Решение по дело №1144/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 22
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20194210201144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

р  е  ш  е  н  и  е

51

гр. Габрово, 18.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

При участието на секретаря Лидия Симеонова и прокурора ..., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 1144 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.С.Г., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, против Наказателно постановление № 19-0892-000051/20.02.2019 година на Началника на сектор „Пътна полиция”  към ОД на МВР-Габрово, с което на основание чл. 638, ал.1, т.1 във вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и е наложено административно  наказание “Глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

         В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради разминаване в текстовото и цифрово описание на вмененото нарушение, липса на ясно посочване на всички негови елементи, неизследване релевантните по случая факти и процесуален порок по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, изразил се в актосъставяне в отсъствие на санкционираното лице.

Пред настоящия съдебен състав жалбоподателката се представлява от своята дъщеря – С.Г., която подкрепя развитите доводи за отмяна на атакуваното Наказателно постановление, поставяйки акцент върху категоричната недоказаност на всички съставомерни елементи на деянието, сериозните пропуски и неточности в описанието му, както и маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от Заповед № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на Директора на ОД на МВР-Габрово, съгласно която съответният Началник на сектор „Пътна полиция” е оправомощен да издава Наказателни постановения за установени нарушения по чл. 638, ал.1 и 3 от КЗ. Самата Заповед е цитирана в атакувания санкционен акт, приложена е в заверено копие по делото и от текстовата и част ясно точно за какво е упълномощен Началникът на сектор „Пътна полиция” – Габрово.

Жалбоподателката, която не разполага със СУМПС, притежава лек автомобил „Хюндай Аксент”, сив на цвят,  с рег. № ЕВ 50 10 АС, за който към 15.01.2019 г. нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

 На 15.01.2019 г. около 19:13 ч. полицейските служители Д.И. и Х.Б. се движели със служебен автомобил към местопроизшествие в с. Яворец, общ. Габрово. При преминаването им през кръстовището между ул. “Брянска” и ул. „Никола Василиади” в гр. Габрово патрулният автомобил бил ударен в дясната си задна част от друго МПС, което обаче не преустановило движението си, а продължило в посока ул. „Христо Смирненски”. Д.И. и Х.Б. спрели своя автомобил и подали сигнал за случилото се на колегите си. Във връзка с това на място пристигнал свидетелят М.Г. – служител в сектор „Пътна полиция” - Габрово, който се запознал с видеозаписите от камери на фирма “Уникс” в района и провел разговор с работещи на бензиностанция „Лукойл”, намираща се в непосредствена близост. При тези си действия същият констатирал, че напусналото произшествието МПС е сиво на цвят и е било управлявано от жена. При предприет незабавен обход в околността, на ул. „Антим първи” до № 59 свидетелят М.Г. установил притежавания от жалбоподателката лек автомобил „Хюндай Аксент” с рег. № ЕВ 50 10 АС, по който имало следи от съприкосновение именно с полицейския такъв. След установяване на собственика на превозното средство, около 22:00 ч. М.Г. и Началникът на сектор „Пътна полиция”  към ОД на МВР-Габрово провели разговор с жалбоподателката и нейната дъщеря пред дома им. При него двамата указали на Н.Г. да се яви на следващия ден в сградата на  сектор „Пътна полиция”  към ОД на МВР-Габрово за попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП. След като това не станало, на 17.01.2019 г. М.Г. и неговия колега И.Г. се срещнали с жалбоподателката пред дома и, като в попълнената на място декларация същата вписала, че не може да посочи както кой е управлявал лекия автомобил „Хюндай Аксент” с рег. № ЕВ 50 10 АС на процесните дата и час, така и на кого го е предоставила. След справка в информационните масиви М.Г. и И.Г. установили, че към 15.01.2019 г. за процесното МПС не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което оставили покана на Н.Г. за актосъставяне. Тъй като същата не се явила на уречените и дата и час, в нейно отсъствие М.Г. и И.Г. изготвили АУАН № 53/21.01.2019 г. /бл. № 224458/ за нарушение по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ, изразило се в липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за притежавания от нея лек автомобил „Хюндай Аксент” с рег. № ЕВ 50 10 АС към 15.01.2019 г. Валидна такава с период на покритие до 09.02.2020 г. била активирана едва на 09.02.2019 г. Впоследствие е издадено и обжалваното Наказателно постановление, надлежно връчено на Н.Г. на 04.11.2019 г., като на 11.11.2019 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Посредством чл. 461, т.1 от КЗ е прогласен императивният характер на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, а разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ от своя страна очертава субектния обхват на съответно задължените лица - собствениците на превозни средства, които са регистрирани на територията на Република България и не са спрени от движение. Видно от справката от масивите на МВР титуляр на правото на собственост на процесното „Хюндай Аксент” с рег. № ЕВ 50 10 АС е Н.Г., а от тази в информационната система на Гаранционния фонд се установява, че към 15.01.2019 г. за него не е била налична валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, които факти всъщност не са предмет и на каквото и да е оспорване. А тяхното доказано съществуване е достатъчно за съставомерност на процесното деяние, като неотносими към предмета му на изследване са всички обстоятелства във връзка с гореизложеното ПТП, нямащи отношение с посочения като нарушен текст. Безспорно процесното МПС е регистрирано на територията на Република България, не е било спряно от движение и именно Н.Г. е била негов собственик към 15.01.2019 г., респ. тази и пасивност по отношение изпълнението на задължението по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ е достатъчна от доказателствена гледна точка за настоящото производство, като ирелевантен е въпросът как точно е установена тя. В случая това е станало в процес на разследване на настъпило ПТП, обстоятелствата по което не биха могли да променят по никакъв начин горния извод, тъй като законодателят не поставя императива на чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ в зависимост от това дали конкретният автомобил към дадена дата е бил управляван от собственика или от трето лице, които въпроси са относими към друго административно нарушение – това по чл. 638, ал.3 от КЗ. Въз основа на гореизложеното съдът намира за категорично установено извършеното от Н.Г. нарушение по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ, като само и единствено за пълнота следва да отбележи съществуването и на достатъчно /макар и косвени/ доказателства - приложения видеозапис, свидетелските показания на М.Г., установените следи от произшествието и др./, сочещи, че именно коментираният „Хюндай Аксент” с рег. № ЕВ 50 10 АС е осъществил ПТП с полицейски автопатрулен автомобил на кръстовището между ул. “Брянска” и ул. „Никола Василиади” в гр. Габрово на 15.01.2019 г. около 19:13 ч., които обаче въпроси подлежат на цялостно изследване в евентуален друг процес.

Отсъстват каквито и да е процесуални пороци в проведеното административнонаказателно производство и пропуски в изготвените във връзка с това документи. Процесният АУАН № 53/21.01.2019 г. /бл. № 224458/ действително е съставен в отсъствие на нарушителя, но при условията на чл. 40, ал.2, предл. второ от ЗАНН, доколкото законодателят е предвидил подобна възможност и с оглед доказаното съществуване на изрична покана към жалбоподателката в подобна насока, видно от показанията на свидетеля М.Г.. Самото деяние е описано изключително пълно и коректно, в цялостен синхрон съответно с чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като АНО ясно е указал каква именно виновна пасивност вменява на Н.Г. като собственик на процесното МПС. Категорично неяснота не може да възникне и касателно очертаването на който и да е от елементите на нарушението по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ, като са упоменати собственика на коментираното МПС и липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към 15.10.2019 г., което недвусмислено позволява на жалбоподателката да организира в пълнота своята защита. Законосъобразно е разписана и цифровата привръзка на извършеното нарушение, а присъствието в атакуваното Наказателно постановление на някои технически реквизити – оставащи на водача контролни точки, бланков, а не пореден номер на АУАН, са изключително несъществени и невлияещи на годността на този документ.

Липсват също така предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че същият не се отличава по какъвто и да е начин от останалите от своя вид. Нещо повече, наведеното до известна степен в подобна насока основание – последващото сключване на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, е осъществено едва на 09.02.2019 г. и по никакъв начин не води до отпадане отговорността на жалбоподателката за нарушението по чл. 438, ал.1, т.1 от КЗ почти месец по-рано – на 15.01.2019 г., напротив – говори за продължителна пасивност. Ето защо съдът намира вмененото на Н.Г. деяние за категорично доказано в проведено в съответствие с всички законови изисквания производство и не на последно място – санкционирано с предвиденото по чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ константно наказание, които основания предполагат цялостното потвърждаване на обжалваното Наказателно постановление.

След влизане в сила на настоящото решение приложените веществени доказателства – 2 бр. СД- дискове, да останат на съхранение в кориците на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 19-0892-000051/20.02.2019 година на Началника на сектор „Пътна полиция”  към ОД на МВР-Габрово, с което на основание чл. 638, ал.1, т.1 във вр. с чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на Н.С.Г., с ЕГН: **********, постоянен адрес: *** е наложено административно  наказание “Глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: