№ 731
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000477 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника - „Екопласт файбър“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв Д.-Н. срещу решение № 218 от 17.02.2023г., постановено по т.д. № 20221100900429
по описа на Софийски градски съд за 2022г., т.о., VI–8 състав, в частта, с която е признато и
допуснато до изпълнение на територията на Република България, съдебно решение от
12.11.2020г. на Търговския съд в Зренянин, Република Сърбия №.5, П.130/2020г., по
отношение на „Екопласт файбър“ ЕАД, който е осъден да заплати на “Лайт пластик” Д.О.О.
ЖИТИШТЕ, вписано в Агенцията за търговски регистър на Република Сърбия с рег. №
21449725, сумата от 20 219,50 евро с лихва по процента на Централната банка на
Европейския съюз, считано от 20.03.2020г. до изплащането, както и разходите по делото в
размер на 235 843,83 динара и е осъден да заплати 2 005,83 лева разноски за производството
пред СГС.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за
присъждане на законна лихва върху разноските, поради което е влязло в сила, на основание
чл. 296, т. 2, пр. първо ГПК
Въззивникът/ответникът - „Екопласт файбър“ ЕАД счита, че обжалваното решение е
неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано.
Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за компетентността на
решаващия съд и ищецът не е доказал това обстоятелство. Твърди, че независимо от
1
настъпилата преклузия за възраженията на ответника, съдът бил длъжен да установи
наличието на предпоставките по чл. 117 и чл. 120 КМЧП, за компетентност на съда в
Република Сърбия да разгледа делото, която не е основана на регистрацията на ищеца в
Република Сърбия. Според ответника, компетентен да разреши спора е съдът по седалището
на ответника в Република България. На следващо място твърди, че в решението било
посочено уговаряне на компетентността на съда в Република Сърбия във всяка една от
фактурите, но без констатации за наличието на подпис от ответното търговско дружество.
На следващо място твърди, че исковата молба и решението на съда в Република Сърбия не
са му били връчени редовно. Счита, че цитираната разпоредба на чл. 133 от Закон за
гражданския процес/ЗГП/ на Република Сърбия, предвиждала специален ред за връчване на
съдебни книжа, когато седалището на ответника е извън територията на Република Сърбия –
по дипломатически път, освен ако в международен договор и закон е предвидено друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Договор за взаимна помощ между РБ и РС, връчването
се доказвало с разписка, на която трябвало да се постави дата, подписите на връчителя и
получателя и печат на съда, или с удостоверение от замоления съд, от което се вижда, че
връчването е извършено, начинът и времето на връчване. Съгласно разпоредбата на чл. 15
от този договор, книжата се изготвяли на езика на замоления съд или към тях се прилагал
превод на този език, заверен от надлежния орган или от служебно назначен преводач. В
настоящия случай били представени само разписки, които не отговаряли на изискванията на
чл. 16 от Договора за взаимна помощ. Счита, че в първоинстанционното производство не
били представени доказателства по чл. 46, ал. 1, б. „г“ от Договор за взаимна помощ между
РБ и ФНРЮ. Според въззивника, разпоредбата на чл. 15 от договор за взаимна помощ
между РБ и ФНРЮ представлявала гаранция за правата на страните пред решаващия съд.
Липсата на превод на съдебните книжа водила до невъзможност за ответника да разбере за
какво е образувано съдебното производство и нарушавало правото на равенство на страните
в процеса. Счита, че тези процесуални нарушения водели до лишаване на ответника от
правото да участва в открито съдебно заседание, да упражни правото си на защита и да
получи справедлив съдебен процес. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове за признаване и допускане изпълнение на процесното
чуждестранно съдебно решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищецът - “Лайт пластик” Д.О.О. ЖИТИШТЕ, Република Сърбия, е подал в
срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Б.. Излага подробни доводи по всяко едно от
твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на
правните доводи във въззивната жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а
решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
2
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от “Лайт пластик” Д.О.О.
ЖИТИШТЕ, регистрирано съгласно законодателството на Република Сърбия срещу
„Екопласт файбър“ ЕАД иск за признаване и допускане на изпълнението на влязло в сила
чуждестранно съдебно решение от 12.11.2020г. на Търговския съд в Зренянин, Република
Сърбия №.5, П.130/2020 г.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от
доказателствата по делото и страните не спорят, че с решение от 12.11.2020г. на Търговския
съд в Зренянин, Република Сърбия №.5 П.130/2020 г., ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата от 20 219,50 евро, ведно с лихва по процента на Централната банка на
Европейския съюз считано от 20.03.2020г. до изплащането й, както и разноски по делото в
размер на 235 843,83 динара. Представено е определение от 20.08.2020г. на съда в
Република Сърбия, с което е разпоредено връчване на ответника на исковата молба с
приложенията и предупреждение за последиците от неподаване в срок на отговор на
исковата молба. Представени са доказателства за призоваването и уведомяването на
ответника – пратка № RR250199545RS, изпратена до ответното дружество на адреса му на
управление и получена на 28.08.2020г. от Трифонова; пратка № RR273655804RS, изпратена
до ответното дружество на адреса му на управление и получена на 28.09.2020г. от
Трифонова; пратка № RR265486936RS, изпратена до ответното дружество на адреса на
управление и получена на 19.11.2020г., подпис: не се чете. В решението е удостоверено, че е
влязло в сила и подлежи на изпълнение от 28.11.2020г. Представени са и извлечения от
закони на Република Сърбия.
За да уважи предявения иск като основателен, първоинстанционният съд е изложил
решаващи мотиви, че спорът не е от изключителната компетентност на българските
съдилища, доколкото не попада в изрично уредените случаи по чл. 23 от горецитирания
договор и съответно чл. 12, чл. 13 и чл. 19 от КМЧП. Приел, че са налице всички
законоустановени предпоставки и не са налице пречките за признаване и допускане
изпълнение на решението на сръбския съд, съгласно чл. 46, ал. 1, б.„а“ – б.„д“ от договора за
взаимна правна помощ: спорът не е от изключителната компетентност на съда в Република
България/б.“а“/; съдебното решение е влязло в сила и подлежи на изпълнение в Република
Сърбия/б.“б“/; изпълнението на решението не противоречи на законодателството на
Република България/б.“в“/; ответникът не е участвал в процеса, но е бил редовно призоваван
според законодателството на Република Сърбия и са представени особени доказателства за
това обстоятелство/б.“г“/ и между същите страни, на същото основание и за същото искане
няма решение на компетентните органи или съдилища в Република България/б.“д“/. Приел,
че ответникът не е подал отговор на исковата молба в производството за признаване на
чуждестранното решение, поради което възраженията за нередовно призоваване пред съда в
Република Сърбия са преклудирани и не следвало да се разглеждат по същество.
3
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск
по чл.чл. 42 – 46 от договора между Народна Република България и Федерална Народна
Република Югославия за взаимна правна помощ вр. с чл. 119, ал. 1 КМЧП.
Неоснователно е възражението на ответника, че първоинстанционният съд не е установил
наличието на предпоставките по чл. 117 и чл. 120 КМЧП за липсата на компетентност на
съда в Република Сърбия да разгледа делото. СГС е извършил служебна преценка на
условията за признаване и допускане изпълнение на решението на чуждестранния съд,
съгласно чл.чл. 42 - 46, от договора за взаимна правна помощ, респективно чл. 117 вр. с чл.
3 от КМЧП.
Предмет на делото в Република Сърбия е иск за заплащане цена за доставени стоки по
издадени фактури, като след частично плащане в хода на делото се дължала само процесната
главница. Търговските спорове не попадат в изключенията на договора за взаимна помощ и
не са от изключителната компетентност на българските съдилища. Ответникът е можел
своевременно да предприеме процесуални действия и да възрази, че подсъдността е по
седалището на ответника в Република България.
Страните по делото не спорят, че ответникът е получил препис от исковата молба от съда в
Република Сърбия и е редовно призован, чрез обратна разписка, както и че с определение от
20.08.2020г. са му указани последствията от неподаване на отговор на исковата молба.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не се явил в откритото съдебно
заседание. Въззивникът твърди, че исковата молба и актовете на съда не били придружени с
превод на български език. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КМЧП, ответникът в
това производство не може да се позовава на нарушенията по чл. 117, т. 2 КМЧП, когато му
е връчен препис от исковата молба, бил е редовно призован и не са нарушени основни
принципи на българското право, свързани с неговата защита. Следователно възраженията,
че не е бил надлежно призован, че не е била уговорена компетентността на съда в Република
Сърбия, че не е получавал препис от исковата молба на български език и не е бил в
състояние да се защити и му е било невъзможно да предяви своите защитни средства, не са
предмет на производството по екзекватура, тъй като са могли да бъдат изтъкнати пред
чуждия съд.
По вече изложените съображения са неоснователни и възраженията на ищеца за липса на
превод на български при връчване на книжата, поради нарушение на разпоредбите на чл. 15
от договора за взаимна помощ.
Освен това, невръчването на решението на съда в Република Сърбия, има за последица
невлизането му в сила и средството за защита срещу него, включително и за допуснати
съществени процесуални нарушения е чрез неговото обжалване по реда на инстанционния
контрол. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
решението на съда в Сърбия не е влязло в сила, което не е сторено.
4
Още повече, че с оглед обхвата на проверката по чл. 121, ал. 1 КМЧП, съдът не навлиза в
разглеждане на спора по същество, разрешен от чуждия съд и няма как да се произнася по
допуснатите съществени процесуални нарушения на търговския съд на град Зренянин,
Република Сърбия.
Неоснователно е възражението на ответника, че в първоинстанционното производство не са
били представени доказателства по чл. 46, ал. 1, б. „г“ от Договор за взаимна помощ между
РБ и РС. Ищецът е представил в заверен превод три преписа от обратни разписки/л. 24-л.30/,
които са връчени на адреса на управление на „Екопласт файбър“ ЕАД в Република
България. Тези обратни разписки са с подател търговския съд в Република Сърбия и
получател ответното търговско дружество, поставени са датите на получаване и изпращане,
както и подписите на подател и получател, и има поставени печати, които не се четат. Ето
защо, следва да се приеме, че е спазен редът за връчване по чл. 16, пр. първо от договора за
взаимна правна помощ. Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба в
производството по екзекватура, не твърди, че този пропуск се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, поради което всичките му възражения са и преклудирани, на
основание чл. 133 ГПК.
В разпоредбите на чл. 42, б. „а“ вр. с чл. 45 от договора за взаимна правна помощ, се
уреждат изискването за необходимите документи, които трябва да бъдат приложени към
молбата, подадена до българския съд за признаване и допускане на чуждестранно решение.
Видно от представения по делото с превод на български препис от решението на търговския
съд в град Зреянин, Република Сърбия, се установява, че в него има положени два печата,
удостоверяващи влизането му в сила на 28.11.2020г. и че подлежи на изпълнение в
Република Сърбия. Тези печати имат характер на удостоверение, направено от
компетентния съд за влизането в законна сила на това решение. Няма изискване това
удостоверение да е отделен документ от решението на съда, нито се изисква особена форма
за неговата валидност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от КМЧП, установеното в договора за правна помощ
има приоритет пред разпоредбите на КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от
договора между НРБ и ФНРЮ за взаимна правна помощ „Официалните документи,
съставени или издадени от съд или от друг държавен орган в едната договаряща държава,
ако са снабдени със служебен печат, не е необходимо да се заверяват, за да се използуват
пред съдилищата и пред другите държавни органи на другата договаряща държава“.
При този изход на спора ищецът има право на разноски, но не претендира такива за
въззивното производство.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решението е законосъобразно и правилно,
и следва да се потвърди, като в останалата част въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 17.02.2023г., постановено по т.д. № 20221100900429
по описа на Софийски градски съд за 2022г., т.о., VI–8 състав, в частта, с която е признато и
допуснато до изпълнение на територията на Република България, съдебно решение от
12.11.2020г. на Търговския съд в Зренянин, Република Сърбия №.5, П.130/2020г., по
отношение на „Екопласт файбър“ ЕАД, ЕИК *********, с което е осъден да заплати на
“Лайт пластик” Д.О.О. ЖИТИШТЕ, вписано в Агенцията за търговски регистър на
Република Сърбия с рег. № 21449725, сумата от 20 219,50 евро с лихва по процента на
Централната банка на Европейския съюз, считано от 20.03.2020г. до изплащането, както и
разходите по делото в размер на 235 843,83 динара.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6