№ 6889
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана В.а
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20241100511881 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11881/2024 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* срещу решение №16599 от 14.10.2023 г постановено по
гр.д.№42438/2021 г на СРС , 142 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати
на основание чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат Х. В. П., с адрес: гр.София, ул.“*******, сумата от
2088,09 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е.В.П. по
изп.дело №20207810400214 по описа на ЧСИ №781 Г.Д., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба - 20.07.2021 г., до окончателното плащане ; и сумата от 301,02
лв разноски пред СРС ;
-и по въззивна жалба на адвокат Х. В. П., с адрес: гр.София, ул.“******* срещу посоченото
решение на СРС , но в частта , с която са отхвърлени исковете му да се осъди „Банка ДСК“
ЕАД да му заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв разликата над 2088,09 лв до размера от
3010,52 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е.В.П. по
изп.дело №20207810400214 по описа на ЧСИ №781 Г.Д., ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба - 20.07.2021 г., до окончателното плащане ; и сумите от по
500 лева или общо 1000 лв адвокатски възнаграждения за оказана безплатна правна помощ
от адв. П. на Е.В.П. по изп.дело №20157810400860 и изп.дело №20167810400315 по описа
на ЧСИ №781 Г.Д. ; както и адвокат Х. В. П. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД 56,56
1
лева разноски пред СРС /юрисконсултско възнаграждение/ .
Въззивникът „Банка ДСК“ ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС в
посочената осъдителна част. По изп.дело №20207810400214 по описа на ЧСИ №781 Г.Д.
адвокат Х. В. П. подал молба за преписи и за прекратяване поради перемция и вдигане на
запорите . Отговорността за разноски може да се реализира само по висящ процес и не може
да се търси в отделно производство . В случая адв.П. е могъл да поиска разноски от ЧСИ по
изпълнителното дело и да обжалва евентуален отказ да му се присъдят такива . Длъжникът
няма нужда от изпълнителен титул за разноските си по изпълнителното дело .
Въззивникът адвокат Х. В. П. излага доводи за неправилност на решението на СРС в
посочената отхвърлителна част. Възнаграждението от 2088,09 лева е неправилно изчислено
по Наредба №1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
трябва да се присъдят 3010,52 лева . Искът за 1000 лева е на база денгуба /изразходвани
часове/ на адвоката . Не е вярно , че адвокатът само се е запознал с делата , защото
многократно е посещаван ЧСИ , извършвани са справки и са искани преписи от документи .
Адвокат Х. В. П. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на „Банка
ДСК“ ЕАД . Длъжникът по изпълнително дело може да води исков процес за разноските си
по чл.38 ал.2 ЗАдв . ЧСИ не може да определи размера на адвокатското възнаграждение и
чл.79 ГПК е неприложим .
„Банка ДСК“ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на адв.П. с
доводите от своята въззивна жалба . Оспорва твърденията , че адвокатското възнаграждение
от 2088,09 лв е неправилно изчислено и трябва да е в по-висок размер . Не се дължат
адвокатски възнаграждения по изп.дело №20157810400860 и изп.дело №20167810400315 по
описа на ЧСИ №781 Г.Д. , защото същите са били перемирани още преди ангажиране на
адвоката . Последният само се е запознал с делата и не е извършил същински действия по
защита по тях .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на
18.10.2023 г и на 25.10.2023 г и е обжалвано в срок съответно на 31.10.2023 г /по пощата/ и
на 08.11.2023 г /по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично претенциите на ищеца СРС е приел следното .
2
Адв. Х. П. и Е.В.П. са сключили договор за правна защита и съдействие от 01.06.2020 г., по
силата на който на основание чл. 38 ЗА адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
клиента по изп.дело със съкратен номер №214/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д.. В чл. 1 от
договора е уговорено изпълнителят да извърши правни действия по защита интересите на
възложителя и да осъществи процесуално представителство до пълното приключване на
изпълнителното дело .
Според представен по делото анекс към договор за правна защита и съдействие от
10.06.2020 г ищецът и Е.В.П. са се договорили адвокатът да му окаже безплатна правна
помощ, изразяваща се в извършване на съпътстващи действия, процесуално
представителство и защита във връзка с изп.дело със съкратни номера №214/2020 г.,№
860/16 315/16 г. по описа на ЧСИ Г.Д..
Представена е декларация от Е.П. за имущественото му състояние.
По делото са представени 4 броя отчети за дейността на адвоката по договор за правна
защита и съдействие от 01.06.2020 г. и анекс към него от 10.06.2020 г., за периода от
15.05.2020 г. до 07.01.2021 г., като отчетите са приети без възражения от възложителя
Пенчовски.
По делото е представен препис от изп.дело със съкратен номер №214/2020 г. по описа на
ЧСИ Г.Д.. От него се установява, че делото е образувано на 10.03.2020 г. по молба на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от същата дата за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 13.09.2013 г., издаден въз основа заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 13.09.2013 г. по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС, 30 с-в, с който Е.В.П. и
Р.Д.П. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 117 096,09 лв.
– незаплатена главница по договор за кредит от 26.06.2007 г., ведно със законната лихва от
07.06.2013 г. до изплащане на вземането, санкционираща лихва в размер на 10 922,29 лв. за
периода от 02.07.2012 г. до 06.06.2013 г., 2 560,37 лв. – държавна такса и 1 730,18 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
С молба с вх. № 05471 от 21.05.2020 г. адв. П., в качеството си на пълномощник на Р.П., е
поискал прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, като по делото
е представено пълномощно, с което Р.П. упълномощава адв. П. да я представлява по делото .
Представено е и пълномощно в полза на адв. П. от Е.П. с право да го представлява по
същото изпълнително дело.
С молба с вх. № 06302 от 04.06.2020 г. адв. П. е поискал издаване на препис от молба за
образуване на изпълнителното дело. На 09.07.2020 г. пълномощник е входирал молба, с
която представя документи по изпълнителното дело – частна жалба и документ за внесена
държавна такса.
С молба с вх. № 08745 от 04.08.2020 г. пълномощникът е поискал вдигане запора върху
личната сметка на доверителя си Р.П. в „Райфайзенбанк България“, като на 05.08.2020 г.
адвокатът е подал уточняваща молба по така заявеното искане.
С молба с вх. № 09418 от 18.08.2020 г. адвокатът отново е поискал вдигане запора върху
3
сметката на доверителката си, както и възстановяване на сумата в размер на 521 лв.
С молба с вх. № 10641 от 11.09.2020 г. адвокатът е поискал прекратяване на изпълнителното
дело, поради обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано делото.
С молба с вх. № 00058 от 04.01.2021 г. пълномощникът отново е поискал прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на Е.П., както и вдигане на наложената върху
собствения на длъжника имот възбрана, като с разпореждане на ЧСИ делото е прекратено и
е вдигната наложената възбрана.
С молба с вх. № 00059 от 04.01.2021 г. адв. П. е поискал спиране на изпълнителното дело. От
представеното по делото определение № 193475 от 08.09.2020 г. по ч.гр.д. № 24632/2013 г.
по описа на СРС, 30 с-в, влязло в сила на 29.10.2020 г., се установява, че съдът е обезсилил
частично заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК , издадена на 13.09.2013 г. по отношение на длъжника Е.П., както и изпълнителен лист
от 13.09.2013 г.
Представен е още препис от изп.дело със съкратен номер №315/2016 г. по описа на ЧСИ
Г.Д., . Същото е било образувано на 25.04.2016 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД
от същата дата срещу длъжниците Е.В.П. и Р.Д.П. за принудително събиране на сумите по
изпълнителен лист от 13.09.2013 г., издаден въз основа заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 13.09.2013 г. по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС, 30 с-в. С разпореждане на
ЧСИ от 10.03.2020 г. делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
С молби от 04.06.2020 г. и 08.06.2020 г. адв. П., в качеството си на пълномощник на Е.П. е
поискал издаването на преписи от посочените в молбите документи по делото.
От представения по делото препис от изп.дело със съкратен номер №860/2015 г. по описа на
ЧСИ Г.Д. се установява, че е образувано на 09.12.2015 г. с взискател „Банка ДСК“ ЕАД и
длъжници Е.П. и Р.П., за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от
05.11.2013 г., издаден въз основа заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.11.2013 г. по
ч.гр.д. 37391/2013 г. по описа на СРС, 53 с-в. Изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По изпълнителното дело адв. П., като пълномощник на длъжниците, е подал следните
молби: молба от 08.06.2020 г., с която моли за издаване на преписи от документи; молба от
10.06.2020 г., с която моли делото да бъде изцяло преномерирано и прошнуровано, като
моли и за разбивка относно дължими такси по делото; с молба от 08.07.2020 г. е поискал
делото да бъде прекратено, поради настъпила перемпция; на 08.07.2020 г. е подал частна
жалба срещу размера на определените от ЧСИ такси по изпълнението.
СРС е приел основна и две допълнителни ССЕ за изчисляване на размера на претендираните
адвокатски възнаграждения.
Според разпитания пред СРС свидетел Е.В.П. , срещу него било образувано изп.дело със
съкратен номер №214/2020 г., като доколкото бил финансово затруднен към онзи момент, се
уговорили с адв. П. да го представлява безплатно по изпълнителното дело. Сочи, че след
като получил ПДИ, адвокатът подал възражение по делото, като посещавайки ЧСИ Г.Д.,
4
пълномощникът разбрал, че има друго изпълнително дело № 315/2016 г., което било
прекратено, поради липсата на искане за извършване на изпълнителни действия. Сочи, че
изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изп.дело №214/2020 г., е бил
обезсилен. Посочва, че заедно със съпругата си Р.П. са подписали договори за безплатна
правна помощ с адв. П., доколкото били финансово затруднени. Потвърждава, че подписите,
положени в 4 броя представени по делото отчети за дейност на адв. П., са негови. Посочва,
че всяко едно от посещенията при ЧСИ отнемало от 2 до 3 часа за адв. П.. За образуването
на изп.дело №315/2016 разбрали от данните по изп.дело №214/2020 г., че първоначално е
било образувано и перемирано изп.дело №315/2016 г., поради упълномощил адв. П. по
перемираното изп.дело №315/2016 г., за да извърши проверка и справка какви изпълнителни
действия са извършвани по него, както и да се снабди с преписи от документи по делата.
Адвокатът се запознал с материалите по изп.дело №315/2016 г. и доколко са извършвани
изпълнителни действия, както и се снабдил с преписи от същото.
От правна страна СРС е приел следното . Съгласно чл. 38 ЗА адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена и произтича от
процесуалния закон и по действащата процесуална уредба се съдържа в общите правила на
Гражданския процесуален кодекс. Действително, изпълнителният процес е продължение на
исковия процес, но отговорността за разноските, направени в съдебното изпълнение, е
предмет на специална регламентация в нормата на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба
предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се
прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното производство/, както и ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Според СРС при прекратяване на изпълнителното дело право на разноски има длъжника, а
за взискателя стои насрещното задължение за заплащането им. В случая изп.дело със
съкратен номер №214/2020 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК – поради
обезсилване на изпълнителния лист от 13.09.2013 г. с определение № 193475 от 08.09.2020 г.
по ч.гр.д. № 24632/2013 г. по описа на СРС, 30 с-в, влязло в сила на 29.10.2020 г. Другите две
изпълнителни дела със съкратени номера №315/2016 г и № 860/2015 г. са прекратени на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемпция.
Според СРС адв.Х. П. и Е.В.П. са сключили договор за правна защита и съдействие от
01.06.2020 г., по силата на който на основание чл. 38 ЗАдв адвокатът се е задължил да окаже
безплатна правна помощ на клиента по и.д. № 214/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д., изразяваща
се в извършване на правни действия по защита интересите на възложителя и да осъществи
процесуално представителство до пълното приключване на изп.дело №214/2020 г. по описа
на ЧСИ Г.Д.. С анекс към договора от 10.06.2020 г. страните са се договорили адв. П. да
5
окаже безплатна правна помощ на Е.П., изразяваща се в извършване на съпътстващи
действия, процесуално представителство и защита във връзка с и.д. № 214/2020 г., по дела
със съкратени номера №860/16 г и № 315/16 г. по описа на ЧСИ Г.Д.. От представените
преписи от изпълнителните дела и 4 броя отчети за дейността на адв. П. се установява, че
адвокатът е извършил възложената от клиента услуга по извършване на правни действия по
защита интересите на възложителя и да осъществи процесуално представителство до
пълното приключване на изп.дело №214/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д., следователно му се
следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Според СРС другите две изпълнителни дела със съкратени номера №860/16 г и № 315/16 г.
са били вече перемирани при ангажиране на адв.П. и действията, които е извършил
адвоката по тях са единствено да се запознае с делата и то във връзка с висящото изп.дело
№214/2020 г. По тази причина на адвоката не се следва възнаграждение за тези дела и
предявеният иск за присъждане на адвокатски възнаграждения по 500 лева или общо 1000
лв. за осъществено процесуално представителство е неоснователен.
Решението на СРС е недопустимо в обжалваната част . Правилно първоинстанционният
съд е посочил , че според чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен когато делото се прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното производство/,
както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда. Следователно при прекратяване на изпълнителното дело право на разноски има
длъжникът , а за взискателя стои насрещното задължение за заплащането им.
От друга страна неправилно СРС е приел , че е допустимо предявяване на осъдителни искове
по общия ред за разноски от длъжника /респ.от процесуалния му представител/ срещу
взискателя по изпълнителното дело . Отговорността на взискателя за разноски може да се
реализира само по съответното изпълнително дело , като длъжникът поиска и докаже
такива разноски , а съдебният изпълнител се произнесе с постановление за разноските , с
което да уважи или да отхвърли искането . Постановлението на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване по реда на обжалване на действия на съдебния изпълнител според
изричната норма на чл.435 ал.2 т.7 ГПК . Както за разноските на длъжника , така и за
разноските на длъжника не е необходимо да се води исково производство т.е. исковото
производство за разноски е недопустимо поради липса на правен интерес . Разноските
подлежат на директно събиране от страна на съдебния изпълнител .
Също и според т.10в на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г на
на ОСГТК на ВКС процесуалният закон изчерпателно е уредил способите , чрез които се
реализира отговорността за разноски и претендирането им като предмет на
самостоятелен иск е недопустимо поради погасяване на тази правна възможност извън
процеса , за който се отнасят .
В случая чл.38 ал.2 ЗАдв принципно е можело да се приложи и от съдебния изпълнител ,
като същият да определи адвокатско възнаграждение на адвоката , който е осъществил
безплатна защита на длъжника . Трайна е практиката на съдилищата , че съдебните
изпълнители могат да се произнасят по размерите на претендираните адвокатски
6
възнаграждения , да ги намаляват поради прекомерност и пр., а както се посочи
постановленията за разноските на съдебните изпълнители подлежат на обжалване пред съда
.
От друга страна , за исканията за разноски респ.за исканията за допълване в тази част на
съответните постановления за прекратяване на изпълнителните дела са налице преклузивни
срокове . Не може да се счита , че страните респ.процесуалните им представители могат без
ограничения във времето да претендират разноски , включително по отдавна прекратени
изпълнителни дела само поради факта , че по тях са извършвани справки , искани са преписи
и пр. Подобен труд на адвокатите подлежи на заплащане от насрещната страна , но само по
съответното висящо или в процес на прекратяване производство като обстоятелство , което е
от значение за действителната фактическата и правна сложност на делото .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се обезсили в обжалваната част . Пред
СРС и СГС право на разноски има ответникът – за допълнителен размер на юрисконсултско
възнаграждение пред СРС /поради пълно отхвърляне и прекратяване на производството по
исковете/ и за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №16599 от 14.10.2023 г постановено по гр.д.№42438/2021 г на СРС ,
142 състав ; в частта ,
с която „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат Х. В. П., с адрес:
гр.София, ул.“*******, сумата от 2088,09 лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Е.В.П. по изп.дело №20207810400214 по описа на ЧСИ №781
Г.Д., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 20.07.2021 г., до
окончателното плащане ; и сумата от 301,02 лв разноски пред СРС ;
с която искът за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е.В.П. по
изп.дело №20207810400214 по описа на ЧСИ №781 Г.Д. е отхвърлен за разликата над
2088,09 лв. до размера от 3010,52 лева ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба - 20.07.2021 г.,
с която е отхвърлен иска на адвокат Х. В. П. срещу Банка ДСК“ ЕАД за суми от по 500
лева или общо 1000 лв адвокатски възнаграждения за оказана безплатна правна помощ от
адв. П. на Е.В.П. по изп.дело №20157810400860 и изп.дело №20167810400315 по описа на
ЧСИ №781 Г.Д. ;
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част като процесуално недопустимо .
ОСЪЖДА адвокат Х. В. П., с адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
допълнително сумата от 43,44 лв разноски пред СРС и 83 лева разноски пред СГС .
7
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес по всеки от исковете под
5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК / .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8