Р Е Ш Е Н И
Е
№ 262
гр. Велико
Търново, 28.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на седми септември две хиляди двадесет
и втора година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
465 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е в изпълнение на Решение № 6524 / 29.06.2022г. на Върховния
административен съд.
Държавно предприятие Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ – гр.София обжалва Заповед № 18-5812 /
28.05.2021г., издадена от Началника на СГКК – Велико Търново в частите, с
които: 1) е изменен кадастралния регистър по
отношение на схемата за обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, с вписване като собственици държавата и ЕООД „Интер
Агро“ и ползвател ДП „НКЖИ“ и 2) е изменена кадастралната карта чрез нанасянето на
четири самостоятелни обекта с кадастрални номера 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2,
16359.501.20.1.3 и 16359.501.20.1.4. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на постановения административен акт. Изложени са
подробни доводи относно възникналото по силата на закон право на собственост на
държавата и невъзможност посочените в заповедта обекти да са собственост на
други лица освен държавата поради наличие на изрична законова норма. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски от заинтересованата страна ЕООД „Интер Агро“.
Ответната страна
не изразява становище по същество на спора.
Заинтересованата
страна ЕООД „Интер Агро“ изразява становище за незаконосъобразност на заповедта
относно вписването на държавата като собственик на имот с идентификатор 16359.501.20.1.1
поради липсата на представен документ за собственост за този имот. Излага
подробни съображения за наличие на възникнало за него право на собственост
върху обекта, непротивопоставимо на цитираните законови норми поради
несъществуването им в правния мир към момента на придобиването на собствеността
от праводателя му. Моли за отмяна на административния акт в тази му част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Заинтересованата
страна Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство
изразява становище за основателност на жалбата по изложени в писмени бележки
подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед № 18-5812 / 28.05.2021г., издадена от Началника на СГКК – Велико
Търново в частите, с които: 1) е изменен кадастралния регистър по отношение на
схемата за обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, с вписване като
собственици държавата и ЕООД „Интер Агро“ и ползвател ДП „НКЖИ“ и
2) е изменена кадастралната карта чрез нанасянето на четири самостоятелни обекта
с кадастрални номера 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и
16359.501.20.1.4. Заповед № 18-5812 / 28.05.2021г., издадена от Началника на СГКК – Велико Търново в
частите, с които: 1) е изменен кадастралния регистър по отношение на
схемата за обект в сграда с идентификатор 16359.501.20.1.1, с вписване като
собственици държавата и ЕООД „Интер Агро“ и ползвател ДП „НКЖИ“ и
2) е изменена кадастралната карта чрез нанасянето на четири самостоятелни обекта
с кадастрални номера 16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и
16359.501.20.1.4.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
Акт за публична държавна собственост № 4371 / 24.04.2014г. държавата е
собственик на недвижим имот земя с площ от 8 105 кв.м., с идентификатор № 16359.501.20 по КККР на гр.Горна
Оряховица, в едно с построените в имота сграда с идентификатор № 16359.501.20.1
със застроена площ от 1 725 кв.м., разгърната застроена площ от 3 150 кв. м. и
подземен етаж /сутерен/ - мазе от 1575 кв.м., двуетажна, масивна, построена
през 1965 година с предназначение:сграда на транспорта. За същите имоти е
налице издаден предходен акт за държавна собственост с № 2401 / 20.08.1992г.
Върху имотите са предоставени права на управление на Национална компания
„Железопътна инфраструктура на основание чл.9, ал.4 от Закона за железопътния
транспорт.
По делото са налице няколко кадастрални скици от
различни периоди от време, от които е видно, че първоначално в кадастралната
карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор № 16359.501.20 е вписано
липсата на данни за собственик /скица № 15-4929/16.01.2014г./, а за имот с идентификатор
№ 16359.501.20.1 е вписано собственик ДП НК „ЖИ“ съгласно акт за частна
държавна собственост № 2401 / 20.08.1992г. / скица № 15-12958 / 19.12.2013г.
След издаването през 2014г. на акта за публична държавна собственост е
извършено изменение в кадастралните регистри и за двата имота е отразена
собствеността на държавата и обстоятелството, че представляват публична
държавна собственост – извадка от кадастралния регистър на стр.25 от делото и
скица № 15-510116 / 17.10.2017г. на л.61 от делото.
От частен съдебен изпълнител Д.К.-С. е изнесен на
публична продан недвижим имот търговски обект с площ от 5,27 кв.м., находящ се
в ***, планоснимачен номер 1550 от 1990г., ЖП Ареал по плана на града от 1990
година, представляващ най – северния от трите самостоятелни търговски обекта,
разположени в преходната част на чакалнята за пътници на гара Горна Оряховица –
пътническа, при граници: запад – стълбище към ресторант на втори етаж на
приемното здание и механа, находяща се на ниво под терен; север – фоайе пред
входа на ресторанта па първи етаж,; юг – търговски обект, тип павилион,
собственост на НК „ЖИ“. С Постановление за възлагане на недвижим имот от
18.02.2016г., вписано в Службата по
вписванията с № 1432 / 04.04.2016г. имотът е възложен на ЕООД „Интер Агро“ след
обявяването му за купувач с постановление от 21.01.2016г.
Въз основа на този акт за собственост заинтересованата
страна ЕООД „Интер Агро“ подава в Агенцията по геодезия, картография и кадастър
на 16.04.2021г. заявление за извършване на следните услуги: издаване на
удостоверение за приемане проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри за обект с идентификатор 16359.501.20.1 /за нанасяне на четири броя
самостоятелни обекти в тази сграда/; нанасяне на настъпилите промени в кадастралната
карта за този обект и нанасяне на настъпилите промени в кадастралния регистър. Към
заявлението са приложени изискуемите документи.
Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри е приет съгласно Удостоверение № 25-122512 / 29.04.2021г.
С писмо от 13.05.2021г. е уведомено ДП“НКЖИ“, че на
основание чл.26, ал.1 от АПК с оглед подаденото заявление от дружеството ЕООД
„Интер Агро“, и въз основа на приетия проект чрез удостоверение за приемането
му започва процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри за нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с адрес гр.Горна
Оряховица, ул.Цар Освободител № 106. Посочено е, че изменението се изразява в
нанасяне на самостоятелни обектив в сграда с идентификатори, както следва:
16359.501.20.1.1, 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3, 16359.501.20.1.4, като
корекцията се извършва въз основа на документ за собственост и проект за
изменение. Изрично е посочено, че се дава възможност на дружеството да изрази становище
и представи документи, като възражение е подадено и е заявено несъгласие с
процедираните изменения с оглед изричното определяне на характера на
собствеността в закон и липсата на правна възможност част от гарата да е
собственост на юридическо лице.
Независимо от възражението е одобрено изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР с
оспорената пред съда заповед.
В хода на настоящото производство от страна
на страните не се представят нови доказателства. Скица № 15-510116 /
17.10.2017г. е представена пред касационната инстанция и не представлява ново
доказателство, още повече, че тя касае друг недвижим имот – земя с
идентификатор 16359.501.20.
При така установените факти съдът намира
от правна страна следното:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в писмена форма.
Правилно производството по нанасяне на обекти в
кадастралната карта и кадастралните регистри е процедирано по реда на чл.51,
ал.1, т.2 от ЗКИР, тъй като самостоятелните обекти в недвижимия имот сграда за
транспорта са съществували към момента на приемането на кадастралната карта и
кадастралния регистър за гр.Горна Оряховица. Видно от акта за публична държавна
собственост сградата е построена през 1965г., а процесния търговски обект от 5
кв.м. съществува от построяването й, както и съседните му обекти съгласно
мотивите на Решение № 101 / 21.06.2012г. по гр.д. № 166 по описа на Районен съд
Горна Оряховица за 2011г. и Решение № 223 / 03.06.2021г. по а.д. № 399 / 2009г.
на ВТАС, оставено в сила с Решение № 7 / 03.01.2011г. Съществуването на поне
четири самостоятелни обекта в недвижимия имот с идентификатор 16359.501.20 е
видно и от Постановление за възлагане на недвижим имот № 1432 / 04.04.2016г. в
който предметът на публичната продан е индивидуализиран както с площ, така и с
граници – най-северния от три търговски обекта при граници запад – стълбище към
ресторант на втори етаж на приземното здание и механа, находяща се на ниво под
терен, север – фоайе пред входа на ресторант на първи етаж, юг – търговски
обект тип павилион. Следователно в резултат на пропуск съществуващи обекти като
част от сграда не са отразени в кадастрална карта и кадастрални регистри към
момента на приемането им.
При наличието на служебно известна информация относно
наличието на неотразени съществуващи обекти на кадастралната карта и
кадастралните регистри законът дава възможност на административния орган да ги
измени без да е подавано заявление за това от собственика. В тази хипотеза са
извършените изменения на кадастралната карта и кадастралните регистри по
отношение на имоти с идентификатори 16359.501.20.1.2, 16359.501.20.1.3 и
16359.501.20.1.4., поради което и жалбата на Държавно предприятие „Национална
компания железопътна инфраструктура“ се явява неоснователна. Още повече, че от
жалбоподателя и държавата като заинтересована страна не се претендира
неправилно отразяване на обектите или липса на тяхно съществуване, нито са
ангажирани доказателства за опровергаване на фактическото положение на
недвижимия имот към момента на издаване на заповедта.
По отношение на имот с идентификатор 16359.501.20.1.1
настоящият състав приема, че са спазени изискванията на закона за отразяването
му в кадастралната карта и кадастралните регистри. Пред административния орган
е представен валиден документ за собственост, поради което и той е длъжен да
отрази този документ за собственост в кадастралния регистър. При извършване на
съпоставка между данните относно съществуването и местоположението на
недвижимия имот индивидуализиран в постановлението за възлагане и данните в
съществуващата кадастрална карта се установява, че такъв самостоятелен обект не
е отразен, поради което и правилно е прието наличието на допусната грешка при изработването
на първоначалния план и основание за изменението му.
Административният орган не разполага с компетентност
да разреши повдигнатия пред него спор относно възможността частен субект да
притежава част от обект, който по действащ към момента закон следва да е
единствено публична държавна собственост, поради което и правилно приема
наличието на хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗКИР и в кадастралния регистър са
отразени и двамата собственици съгласно представените му документи за
собственост. Извън компетентността и на съда по дело с предмет индивидуален
административен акт е произнасянето по спор за право на собственост, поради
което недопустимо е настоящият състав да заявява становище по становището на
жалбоподателя за наличие на законова забрана за право на собственост на
дружеството върху обект на гарата в гр.Горна Оряховица. Този спор следва да
бъде разрешен по друг ред и едва след разрешаването му в регистъра ще бъде
отразен един собственик. При наличие на валиден документ за собственост,
неоспорен от жалбоподателя по реда на ГПК, то и съдебния състав следва да се
съобрази с отразените в него права и да приеме за законосъобразно вписването на
обекта и собственика му в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Искането на заинтересованата страна ЕООД „Интер агро“
за отмяна на заповедта, в частта, в която в кадастралния регистър за имот с
идентификатор 16359.501.20.1.1 е вписан като собственик и държавата и съответно
като ползвател жалбоподателя е недопустимо. Това искане може да е предмет
единствено на депозирана от ЕООД „Интер агро“ жалба срещу заповедта, но не и по
жалба на лицата, за които административния акт е благоприятен. Налице е
законова забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, каквото
несъмнено би било налице при отмяна на заповедта в тази част. Същевременно без
надлежно упражнено право на жалба съдът не може да разгледа искането, тъй като
вписването на държавата като собственик на имота не е предмет на настоящата
жалба.
Следователно в оспореният административен акт е постановен
при спазване на процесуалния и материалния закон и жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателно се явява искането
на процесуалния представител на заинтересованата страна ЕООД „Интер агро“ за
присъждане на разноски. От жалбоподателя и другата заинтересована страна е
направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за един
адвокат. Съгласно представеният списък с разноските ЕООД „Интер агро“
претендира следните адвокатски възнаграждения – 950лв. по а.д. № 367 / 2021г.
на ВТАС, 1 200лв. по а.д. № 2027 / 2022г. на ВАС и 950лв. по а.д. № 367 /
2021г. Налице е повторно претендиране на разноски по едно и също
административно дело – № 367 / 2021г. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1
от Наредба № 1 / 2004г. минималното възнаграждение по дела с предмет Закон за
кадастър и имотен регистър е в размер на 900лв. Претендират се възнаграждения
по две административни дела - № 367 / 2021г. и № 2027 / 2022г., по всяко от
които минималното възнаграждение е в размер на 900лв. или общо дължимо
1 800лв. Настоящият състав не споделя виждането на процесуалния
представител на заинтересованата страна за дължимо възнаграждение за изготвяне
на възражение по всяка една касационна жалба, тъй като съгласно ГПК, АПК и Наредба
№ 1 / 2004г. в производствата по административни дела се дължи възнаграждение
за делото, а не за всяко извършено процесуално действие по него. Следователно
основателно се явява възражението на жалбоподателя за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ЕООД „Интер агро“ и на същото
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 800лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на Държавно
предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – гр.София срещу Заповед
№ 18-5812 / 28.05.2021г., издадена от Началника на СГКК – Велико Търново.
ОСЪЖДА Държавно предприятие Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ – гр.София да заплати на ЕООД „Интер Агро“ ЕИК ********* с адрес на управление
гр.Велико Търново, ул.“Цанко Церковски“ № 38 А сума в размер на 1 800лв. /хиляда
и осемстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
Съдия: