РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502509 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Г. от гр.***, чрез адв.С. К.
срещу решение № 260356/13.06.2022г. на Пловдивски районен съд, Х
граждански състав, постановено по гр.дело №18868/2019г. С обжалваното
решение е отхвърлен като неоснователен, иска по чл.109 ЗС предявен от М.
В. Г. от гр.*** ЕГН ********** с адрес *** против Е. Д. Л. ЕГН ********** с
адрес *** относно преустановяване на действия на ответницата, които пречат
на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от
нея тавански етаж от жилищна сграда, намираща се в ***, състоящ се от две
стаи и два килера, със застроена площ от 130 кв.м., ведно с мазе с площ от 15
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж като бъде осъдена ответницата да възстанови
водозахранването към имота на ищцата.
Решението се обжалва като неправилно, нарушаващо процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че съдебно-техническата експертиза не е
установила всички важни технически подробности по казуса, като същото не
1
е обосновано. Предвид писменото доказателство протокол от „ВиК“ Пловдив,
както и свидетелските показания, мрежата подава налягане от 6,2 атмосфери,
което съответства на „Висока зона“ в централната градска част. Направените
изводи на съда се базират на експертиза, която не е обоснована и оттам
решението е неправилно. Сочи се, че съдът не се е позовал на писмените и
гласни доказателства по делото при вземане на своето решение. Иска се
отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Л., с който
решението се намира за правилно и се иска неговото потвърждаване.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени данните по делото въз
основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира
следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Г., че съдебно-
техническата експертиза не е установила всички важни технически
подробности по казуса, като решението не е обосновано. Правят се
възражения на базата на писменото доказателство протокол от „ВиК“
Пловдив, както и свидетелските показания, мрежата подава налягане от 6,2
атмосфери, което съответства на „Висока зона“ в централната градска част.
Неоснователно се сочи, че направените изводи на съда се базират на
експертиза, която не е обоснована и оттам решението е неправилно.
За отговор на горните възражения, които имат експертен и фактически
характер въззивният съд е назначил тройна съдебно-техническа експертиза,
която да изследва твърдените факти по делото. Видно от заключението на
тази тройна СТЕ, пред въззивната инстанция /л.93-л.135/ фактите по делото
не се променят. Според СТЕ през 1984 година, когато собствениците на
първия етаж /ответници по делото/ са си прекарали нова водопроводна мрежа
2
и изцяло са се отделили от старата водопроводна мрежа, то втория етаж
продължава да е свързан към старата водопроводна мрежа от 3/8 цола
подцинковани тръби. Жилището на ищцата Г. е водоснабдено, посредством
вертикален водопроводен щранг от 3/8 цола подцинковани тръби, който е
открито монтиран и разположен на южната страна на банята. Сочи се че от
3/8 цола подцинковани захранващи тръби се преминава на 1/2 цола
подцинковани тръби за захранване на санитарните уреди в жилището на
ищцата Г., което е недопустимо. Видно от водомера на ищцата, нейната
водопроводна инсталация не е ползвана от около 3-4 години. Експертите
сочат, че водопроводна инсталация, която е ползвана, но е спряла да се
използва за няколко години след това става негодна, поради натрупване на
ръжда. Сочи се че експлоатационния срок на подцинкованите тръби за
водоснабдяване е 30 години. А водоснабдяването в процесната сграда е с 3/8
цола подцинковани захранващи тръби, положени в сградата при нейния
строеж в периода 1900-1930 година. Според вещите лица при извършената
реконструкция на водопроводната мрежа на първия етаж, няма следи от
ремонти по вертикалния щранг, захранващ втория етаж собственост на
ищцата. Според вещите лица причината за липса на вода на втория етаж може
да се дължи на продължителното експлоатиране на 3/8 цола подцинковани
захранващи тръби, в които с годините се наслагва варовикови отлагания и
ръжда. Като степента на запушване а тръбите и коефицента на триене при
тези обстоятелства са много трудни за определяне. Сочи че подцинковани
тръби могат да имат „среден стандартен експлоатационен живот“ максимум
до 40-45 години, но не и 100 и повече години, както това е в казуса. Сочи се,
че водата в гр.Пловдив е много твърда и варовита, което също следва да се
взема предвид. Заключението на тройната СТЕ е че водопроводната тръба от
3/8 цола захранваща таванския етаж е амортизирана и негодна да изпълнява
своите функции и с диаметър по-малък от нормативния. Заключението на
тройната СТЕ е че за да се реши проблема, следва да се изгради ново
водопроводно отклонение за сградата с по-голям диаметър от всички
собственици, съразмерно с дела им от общите части в сградата.
При тези установени от въззивната инстанция факти, основателен е
правния извод на РС Пловдив че ищцата Г. не е провела пълно доказване на
твърдението си, че прекъсването на водозахранването в нейния имот е
резултат от предприетите от ответницата Л. ремонтни дейности. Такова е
3
основанието на иска по чл.109 от ЗС, въведено в исковата молба от ищцата.
Друго основание на иска, сочено едва в писмената защита пред въззивния съд,
/свързано с бездействие на ответницата, защото тя не е допускала в имота си
ищцата да отстрани повредата и да водоснабди имота си/ не е въвеждано в
исковата молба или допускано по делото по реда на чл.214 от ГПК и съдът не
може да разглежда такова в настоящия процес. Ето защо решението е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Въззиваемата Е. Л. е направила
реално и има право на разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Такива
направени в производството пред настоящия съд са за адвокатски хонорар в
размер на 1 200 лв /л.26, л.38-40, л.139-143/, като същите се присъждат
изцяло.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260356/13.06.2022г. на Пловдивски
районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.дело №18868/2019г.
ОСЪЖДА М. В. Г. от гр.*** ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
Е. Д. Л. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 200 лева за разноски по
въззивното дело за адвокатска защита.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4