РЕШЕНИЕ
№157
Гр.Русе, 11.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито
съдебно заседание на 13 септември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на
секретаря Т.Н. като разгледа т.д.№212 по
описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е
първоначален иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и насрещни искове,
обективно кумулативно съединени с правно основание чл.145 ТЗ и чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
Р.С.Ц. *** е подал искова молба, с която твърди, че през 2005г. участвал в
учредяването на ответното дружество „Сонел 2“ООД с дялово
участие от 25 дяла по 20лв., равняващи се на 1250лв. от капитала, който бил с
общ размер 5000лв. През 2012г. придобил общо 80 дяла по 50лв., равняващи се на
4000лв., или 80% от дружествените дялове и бил избран за управител. През
м.септември 2013г. се провело извънредно общо събрание на съдружниците, на което бил
изключен като съдружник и сменен от длъжността управител. Поискал изплащане на
дружествените му дялове, но му било отказано, тъй като извънредното общо
събрание на 05.09.2013г. взело решение стойността им да му бъда заплатена до
01.07.2014г. Търговския закон в чл.125, ал.3 предвижда имуществените отношения
да бъдат уредени след изготвяне на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването-месец септември 2013г. Твърди, че тъй като не
му било известно новият управител да е изискал изготвянето на междинен баланс
към края на м.септември 2013г., от обслужващата дружеството счетоводна къща му
предоставили незаверен от управителя такъв. Според същия собствения капитал на дружеството
е 170000лв., от който според дяловете му следва да му се изплатят 136000лв.
Претендира ответното дружество „Сонел 2“ООД с.Пиргово
да бъде осъдено да му заплати сумата 136000лв., представляваща равностойността
на притежаваните от него дружествени дялове, ведно със законна лихва от
18.10.2013г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по
делото.
Ответното дружество „Сонел-2“ООД
с.Пиргово е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило иска по
размер. Оспорен е и представеният с исковата молба незаверен препис от
счетоводен баланс към 30.09.2013г., с твърдения, че не отговаря на изискванията
на чл.34 от Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансовите
отчети за малки и средни предприятия, липсва дата на съставяне, подпис и печат
на съставителя, такъв баланс не фигурира в акта за предаване на счетоводната
документация от „Унико“ООД на „Сонел-2“ООД с дата
1.04.2014г. Твърди, че в него не са отразени обективно данните за активи и
пасиви към посочената дата, напр. дължимата рента за стопанската 2013г. не е
осчетоводена към 30.09.2013г., не е ясно как е определен финансовия резултат,
следователно той не отразява достоверно имущественото състояние на дружеството.
Начинът за определяне дела на напуснал съдружник е определен в чл.127 ТЗ, а
база за определянето му са нетните активи, които представляват разликата между
активи и пасиви. На база наличните активи в дружеството, счетоводния баланс към
30.09.2013г. е преизчислен след начисляване на дължимата рента за стопанската
2013 година, в отчета за приходи и разходи, която оказва влияние върху
финансовия резултат, който към тази дата е отрицателен /-43000лв./. Твърди, че
до края на 2013 година дружеството било обслужвано счетоводно от „Унико“ООД гр.Русе, по т.д.№65/2013г. било установено, че то
не е водело коректно счетоводството му. След изключването на ищеца като
съдружник и освобождаването му като
управител, той продължил да се разпорежда с дружественото имущество, отказал да
предаде печата, документацията и ползваното от него имущество /автомобили и
телефон/. Отказал да предаде ключовете от касата и канцеларията, която била
заключена и било невъзможно ползването и /възпрепятствано било ползването и на
електронният подпис в компютъра/. Това наложило на 22.11.2013г. след вписването
на новия управител да бъде взломена вратата на
канцеларията, за да се ползва, в присъствието на свидетели и на всички
съдружници, за което бил съставен протокол. Наложило се изготвяне на нов печат,
а на 29.11.2013г. с помощта на специалист-ключар била отворена и касата в която
не били намерени парични средства, за което също бил съставен протокол.
Установило се, че поради запориране на банковата
сметка на дружеството в „Райфайзенбанк“ по т.д.№65/13г. без знанието и
съгласието на съдружниците, на 3.06.2013г. ищеца Р.Ц.
е сключил договор с „Унико лизинг“ЕООД с управител
Илиян Стефанов И. и е ползвал като доверителна, банковата сметка на последното
в „Уникредит Булбанк“ ./ Илиян И. бил назначен от
ищеца на работа в „Сонел-2“ООД/. Въз основа на пълномощно от Илиян И. ищеца се
разпореждал с паричните средства от тази сметка, които са собственост на
„Сонел-2“ООД, в качеството му на физическо лице, включително и след
изключването му като съдружник и освобождаването му като управител. За периода
на ползване на доверителната сметка /от 28.06.2013г. до 21.10.2013г./, предвид
постъпленията и плащанията, липсва сумата 42876.27лв., които са изтеглени от
ищеца и не са постъпили в касата на дружеството, нито са представени и
осчетоводени разходни документи за нея. За тази сума дружеството предявява
насрещен иск.
С молба вх.№527/14.01.2015г.
насрещния иск е уточнен, като е посочено, че ищеца, в качеството на управител
за периода на ползване на доверителната сметка от 28.06.2013г. до 5.09.2013г. е
теглил в брой различни суми от нея в общ размер 25000лв., като са останали
неотчетени 8204.46лв.-сума, за която липсват отчетни документи и тя не се
намира в касата на дружеството. С тази сума дружеството е претърпяло вреда,
основание да се търси отговорност на управителя по реда на чл.145 ТЗ. След
изключването на ищеца като съдружник и освобождаването му като управител на
5.09.2013г., той продължил да без основание да тегли в брой различни суми от
същата сметка до 18.10.2013г. вкл., до изчерпване на наличностите по сметката,
като общия размер на получените от него без основание суми възлиза на
76515.40лв. През този период той представил в обслужващата счетоводна фирма разходооправдателни документи, които са приети и
осчетоводени, без знанието на новия управител. С тези документи Р.Ц. отново
отчел само част от изтеглените в брой пари, а именно сумата 41926.24лв. Без
правно основание след 5.09.2013г. от последният е получена сумата 34589.16лв.,
поради което същата следва да бъде върната на дружеството. Претендира Р.Ц. да
бъде осъден да заплати на „Сонел-2“ООД сумата 8204.46лв., представляваща
обезщетение за нанесени вреди на дружеството в качеството на управител за
периода 28.06.2013г.до 5.09.2013г., ведно със законната лихва до окончателното
и изплащане, както и сумата 34586.16лв.-получена без основание, ведно със
законната лихва до окончателното й изплащане.
Р.С.Ц.
е подал отговор на насрещния иск, с който заявява становище за недопустимост и
неоснователност, счита, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
иска с правно основание чл.145 ТЗ, с който се иска да бъде осъден да заплати на
дружеството сумата 8204.46лв. е наличието на решение на Общото събрание на съдружниците за търсене на имуществена отговорност на управителя,
каквото в случая няма, поради което счита този иск за недопустим. Осъдителният
иск за сумата 34589.16лв.-получена без правно основание, счита за допустим, но неоснователен. Оспорва
твърдението на дружеството, че е продължил да се разпорежда с негово имущество
след освобождаването му като управител и изключването му като съдружник. Не
оспорва, че е възможно вратата на канцеларията да е била взломена,
описаното в протокола, както и че в касата не са намерени парични средства.
Твърди, че в качеството на управител сключил договор с „Унико
лизинг“ЕООД за ползването на банковата сметка на това дружество, за което
действие не се изисква съгласие на останалите съдружници, нито съществува
ограничение в дружествения договор или в закона, още повече това било в интерес
на дружеството и дейността му. Паричните средства, постъпили и разходвани от
сметката били реализирани в изпълнение на дружествените работи и в интерес на
дружеството. Представената от дружеството счетоводна справка изх.№121
/16.12.2014г., изготвена от дружеството, обосноваваща размера на иска е с
невярно направени изчисления и от нея не става ясно как са формирани посочените
стойности. Сам ищеца по насрещния иск в отговора на първоначалната искова молба
твърди, че счетоводството на дружеството е нередовно водено, което
обстоятелство е прието по друго дело, водено между страните. Справката по
чл.366 ГПК съдържа непълен опис на направените от него плащания. Претендираната от дружеството вреда в размер на 8204.46лв.
не е налице, тъй като списъкът на направените разходи е непълен. Ако дадена
сума е погрешно записана в счетоводството като липсваща, тъй като за нея няма разходооправдателни документи, не я превръща във вреда, тъй
като всички извършени от него разходи са в полза на дружеството. Счита за неоснователно
искането да бъде осъден да върне сумата 34589.16лв. като получена без
основание, тъй като това не е размерът на получената от него сума. След
прекратяване на дружественото му правоотношение продължавали да го търсят
контрагенти доставчици и клиенти на дружеството и с оглед висящността
на производството по споровете за членството му продължил да изпълнява
договорните задължения на „Сонел-2“ООД-действия, изразяващи се във водене на
чужда работа без правомощие. Всички действия били предприети в интерес на
дружеството, видно и от представените от последното разходни документи. Нито
едно от плащанията, извършено по сключените от него сделки не било оспорено от
управителя, а напротив-били осчетоводени и послужили за съставяне на ГФО,
приети от съдружниците. Липсата на противопоставяне
представлява потвърждаване на действията му по смисъла на чл.301 ТЗ, което
опровергава твърдението на ищеца, че сумата 34589.16лв. е получена без
основание. В представените от дружеството-ищец разходни документи не са включени
разходите за горива, лизингови вноски, заплатено ДДС. Предвид горното
претендира отхвърляне на насрещния иск, а в случай на уважаването му прави
възражение за прихващане с размера на стойността на полагащия му се дружествен
дял.
Р.Ц. е подал и допълнителна
искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната. Пояснява, че тъй
като имуществените отношения се уреждат на база баланса към 30.09.2013г., а арендните плащания се дължат в първия работен ден след
изтичане на стопанската година според чл.8, ал.5 от Закона за арендата в
земеделието, а стопанската година изтича на първи октомври, то тези плащания не
са били изискуеми и нямат място в баланса към тази дата. Счита за неоснователни
доводите, за нередовно водено счетоводство
на дружеството от „Унико“ООД и необективност
на изготвения от Д.П. баланс, тъй като „Сонел 2“ООД е
представил за публикуване в Търговския регистър ГФО за 2013г., приет от съдружниците , съставен от управителя на счетоводната къща
„Унико“ООД Н.Х. и счетоводителя Д.П..
„Сонел-2“ООД е подало отговор
на допълнителната искова молба /вх.№2167/23.02.2015г./, с който оспорва отново
представения от ищеца незаверен счетоводен баланс към 30.09.2013г., с
твърдение, че такъв не е изготвян от обслужващата счетоводна фирма „Унико“ООД. Счетоводния баланс, който е база за изчисляване
на дела на ищеца е представен на 19.12.2014г. с отговора на исковата молба,
изготвен е с оглед документацията на дружеството, заверен е от управителя Е.Ц.
и включва начисляване на дължимата рента за стопанската 2013 година в отчета за
приходи и разходи.Видно от този баланс финансовия резултат на дружеството е
отрицателен. Твърди, че начисляването на рентата като разход следва да се
направи до датата на приключване на стопанската година-30 септември.
„Сонел-2“ООД е подало
допълнителна насрещна искова молба, с която оспорва възражението на Р.Ц. за
недопустимост на иска по чл.145 ТЗ поради липса на решение на ОСС, като счита,
че такова не се изисква при освободен управител, както е в случая. Позовава се на
съдебна практика. Счита за неоснователни твърденията на последния за погрешно
записани в счетоводството суми, като липсващи.
