Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 350/19.08.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Соня
Камарашка
при секретаря Александрина Александрова с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 336 по описа за 2021г. по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64,
ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба и уточнение по нея от К.Т.П., с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в
ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр. Враца, първа група, килия № 1, с която
оспорва издадена Заповед № Л 1681/16.07.2021 год. от Началник Затвора гр.
Враца, с която на основание чл. 64, ал. 2, пр. 1 от ЗИНЗС не премества лишеният
от свобода К.Т.П.,*** в ЗООТ Враца, като същият да продължи да търпи
наказанието си в условията на общ режим. В жалбата си и уточнението по нея
твърди, че са налице предпоставките за доизтърпяване на наказанието в
затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява
лично доведен от органите на ОЗ „Съдебна охрана“, като се представлява от
назначения адвокат за осъществяване на правна помощ и процесуално
представителство адвокат П.К.П. ***, поддържат депозираната жалба, като излагат
доводи за издаването й в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
без конкретни доводи в тази насока. Молят за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник Затвора
гр.Враца редовно призован, не се явява. В писмен отговор по жалбата оспорва
същата, като излага доводи за нейната законосъобразност. В съдебно заседание представя
писмени бележки в които поддържа даденото писмено становище. Моли за отхвърляне
на жалбата и за потвърждаване на оспорената заповед.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита оспорената
заповед за правилен и законосъобразен акт. Подробни доводи излага в писмено
заключение по делото.
От фактическа страна, не се спори по факта,
че жалбоподателят е постъпил в затвора гр.Враца за изтърпява наказание “лишаване
от свобода“ в размер на двадесет години за извършено престъпления от общ
характер по чл.199, ал.2, т.2 от НК по влязла в законна сила присъда
№35/28.06.2007г. по НОХД№146/2007г. по описа на Окръжен съд – Видин. Със същата
присъда на основание чл.68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение и постановена присъда
по НОХД№703/99г. на Районен съд - Видин в размер на три години лишаване от
свобода. Началото на изпълнение на наказанието по НОХД№146/2007г. по описа на
Окръжен съд – Видин е 24.12.2005г. при първоначален режим „усилено строг“. Със
Заповед на Началник Затвора гр.Враца от 01.06.2009г. режимът му е заменен от
„усилено строг“ на „строг“, като с протокол №3/19.05.2015г. по действащия
тогава ЗИНЗС режимът отново е заменен от „строг“ в „общ“.
Към момента на предявяване на жалбата К.Т.П. изтърпява
наказанието си в ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора – Враца от 23.10.2018г., като от 19.05.2015
г. е при определен „общ“ режим, видно от справките приложени по делото.
Жалбоподателят е подал молба заведена с №М-2483/21.06.2021
г. за преместване в затворническо общежитие от открит тип към Затвора - Враца.
В молбата е посочил, че са налице основанията по ЗИНЗС за преместване.
На 25 06 2021 г. е изготвен подробен доклад
за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС от ИСДВР на лишения
от свобода К.Т.П., в който подробно са
отразени обстоятелства, касаещи отношението на лицето към извършеното
правонарушение, към полагането на труд, личностни качества, способности и
възможности, както и наложени наказания и получени награди в периода на
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
На 25.06.2021 г. от гл. инспектор С***
П*** – Началник на сектор ЗОЗТ "Бойчиновци" е дадено подробно и
мотивирано становище, с което предлага лишения от свобода К.Т.П. да не бъде
преместван в ЗООТ "К*** фабрика" към Затвора - Враца. В становищата
от 13.07.2021г. на Началник сектор „СДВР“ и зам. Началник „РНОД“ на л.42 от
делото е отразено, че не са налице основанията за преместването му в
затворническо общежитие от открит тип.
Към дата 14.07.2021г. жалбоподателя е
изтърпял общо 13години, 5 месеца и 11 дни, с остатък от 6 години, 6 месеца и 19
дни.
Постановена е обжалваната заповед № Л 1681/16.07.2021 год. от Началник Затвора гр. Враца, с която на
основание чл. 64, ал. 2, пр. 1 от ЗИНЗС е отказано преместване на лишеният от
свобода К.Т.П.,*** в ЗООТ Враца, като е наредено същият да продължи да търпи
наказанието си в условията на общ режим. Заповедта е връчена на П. на
19.07.2021г.
Оспорването, като направено от легитимирано
лице - адресат на обжалваната заповед, в законно установения срок, видно от
отразената дата на нейното получаване от жалбоподателя и датата на депозиране
на жалбата, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, е процесуално ДОПУСТИМА.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 64 от ЗИНЗС
лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника
на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически
общежития от открит тип, като началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо
общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Оспорената заповед е издадена от
компетентния съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – началник на затвора. Спазени са изискванията по отношение
формата на административния акт, заповедта е подробно и конкретно мотивирана,
като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
случая административното производство е започнало по подадена от жалбоподателя
молба и се е развило в съответствие със специфичните изисквания по ЗИНЗС, като
са изискани и взети предвид становища от лицата, посочени в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
За да откаже преместване от ЗОЗТ
"Бойчиновци" в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ - Враца,
Началникът на Затвора е разгледал правното положение на лишения от свобода и
становищата на съответните ръководители и е приел, че рискът от рецидив въпреки
неговото понижаване от 68 точки на 65 точки продължава да е в средните
стойности. На следващо място, видно от представените по делото доказателства, административният
орган е стигнал до извод, че с оглед анализа на цялостното поведение на К.Т.П., преместването му в общежитие от открит тип е нецелесъобразно.
При предоставена от закона оперативна
самостоятелност на административния орган, съдът не разполага с правомощие да
извърши проверка на преценката на органа за целесъобразност. Преместването в
Затвора – Враца в общежитие от открит тип е само една законова възможност, но
не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за
всяко осъдено лице.
Законът дава право на административния
орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, което не
задължава административния орган, при наличие на посочените предпоставки, да
премества лишените от свобода. Законът изисква наличие на конкретни формални
предпоставки във връзка с поведението и със срока на изтърпяното до момента
наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният
орган да прецени доколко, с оглед поведението на лишения от свобода, риска от
рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно.
Преценката относно целесъобразността на
преместването, с оглед поведението на осъдения и риска от рецидив, е
предоставена изцяло в правомощията на административния орган и се извършва в
условията на оперативна самостоятелност.
Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В случая административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно
убеждение и становищата на длъжностните лица по чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС. На първо място се
преценява наличието на предпоставките за това - изтърпян срок от наказанието, и
след това по целесъобразност - с оглед поведението на лишения от свобода,
оценката на риска, на установените обстоятелства и анализа на същите.
Административният орган е отчел, че, макар
да е налице първата предпоставка, тъй като жалбоподателят е изтърпял необходимия
срок от наказанието си, не е налице втората предпоставка – наличието на добро
поведение. В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на
риска отчитат непосредствена опасност и риск от вреди над средния диапазон от 65
точки през 2021година, което не кореспондира с по-свободните режимни условия на
открития тип заведения. Отчетени са индикации за риск от вреди и към настоящия
момент и нестабилност в поведенческата му линия, изразяваща се в редуването на
наказания и награди; формалност
в мотивацията на лишения от свобода за положителна промяна във водения начин на
живот на свобода, без да осмисля изцяло факторите, допринесли за криминалното
му поведение; склонността да омаловажава отговорността си относно собственото
си поведение; непоставяне на реалистични цели и др, са обусловили формираното у
Началника на Затвора – Враца вътрешно убеждение за липсата на устойчивост в
поведението на лишения от свобода, както и достигане в достатъчна степен на
зрялост, осъзнатост и отговорност и за необходимост от продължаване на
корекционната дейност, въпреки положителната тенденция. Изводът за липса на
условията за преместване на К.Т.П. в затворническо общежитие от открит тип,
формиран на база извършената цялостна оценка на поведението на осъденото лице,
е фактически, доказателствено, правно обоснован и правилен.
Съдът приема, че административният орган е
извършил преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани с
преместването на жалбоподателя, в резултат на които обосновано е приел, че не
са налице условията за преместването му от ЗОЗТ Бойчиновци в ЗООТ Враца. В
рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали,
въпреки че са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде
преместено в ЗООТ – Враца и тази негова преценка следва да бъде зачетена. След
като органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването
на лишения от свобода /"могат да бъдат премествани"/, същият е
действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал
преценката си като е постановил законосъобразен акт.
По тези съображения съдът приема, че
обжалваната заповед като издадена от компетентен орган и в изискуемата се
форма, постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване
с целта на закона, е законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.П., с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в
ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр. Враца, първа група, килия № 1 ПРОТИВ Заповед
№ Л 1681/16.07.2021 год. издадена от Началник Затвора гр. Враца, с която на
жалбоподателя е
отказано преместване от затворническо общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ Бойчиновци в затворническо
общежитие от открит тип /ЗООТ/ Враца, на основание чл. 64, ал. 2 и ал. 3 и чл. 65,
ал. 3 от ЗИНЗС, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване и протест, по аргумент на чл. 64, ал. 4, изр. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: