН
********** от гр. А., нарушил правилата за движение: чл.16, ал.1, т.2 от
ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство, когато платното за
движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява
лента, а навлизането и движението в средната лента е разрешено само при
изпреварване или заобикаляне, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ
водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение
1

да се съобразят с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Б. О. ЕГН ********** от гр.А.,
поради което и на основание по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1, във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 2 /две/ години.
На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 НК налага на подсъдимият Н.
Ю. М., със снета по делото самоличност, наказание “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 /три/ години.
ПРИЗНАВА подсъдимият М. Н. О. - роден на *.*.****г. в гр.А., обл.К.,
живущ в гр.А., български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, безработен, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
24.05.2022г. на път ІІ-58, км 12+700 , в землището на с.К., общ.Черноочене,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“,
модел „307“ с рег.№ ****, при условията на независимо съпричиняване с Н.
Ю. М. ЕГН ********** от гр. К., нарушил правилата за движение: чл.16, ал.1,
т.2 от ЗДвП, разрешаващ на водача на пътно превозно средство, когато
платното за движение има три пътни ленти да навлиза и се движи в средната
лента, само при изпреварване или заобикаляне, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП,
задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта
на движение да се съобразят с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Б. О. ЕГН ********** от гр.А.,
поради което и на основание по чл.343, ал.1, б."в" във вр. с чл.342, ал.1, във
вр. с чл.58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода” за
срок от 1/една/ година и 4 /четири/ месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
2

наказание за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр. с чл.37, т.7 НК налага на подсъдимия М.
Н. О., със снета по делото самоличност, наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /две/ години.
Веществените доказателства – товарен автомобил марка „П.“, модел
„Б.“ с рег.№****, приобщен с протокол за доброволно предаване от
24.05.2022г. - на съхранение в РУ-К. при ОДМВР-К., база „Хемус“, да се
върне на собственика Д. Н. И. с ЕГН **********; лек автомобил марка „П.“,
модел „307“ с рег.№ *****, приобщен с протокол за доброволно предаване от
24.05.2022г. - на съхранение в РУ-К. при ОДМВР-К., база „Хемус“, да се
върне на собственика Н. М. О. с ЕГН **********, след влизане на присъдата
в сила;
-1 брой компакт диск, марка „ЕМТЕС CD - R“, предаден от РЦ 112- да
се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила;
ОСЪЖДА Н. Ю. М., със снета по делото самоличност да направените
на досъдебното производство разноски по сметка на ОД МВР - К. в размер на
1032.11 лева.
ОСЪЖДА М. Н. О., със снета по делото самоличност да заплати
направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОД МВР –
К. в размер на 1032.11 лв.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 11/2023 година по описа на ОС- К.

Подсъдимият Н. Ю. М. от гр.К. е предаден на съд за това, че на
24.05.2022г. на път ІІ-58, км 12+700, в землището на с.К., общ.Ч., при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „П.“,
модел „Б.“ с рег.№ ******, при условията на независимо съпричиняване с М.
Н. О. от гр.А., нарушил правилата за движение: чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП,
забраняващ на водача на пътно превозно средство, когато платното за
движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява
лента, а навлизането и движението в средната лента е разрешено само при
изпреварване или заобикаляне, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ
водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение
да се съобразят с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Б. О. с ЕГН ********** от гр.А.-
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Подсъдимият М. Н. О. от гр. А. е предаден на съд за това, че на
24.05.2022г. на път ІІ-58, км 12+700 , в землището на с.К., общ.Ч., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, модел
„307“ с рег.№ ******, при условията на независимо съпричиняване с Н. Ю. М.
ЕГН ********** от гр. К., нарушил правилата за движение: чл.16, ал.1, т.2 от
ЗДвП, разрешаващ на водача на пътно превозно средство, когато платното за
движение има три пътни ленти да навлиза и се движи в средната лента, само
при изпреварване или заобикаляне, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ
водачите на пътни превозни средства при избиране на скоростта на движение
да се съобразят с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по
непредпазливост причинил смъртта на В. Б. О. ЕГН ********** от гр.А.-
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Производството по делото е протекло на реда на гл.ХХVII, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, всеки от двамата подсъдими признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на ОП- К. счита, че фактите, които са установени по
делото и са признати от двамата подсъдими дават основание да се приеме, че
подсъдимият Н. М. е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, която
забранява на водача на пътно превозно средство, когато платното за движение
има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в крайната лява лента, това е
1

възможно и разрешено от закона само в случай на изпреварване или
заобикаляне. Същият подсъдим е нарушил и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
която задължава водачите на пътни превозни средства да се съобразят с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и да спрат в случай на
необходимост, когато възникне опасност за движението. Нарушение на
посочените правила от ЗДвП е допуснал и другият подсъдим, а именно М. О.,
като и той е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на три
ленти, без да е била налице необходимост от извършване на маневра –
заобикаляне и изпреварване. Също така подс.О. е нарушил и разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Прокурорът сочи, че извършените от двамата подсъдими
нарушения на правилата за движение по пътищата се намират в пряка
причинно - следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, а именно
– смъртта на пострадалата В. Б. О.. Моли да се постанови присъда, с която
всеки от двамата подсъдими да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. По отношение
на наказанията, които следва да бъдат наложени на двамата подсъдими, моли
съда да вземе предвид обстоятелството, че Н. Ю. М. има множество наказания
за извършени административни нарушения на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП. Той е осъждан, макар че това осъждане е станало
факт след извършването на настоящото процесно деяние. Ползва се с
отрицателни характеристични данни, поради което и като бъде отчетен
каузалния принос на този подсъдим при извършването на деянието, предлага
съдът да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано, а именно да бъде
намалено с 1/3. За това наказание счита, че са налице основанията на чл. 66
ал.1 от НК да не бъде изтърпявано ефективно, а изпълнението му да бъде
отложено с изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 343г НК, моли
съда да наложи и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 4 години. По отношение на подсъдимия М. О.,
също отчитайки неговия индивидуален принос за настъпване на ПТП-то,
обстоятелството, че той е с чисто съдебно минало, положителни
характеристични данни, предлага съдът да му наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, което да бъде намалено с 1/3 на
основание чл. 58а ал.1 от НК, както и да му бъде наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 години. За подсъдимият
М. О. също били налице основанията на чл.66 ал.1 НК и счита, че с оглед
постигане целите на наказанието не се налага наложеното му наказание да
бъде изтърпявано ефективно. По отношение на приобщените по делото
веществени доказателства предлага съдът да върне МПС на правоимащите
лица, а приобщеният към делото диск, който е предаден от РЦ 112 да бъде
унищожен като вещ без стойност.
Конституираните по делото частни обвинители Н. М. О. и Н. Н. И., чрез
2

повереника си - адв.Я. С. от САК, молят двамата подсъдими да бъдат
признати за виновни, тъй като безспорно с действията си и със съответните
нарушения на ЗДвП същите от обективна и субективна страна, са извършили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение от Окръжна
прокуратура – К.. Счита, че следва да бъдат наложени наказания „лишаване
от свобода“ в размера, в който прокуратурата предлага. Счита също, че няма
пречка наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 от НК спрямо двамата подсъдими като счита, че по този начин ще
бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК, а именно както индивидуалната, така
и генералната превенция. Независимо, че подсъдимият Н. М. е с предишни
осъждания, за които е бил реабилитиран и след деянието е извършено друго
осъждане, то същото нямало отношение към конкретното деяние и по
отношение на него също счита, че няма пречка да бъде приложен института
на условното осъждане. Моли за присъда в този смисъл.
Частния обвинител Н. М. О. заявява, че се присъединява се и се
придържам изцяло към казаното от адвоката му и няма какво друго да добави.
В пледоарията си защитника на подс.Н. М. – адв.М. Б. от АК – К.
заявява, че не оспорва фактическата обстановка възприета от обвинението.
Доверителят му е осъзнал допуснатата грешка в преценката си при
управлението на МПС, не е предполагал за последиците от извършването на
такава грешка. В конкретния случай било видно, че двете МПС-та са се
движили с разрешената скорост, липсва установена употреба на алкохол и
други упойващи вещества. Счита, че при определяне на наказанието и с оглед
процедурата, по която е протекло производство, да се определи наказание в
предвидения от закона минимум, като счита, че в този си вид размера и
начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание ще
осъществи в пълнота целите, визирани в чл. 36 от НК, както възпитателна,
така и възпираща роля на подсъдимия и в обществото. По отношение на
веществените доказателства счита, че няма пречка да се върнат на
правоимащите и съответно компактдиска да бъде унищожен като вещ без
стойност. Моли за присъда в този смисъл.
Подс. Н. М. в дадената му възможност да изрази личната си защита,
заявява, че поддъжра изцяло казаното от неговия адвокат. В последната си
дума изразява съжаление за случилото се, като твърди, че е станало внезапно
и на всеки може да се случи. Имал деца вкъщи за гледане, също и болна
майка. Моли за по-лека присъда.
Защитника на подс.М. О. – адв.Д. К. от АК - К., в пледоарията си също
сочи, че няма спор относно фактическата обстановка възприета от
обвинението така, както е описана в обвинителния акт. Доверителят й бил
осъзнал вината си, осъзнал е, че е допуснал грешка в преценката при
управлението на МПС, но всичко се случило за един миг. Моли да се вземе
предвид обстоятелството, че причинената при ПТП-то смърт е именно на
майката на подс.М. О., което за него е трагедия в личен и семеен план, като
3

вината, ще го преследва през целия му живот. Моли също така да се вземе
предвид чистото му съдебно минало, както и добрите му характеристични
данни, обстоятелството, че той не е карал с превишена скорост, нито след
употреба на алкохол или наркотични вещества. Случилото се, било
случайност, която за него било трагедия и то голяма. С оглед на това моли за
по-лека присъда, като наказанието, което следвало да му се наложите моли да
бъде отложено при условията на чл. 66 от НК, като предлага да му се наложи
наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, отложено за срок от 3
години. Също така, по отношение на кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“, моли също да е в размер на 1 година.
По отношение на компактдиска, счита, че трябва да бъде унищожен като вещ
без стойност, а по отношение на останалите веществени доказателства да
бъдат върнати. Моли за присъда в този смисъл.
Подсъдимият М. Н. О. за лична защита заявява, че поддържам изцяло
казаното от адвоката му. Съжалява за този момент, че по този начин е
действал. В последната си дума, моли съда за минимална присъда. При този
случай загубил майка си и това му било достатъчно за цял живот.
Съдът е обявил на основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от
НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
двамата подсъдими Н. М. и М. О., без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание
чл.373, ал.3 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, въз основа на самопризнанията, направени от подсъдимите
и на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го
подкрепят, а именно:
Подсъдимият Н. Ю. М. придобил правоспособност да управлява
моторни превозни средства от категория „С“ през 1990 година, а
впоследствие и от категории „В“,“АМ“ и „ТКТ“. Наказван е многократно по
административен ред за извършвани нарушения на правилата за движение по
Закона за движението по пътищата.
Подсъдимият М. Н. О. от гр.А. притежава правоспособност да
управлява моторни превозни средства от категория „В“ от 2009г.
На 24.05.2022г., около 10.00 часа, подс.Н. М. потеглил от гр.К. с
товарен автомобил „П.“, модел „Б.“ с рег.№ *****, собственост на Д. Н. И., за
гр.А..
Същият ден, сутринта, от гр.А. за гр.К. с лек автомобил „П.“ модел
„307“ с рег.№ ****** отпътували подс.М. Н. О., съпругата му св.Г Х. О. и
майка му - пострадалата В. Б. О.. Автомобилът бил управляван от
подсъдимия, на предната дясна седалка пътувала св.Г О., а на задната седалка
вдясно се намирала пострадалата.
Около 11.00 часа подс.О. се движел по път ІІ-58 в посока към гр.К.,
наближавайки с.К., общ.Ч.. Към км 12+700, в землището на с.К., общ.Ч.
4

трасето на пътя представлявало прав участък между две хоризонтални криви
с наклон на спускане към селото от 6,5%.
Движението в същия участък било организирано в три ленти - две в
посока към гр.А., разделени помежду си с единична прекъсната линия M3, и
една лента - в посока към гр.К., отделена от останалите две с единична
непрекъсната линия тип M1. Не е имало пътни знаци, ограничаващи скоростта
за движение, под нормативно разрешената с чл.21, ал. 1 от ЗДвП, а именно от
90 км/ч за автомобили от категория „В“.
Видимостта в участъка от пътя била добра - 180 - 200м, а пътната
настилка била суха и М. О. управлявал превозното средство със скорост от
83, 60 км/ч.
По същото време, в същия участък от пътя, но в посока към гр.А., със
скорост от 75-80 км/ч се движел управлявания от подсъдимия Н. М. товарен
автомобил „П. Б.“. Навлизайки в долната крива на пътната отсечка /десен
завой по посоката му на движение/ с тази скорост, автомобилът, който бил в
лявата лента за движение по посока гр.А. се отклонил наляво и навлязъл в
лентата за движение в посока към гр.К..
По същото време през този участък от пътя не е имало други
преминаващи пътни превозни средства или пешеходци.
След като излязъл от десен завой на правия участък от пътя, спускайки
се по наклона с лекият автомобил подс.М. О. възприел движещият се в
неговата лента за движение товарен автомобил, пресякъл непрекъснатата
линия тип Ml, навлязъл в лентата за насрещно движение, без да са били
налице основания за предприемане на разрешена маневра - изпреварване или
заобикаляне, и задействал спирачната уредба. Подс.М. също възприел
движещият се насреща лек автомобил и предприел маневра завой надясно,
при което се върнал в лявата лента за движение в посока към гр.А.. Двата
автомобила взаимно попаднали в габаритите си и последвал удар между тях.
В резултат на това товарният автомобил се завъртял по посока на
часовниковата стрелка, а лекият автомобил се завъртял в посока, обратна на
часовниковата стрелка, при което пострадалата В. О. изпаднала от
автомобила през стъклото на дясната задна врата, паднала на асфалта и се
претъркулила в крайпътната канавка.
След установяването на автомобила му в покой, подс.О. свалил
предпазните колани на предните две седалки, попитал съпругата си дали е
добре и тя му отговорила, че има болки. Той слязъл от колата и видял, че
майка му е изпаднала в канавката край пътя, след което я издърпал на пътното
платно.
Водачът на товарния автомобил също излязъл от автомобила.
По това време св.Ш. Р. Ш. от с.К., общ.Ч. бил в градината си, намираща
се в землището на с.К., на около 500м. от мястото на пътното произшествие.
Свидетелят чул силен шум и когато погледнал към пътя, видял, че два
5

автомобила са се сблъскали. Отправил се към тях и се обадил на телефон 112,
за да потърси помощ.
Две-три минути след това на мястото на инцидента пристигнал св.Г. В.
М. от гр.Б., обл.Пазарджик, който пътувал с автомобила си към гр.К..
Свидетелят спрял и попитал подс. О. дали има нужда от помощ. Последният
обяснил, че спътничката му е на предната дясна седалка в автомобила и е
затисната от вратата.
М. също се обадил на единен европейски номер за спешни повиквания
112, за да потърси помощ. Впоследствие опитал да отвори предната дясна
врата на лекия автомобил, за да помогне на св.Г О., която била в съзнание, да
излезе, но не успял. През шофьорската врата извел пътничката и я пренесъл
встрани от пътя.
Около 11.05 часа св.Р. Я. П., младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР-К., и колегата му Е. Н. били изпратени по постъпил
сигнал за пътнотранспортно произшествие в землището на с.К., общ.К..
Полицейските служители заварили на местопроизшествието двамата водачи,
които били тествани за употреба на алкохол, като техническото средство
отчело отрицателен резултат. Отрицателни били и резултатите от
направените впоследствие тестове за употреба на наркотични и упойващи
вещества.
Пристигналият междувременно на местопроизшествието екип на
ЦСМП -К. констатирал смъртта на пострадалата В. О..
В МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.К. за медицински преглед била
транспортирана св.Г О.. В здравното заведение тя останала за наблюдение и
лечение до 27.05.2022г.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява, че при изследването на трупа на В. Б. О. е
констатирано черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и крайниците;
кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и лицето, кръвонасядане
на меките черепни покривки, масивно счупване на черепа с разделяне на
черепната основа на две части, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
контузии на мозъка; разчленяване на ставното съчленение между лявата
ключица и лопатката с кръвопропиване на меките тъкани на това място,
счупване на множество ребра двустранно, контузия на левия бял дроб,
счупване на лявата раменна кост, кръвонасядания и охлузвания на кожата на
крайниците, оток на мозъка, кръвен застой във вътрешните органи.
Според експертното заключение смъртта на В. Б. О. се дължи на остра
сърдечно-съдова недостатъчност в следствие на черепно мозъчна травма със
счупване на черепа, контузии на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, довели да развитието на мозъчен оток и потискане на жизнено
важни мозъчни центрове.
Експертът е дал заключение, че описаните травматични увреждания са
6

получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и добре
отговарят да са възникнали при пътно-транспортно произшествие.
От заключенията на назначените по делото съдебна автотехническа
експертиза и допълнителна съдебна автотехническа експертиза се установява,
че пътнотранспортното произшествие е настъпило на път ІІ-58, км 12+700 , в
землището на с.К., общ.Ч., обл.К.. Районът на местопроизшествието се
намира извън населено място.
Трасето на пътя е прав участък между две хоризонтални криви, с
наклон на спускане към с.К., общ.Ч. от 6,5%, считано по посоката на
извършения оглед /от гр.А. към гр.К./ и напречен наклон от 2% от десния към
левия край на пътното платно.
Движението е извършвано в светлата част на денонощието при
нормална видимост, обусловена от атмосферните условия.
Платното за движение е от асфалто-бетонов тип, без неравности и
напуквания, чисто от пясък, наноси и други. Движението е двупосочно, с три
ленти за движение с обща широчина 10,40 метра. Маркирани са две ленти за
движение в посока към гр.А. /с ширини на външната 3,40м. и 3,80м. на
вътрешната/, които са разделени помежду си с единична прекъсната линия
M3. Третата, дясна лента /по посоката на огледа/, е за движение в посока към
гр.К., има ширина 3,20м и е отделена от останалите две с единична
непрекъсната линия тип Ml. В участъка от пътя няма изградени стоманени
предпазни огради и пешеходни парапети.
Няма наложени ограничения на скоростта на движение на превозните
средства и съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално
разрешената скорост за моторни превозни средства от категория „В“ в този
участък от пътя е 90км/ч.
Вещото лице е приело, въз основа на събраните по делото доказателства
и обективни находки, фиксирани при извършения оглед на
местопроизшествие, че товарен автомобил „П. Б.“, управляван от подс. Н. М.,
навлизайки в долната крива на участъка от пътя се е движел със скорост не
по-малка от 75-80 км/ч, предвид това, че при извършения оглед на
местопроизшествие скоростният лост е бил в положение на V-та предавка.
Тази скорост е била близка до критичната за преодоляване на завоя - 113,74
км/ч„ поради което центробежната сила го е изместила вляво на пътя по
посоката му на движение.
Вещото лице е приело също, че преди излизане на правия участък от
пътя и двата автомобила са преминали през хоризонтални криви /горна и
долна/. Няма оставени следи от странично приплъзване на гумите им, което
показва, че водачите не са губили контрол върху превозните средства в
резултат на преминаване със скорост над критичната за всяка от кривите.
Вещото лице е приело също, че от техническа гледна точка опасността
за движението е възникнала в момента, в който товарният автомобил „П. Б.“ е
7

навлязъл в насрещната лента за движение, а това е станало в района на
долната крива. Според експерта този момент следва да се редуцира до
момента, в който предната лява част на лек автомобил „П. 307“ е пресякла
непрекъснатата осева линия. Това се е случило след като масовия център на
автомобила се е изместил с 0,60м, за което му е било необходимо разстояние
от 21,07 м. От друга страна, според вещото лице, за да достигне до
положението, което е имал в момента на удара, товарният автомобил „П. Б.“ е
следвало да измести масовия си център на тежест наляво с 2,50м, за което му
е било необходимо разстояние от 24,30 м.
Експертът е посочил, че в момента, в който лекият автомобил е
пресякъл непрекъснатата осева линия, товарният автомобил се е намирал на
разстояние 13,17м. от мястото на удара и 0,91 секунди преди мястото на
удара, поради което още преди да възникне опасността товарният автомобил
се е движел в крайната дясна лента за движение, считано по посоката на
огледа.
Според вещото лице, най-вероятният от техническа гледна точка
механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие е следния:
лек автомобил „П. 307“ с рег.№ ******, управляван от М. О. се е движел по
път ІІ-58 в посока от гр.А. към гр.К.. Товарен автомобил „П. Б.“ с рег.№
*****, управляван от Н. М., се е движел по същия път в направление от гр.К.
към гр.А..
При км 12+700 товарният автомобил е изкачвал наклона и е навлязъл в
дясната лента за движение /по посоката на огледа/, предназначена за
движение в посока към гр.К., пресичайки непрекъснатата линия. В същия
участък от пътя лек автомобил „П. 307“, спускайки наклона, е навлязъл в
средната лента за движение, водачът е задействал спирачната система като е
възприел движещият се срещу него в лентата му за движение товарен
автомобил.
В това време водачът на товарния автомобил е предприел маневра завой
надясно /считано по посоката му на движение/. Така автомобилите взаимно са
попаднали в габаритите си, траекториите им на движение са се пресекли и са
се ударили с предните си десни части. За лекият автомобил най-силен е бил
удара в предната му дясна част, а за товарния автомобил - в предната му част
по средата и в дясната му част. Ударът между превозните средства е бил
полимерен — след първия контакт между автомобилите се е разпространил и
по страничните им десни части.
От удара между тях същите са извършили сложни ротационни
движения - товарният автомобил се е завъртял по посока на часовниковата
стрелка, а лекият - по посока, обратна на нея, като е направил повече от цял
оборот и се е плъзнал назад. Спрели са в положението, в което са открити
след пътнотранспортното произшествие.
Експертът е посочил също, че при преминаването на челния удар и в
8

десен страничен, лекият автомобил се е завъртял силно и от голямата
инерционна сила пострадалата, която е седяла на задната дясна седалка е
изпаднала от автомобила през стъклото на задната дясна врата, паднала е на
асфалта, след което тялото й се е изтърколило в канавката край пътното
платно.
Мястото на удара е на път ІІ-58 при километър 12+700, в средната лента
за движение, тази, предназначена за заобикаляне и изпреварване в посока към
А., на разстояние 5,80м от базовата линия /прекарана по десния ръб на
асфалта по посоката на огледа/.
Скоростта на движение на лек автомобил „П. 307“ преди настъпване на
пътнотранспортното произшествие, е била 83,60 км/ч, а на товарен автомобил
„П. Б.“ е била не по-малко от 75-80 км/ч.
В момента на удара скоростта на движение на лек автомобил „П. 307“ е
била 71, 42 км/ч, а на товарен автомобил „П. Б.“ - 52,21 км/ч.
Дължината на опасната зона на управлявания от подс.М. О. лек
автомобил „П. 307“ е била 69,90м, а на управлявания от Н. М. товарен
автомобил „П. Б.“ - 32,72м.
В момента, в който лекият автомобил е пресякъл непрекъснатата линия,
разделяща лентите за движение в двете посоки, не е имало възможност да
бъде предотвратен удара със задействане на спирачната уредба и на двата
автомобила, тъй като лекият автомобил се е намирал на разстояние 21,07м. от
мястото на удара, а товарният - на 13,17м, които разстояния са по-малки от
опасните зони за спиране на двата автомобила. Водачът на лек автомобил „П.
307“ е имал възможност да възприеме товарния автомобил непосредствено
след излизане от кривата на пътя, т.е. на разстояние около 180-200м. Ако в
момента на разкриване на видимостта О. е задействал спирачната уредба е
имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие.
Водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме
движещият се в посока към гр.К. лек автомобил непосредствено след
излизане от кривата на пътя, т.е. от разстояние около 180-200м. Ако в
момента на разкриване на видимостта М. е задействал спирачната уредба, е
имал възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие.
За подс.О. е било възможно избягването на удара с маневра „завой
надясно“, а за обв.М. - с маневра „завой наляво“.
Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена
позовавайки се на направените от подсъдимите Н. М. и М. О. самопризнания
и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят
изцяло, а именно: свидетелските показания на Г О., Г. М., Р. П. и Ш. Ш.,
които съдът кредитира изцяло като последователни и логични; от писмените
заключения по извършените на досъдебното производство
9

съдебномедицинска експертиза, която установява телесните увреждания и
причините за смъртта на пострадалата В. Б. О.; от писменото заключение по
назначените авто-технически и химически експертизи; протокол за
медицинско изследване, протокол за химическо или химикотоксилогично
изследване, както и от останалите писмени доказателства – протоколи за
доброволно предаване на МПС, протокол за оглед на местопроизшествие,
скица и фотоалбум, справки за нарушител, справки за собственост на МПС,
справки за съдимост и характеристични справки на подсъдимите, декларации
за СМПИС, удостоверение за наследници на пострадалата В. Б. О. и др.
По така описания начин Н. Ю. М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, а именно: на 24.05.2022г. на път ІІ-58, км 12+700, в землището на
с.К., общ.Ч., при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „П.“, модел „Б.“ с рег.№ ******, при условията на
независимо съпричиняване с М. Н. О. с ЕГН ********** от гр. А., нарушил
правилата за движение: чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, забраняващ на водача на
пътно превозно средство, когато платното за движение има три пътни ленти -
да навлиза и да се движи в крайната лява лента, а навлизането и движението в
средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне, както и
чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при
избиране на скоростта на движение да се съобразят с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на В. Б. О.
ЕГН ********** от гр.А..
При управлението на МПС – товарен автомобил марка „П.“, модел „Б.“
с рег.№ ******, подсъдимият Н. М. безспорно е нарушил вменените му с
обвинението разпоредби на ЗДвП. Така, с разпоредбата на чл.16, ал.1, т.2 от
ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство, когато
платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в
крайната лява лента, а навлизането и движението в средната лента е
разрешено само при изпреварване или заобикаляне. Подс.М. безспорно е
нарушил тази забрана, като навлязъл в насрещната лента за движение без да
са били налице предпоставки за това – нямало е други ППС или пешеходци,
които да се налага да бъдат заобикаляни или изпреварвани.
С поведението си, подс.Н. М. е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, задължаваща водачите на пътни превозни средства при избиране на
скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Безспорно по делото е, че подс.Н. М. не е съобразил описаните
10

обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, а
именно да извърши десния завой със скорост, която да му позвали да не
навлиза в насрещната лента за движение и по този начин да предизвика смут,
стрес и уплаха у водача на насрещното движещия се лек автомобил – подс.М.
О., както и не е намалил скоростта и не е спрял МПС при възникналата
опасност за движението. Описаните нарушения на правилата за движение са
довели, като пряка и непосредствена последица до пътнотранспортното
произшествие, от което е настъпил съставомерния резултат - смъртта на
пострадалата В. Б. О..
С оглед на изложеното, вследствие противоправното поведение на
подсъдимия Н. М., като водач на МПС - нарушаване на правилата за
движение по чл.16, ал.1, т.2 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, е настъпил вредоносния
резултат – причинена смърт на едно лице, като безспорно е налице причинна
връзка между поведението на дееца, допуснатите нарушения за безопасност
на движението и настъпилите общественоопасни последици.
Деянието е извършено от подсъдимия Н. М. при форма на вината
непредпазливост. Деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият е съзнавал, че навлизайки в лентата за насрещно двежение, при
това с несъобразена с конкретните условия скорост, която не му позволява, в
случай на възникнала опасност да спре МПС, отговорността за настъпилото
ПТП е и негова. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е с
дългогодишен опит като водач на МПС, както и обстоятелството, че
правилата за безопасно движение са задължителни за водачите на МПС, то
подсъдимият, съзнавайки, че допуска нарушения на правилата за движение, е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Съзнаването на всички елементи от престъпния състав, е
обективирано в поведението на подсъдимия и направеното от него
самопризнание на фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Или, подс.М. напълно е съзнавал какво поведение е следвало да има на
пътя, като е бил длъжен и е могъл да предвиди, че това му противоправно
поведение ще доведе до настъпването на престъпния резултат.
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са
проявената самоувереност и небрежност при управление на МПС и
нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП.
При така установената и приета фактическа обстановка, следва да се
направи и извода, че с поведението си по описания начин подс.М. Н. О. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343,
ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, а именно: на 24.05.2022г. на път ІІ-58,
км 12+700 , в землището на с.К., общ.Ч., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег.№ ******, при
условията на независимо съпричиняване с Н. Ю. М. ЕГН ********** от гр. К.,
нарушил правилата за движение: чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, разрешаващ на
11

водача на пътно превозно средство, когато платното за движение има три
пътни ленти да навлиза и се движи в средната лента, само при изпреварване
или заобикаляне, както и чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни
превозни средства при избиране на скоростта на движение да се съобразят с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост
причинил смъртта на В. Б. О. ЕГН ********** от гр.А..
Безспорно по делото е установено и допуснато от подс.М. О. нарушение
на правилата за движение по пътищата, които са от значение за настъпване на
ПТП с вредоносния резултат. Както бе посочено и по-горе в мотивите,
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства, когато платното за движение има три пътни ленти - да
навлизат и да се движат в средната лента за движение, освен при
изпреварване или заобикаляне. В случая подс.М. О. без да изпреварва или
заобикаля друго пътно превозно средство е навлязъл с управлявания от него
автомобил в лентата за насрещно движение, в следствие на което настъпва
ПТП и в условията на независимо съпричиняване с подс.Н. М., причинил
смъртта на В. О., негова майка. Подс.О. е нарушил и правилото по чл.20, ал.2
от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на
скоростта на движение да се съобразят с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Безспорно от заключението по извършената АТЕ, е установено, че подс.М. О.
при възникналата непосредствена опасност за движението от неправомерното
навлизане на управлявания от подс.Н. О. автомобил в лентата му за
движение, той е могъл да избегне удара и да се размине с него чрез
задействане на спирачната уредба или маневра завой надясно. Или
извършената от него маневра не е била спасителна, а неправомерна, защото в
резултат от нея е била причинена смъртта на неговата майка В. О..
С оглед описаното следва безспорния извод, че подс.М. О. не е
съобразил всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението и с противоправното си поведение като водач на МПС - нарушил
правилата за движение по чл.16, ал.1, т.2 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, и в условията
на независимо съпричиняване с подс.Н. М. по непредпазливост е причинил
вредоносния резултат, а именно смъртта на неговата майка – В. О..
Изложеното налага извода, че е налице причинна връзка между поведението
на дееца, допуснатото нарушение за безопасност на движението и
настъпилите общественоопасни последици.
От субективна страна деянието на подс.М. Н. О. е извършено при форма
на вината – непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал, че при
12

управлението на въпросния автомобил в нарушение на посочените правила на
ЗДвП ще настъпят общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Липсата на конкретни представи за престъпния резултат не
означава, че подсъдимият е нямал най-общи представи за това, което върши,
за обстановката, в която действа и за възможните опасности. Деецът е
възприемал със съзнанието си, че при възникналата опасност от насрещно
движещия се в неговата пътна лента автомобил, вместо да се отклони надясно
в своята лента или да спре и да се размине с този автомобил, той е завъртял
волана наляво и е навлазъл в лентата за насрещно движение, като е могъл да
предвиди, че може да последва сблъсък с насрещно движещият се вече в
непосредствена близост автомобил, управляван от подс.Н. М.. Според
заключението на експерта извършил АТЕ, той е могъл да се отклони надясно
в своята лента или да спре и да се размине с този автомобил, което е било
обективно и субективно възможно.
Причини и условия, способствали извършване на престъпното деяние са
проявената несъобразителност и нарушение на правилата за движение по
пътищата установени в ЗДвП.
От всичко изложено по-горе, следва да се направи извода, че
съставомерното деяние на всеки от дейците – подсъдимите Н. М. и М. О. е
извършено при условията на независимо съпричиняване. Независимото
съпричиняване за двамата подсъдими е доказано по безспорен начин, тъй като
всеки един от двамата е осъществил изпълнително деяние на едно и също по
вид престъпление в транспорта и това изпълнително деяние се намира в
причинна връзка с настъпилия вредоносен престъпен резултат. Безспорно по
делото се установи, противоправно поведение както на подс.Н. М., така и на
подс.М. О., като всеки от тях, като водач на МПС, е нарушил правилото за
движение, а именно - чл.16, ал.1, т.2 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, което поведение е
в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП и настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на В. Б. О.. Налице е причинна връзка между
поведението на всеки извършител, допуснатите по отделно от всеки
нарушения за безопасност на движението и настъпилите общественоопасни
последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на всеки от подсъдимите, съдът обсъди степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства. Обществената опасност на този вид престъпления по
транспорта е висока с оглед тежките общественоопасни последици –
причиняване смъртта на човек, макар и по непредпазливост.
За извършеното от подс. Н. Ю. М. престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от две до шест години. Събраните характеристични данни водят до
извод, че Н. М. се ползва с добро име сред съседите си, като същият е
13

съвестен и трудолюбив. В същото време е установено, че с бившата му
съпруга са водени дела в РС – К. по ЗЗДН и са получавани сигнали за
възникнали семейни скандали. Установено е също така, че подсъдимият е
санкциониран неаднократно по ЗДвП. Видно от приложената по делото
справка за съдимост, Н. М. е осъждан, но за деяния които не са от значение за
квалификацията на процесното деяние, като последното осъждане е за деяние,
което е извършено след разглежданото такова.
Преценяйки обществената опасност на деянието съдът съобрази
обстоятелството, че нарушението на правилата за движение са две, но никое
от тях не е прекалено драстично и грубо.
Смекчаващите отговорността на подс.Н. М. обстоятелства са изразеното
съжаление и разкание за извършеното деяние, трудовата му ангажираност,
добросъвестното му процесуално поведение, събраните добри
характеристични данни, като липсват такива за противообществено,
антиморално или укоримо поведение, извън описаните криминогенни прояви.
Описаните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни такива, които да правят и най-лекото
предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на извършеното деяние и
да обуславят приложението на чл.55 от НК.
С оглед описаните обстоятелства от значение за индивидуализацията на
наказанието, разпоредбата на чл.54 от НК и наличието на значителен принос
на подс.Н. М. за настъпване на съставомерния резултат, съдът намира, че
справедливо и адекватно на извършеното от него престъпление се явява
наказание „лишаване от свобода“ за срок ориентиран към минималния размер
на предвиденото наказание, а именно – за срок от 3 години. С оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и на основание чл.58а , ал.1 от НК,
определеното наказание следва да се намали с една трета и наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Н. М. е в размер на 2 години „лишаване
от свобода“. Изпълнението на така определеното наказание следва да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила, тъй като са налице предпоставките за това -
размерът на наложеното наказание е под три години, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към
момента на осъществяване на процесното деяние, за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения
не е наложително ефективното му изтърпяване, както и че така определено то
би изиграло своята предупредителна, възпитателна и възпираща роля, както
върху дееца, така и върху другите членове на обществото.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК на подсъдимия Н.
М. следва да бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява
МПС” при спазване разпоредбата на чл.49 от НК за определяне на размера
му. Във връзка с това съдът съобрази обстоятелството, че в случая се касае за
нарушение на правилата за движение, в резултат на което са настъпили тежки
14

общественоопасни последици – смърт на едно лице, макар и в условията на
независимо съпричиняване, както и предвид факта, че това не е първото
противоправно поведение на подс.К. свързано с нарушение на правилата за
движение по пътищата. С оглед на това и като взе предвид, че размерът на
наказанието по чл.37, т.7 от НК не може да бъде по-нисък от наложеното
наказание лишаване от свобода и за постигане целите на лишаването от
правоуправление, размерът на същото следва да бъде от 3 години.
За извършеното от подс.М. Н. О. престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за
срок от две до шест години. Съдът прецени обществената опасност на дееца
като ниска предвид обстоятелството, че същият не е осъждан, ползва се с
добри характеристични данни, трудово ангажиран е, семеен. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете направеното още на
ДП самопризнание, извън това по чл.371, т.2 от НПК, съдействието му за
разкриване на обективната истина, изразеното искрено съжаление и разкаяние
за извършеното деяние, както и добросъвестното му процесуално поведение.
Отегчаващи отговорността на подс.О. обстоятелства, съдът не констатира. С
оглед изложеното, съдът намира, че наказанието на подс.М. О. следва да бъде
определено към предвидения минимум от 2 години „лишаване от свобода”.
Съдът намира, че отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия О.
обстоятелства не са многобройни или изключителни такива, които да правят
и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко на
извършеното от него деяние, поради което не следва наказанието му да се
определя при условията на чл.55 от НК. Така определеното наказание от 2
години „лишаване от свобода” предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и
на основание чл.58а , ал.1 от НК, следва да се намали с една трета и
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М. О. е в размер на 1
година и 4 месеца „лишаване от свобода“. За поправянето и превъзпитанието
на дееца, а също и за предупреждението и възпитанието на останалите
членове на обществото, не е необходимо подс.М. О. да изтърпи ефективно
така определеното му наказание. Не е необходимо подсъдимият да бъде
изолиран от обществото и свойствената му среда, като в случая ниската
обществена опасност на дееца, обуславя възможност за поправяне и
превъзпитание. Налице са предпоставките по чл.66, ал.1 от НК - размерът на
наложеното наказание е под три години, подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането на подсъдимият от
обществото. Срокът, за който да се отложи изтърпяването на определеното
наказание лишаване от свобода следва да бъде минималния възможен от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр, чл.37, т.7 НК на подс.М. О. следва да се
наложи и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС”.
При определяне на конкретния размер, съдът съобразно разпоредбата на чл.49
от НК и обстоятелството, че се касае за нарушение на правилата за движение,
15

в резултат на което са настъпили, макар и по непредпазливост и в условията
на независимо съпричиняване, тежки общественоопасни последици – смърт
на едно лице, поради което намира, че за постигане целите на наказанието
лишаване от правоуправление, размерът на същото следва да бъде две
години. В тази връзка съдът отчете и значително по-малкия принос на този
подсъдим за настъпване на ПТП със съставомерни последици.
Така определените на всеки от двамата подсъдими наказания, съдът
намира за справедливи и адекватни на извършеното от всеки от тях деяние,
както и чрез тях ще бъдат постигнати в максимална степен целите, залегнали
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Веществените доказателства приобщени по делото – товарен автомобил
марка „П.“, модел „Б.“ с рег.№ ******, приобщен с протокол за доброволно
предаване от 24.05.2022г. - на съхранение в РУ-К. при ОДМВР-К., база
„Хемус“, следва да се върне на собственика Д. Н. И. с ЕГН **********; лек
автомобил марка „П.“, модел „307“ с рег.№ ******, приобщен с протокол за
доброволно предаване от 24.05.2022г. - на съхранение в РУ-К. при ОДМВР-
К., база „Хемус“, следва също да се върне на собственика му Н. М. О. с ЕГН
**********, след влизане на присъдата в сила; вещественото доказателство -
1 брой компакт диск, марка „ЕМТЕС CD - R“, предаден от РЦ 112, следва да
се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, следва
подсъдимият Н. Ю. М., да заплати направените на досъдебното производство
разноски по сметка на ОД МВР - К. в размер на 1032.11 лева, съответно
подс.М. Н. О. също следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР -
К. направените на досъдебното производство разноски в размер на 1032.11
лева.
По отношение на конституираните частни обвинители няма направени
искания за заплащане на направените от тях разноски, поради което такива не
бяха присъдени.
Мотивиран от горното, съдът обяви присъдата си.

Председател:
16

Съобщи за изтекли лични данни