РЕШЕНИЕ
№ 1445
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110108306 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. В. срещу „*** за
прогласяне на Договор за кредит сключен между страните №909254/09.08.2023 г. за
нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за паричен заем
№***/09.08.2023г., с който е уговорена кредитна сума от 500 лв. В чл. 5 от договора били
уговорени възможните обезпечения, които кредитополучателя може да предостави на
кредитора и в чл. 11 е предвидено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на
151,43 лв., която е дължима заедно с погасителната вноска и в който случай общото
задължение по договор става в размер на 682 лв. Ищецът намира договора за противоречащ
на императивни правни норми – чл.22 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, тъй като в него е посочен само размер на ГПР
без да се пояснява методиката на това как е определен, не е уточнено кои компоненти са
включени в него и как същият възлиза на 56,8%, което задължение е изрично уредено в
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Намира, че уговорената в чл.11 неустойка по договора представлява
разход по кредита и прикрито възнаграждение, поради което следва да се включи в ГПР.
Посочва, че ако стойността на уговорената неустойка бе включена в ГПР, то би се надвишил
максималния му размер, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК.
Изложени са и доводи за нищожност на договора, поради противоречието му с чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, който предвижда в него да бъдат посочени лихвеният процент по кредита и
условията за прилагането му, което не е направено и така се цели преодоляване на
възприетото в съдебната практика относно максималните нива на уговорената лихва, тъй
като в случая неустойката като прикрито възнаграждение /лихва/ ще определи общия размер
на лихвата до многократно над позволеното от закона. При изложеното иска уважаване на
претенцията. Претендира направени по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са
изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Намира исковете за неоснователни,
1
като счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, поради разпоредбата на
чл.26, ал.4 ЗЗД, която урежда, че нищожността на отделна уговорка от договора не влече
недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея,
доколкото неуточнените клаузи визирани от ищеца не е част от съществените параметри от
договора за заем. Излага, че в дпоговора ясно е посочен размера на възнаградителната лихва
при фиксиран лихвен процент, като в чл.3, ал.3 от договора ясно са посочи условията за
прилагане на лихвения процент, с оглед на което не е нарушен чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Сочи,
че ответникът е изпълнил задължението си да уточни необходимите параметри на заемния
договор, като уговорената неустойка представлява гаранция за събиране на вземането, а не
прикрито възнаграждение. Сочи се, че са спазени изисквания на ЗПК за посочване на ГПР и
неговото формиране, както и че в последния не следва да се сключва процесната неустойка,
за което се излага подробни съображения.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.
Изложените са оспорвания по дължимостта и размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т 9 и 10 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условия на пълно и главно
доказване, че е в договорни отношения с ответника, че клаузата е нищожна, поради
противоречие със ЗПК - чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, чл.19 ЗПК. По искът за нищожност в
тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният
договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени
индивидуално, както и че уговорената неустойка е в рамките на присъщите й-
обезпечителна и обезщетителна функции.
Между страните е безспорно, а и от представения по делото Договор за
потребителски кредит № 909254/09.08.2023 г. се установява, че страните - ищецът в
качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитодател, са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Съгласно
така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят
кредит в размер на 500 лева – представляващ размера на предоставената главница към
датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 44,5% и годишен процент
на разходите в размер на 56,8%.
Установява се също така, че в чл. 5 от Договора, кредитополучателят се е задължил да
предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска
по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които
да отговарят кумулативно на условията в чл. 5, ал. 1, т. 2.1 – 2.6 от договора. Съгласно чл. 11,
ал. 1 от същия договор е уговорено, че при непредставяне на договореното в чл. 5
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 151,43 лева.
Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо
дължимата сума от потребителя е в размер на 530,57 лева, от които – 500 лева главница и
30,57лева – възнаградителна лихва, а при непредставяне на обезпечение по чл. 5 от
договора общо дължимата сума от потребителя е в размер на 682 лева, от които – 500 лева
главница, 30,57лева – възнаградителна лихва и 151,43 лева – неустойка.
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от
вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
размерът на годишния процент на разходите ще възлиза на 1 585,87%, в случай, че размера
на неустойката, начислена на основание чл. 11 от договора е включева в изчисляването.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В процесния договор за
2
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 56.8%. Посоченото ГПР формално
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата
от 151,43 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима
от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима
наред с взетата на заем сума в размер на 500 лева и възнаградителната лихва в размер на
30,57 лева.
Посочената сума от 151,43 лева настоящият състав намира, че следва да бъде
включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.
Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на
възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното
изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР.
Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета
предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то в случай че
същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли
посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.
Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено
значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията
си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички
разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този
компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата
последица, както и непосочването му.
С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за
потребителски кредит № 909254 от 09.08.2023 г. се явява недействителен на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита,
приравняващо се на непосочването му.
При съобразяване с гореизложеното съдът приема за основателно още и
възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително
3
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна
лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално
приложимия лихвен процент по договора.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът "*** дължи на
ищеца разноски за държавна такса в размер на 50.00 лева от претендираните 100 лева, тъй
като по делото е разгледан само един иск, а с Определение № 9905/03.09.2024г.
производството по евентуалния иск за нищожност е прекратено, депозит за експертиза в
размер на 200 лева и разноски за процесуално представителство.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното
представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете единствено
спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на
делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, като не се счита обвързан от определените с Наредба № 1 за размера на
адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с
решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. В случая не се
касае за дело характеризиращо се с фактическа или правна сложност. При такова
съобразяване съдът приема, че дължимото възнаграждение е в размер на 400 лева по
осъщественото процесуално представителство. Така общо дължимата сума за разноски в
полза на ищеца възлиза на 650 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните В. А. В. с ЕГН **********, адрес:
гр.*** и ***със седалище и адрес на управление гр. *** сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № 909254/09.08.2023 г., за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "***, със седалище и адрес на управление
гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на В. А. В., ЕГН **********, адрес: гр. ***умата от 650,00 лева,
представляваща направените разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4