Р.Ц. е подал отговор на
допълнителната насрещна искова молба /вх.№3393/23.03.2015г./. С него отново
поддържа становището за недопустимост на иска по чл145 ТЗ, както и за
неоснователност на двата иска. Твърди, че всяка изтеглена от него сума била
отчетена и осчетоводена, за направените от него разходи свързани с дейността на
„Сонел 2“ООД водил подробни записки в тетрадка, която
му била иззета от органите на досъдебното производство във връзка с образувано
срещу него ДПС№2314/14г. по разследване №4114/14г. по описа на РРП. Твърди, че
последното е образувано за да се установи причинени ли са вреди на дружеството
в размер на 42793.62лв., предмет на насрещния иск, дали те са следствие на
престъпление и дали то е виновно извършено.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, че
ищеца Р.Ц. е бивш съдружник в ответното търговско дружество „Сонел-2“ООД с.
Пиргово, който е освободен с решение на Общо събрание на съдружниците,
проведено на 5.09.2013г. като съдружник и от длъжността управител. Безспорно е, че към датата на освобождаването
му, ищеца Р.Ц. има 80 дяла от по 50лв. от дружествения капитал, който се състои
от общо 100 дяла от по 50лв. и е 5000лв. По делото са представени заверени
преписи от дружествен договор на „Сонел-2“ООД от 11.05.2012г., счетоводен
баланс на „Сонел-2“ООД към 30.09.2013г., без да е посочено от кого е изготвен,
оборотна ведомост към същата дата, също неподписана. Представени са заверени
преписи от счетоводен баланс на дружеството към 30.09.2013г., съставен на
22.12.2014г. и подписан от П.А. и ръководител Е.Ц., констативен протокол от
22.11.2013г. на съдружниците Е.Ц., Б. и А. и
свидетели, акт за предаване на счетоводна документация от 1.04.2014г., справка
за движението на сумите от доверителна сметка на „Унико
лизинг“ ЕООД, изготвена от П.А. и подписана от нея и управителя Е.Ц., протокол
от 29.11.2013г., протокол №10 от 25.06.2014г., извлечения от разплащателна
сметка с получател „Унико лизинг“ ЕООД /л.86-139/.
Представени са копия от фактури №№1152/29.11.2013г. и 1104/16.04.2013г., както
и електронно писмо. Представен е счетоводен баланс на дружеството към
31.12.2012 година, подписан от съставител Николай Ханджиев и ръководител Р.Ц.,
съставен на 26.02.2013г., ОПР за 2012г., както и ОПР за 01-09.2013г., ОПП, ОСК
за същия период /л.188-190/ подписани от съставител П.А. и ръководител Е.Ц.,
съставени на 26.01.2015г. Представени са от ищеца заверени преписи от 22 листа
от тетрадка /л.193-215/. Представени са извлечения от банкови сметки на
дружеството /л.235-247/, писмо и справка от НАП-ТД на НАП Варна, офис Русе
/л.250-252/, счетоводна справка от „Товарни превози“АД Русе /л.254/, извлечения
от оборотна сметка и количества на сметка с контрагент „Сонел-2“ООД, издадени
от „ДМВ“ЕООД Русе /л.257-258/. Представен е заверен препис от удостоверение за
декларирани площи от дружеството. Приети са заключение на икономическа
експертиза с вещо лице С.А. и допълнителна
експертиза, както и заключение на тройна икономическа експертиза. От
показанията на свидетелката Д.П.-счетоводител във фирма „Унико“ООД
е установено, че фирмата има договор за счетоводно обслужване с ответното
дружество по силата на който тя обслужвала фирмата през 2012 и 2013 година.
Една част от счетоводната работа се извършвала от П.А. – последната изготвяла
първични и вторични счетоводни документи, които й предоставяла и на база на
които свидетелката изготвяла счетоводно обслужване съгласно Закона за
счетоводството. А. изготвяла и ведомостите за заплати, технологични карти.
Документите й били предавани нерегулярно, или предавана само част, а
впоследствие и другата, което затруднявало своевременното водене на
счетоводството. За 2013 година документите се вземали, давали и в крайна сметка
всички необходими документи й били предадени в средата на месец февруари
2014г., за да приключи годината. Най-вече това се отнасяло до технологичните
карти, които А. изготвяла, защото те се изготвят на база вложени материали,
препарати, горива и те трябва да се обработят в рамките на всеки месец, а й ги
предавали неритмично, а не всеки месец, както би трябвало. А. изготвяла и
дневниците по ДДС, в които се събират всички фактури за месеца. Установява, че
можела да работи само ако са й представени пълния комплект документи. От
данъчна гледна точка по принцип е важен годишния резултат. Установява, че е
възможно тя да е изготвила неподписания баланс на л.10-11 от делото, той е
изготвен на база оборотната ведомост. Възможно е според свидетелката разходи,
които се отнасят за месеци преди септември да не са включени, тъй като не са
представени документи, да са включени в по-късни периоди, както и баланса да не
отразява действителното състояние. Заявява, че е получавала документи и от
ищеца за кратък период, след освобождаването на П.А. /според нея през месец
август 2013г./. Всички документи, които е счела, че са разход на фирмата е
осчетоводявала. Рентата е начислена към края на годината и е осчетоводена, не е
осчетоводила някои адвокатски хонорари за дела, касаещи съдружниците. Не си спомня да е имало сторниране
на фактури, за всяко движение на доверителната сметка на „Унико
лизинг“ е изготвян протокол по дати, от кого постъпват пари, на кого са
изплатени, за какво и това е предадено на А.. Всичко, което е постъпило като
субсидия от Фонд „Земеделие“ по банкова сметка ***. Това е приход, който се
облага и следва да намери отражение в баланса. Субсидията за 2012 година постъпила
през 2013 година.
Събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и съвкупност водят до следните правни
изводи:
По първоначалния иск:
Разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ предвижда имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник
в дружество с ограничена отговорност да се уредят въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Имуществена последица е правото на
съдружника да иска изплащане на паричната равностойност на дружествените си
дялове. Предпоставките за уважаване на иска са: да е настъпило прекратяване на
участието на съдружника в дружеството на някое от основанията по чл. 125, ал. 1 и 2 от ТЗ и дяловете да не са
изплатени доброволно от дружеството - ответник.
За да се определи стойността на дяловете на прекратилия
участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност, следва от актива
по счетоводния баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи
на дружеството (напр. земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни
материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (т. е. без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини,
ако сумата на активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен
чист актив, стойността на който се разделя на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните
дялове и определената стойност на един дружествен дял. В случая не се спори,
както бе посочено, че участието на ищеца като съдружник е прекратено на 5.09.2013г.,
поради което имуществените последици следва да уредят на база счетоводен баланс
към 30 септември 2013г. Спори се по делото само относно размера на дела. Според
съда този размер следва да се определи като за база се вземат данните от
приетата по делото тройна експертиза. Според съда е безспорно установено, че през
относимата към спора 2013 година счетоводството на
дружество не е редовно водено. Този извод се налага от показанията на
свидетелката П., която е работела по счетоводното обслужване на ответника- като
част от екипа на счетоводна фирма „Унико“ООД, както и
от заключението на единичната икономическата експертиза. Според вещото лице А.,
изготвило единичната експертиза, поради липса на данни за извършени счетоводни записвания от
счетоводен софтуер, чрез който да се извърши регистрацията на първичните
счетоводни документи, не са налице данни за извършена инвентаризация на
активите и пасивите към 30.09.2013г., както и поради несъставянето на междинен
счетоводен отчет, съгласно изискванията на НСС 34, то не може да отговори дали счетоводния
баланс, представен по делото от ответника /л.56-57/ отразява вярно финансовото
състояние на дружеството към тази дата. Тези констатации на вещото лице
наложиха и част от задачата на тройната експертиза да се състои в осчетоводяване
на всички първични документи, касаещи периода 01.01.2013г.-30.09.2013г.
и изготвяне на баланс и ОПР към 30.09.2013г. Според заключението на тройната експертиза,
което съдът възприема изцяло, като обективно и обосновано, размера на дължимия
на ищеца дружествен дял е на стойност 121523.99лв., след приспадане на дължимия
данък. Според съда до тази размер предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, а в останалата част до предявения размер 136000лв. иска
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Развитите от дружеството-ответник
в писмените бележки на пълномощника му доводи, че балансът към 31.12.2012г. не
отразява действителното състояние на дружеството е неоснователен, тъй като
такива възражения не са направени в производството. Ищеца е претендирал
присъждане на законна лихва от 18.10.2013г. върху претенцията до окончателното
изплащане. Законна лихва се дължи само от завеждане на делото-19.08.2014г.,
порази което такава следва да се присъди върху уважената част от тази дата. За
останалия период 18.10.2013г.-18.08.2014г. претенцията съставлява отделен иск,
какъвто не е надлежно предявен, поради
което и съдът не се произнася по него.
По
насрещните искове:
По иска с правно основание чл.145 ТЗ,
предявен против Р.Ц. за нанесени вреди на дружеството за периода 28.06.2013г.-5.09.2013г. в качеството му на
управител, в размер на 8204.46лв.-неотчетени суми.
Неоснователно е поддържаното от Ц. възражение за недопустимост на този иск, обосновано с липса на решение на ОСС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяването му. Съдът счита, както е приел и в определението по чл.374 ГПК, че тъй като към датата на предявяване на иска /с отговора на исковата молба на 19.12.2014г./ той няма качество на управител, не се изисква решение на Общото събрание на дружеството.В този смисъл е и трайната практика - Решение № 536/25.05.2004 г. по гр.д. № 1380/2003 г. ВКС, ТК, Решение № 41/29.04.2009 г. по т.д. № 669/2008 г. І ТО, ТК, ВКС, Решение № 2287/19.12.1995 г. по гр.д.№ 853/95 г. V ГО, Решение № Т-40/15.01.2010 г. по гр.д. № 1521/2009 г. по гр.д. № 1521/2009 г. ТО и др. Възникналата отговорност на управителя може да бъде погасена само при наличие на решение на ОС по чл. 137, ал.1, т.5 ТЗ за освобождаването му от отговорност, а видно от доказателствата по делото /протокол №10 от 25.06.2014г. на ОСС-л.62/, е взето решение, с което Р.Ц. не е освободен от отговорност. Предвид това, иска е допустим. Съдът
счита, че в случая не са налице елементите на
фактическия състав на отговорността по чл. 145 ТЗ
по отношение на ответника по този иск, в частност не е установено, че на
дружеството са причинени вреди, изразяващи се в неотчетени средства.
Дружеството е представило справка по чл.366 ГПК, според която изтеглените от Ц.
сума са в размер на 25000лв., а отчетените с разходооправдателни
документи-16795.54лв., като неотчетената разлика е 8204.46лв. По делото е
установено, че през процесния период Ц. в качеството
на управител е теглил суми от т.нар. доверителна сметка в „Уникредит
Булбанк“АД, по която са постъпвали суми на дружеството. За периода 27.06.2013г.-5.09.2013г.
по тази сметка, съобразно представените банкови извлечения, единичната
експертиза е дала заключение, че са постъпили общо 106577.52лв. За същия период извършените по банков път
плащания, ведно с платените банкови такси е в размер на 31801.82лв., и са
изтеглени суми в брой -25000лв. Вещото лице А. е дало в заключението си информация
за извършените касови плащания за периода 26.06.2013г. до 3.11.2013г. съгласно
първичните счетоводни записвания, които са в размер на 63233.94лв. Пак според
заключението са извършени рентни плащания през
периода 4.09.2013г.-18.10.2013г. в общ размер 20964.04лв., а за м.юли и август
2013г. е изплатена рента в размер на 1244лв. Отделно от това експерта е дал в
приложение към експертизата записи от представена от Р.Ц. тетрадка, сравнени с разходооправдателните документи и е направил рекапитулация,
според която разходите са 44220.50лв., от които с документи-12885.65лв.,
изплатени аванс-заплати-12405лв., изплатена сума без документи-18929.85лв.,
няма данни за извършени счетоводни записвания във фирмата. Доколкото
е установено, че счетоводството на дружеството през 2013 година е категорично
нередовно водено-не са представяни своевременно за осчетоводяване разходооправдателни документи, представяни са такива по
преценка на служителя на дружеството, отговарящ за това, /показанията на свид.П./, според съда не е доказан размера на причинените
от ответника Ц. в качеството му на управител вреди на дружеството. Това е така,
тъй като твърдяната липса съставлява
разликата между получените и неотчетени средства към 5.09.2013г., а
получаването на средства от ответника и отчитането им е ставало в продължителен
период, и извън срока на заявения по този иск. Тъй като е налице ненадлежното
осчетоводяване на първичните счетоводни документи, то не е установено по делото
дали за процесния период са налице неотчетени от
управителя парични средства, съставляващи причинена от него вреда на
дружеството, както и относно размера на вредата. Предвид това иска следва да
бъде отхвърлен, поради липса на елемент от фактическия състав-установена вреда
за дружеството, причинена от управителя, както и размер на същата.
Неоснователен е
и иска на дружеството с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
34589.16лв.- получена от Ц. без основание за периода 6.09.2013г.-21.10.2013г., като
съображенията на съда относно недоказаността на получената и неотчетена от Ц.
сума, както и размера й са аналогични с горепосочените. При това положение, тъй
като не е установено по делото, получена ли е от ответника сума без основание и
какъв е размера й , иска следва да се отхвърли, като недоказан. Следва да се отбележи,
с оглед приетото от съда и констатациите, че счетоводството на търговеца е
нередовно водено, а задължение на управителя е да ръководи дружествените дела и
да управлява дружеството, той носи отговорност за цялостната му дейност, вкл. и
за редовното водене на счетоводството. Отговорност може да му се търси и по
друг път.
Предвид изложеното, насрещните искове като неоснователни и недоказани по размер следва да бъдат отхвърлени.
В тежест на ответното
дружество са направените от ищеца разноски съобразно уважената част и по
компенсация в размер на 917лв.
В тежест на ответното
дружество е и дължимата държавна такса по уважената част от първоначалния иск в
размер на 4860.96лв., а в тежест на ищеца е дължимата държавна такса за
отхвърлената част-579.04лв.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “СОНЕЛ 2”ООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление с.Пиргово, ул.Васил Левски“№4,
представлявано от управителя Е.Ц. да заплати на Р.С.Ц. , ЕГН**********,***,
сумата 121523.99лв.- равностойност на дружествения му дял, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото 19.08.2014г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото съобразно уважената част и по компенсация
в размер на 917лв. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
предявения размер 136000лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОНЕЛ 2“ООД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление с.Пиргово, ул.Васил Левски“№4, представлявано от Е.С.Ц. против Р.С.Ц.,
ЕГН**********, насрещни искове, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „СОНЕЛ 2“ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
с.Пиргово, ул.“Васил Левски“№4, представлявано от управителя Е.С.Ц. да заплати
по сметка на Окръжен съд-Русе държавна такса за уважената част от иска в размер
на 4860.96лв.
ОСЪЖДА Р.С.Ц., ЕГН********** да заплати по сметка на Окръжен
съд-Русе държавна такса за отхвърлената част от иска в размер на 579.04лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: