Определение по дело №678/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към определение № 488/20.11.2023 г. по чнд № 678/2023 г. по описа на СлОС

Производството е образувано по искане на адв. Г.Д. от АК – Х., в качеството й на
защитник на Г.З.Г. - обвиняем по досъдебно производство № 471П/2023 г. по описа на РУ на
МВР – Н.З., вх. № 1680/2023 г., пор. № 167/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Сливен, за изменение в по-лека на взетата по отношение на същия по това досъдебно
производство мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В искането се заявява, че обвиняемият Г. е привлечен към наказателна отговорност
за деяние по чл.343 ал.3 б."б“предл.1 вр.ал.4 вр.ал.1 б.„В” предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК за
това, че на 27.09.2023 г., в землището на с. С.в., общ. Н.З., на км.236+600 на Автомагистрала
„Тракия“, при управление на МПС - товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л” с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл.58, т.З от
ЗДвП - „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в лентата за
принудително спиране" и по непредпазливост причинил смъртта на С.П.М. и средни
телесни повреди на две лица - на А.Д.С. и на М.П.К., като деянието е извършено след
употреба на наркотично вещество - амсретамин. Сочи се, че с постановление на ОП - Сливен
обвиняемият Г. е задържан за 72 часа /до довеждането му пред СлОС за вземане на МНО
„Задържане под стража"/ и с определение № 405/29.09.2023г. по ЧНД № 547/2023г. по описа
на Окръжен съд - Сливен по отношение на обвиняемия Г. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража". Твърди се, че в резултат на извършените до момента процесуално-
следствени действия е налице ново обстоятелство, обуславящо промяна на взетата мярка за
неотклонение, а именно - отрицателен резултат от съдебно-химическа експертиза за
наличието на наркотично вещество - амфретамин в кръвта на обвиняемия, т.е. налице е ново
обстоятелство, което опровергава на 100% обвинението, че той е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества. В тази връзка се заявява, че събраните доказателства
водят до необходимост от прецизиране на обвинението, но не досежно формата на вината и
към по-тежко наказуемо деяние, обратно т.е. няма съмнение във формата на вина –
непредпазливост. Твърди се, че мярката за неотклонение няма за цел предварително
изтърпяване на наказание, а се определя с оглед обвиняемото лице да не се укрие или да
извърши престъпление, както и осигуряването му за провеждане на действията по
разследването. Навеждат се доводи, че не съществува реална опасност обвиняемото лице да
се укрие или да извърши друго престъпление, като се акцентира върху това, че той е
неосъждан, срещу него не се водят други наказателни производства и е трудово ангажиран.
Тези обстоятелства сочат за липса на опасност обвиняемия да извърши друго престъпление.
По отношение на втората, алтернативно предвидена, предпоставка по чл.63 ал.1 от НПК за
налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно опасността обвиняемия да се
укрие, се заявява, че именно обстоятелствата, от които тази опасност е изведена при
първоначалното вземане на МНО, са променени - установената липса на амфетамин в
кръвта на обв. Г., което опровергава извода, че обвиняемият се явява лице със завишена
степен на обществена опасност. Сочи се още, че той има настоящ и постоянен адрес в с. ***,
че живее на семейни начала с приятелката си, в едно домакинство със своите родители, че
1

им помага и се грижи за тях и за къщата. Обръща се внимание и на факта, че с
постановление на Окръжна прокуратура – Сливен на обвиняемия Г. е наложена мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р България" на основание чл.68 от
НПК. С оглед на изложеното се аргументира извод, че целта на мерките за неотклонение по
смисъла на чл.57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление, може да бъде постигната с мярка „Домашен арест" вкл. с приложено
електронно наблюдение по чл.263 ал.1 т.3 от ЗИНЗС или друга, по-лека мярка.
В съдебно заседание пред настоящия съд упълномощения защитник на обвиняемия
Г. поддържа депозираното искане за изменение на взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека и в частност „Домашен арест“. Заявява, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за вземане на по-лека мярка, доколкото е налице
хипотезата на чл..63 ал.3 от НПК, според която когато отпадне опасността обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се
изменя в по-лека или се отменя. Защитата твърди, че междувременно е настъпила промяна
на обстоятелствата, изразяваща се в отрицателния резултат за наличието на амфетамин в
кръвта на обвиняемия. В тази връзка се настоява за определяне на по-лека мярка за
неотклонение като се претендира „Домашен арест“, която би била в съответствие с целите
по чл.57 от НПК. Обвиняемият също настоява за определянето на по-лека мярка за
неотклонение.
Прокурорът дава становище, че принципно молбата за изменение на мярката за
неотклонение се явява неоснователна и поради изразява несъгласие съгласен с аргументите,
изложени в нея. Не отрича, че по делото налице е заключение на съдебно-химическа
експертиза, която елиминира един от квалифициращите деянието елементи, а именно
шофиране след употреба на наркотични вещества. Същевременно заявява, че това по
никакъв начин не елиминира опасността обвиняемият да се укрие, предвид тежкото
предвидено наказание за това деяние, тъй като, макар да е налице отпадане на един
квалифициращ елемент, самата квалификация на деянието остава по същата алинея.
Отстоява тезата, че няма изменение в останалите обстоятелства в сравнение с началото на
разследването, когато е била направена преценка от съда за наличие на реална опасност от
укриване. Същевременно се отчита и обстоятелството, че след шест дни изтича максималния
срок на наложената мярка за неотклонение, който е два месеца и поради това мярката за
неотклонение следва да бъде изменена. Предлага изменение на мярката за неотклонение в
Парична гаранция в размер поне на 3000 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е започнато на 27.09.2023 г. по реда на чл.212 ал.2 от
НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие затова, че на
същата дата на АМ Тракия км.236+600, в землището на с.С.в., общ.Н.З., при управление на
МПС – товарен автомобил „Мерцедес 1224 Л“ с рег.№ ***, водачът е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил смъртта на С.П.М., както и средни телесни
повреди на повече от едно лица – А.Д.С. и М.П.К., като деянието е извършено след употреба
на наркотично вещество – амфетамин – престъпление по чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“б“ предл.1
вр.чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.
С постановление на разследващия орган от 28.09.2023 г. по досъдебно производство
№ 4712023 г. по описа на РУ на МВР – Н.З., предявено на същата дата, Г.З.Г. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.343 ал.3 предл.2 б.“б“ предл.1 вр.ал.4 вр.ал.1
б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, затова, че на 27.09.2023 г., в землището на с. С.в., общ. Н.З., на
км.236+600 на Автомагистрала „Тракия“ при управление на МПС - товарен автомобил
„Мерцедес 1224 Л“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по
чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
2

средства, които управляват“; чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и чл.58, т.3 т ЗДвП - „При движение по автомагистрала на водача е забранено
да се движи в лентата за принудително спиране“ и по непредпазливост причинил смъртта на
С.П.М. и средни телесни повреди на две лица - на А.Д.С. и на М.П.К., като деянието е
извършено след употреба на наркотично вещество - амфетамин.
При привличането на Г. Г. в качеството му на обвиняем в обясненията си той е
заявил, че разбира обвинението и се признава за виновен. Депозирал е обяснения, в които
излага твърденията си за механизма на възникване и протичане на ПТП, както и за
собственото си поведение. Отрича да е употребявал наркотични вещества, поради което е
изразил несъгласие с резултата от полевия тест, отчел наличие на амфетамин, и е
предоставил за изследване доброволно проби от кръв и урина.
С постановление от 28.09.2023 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна
прокуратура – Сливен обв. Г. е задържан до довеждането му пред Окръжен съд – Сливен за
участие в производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под Стража“,
като е постановено, че задържането не може да продължи повече от 72 часа.
С определение № 405/29.09.2023 г. по ЧНД № 547/2023 г. по описа на Окръжен съд
– Сливен по цитираното досъдебно производство № 471/2023 г. по описа на РУ на МВР –
Нова по отношение на обв. Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението на СлОС не е било атакувано и е влязло в сила на 03.10.2023 г..
В хода на разследването до настоящия момент са извършени множество
процесуално-следствени действия – извършен е оглед на местопроизшествието, за което е
съставен съответния протокол и е изготвен фотоалбум; изискана е и е приложена справка за
нарушител/водач; приложена е справка от унифицираната информационна система на
прокуратурата за висящи дела спрямо обвиняемия; изготвена е справка за съдимост за
обвиняемия; разпитани са като свидетели лицата М.Н., С.Д., Н.Д., А.Я., М.М., Г.М., М.К.,
Д.Д. и П.М.; изискана е и е приобщена информация за имущественото състояние на
подсъдимия – притежание на недвижими имоти, автомобили и банкови сметки; изискана е и
е приобщена информация за обаждания по националната система 112; изискани са копия от
медицинската документация за лицата М.П.К. и А.Д.С.; назначени са и са изготвени
заключения по съдебно-оценителна експертиза за стойността на управлявания от
обвиняемия автомобил, по съдебно-медицинска експертиза на трупа на С.П.М., по съдебно-
химическа експертиза за изследване на кръвта и урината на А.Д.С. за наличие на наркотични
вещества, по съдебно-химическа експертиза за изследване на кръвта и урината на
обвиняемия Г.З.Г. за наличие на наркотични вещества.
Според заключението на съдебно химикотоксилогична /токсикохимична/
експертиза рег.№ 9045/10.10.2023 г., изготвена във ВМА – София, от извършените
изследвания на предоставените проби кръв и урина от Г.З.Г. не се установило присъствие на
наркотични вещества.
Видно от приложените справка за съдимост и справка от унифицираната система на
прокуратурата, обв. Г. не е осъждан и по отношение на същия няма други неприключили
досъдебни производства.
Видно от приложената справка за нарушител/водач, обвиняемият е правоспособен
водач на МПС от 2018 г., като до 27.09.2023 г. е санкциониран многократно /общо 20 пъти/
по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение.
3

Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Искането за изменение на взетата по отношение на обв. Г. Г. мярка за неотклонение
от „Задържане под стража“ в по-лека и в частност „Домашен арест“е основателно и като
такова следва да бъде уважено.
Няма съмнение, че обвиняемият разполага с процесуална възможност по всяко
време на досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като в производството по чл. 65 от НПК
съдът съответно е длъжен всеки път, когато е сезиран, да прецени всички обстоятелства,
свързани със законността на задържането.
При първоначалното вземане на мярката за неотклонение са били обсъдени всички
въпроси, имащи отношение към определянето й.
В цитираното по-горе определение № 405/29.09.2023 г. по ЧНД № 547/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, съдебният състав е направил извод за наличието на
предпоставките визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НК за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение.
И към настоящия момент са налични и споделими аргументите на съда при
първоначалното вземане на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Костадинов – тези,
касаещи деянието, авторството, личността на обвиняемия, степента на обществената му
опасност и тази на извършеното деяние.
Събраните доказателства по досъдебното производство с достатъчна степен на
категоричност могат да обосновават подозрението за съпричастност на обвиняемия към
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Г. е привлечен към наказателна отговорност
за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 15 години т.е. за престъпление,
което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Установено е, че обвиняемият е неосъждан; че срещу него не се водят други
наказателни производства и че същият е трудово ангажиран. Тези обстоятелства са
мотивирали съда при първоначалното вземане на мярка за неотклонение да направи извод за
липса на опасност обвиняемия да извърши друго престъпление, като настоящият съдебен
състав напълно го споделя.
Следва да бъде споделена и констатацията, че с оглед на събраните доказателства
по делото /а към настоящия момент и предвид напредналия етап, на който се намира
разследването/ обвиняемият не би могъл да повлияе по какъвто и да е начин на
разследването.
За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, съдът в цитираното по-горе
определение № 405/29.09.2023 г. по ЧНД № 547/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен е
приел, че макар да не съществува реална опасност обвиняемия да извърши престъпление, е
налице другата алтернативно предвидена предпоставка съгласно чл.63 ал.1 от НПК за
налагане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно опасността той да се укрие. Този
извод е бил направен по съображения, че предвиденото наказание за деянието на
обвиняемия е изключително високо и това може да го мотивира да се укрие; че видно от
приложената по делото справка, обвиняемият е наказван по административен ред 21 пъти;
че е установено наличие на амфетамин в кръвта му; че при настъпилото ПТП с негово
участие са причинени смъртта на едно лице и средни телесни повреди на две лица, което го
определя като лице със завишена степен на обществена опасност.
Както вече беше констатирано по-горе, в хода на разследването след
първоначалното вземане на мярка на неотклонение не са били събрани такива доказателства,
които да поставят под съмнение или да опровергават направения извод за съпричастност на
4

обвиняемия към разследваното престъпление.
Настоящият съдебен състав счита, че и към този момент не е налице реалната
опасност обвиняемият да извърши престъпление. Що се отнася до опасността той да се
открие, с оглед на изминалия период от време, извършените процесуално-следствени
действия и събраните нови доказателства, може да се обоснове извод, че макар тази
опасност да не е отпаднала изцяло, нейният интензитет т.е. възможността тя да се реализира
е намалял да степен, която да мотивира решението спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека
мярка за неотклонение и в частност „Домашен арест“.
Безспорно е, че Г. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години и сама по
себе си тежестта на наказанието, което би могло да бъде наложено на обвиняемия, би било
мотив той да се опита да се отклони от наказателна отговорност, ако се намира на свобода.
Несъмнено е, че се касае за деяние, в резултат на което са настъпили изключително
тежки последици – смъртта на едно лице и средни телесни повреди на други две лица, с
оглед на което не се променя правната квалификация на деянието по чл.343 ал.3 от НК.
Многобройността на допуснатите от обвиняемия нарушения на правилата за
движение за сравнително кратък период от време /пет години/, за което той е бил
санкциониран по административен ред, действително го характеризират като лице с
повишена степен на обществена опасност.
От друга страна, обаче, видно от събраните по делото нови доказателства и в
частност от заключението на съдебно химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза
рег.№ 9045/10.10.2023 г., изготвена във ВМА – София, от извършените изследвания на
предоставените проби кръв и урина от Г.З.Г. не се установило присъствие на наркотични
вещества. В този смисъл би следвало да отпадне едно от квалифициращите обстоятелства по
отношение на деянието на обвиняемия, а именно, че е същото е извършено след употреба на
наркотично вещество – амфетамин. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че съдържащите се в становището на повереника на пострадалите лица възражения
и доводи /доколкото те не са страни в това производство и възраженията и доводите им
нямат никаква процесуална стойност т.е. не би следвало въобще да се коментират/ са
лишени от основание, тъй като на обсъждане подлежат само вече събрани реални
доказателства и доказателствени средства и единствено въз основа на тях могат и следва да
се правят изводи по фактите и по правото. Направеното искане за назначаване на повторна
експертиза /дори същото да е уважено/ няма никаква доказателствена стойност, тъй като въз
основа на него не могат да се правят никакви фактически и/или правни констатации.
Налице е и друго обстоятелство, което допринася за обосноваването на извод за
изменение на най-тежката мярка за неотклонение в по-лека – изтеклия период от време от
задържането на обвиняемото лице. Същият е бил задържан за 24 часа по Закона за МВР на
27.09.2023 г. Той е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което е тежко
по смисъла на чл.93 т.7 от НК, но не е умишлено, а е непредпазливо. Съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.4 изр.второ от НПК, в тези случаи задържането под стража в досъдебното
производство не може да продължи повече от два месеца т.е. във всички случаи на 27.11.
2023 г. обвиняемият Г. следва да бъде освободен.
Така коментираните по-горе обстоятелства – изтеклия период от време от началото
на задържането на обвиняемото лице и събраните нови доказателства, имат характера на
нововъзникнали такива, които се отразавят върху преценката за законосъобразност на
задържането.
Както вече беше посочено, макар и с по-нисък интензитет, опасността обвиняемия
да се укрие не е отпаднала напълно, поради което и за да бъдат гарантирани целите на
мярката за неотклонение визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, спрямо Г. следва да бъде
5

взета такава мярка за неотклонение, която реално да му попречи той да се укрие или да
извърши престъпление. Според настоящият съд такава подходяща мярка за неотклонение в
конкретния случай се явява мярката за неотклонение „Домашен арест“. Тази следваща по
тежест задържането под стража мярка за неотклонение, особено с приложението на средства
за електронно наблюдение, както и съчетано с другите предвидени в нормата на чл.62 ал.5
от НПК способи за осъществяване на контрол, напълно би обезпечила постигането на
посочените цели.
Както беше посочено, предназначението на мярката за неотклонение е да се осигури
присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното производство, да му се
попречи да се укрие или да извърши престъпление. С оглед на горните констатации относно
всички обстоятелства имащи значение за преценката на законосъобразността на
задържането, съдът стигна до извода, че към настоящия момент по-леката мярка за
неотклонение „Домашен арест“ би могла да осигури постигането на целите визирани в
разпоредбата на чл. 57 от НПК.
Поради изложените съображения следва да се уважи искането на защитата на обв.
Г.З.Г. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека, а именно – „Домашен арест“.
Мярката за неотклонение „Домашен арест“ следва да се изпълняма на постоянния и
настоящ адрес на обвиняемия Г. – ***, обл.Х..
На основание чл.62 ал.6 от НПК контролът по спазване на мярката за неотклонение
„Домашен арест” следва да се осъществява чрез средство за електронно наблюдение.
С оглед осъществяването на необходимия контрол препис от определението на съда
след влизането му в сила следва да се изпрати на Началника на РУ на МВР – Д. и на РС
„Изпълнение на наказанията“ Х., звено Д., за изпълнение на задълженията, произтичащи от
разпоредбата на чл. 62 от НПК, относно контролиране изпълнението на мярката за
неотклонение „Домашен арест”.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6

Номер на акта:	488
Дата:	20 ноември 2023 г. (в сила от 24 ноември 2023 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200678
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	16 ноември 2023 г.

Определение по дело №678/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите