гр. Силистра, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение
в откритото заседание
проведено на първи февруари през
две хиляди и двадесет и
втората година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при участието
на съдебния
секретар Антоанета
Ценкова и в
присъствието на прокурора ,
като
разгледа докладваното
от председателя гр. дело № 408/2020 г.
по
описа
на
СОС и за
да се произнесе, взе
в предвид следното:
Делото е образувано въз
основа на депозиран пред съда искова молба от
от П.С.Р., ЕГН **********, чрез
адв. Х. от АД „Димов и Х.“***, искова молба, с която претендира съдът да осъди
ответника да и заплати сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на инцидент,
при който е паднала, поради липсващ тротоар и улично осветление на ул. „Първа“№
35, в с. Нова Попина, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение
от 18.10.2020 г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и разноски
по делото.
Според изложените в исковата молба
обстоятелства, на 18.10.2020 г., около 19.30 часа, прибирайки се у дома, ищцата
се движила по настланата каменна фракция между канала и асфалтовото платно.
Поради липсата на осветление, не
забелязала издълбания от дъждовете улей и стъпила на ръба му, при което кракът
й се усукал наляво и тя паднала в бетонния канал, вследствие на което получила
тежки телесни увреждания. Ищцата твърди, че пред дома и липсвал тротоар, поради извършвани през 2019
г. ремонтни дейности от страна на Община Ситово, при които бил изграден бетонен
канал с дълбочина половин метър. При ремонтните дейности съществуващия тротоар
бил разрушен, а тротоарното пространство между новоизградения канал и пътното
платно бил настлан с фракция от бял камък. Вследствие на дъждовете, част от
фракцията била извлечена към канала, при което се получил дълбок улей
непосредствено до пътеката пред дома и, която е вход към имота и представлява
своеобразен мост над канала На електрически стълб, който се намирал пред дома й
от години нямало осветително тяло, а близките стълбове, на които имало работещо
осветление били отдалечени на голямо разстояние и светлината не достигала, за
да освети тротоара, по който ищцата се придвижвала.
След инцидента
потърсила помощ и била закарана в спешен център, впоследствие била
хоспитализирана и престояла в лечебно заведение от 18.10.2020 г. до 27.10.2020
г. Установено било, че пострадалата получила двуглезенна фрактура и фрактура на
петна кост на левия крак. На 19.10.2020 г. и е
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в открита репозиция на
фрактурата с вътрешна фиксация. Поставена е гипсова имобилизация на крака за 3
месеца. Към момента на предявяване на иска
ищцата не е възстановена напълно, тя не може да осъществява свободни
движения и по-голямата част от времето си прекарва на легло. За нея се грижат
близките и и изпитва болки в областта на
травмата, поради което й се налага да приема обезболяващи медикаменти.
Вследствие на падането,
ищцата е изживяла силен стрес, който се е отразил и на психиката й. Във връзка
с претърпения инцидент е образувана пр. пр. № 3714/2020 г., по описа на РП -
Силистра.
В исковата молба е посочено,
че пътният участък (тротоарно пространство), на който се е случил процесният
инцидент, е публична общинска собственост /по аргумент от чл. 8, ал.З от Закона
за пътищата/. Поради неспазване на
изброени от ищцата разпоредби на ЗОС, ЗП и ЗДвП, натоварващи ги с определени
отговорности по поддръжка на общинските пътища,
служителите на Община Ситово са допуснали противоправно бездействие,
което е станало причина за настъпване на
процесния инцидент. Това ангажира отговорността на Община Ситово, съгласно чл.
49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предвид което, за П.Р. е налице правен интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на процесния инцидент, от Община Ситово.
Ответникът Община
Ситово, представлявана от Кмета на Община СИТОВО - С Б А, чрез адв. И.Р. от САК
Ситово, счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана. Твърди, че се касае за самопричиняване на телесно
увреждане , в резултат на невнимание . Акцентира върху обстоятелството, че към оня
момент - 18.10.2020г. на терена са правени строително монтажни работи от фирма
изпълнител , която е предала обекта на 04.12.2020г. , след което е издадено
разрешително за ползване. Според ответника, не се касае за разрушаване на
тротоара пред дома на ищцата, тъй като такъв не е имало от 50 години. Оспорва и
твърдението, че е липсвало достатъчно осветление, тъй като са работили другите
електрически стълбове за осветление, които са на достатъчно отстояние, за да
осигурят видимост на ищцата по пътя и към дома и. Ответникът не намира
нарушение от страна на фирмата, осъществяваща СМР в този район по това време. Съгласно текста на
чл. 14 ал. 2 т. 5 от подписаният с изпълнителят договор от 15.10.2018 г., копие
от който прилага, именно той се е задължил да обезопаси и сигнализира
строителната площадка, съгласно разработен План за безопасност и здраве и
указанията на Координатора на безопасност и здраве, да монтира ограждения и
сигнализация , където е необходимо. Според ответника, не е налице
„противоправно поведение на служителите на Община Ситово“, липсва каквато и да
било причинно следствена връзка между начина, по който ищцата е получила
описаното увреждане и поведението на който и било от служителите на Общината. Счита, че става въпрос за форсмажорно обстоятелство, което е възникнало
непосредствено преди инцидента , без възможност и време за реакция на когото и
да било. Денивилацията на пътя, а и начина на ситуиране на цялото населено
място, е провокирала именно изграждане на такива проекти , респективно
реализацията им в последствие.
Според изложеното в
исковата молба, в която се
акцентира върху ангажимента за поддържане на общинските пътища, заявява,
че предвид липсата на специалните
възможности за реализиране на СМР, Общината е осъществила чрез договора с
външен изпълнител за осъществяване на въпросните СМР.
Във връзка с
твърденията си, че бедствената ситуация, възникнала в резултат на проливните
дъждове в този период, се позовава на
отказа за образуване на досъдебно производство и прекратяване на
преписка № 3714/2020г. по описа на РПУ – Силистра, където е посочено, че
„оформянето „ на въпросният улей“ е резултат от дъждовното време, което е продължило
до инцидента. В тази връзка е направена справка в метеорологичната служба - метеорологична
обсерватория Силистра.
Ответникът оспорва
исковата претенция и по размер, като
счита, че е изключително завишена.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните
и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните
не спорят , че на въпросната дата - 18.10.2020 г., около 19:30 ч. -20:00 ч., прибирайки
се пеша в дома си в с. Нова Попина,
на
ул. Първа и непосредствено пред собствената и къща с номер 35, ищцата П.Р., стъпала накриво, усуквайки левия
си долен крайник и паднала в бетонен отводнителен канал, намиращ се в
непосредствена близост до пътното платно.
Спорът е доколко злополуката се дължи съществуващите на мястото на
падането неравности - дълбок улей в
чакълеста настилка и липсата на улично осветление, както и на неглижираната
отговорност на Общината за поддръжка на общинските пътища, според твърденията в
исковата молба. Преки очевидци на инцидента няма, но от показанията на св. Я. и
св. В., които се отзовали на молбата на ищцата за помощ по телефона, се
установява, че същите я заварили в канавката в близост до дома и констатирали,
че кракът и е счупен. Според обясненията
на свидетелите, към момента на инцидента банкетът е настлан с натрошени камъни,
които не са плътно поставени. Обилни валежи в предходните дни довели до това да
се образуват улеи по банкета точно пред входа на дома на пострадалата. Според
св. В., тези неравности с категоричност са способствали за това тя да се спъне
и падне в канавката и че те са създали опасност за придвижване и на други хора.
Многократно били подавани сигнали до кмета на с. Нова Попина, но не били предприети
действия по отстраняване на проблема. Към момента на инцидента улицата била в
ремонт, но той не включвал изграждане на тротоар от асфалт, а отново била
поставена настилка от чакъл, която затруднявала изключително много
пешеходците. Касае се за планов ремонт,
включващ цялата ул. Първа или път
Карлово - Силистра - Нова Попина - Ситово (III - 216) от км. 0 до км. 9 + 800
м., като съгласно приложения по делото Договор № 147 от 15.10.2018 г., сключен
между Община „Ситово“ като възложител и
„Нивел Строй“ ЕООД като изпълнител на
строителните дейности. Ремонтът е бил финализиран и посоченият път е бил
въведен с експлоатация едва в края на календарната година с Разрешение за
ползване № ДК-07-СС-33/30.12.2020 г., издадено от МРРБ, ДНСК, РДНСК - Силистра.
Твърденията на ищцата, че неравностите са били вследствие на дейността
по поправка на пътя от страна на строителното дружество и че препятствията са
били създадени през време на обработката на трасето за пътните ленти и не са
били надлежно сигнализирани, посредством поставянето на обезопасителни знаци и
табели, не са опровергани от ответника. Нещо повече, кметския наместник Тодоров
на Община „Ситово“ в с. Нова Попина, разпитан като свидетел в с. з по делото на 06.04.2021 г. , заяви, че към
момента на настъпването на инцидента не е имало изградена тротоарна площ, от
която и да е от страните на улицата. Пешеходците са се придвижвали само по
пътните ленти. Липсата на достатъчно осветление в района пред къщата на ищцата
също способствала за настъпване на инцидента, тъй като уличното осветление било
разположено зигзатообразно през лампа и точно пред нейния дом лампата не
светела. Това наложило, според показанията на св. В., да си свети с мобилния
телефон, когато дошла да окаже помощ на пострадалата.
Ищцата
счита, че отговорността на ответника за причинените и неимуществени вреди в
резултат от падането произтича от обстоятелството, че пътният участък
(тротоарно пространство), на който се е случил инцидента, е публична общинска
собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата. Позовава се на чл.
11 от Закона за общинската собственост, според който имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В тази връзка, според чл. 31 от Закона за пътищата произтича и
задължението на общините за изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища, която намира свое отражение и в нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, съгласно която
лицата, които стопанисват пътя и го поддържат в изправно състояние, са длъжни
да сигнализират незабавно за препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, дотолкова доколкото свличането на чакъла, довело до
подхлъзването и падането на ищцата представлява препятствие.
Ответникът
счита, че проливните дъждове, които са се изляли в района за периода, са
форсмажорно обстоятелство, което е допринесло за разрушаване на чакълената
настилка. Представя и Метеорологична
справка с изх. № 2/19.01.2021 г., издадена от НИМХ, Филиал - гр. Варна, от
която се установява, че действително е имало значително количество валежи, без
обаче да се категоризират като обилни или поройни и от период повече от седмица
до инцидента, са спрели. Ето защо, не може да се приеме, че се касае за
природно бедствие или форсмажорни обстоятелства, защото, дори и да е било
причинено образуването на улея от дъждовете, имало е достатъчно време да се
ремонтира или поне да се обезопаси мястото. Този извод не се
разколебава и от констатацията по преписка № 3714/2020г. по описа на РПУ –
Силистра, където е посочено, че „оформянето „ на въпросният улей“ е резултат от
дъждовното време, което е продължило до инцидента, тъй като предмет на
наказателното производството е наличието или не на престъпна дейност, което не
отменя гражданската отговорност по ЗЗД, както и констатацията, че цяла седмица
след преустановяване на валежите неравностите не са отстранени.
Не е убедителен и аргумента, че уличното
осветление е достатъчно, въпреки, че е редуцирано спрямо наличните осветителни
тела на улицата. Разбира се, не е нужно
то да е с такъв интензитет, какъвто се използва в затворени помещения, но все
пак , при наличието на препятствия и опасни терени, очевидно е било
недостатъчно, за което свидетелства и фактът, че се е наложило да се използва
допълнително осветление при оказване помощ на пострадалата.
Съдът
намира за необосновано и мнението на ответника, че районът, по който се е
придвижвала пострадалата не е пешеходна зона, тъй като не е имало тротоар или
банкет. Според показанията на самия кметски наместник на селото – св. Тодоров,
а също и на св. В., преди ремонта от страната на къщата на ищцата е било затревено
и обособено като банкет . Впоследствие, проектът предвиждал и и била променена
настилката на чакъл. Така че, няма как да се приеме, че ищцата неправомерно се
е придвижвала по чакълената настилка пред дома и, друг е въпросът доколко е
целесъобразно такъв тип настилка да се използва за такава цел.
Що
се касае за аргумента на ответника, че отговорността за състоянието на
настилката е на строителната фирма, която в оня период е извършвала ремонтни
работи по пътя в района на дома на ищцата, то съдът счита, че това
обстоятелство не освобождава Общината от отговорността и за поддръжка на
общинските пътища, тъй като в договора, сключен между нея и дружеството
изпълнител на ремонтните дейности има клаузи, които вменяват на възложителя
контролни функции върху процеса на работа чрез тъй наречения инвеститорски
контрол, които очевидно не са
осъществени, след като се е допуснало увреждане на пътната настилка да
съществува повече от седмица след дъждовете. В тази връзка, правното основание
на исковата претенция по чл. 49 ЗЗД напълно покрива настоящия казус, тъй като
въпреки, че вредите са причинени виновно от изпълнителя на ремонтните дейности „Нивел Строй“ ЕООД, отговорността е на възложителя. Правилно ищцата изтъква, че
негова е отговорността и за недостатъчното осветление на аналогично основание
без значение чия е персоналната вина.
Възникването
на отговорността по чл. 49 от ЗЗД предпоставя наличие на договор между
причинителя на вредата и друго лице - възложител, по силата на който първият е
бил натоварен с извършване на определена работа; нанесени вреди; причинителят
на вредата да е осъществил деянието виновно; вредите да са причинени при или по
повод извършването на възложената работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по
своята правна същност е обезпечително-гаранционна - същата е безвиновна и е
такава за чуждо поведение. Вредите трябва да са нанесени на трето лице,
различно от делинквента и отговорния по чл. 49 от ЗЗД. При непозволено
увреждане единствено вината се презюмира, а наличието на причинна връзка между
поведението на съответните служители и вредоносния резултат трябва да се докаже
от увреденото лице. Възникването на отговорността по чл. 49 от ЗЗД се обуславя
от наличието на причинна връзка между възложената работа и настъпването на
вредите, причиняването на последните в резултат на противоправни действия или
бездействия на служители на дружеството-ответник. Елементите от фактическия
състав на чл. 49 от ЗЗД трябва да са налице кумулативно. В случая всички тези
елементи и предпоставки са налице.
В
резултат на падането ищцата е получила двуглезенна фрактура и фрактура на петна
кост на левия крак, което се установява от медицинската документация по делото
и назначената СМЕ, в която причинно – следствената връзка между инцидента и
уврежданията не се поставя под съмнение. Според вещото лице, лечението до този
етап е правилно и успешно, но все още не е завършено, въпреки това прогнозата
за пълно възстановяване е добра, без да се ангажира с категорична сигурност.
Ищцата е престояла в болница за десет дни след травмата, била и е направена
операция и е била в гипс за три месеца, след което е престояла отново в болница
за седмица за провеждане на рехабилитация. Към март миналата година използва патерици, като и
понастоящем се придвижва с помощно средство. Св. В. и С., внучка на ищцата,
свидетелстват за рязката промяна в качеството на живота и, безпомощното
състояние, до което е доведена, необходимостта да търси помощ на близки и
съседи за най – елементарни функции, като пазаруване, придвижване и т.н. Свителите
са очевидци на рязката промяна в психическото и състояние в резултат на
инцидента. Ищцата е била, дейна активна участничка в живота на общността в
социален и културен план, посещавала е занимания с народни танци, била е
общителна, позитивна и жизнена, а понастоящем е затворена, огорчена и се
чувства безпомощна.
Ответникът
положи сериозни усилия да докаже, че минали ставни заболявания на ищцата са
причина за нестабилност в походката и и в крайна сметка – за падането и в
канавката. Според назначената повторна СМЕ е по този въпрос и съобразените от
нея писмени доказателства в тази насока, ищцата действително е имала функционален
дефицит на левия долен крайник, за което
е престоявала в санаториуми и болнични заведения, провеждала е рехабилитации. Това обаче съвсем не е било трайно и
непрекъснато състояние. Престоят и в гр.
Банкя е от 2010 г., а медицинският преглед, осъществен от доктор
Кардашева, специалист по рехабилитация и физиотерапия е от началото 2020 г. Както посочва експертът д- р И., наличието на
подобна периферна увреда води до нестабилна походка, налице е тръпнене, атрофия
на мускулатурата, които са предпоставки за една по – нестабилна опора с левия
крак, евентуално при ходене по неравен терен, при физическо пренатоварване, ако
носи някакъв багаж. Това обаче, пак според вещото лице, не пречи да играе хоро,
разбира се, пак с известни затруднения, не е и определящо за инцидента,
въпреки, че може да е допринесло несъществено, тъй като при неравен терен и
слабо осветление и напълно здрав човек може да пострада. Eто
защо, съдът счита, че нито актът на падането, нито степента на увредата са
пряко свързани със здравословните проблеми в двигателната дейност на левия крак
на ищцата .Такова заключение вещото лице не даде категорично, а допускането, че и здрав човек може да
пострада също разколебава тази теза на ответника.
Вече
беше посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа, а съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ответникът Община Ситово е
юридическо лице и като такова изпълнява своите задължения чрез своите работници
и служители, както и чрез трети лица, на които възлага работа по договор, както
е по отношение на строителната фирма. Тя отговаря, когато вредите са причинени
при или по повод изпълнението на работата, чрез действие или бездействие. Съгласно
чл. 8, ал.3 и чл. 31 от ЗП общинските пътища са публична общинска собственост и
тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините. В §1, т.14
от ДР на ЗП се сочи, че "поддържане на пътищата" е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана
и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Разпоредбата
на чл. 167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В чл. 167, ал.2 ЗДвП е
предвидено наличие на служби за контрол, определени от кметовете на общините,
които да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка. Подобни клаузи, обезпечаващи контрола на Общината за качественото
изпълнение на ремонтните работи на строителната фирма има и в сключения между
тях договор.
Ищцата
е получила травматични увреждания, в резултат на лошото състояние на улицата и
падане в канавка, довели до значителни болки, страдания и дискомфорт, които по
своя характер представляват неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.
51 ЗЗД подлежат на обезщетяване. При определяне размера на дължимото обезщетение
следва да се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД, както и установените фактически обстоятелства по делото.
При
доказан фактически състав на деликта искът за неимуществени вреди следва да се
определи в справедлив размер. При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните
увреди.
Поради
изложеното съдът приема, че обезщетение от пълния претендиран размер 30 000 лева е справедливо и овъзмездява до
голяма степен негативните изживявания за ищцата от уврежданията и последващите
трудности при възстановяването. С тази сума се обезщетяват и всички минали,
настоящи и бъдещи вреди свързани с описаните от вещото лице и свидетелите
болки, страдания, неудобства и психически стрес, като съдът взема предвид в
особено значима степен дългия процес на възстановяване, който повече от една
година не е приключил и няма категорична прогноза, че няма да останат трайни
последствия за двигателните способности на ищцата. В този смисъл, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., със законната лихва от деня на увреждането –
18.10.2020 г. до изплащане на задължението.
С
оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски. В с.з. от 01.02.2022 г. процесуалният
представител на ответника направи възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на адв. Х., който възлиза на 2030 лв. Според Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2, т.4, според цената на иска –
30 000 лв., същият възлиза на 1430 лв. Съдът счита, че фактическата и
правна сложност на делото, както и множеството отлагания по повод уважаване на
процесуални искания на ответника, оправдават завишаването му с 600 лв., поради
което счита, че не са налице причини за редуцирането му поради прекомерност.
Направени са и разноски за ДТ в размер на 1200 лв., за СМЕ – 250 лв. и 70 лв. депозит за разпит на свидетели,
поради което ответникът следва да заплати на ищцата и направените по делото
разноски в размер на 3550 лв.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Ситово, обл. Силистренска,
да заплати на П.С.Р., ЕГН ********** сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди в резултат на инцидент, при който е паднала, поради
липсващ тротоар и улично осветление на ул. „Първа“№ 35, в с. Нова Попина, ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение от 18.10.2020 г. до
окончателното плащане на дължимата сума, както и разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Ситово,
обл. Силистренска, да заплати на П.С.Р.,
ЕГН ********** сумата от 3550 / три хиляди петстотин и петдесет/ лева,
представляваща направени от нея разноски по делото пред тази инстанция, от
които 2030 лв. за адвокатски хонорар, 1200 лв. за ДТ, 250 лв. за вещо лице и 70
лв. депозит за призоваване на свидетели.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: