Р Е Ш Е Н И Е № 87/24.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на двадесет и трети април
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мариела Иванова
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело №
1119 по описа за 2018г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод искова молба от ПТП Пловдив – поделение
към „БДЖ Товарни превози“ ЕООД ЕИК 1754038560069, против Х.П.С., ЕГН ********** ***. Твърди се в молбата, че отв.Х.П.С. е работил в ПТП Пловдив - БДЖ Товарни
превози“ ЕООД по безсрочно трудово правоотношение. С трудов договор № 30 от
04.04.2008г. същият е назначен на длъжност „Помощник машинист, локомотивен“ ІІІ
група в Локомотивно депо Бургас при „БДЖ Тягов Подвижен състав /локомотиви/
ЕООД.
Във връзка с настъпили структурни промени в
БДЖ Х.П.С. е получил уведомително писмо, че на основание чл.123, ал.1, т.3 от КТ трудовото му правоотношение не се прекратява, като правата и задълженията на
Работодателя БДЖ Товарни превози ЕООД по него се прехвърлят на ПТП Пловдив,
считано от 01.10.2013г.
Със заповед № 12-0093148 от 28.12.2017г. на
Директор ПТП Пловдив на Х.П.С. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и
поради това на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ трудовото му правоотношение е
било прекратено. В заповедта е посочено, че на основание чл.221 ал 2 от КТ
работникът, считано от датата на връчване на цитираната заповед дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение.
Заповедта е връчена на служителя на 05.01.2018г. Служителят не е оспорвал
законността на извършеното дисциплинарно уволнение в законоустановения срок по
КТ. Обезщетението, което се дължи на работодателя е в размер на едно брутно
трудово възнаграждение и е в размер на 836.34 лева. Работодателят към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение не е удържал нито частично, нито
изцяло едно брутно трудово възнаграждение, както и същото не е доброволно заплатено от
длъжника към настоящия момент. До ответника е изпратена Покана за доброволно
изпълнение с рег.№ 523/21.02.2018г, в която е поканен в срок от седем дни,
считано от датата на получаването й да заплати дължимата сума от 836.34 лева.
Поканата за доброволно изпълнение не е получена и на документа, с който е
върната от „Български пощи“ ЕАД е направено отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.
Съгласно чл.228, ал.1 КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел /сред които е и
обезщетението по чл.221, ал.2 КТ/е полученото от работника брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение.
Обезщетението е дължимо от момента на
възникването на основанието, т.е. от 05.01.2018г., което е посочено изрично във
връчената на 05.01.2018г. на Х.П.С. заповед №12-0093148 от 28.12.2017г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение поради налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Изпратената покана
за доброволно изпълнение с рег.№ 523/21.02.2018г. не е получена. Ответникът
дължи и мораторна лихва в размер на 41.86 лева за периода от 05.01.2018г. до
11.06.2018г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/.
Със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК ищецът „БДЖ Товарни превози“ ЕООД ЕИК 1754038560069, с представляващ П.С.П. –
Директор поделение Товарни Превози Пловдив е поискало издаване на заповед за
изпълнение в общ размер на 878.20 лева, от които: 836.34 лева – главница; - 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86
ст./ - лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., законната лихва върху главницата 836.34
лева от 12.06.2018 г. до изплащане на
вземането.
По издаденото заявление по чл.410 ГПК е
образувано ЧГД № 690/2018г. по описа на Районен съд Карнобат, по което е
издадена заповед № 461 / 15.6.2018г.
Връчено е уведомление до длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид гореизложеното моля съдът да се
произнесе с решение с което да приеме за установено, че ответникът Х.п.С. дължи
на ПТП Пловдив - БДЖ Товарни превози“ ЕООД сумите: 836.34 лева – главница; - 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86
ст./ - лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., законната
лихва върху главницата 836.34 лева от
12.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и да им се присъдят сторените по
делото разноски по заповедното и исковото производство. Представят
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника
е подал отговор на исковата молба, с който прави
признание на иска на основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Направено е искане да се постанови решение по признание на иска.
Особеният представител на ответника
поддържа депозирания отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.
Със Заповед № 461 / 15.6.2018г.,
издадена по ч.гр.д. 690/2018г по описа на КРС
съдът е разпоредил на длъжника да заплати на кредитора- ищецът, 836.34 лева /осемстотин тридесет и шест лева
и 34 ст./ – главница за обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, дължимо от Х.П.С. във връзка с прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание Заповед № 12-00-3148/28.12.2017г., връчена на
05.01.2018г.; 41.86 лева /четиридесет и
един лева и 86 ст./ - лихва, изчислена въз основа на Заповед № 12-00-3148/28.12.2017г.,
връчена на 05.01.2018г. за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението – 12.06.2018 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото съдебни разноски 25.00
лева – държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, като не уважава претенцията до претендирания
размер от 300 лева.
В отговора на исковата молба особеният
представител на ответника е направил признание на иска. В първото съдебно
заседание процесуалният представител на ищците е направил искане да се
постанови решение по признание на иска.
Съдът намира, предвид изложеното,че
предпоставките на чл. 237 ГПК са налице и следва да се постанови решение
съобразно признанието без да е необходимо същото да се мотивира по същество
съгласно разпоредбата на чл. 237,ал.2 ГПК.
Съгласно чл.29, ал.5 във вр. с чл.34, ал.3 ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, в т.ч. да прави признание на иска, само с одобрението на
съда, пред който се води делото. При извършване на горната преценка следва да
се съобразят и съпоставят последиците, които биха настъпили в сферата на
представляваната по този ред страна, съответно при наличието и при липсата на
извършеното от представителя процесуално действие, за което се изисква изрично
пълномощно. Предвид конкретните обстоятелства по делото, заявената в срока по
чл. 357 КТ искова претенция и представените писмени доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че признанието няма да накърни правата на ответника и в
този смисъл признанието на иска подлежи на одобрение от съда.
Относно
разноските:
Съдът намира, че
искането за прилагането на чл. 78,ал.2 ГПК е неоснователно.Съгласно цитираната
разпоредба ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Спорът между страните се свежда до въпроса,
е ли дал повод отвентикът за завеждането на иска?
Със Заповед №12-0093148 от 28.12.2017г., с която е наложено дисциплинарно
наказание, изрично е указано, че на основание чл. 221,ал.2 КТ ответникът дължи
на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Действително в заповедта не се
посочва точния размер на брутното трудово възнаграждение, но това все пак е
възнаграждението, което самият работник е получавал и той е бил наясно с
неговия размер. Още повече по делото ищецът претендира пълния размер на сумата(т.е.
до предявяване на заявлението ответникът не е заплатил някаква част), т.е.
липсва спор по отношения на размера.
Съгласно дадените от ВКС указания исковия съд
се произнася по разноските, сторени в заповедното производство. В процесния
случай дължимите разноски са в размер на сумата 75 лева. При този изход
на спора, сумата следва да бъде възложена на ответната страна.
На ответника
следва да бъдат възложени и разноските за исковото производство в размер на 435лв.
Мотивиран от горното Карнобатският районен
съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ПТП
Пловдив ЕИК 1754038560069– поделение към
„БДЖ Товарни превози“ ЕООД с ЕИК 175403856, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004, бул. „Македония“ №2,ет.2 против Х.П.С.,
ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 221,ал.2 КТ,
че съществува вземане в размер на 836.34 лева
– обезщетение
по чл. 221,ал.2 КТ; 41.86 лева /четиридесет и един лева и 86
ст./ - лихва за забава за периода от 05.01.2018г. до 11.06.2018г., законната
лихва върху главницата от 12.06.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.П.С., ЕГН ********** *** да заплати на ПТП Пловдив ЕИК 1754038560069– поделение
към „БДЖ Товарни превози“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив 4004, бул. „Македония“ №2,ет.2 сума
в размер на 75лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Х.П.С., ЕГН **********
*** да заплати на ПТП Пловдив ЕИК 1754038560069– поделение към „БДЖ Товарни превози“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив 4004, бул. „Македония“ №2,ет.2 сумата от 435лева съдебно-деловодни разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: