№ 403
гр. Пазарджик, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200715 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Т., ЕГН ********** от гр.Пазарджик
против НП № 22-1006-000619 от 07.04.2022г. на началник група в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което:
на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца;
на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/;
на основание чл.181, т.1 от ЗДП във вр. с чл.147 ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/;
В жалбата са релевирани оплаквания само досежно нарушението по
пункт І от НП, като се твърди, че в тази му част то е незаконосъобразно, а
вмененото нарушение не било извършено виновно. Отделно от това не била
спазена процедурата по установяването на концентрация на алкохол.
Независимо че се излага недоволство само относно първото вменено
1
нарушение, в жалбата се сочи, че се иска цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител. Последният поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на НП, но само в частта по пункт І. Заявява, че в
останалата част, НП не се обжалва. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Тук веднага трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че съдът няма
да подлага на преценка за законосъобразност НП по пункт ІІ и ІІІ от същото,
т.к. в тази му част то не се обжалва.
С пункт І от НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.02.2022
година, в 17:40 часа, в гр.Пазарджик, на ул.“Ген. Гурко“, пред № 3,
управлявал собственият си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рг. № ***, след
употреба на алкохол. Това било установено, след като в 17:43 часа на водача
била извършена качествена проба за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARDM 0196, който отчел
концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда, а именно 1.14 на хиляда, а
показанията на техническото средство били показани на Т..
За констатираното нарушение бил съставен АУАН бл. № 109125 от
02.02.2022г., който бил предявен на водача, а същият го подписал и получил
без възражения.
Същевременно при съставяне и връчване на акта на водача, той заявил
желание да се подложи на медицинско и химическо изследване за употреба на
алкохол, поради което бил издаден ТИ бл. № 125884, връчен му в 18:30 часа,
с който му било указано в срок до 45 минути да се яви в „МБАЛ Пазарджик“
АД, за да даде кръвна проба за химически анализ, с цел установяване на
канцентрацията на алкохол. Водачът подписал и получил този талон, след
което обаче не се явил в лечебното заведение, в посочения му краен срок, а
2
със закъснение. От регистратурата в болничното заведение му било обяснено,
че щом е закъснял ще му бъде отказан медицински преглед и вземане на
кръвна проба, при което той отишъл до лекарския кабинет и почукал на
вратата, но никой не му отворил, след което си тръгнал.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на привлечения като нарушител на 04.05.2022 год., а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 18.05.2022 год., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя – св. Е. Т., частично от тези на неговия колега – св. Т. Б., а
също и от тези на свидетелите И. Г., П. Т.а и Т. Т..
Съдът кредитира събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
С оглед събраните доказателства се установи безспорно по делото, че на
посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал
гореописания лек автомобил, след употреба на алкохол, като е бил с
концентрация на алкохол със стойност от 1.14 на хиляда. Тези факти
категорично се установяват от показанията на св.Т., респ. от отразеното от
него, както в акта, така и в талона за изследване, даден на водача Т. и
подписани, респ. получени от него, без каквито и да е възражения.
Установяват се също, макар и частично, от показанията на св.Б., който не си
спомни подробности от проверката, но бе категоричен, че неговият колега е
изпробвал водача за алкохол с техническо средство и уредът отчел под 1.2
промила. Съдът не намери основание да не кредитира показанията на двамата
полицейски служители, независимо че те са служебно свързани с АНО. В
същото време обаче, те нямат никакъв личен мотив да уличават
жалбоподателя, като му приписват поведение или деяние, което обективно
той да не е имал или извършил.
Фактът на употребата на алкохол се установява и от приетата като писмено
доказателство разпечатка от паметта на техническото средство, от която е
3
видно, че на 02.02.2022г., в 17:43 часа, с него е била направена проба, като
отчетеният резултат е бил 1.14 на хиляда.
На последно място, но не по значение, фактът, че жалбоподателят е бил
употребил алкохол, а след това е управлявал автомобила до момента на
проверката, се извлича и от това, че той се е съгласил да бъде изпробван с
дрегер за употреба на алкохол и не е имал никакви възражения за това, още
по-малко възражения по констатациите в акта.
Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се
брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не
означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал
възможността да направи такива, но не е направил, а след това с въззивната
жалба навежда каквито и да било възражения, то това винаги следва да се
преценява с оглед преценка за недостоверността на последващите
възражения. В случая горното косвено индицира, че към момента на
проверката жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в
АУАН, пренесени после и в НП. Нещо повече, св.Т. заяви категорично, че
след като бил изпробван за употреба на алкохол и видял показанията на
техническото средство, жалбоподателят признал устно пред него, че бил
употребил малко алкохол преди това.
В този ред на мисли не може да бъде споделено възражението във
въззивната жалба в смисъл, че преди полицейската проверка жалбоподателят
не бил употребявал алкохол, а по зъболекарско предписание от същия ден бил
жабурил в устата си медицинска вода за уста марка „Листерин“, съдържаща
алкохол, поради което и дрегерът отчел наличието на такъв в издишания от
водача въздух. В подкрепа на това възражение и по инициатива на защитата
бе разпитан като свидетел по делото лекуващият зъболекар на жалбоподателя
– д-р И. Г.. От неговите показания стана ясно, че около обяд на процесната
дата, той е извършил медицинска манипулация на жалбоподателя, който имал
болки във венците, по повод на което му изписал антибиотик и жабурене с
медицинска вода за уста по 5-6 пъти на ден. За посещението при зъболекаря
бяха приети и писмени доказателства – лично здравно досие на
жалбоподателя, рецепта и амбулаторни листове от 02.02.2022г., издадени от
д-р Г. /л.28-32 от делото/. Не убягна от вниманието на съда, че в рецептата е
препоръчано жабурене 3 пъти дневно, а не както заяви свидетелят 5-6 пъти,
4
но това разминаване не е особено съществено.
Тук веднага следва да се каже, че внушението, което се опита да
прокара защитата, че показанията на дрегера не са били вследствие на
употреба на алкохол, а на жабуренето преди това с вода за уста м.“Листерин“,
в която несъмненно се съдържа алкохол, не бе възприето от настоящия
съдебен състав. Причината за това е фактът, че във въпросната марка вода за
уста има малко процентно съдържание на алкохол – 16.5% или 42.1г на
бутилка от 250мл и 84.15г на бутилка от 500мл, което е видно от официалното
уведомително писмо на производителя на въпросната вода за уста – „Д.“
ЕООД /л.73-77 от делото с превод на български език/. Пак от това писмо
става ясно, че на потребителите на водата са дадени недвусмислени указания
как да използват същата, т.е. да не поглъщат, около 20мл от продукта за
изплакване /толкова е препоръчаната доза за изплакване- бел. моя/
съответства на 3.37г алкохол. Когато се използва съобразно указанията,
употребата на въпросната вода няма ефект върху оценките на анализатор на
алкохол в дъха 10 минути след изплакване и не засяга способността на
потребителя да шофира.
При това положение не може да има съмнение, че дори жалбоподателят
да се е жабурил с водата за уста непосредствено преди да бъде спрян за
проверка, което принципно е малко вероятно, т.к. е шофирала автомобил, та
дори и да се приеме, че е бил погълнал част от дозата за жабурене или дори
цялата такава, то пак е невъзможно при тестването с дрегера да се отчете
концентрация на алкохол със стойност от 1.14 промила.
В този смисъл показания даде и св.Г., който сподели свой практически
опит относно употреба на вода за уста от страна на негови пациенти -
работници в предприятие, както и какви резултати били показвани от
анализатор на алкохол в дъха, след като същите тези работници били
изпробвани непосредствено преди започване на работния ден. Той бе
категоричен, че в подобни ситуации дрегърът би могъл да отчете
концентрация от порядъка на 0.2-0.4 промила, но не и над един промил,
каквато е била отчетена при проверката на жалбоподателя.
Във връзка с горното внушение тук отново следва да се припомни
фактът, че след като е видял показанията на техническото средство,
жалбоподателят не е споделил, нито дори загатнал пред св.Т., че преди това е
5
употребявала вода за уста, а напротив. Признал, че бил пил малко алкохол.
С оглед всичко казано до тук, твърдението във въззивната жалба, че
показанията на дрегера се дължат не на употреба на алкохол, а на вода за уста
м.“Листерин“, остана голословно и доказателствено необезпечено. Очевидно
то е измислено в последствие, като израз на защитна теза за целите на
обжалването на издаденото НП.
Не може да бъде споделено и възржението за нарушаване на
процедурата по изпробването с техническото средство, т.к. не била спазена
инструкцията за неговата експлоатация от страна на полицейските
служители, които не предоставили питейна вода на водача, за да изплакне
устната си кухина преди да го изпробват с дрегера. На това възражение
следва да се отговори, че никъде във въпросната инструкция /л.40-56 от
делото/ не е предвидено задължение на извършващия теста да разяснява на
тестваното лице необходимост от изплакване на устата с вода, несъдържаща
алкохол, още по-малко да му предоставя такава. Видно от инструкцията
/стр.12, раздел „Измерване“/ в нея е записано: „Не позволявайте подаването
на висока концентрация на алкохолкъм сензора, напр. чрез изплакване на
устата със силен алкохолен концентрат непосредствено преди измерването.
Така се намалява животът на сензора“. Веднага след това, в подраздел
„Изисквания към тестваното лице“ е записано: „Спазвайте период на
изчакване от най-малко 15 минути след последната употреба на алкохол!
Остатъчният алкохол в устата може да доведе до грешни резултати от
измерването. Грешни резултати могат да се получат и от ароматни напитки
/напр. плодов сок/, спрейове за уста, лекарства и капки, съдържащи алкохол и
след уригване и повръщане. В тези случаи също спазвайте периода на
изчакване най-малко 15 минути. Изплакването на устата с вода или течност,
несъдържаща алкохол не променя периода на изчакване“.
От така написаното следва несъмнения извод, че ако тестваното лице
има наличие на остатъчен алкохол в устата, то дори да се изплакне с вода или
течност, несъдържаща алкохол, това няма да промени работата на уреда, т.е.
необходимо е да се изчака 15 минути преди следващата проба.
Веднага след това в инструкцията е казано следното: „Устройството
може да открие остатъчен алкохол в устата при вземването на пробата от
издишания въздух, ако тази опция е активирана. Ако е открит остатъчен
6
алкохол в устата, измерването се прекратява и на дисплея се изписва
съответното съобщение“. В тази връзка виж и таблицата на стр.21 от
инструкцията в графа: Съобщения за грешка на дисплея – „Алкохол в устата“.
В този смисъл показания даде и св.Б., който заяви в края на разпита си: „По
принцип понякога показва на самия апарат наличие на алкохол в устната
кухина и го изписва на апарата, но това не е нито положителна, нито
отрицателна проба и тогава казваме на водачите да си изжабурят устата с
вода, ако има нещо в устната кухина“.
От всичко казано до тук пък автоматично следва изводът, че ако по
време на тестването на жалбоподателя, той е имал остатъчен алкохол в
устната си кухина от употребата преди това на медицинската вода за уста, то
това е щяло да бъде отчетено и измерването да се прекрати, респ. да се
поднови след изчакване от 15 минути, съобразно разписаното в инструкцията
за употреба на процесния дрегер. Нищо такова обаче не се случило, именно
защото уредът е отчел концентрация на алкохол в издишвания от водача
въздух, а не наличие на остатъчен алкохол в устата му.
С оглед на всичко казано до тук съдът не споделя възражението на
защитата за нарушаване на процедурата за установяването на употреба на
алкохол съобразно реда, разписан в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.
Тук вече е мястото да се посочи и това, че дори в самата жалба е
записано недвусмислено, че жалбоподателят имал намерение се подложи на
медицинско и химическо изследване за установяване евентуална употреба на
алкохол, т.е. да даде кръвна проба, но закъснял с явяването си в посоченото в
ТИ болнично заведение. Според посочения в ТИ срок за явяване в
болничното заведение „до 45 минути“, той е следвало да се яви в „МБАЛ
Пазарджик“ най-късно до 19:15 часа, т.к. талонът му е бил връчен в 18:30
часа. Както сам сочи в жалбата си обаче, той се явил там около 19:30 часа,
т.е. със закъснение от 15 минути. Пак според заявеното в жалбата, причината
за закъснението била тази, че след проверката жалбоподателят отишъл до
дома си, за да вземе личната си карта, след което да отиде в болницата за
даване на кръвна проба. В дома му обаче неговата майка, която била
медицински работник, установила, че е вдигнал високо кръвно налягане,
7
поради което му дала медикаменти, след което братът на жалбоподателя го
откарал в болницата, но със закъснение.
В този смисъл показания дадоха майката и братът на тъжителя,
съответно свидетелите П. Т.а и Т. Т.. Според първата, при пристигането в
дома им синът й бил притеснен по повод на проверката, като тя му измерила
кръвното налягане, което било с горна граница около 180/185 и с долна – над
100. Дала му „Валидол“, след което изчакали 15-тина минути кръвното
налягане да спадне, а след това жалбоподателят тръгнал с брат си към
болницата. Според втория свидетел, той се прибрал в дома им около 19:00-
19:15 часа, когато бил помолен от брат си да го закара до болницата, за да
даде кръв, като пристигнали там около 19:20 часа /не както самия
жалбоподател сочи в жалбата си - около 19:30 часа-бел. моя/.
Така обяснената причина за по-късното явяване в посоченото от
контролните органи болнично заведение за извършване на медицинско и
химическо лабораторно изследване по смисъла на Наредбата, не може да бъде
приета като извинителна за жалбоподателя, респ. да обоснове нарушаване на
реда за установяването на концентрация на алкохол от страна на водач на
МПС. В конкретния случай жалбоподателят е бил длъжен да организира
нещата така, че да може да пристигне в „МБАЛ Пазарджик“ най-късно до
19:15 часа, т.е. когато е изтичал часът за явяването му, записан в издадения
талон за изследване. Това е било напълно възможно, т.к. проверката на
жалбоподателят е била извършена в гр.Пазарджик на ***, където му е бил
връчен и ТИ. Ноторно е за съда, че от този адрес до „МБАЛ Пазарджик“, при
нормално ходене пеш би могло да се стигне за около 15 минути, макар че за
жалбоподателят е стояла и опцията да си хване такси, което да го откара до
болницата. Дори да се приеме, че Т. по повод на проверката се е почувствал
недобре здравословно и е вдигнал високо кръвно налягане, именно към
болницата е следвало да се насочи той, с което хем ще спази часа за явяване и
даване на кръвна проба, хем ще може и да му се окаже медицинска помощ по
повод високото кръвно налягане. Горният обаче не е направил това, а се
насочил към дома си, находящ се на ***, който административен адрес е в
противоположна посока на „МБАЛ Пазарджик“, т.к. се намира в близост до
Полицейското училище и разстоянието до него е почти два пъти по-дълго,
отколкото до болницата, изхождайки от мястото на проверката, което пък
може да се установи при елементарна справка в електронното приложение
8
„Гугъл карти“ /Google maps/.
Дори Т. да не е имал документ за самоличност в себе си, с който да се
легитимира в болницата, преди даването на кръвна проба, той е имал
възможност например да се обади на своята майка, която както се установи в
момента на проверката е била в дома им и да поиска тя да му донесе в
болницата личната карта. Имал е също така възможност веднага след
връчването на ТИ да вземе такси, с което да отиде до дома си, откъдето да
вземе личната си карта и веднага след това с таксито да отиде в болницата,
където вече се посочи, че освен че ще се яви навреме за медицинското
изследване и даване на кръвна проба, би могъл да получи и адекватна
медицинска помощ по повод вдигнатото високо кръвно налягане.
С оглед на всичко казано до тук, късното явяване на жалбоподателя в
болницата, без обективни причина за това, респ. неизвършването на
медицинско изследване и невземането на кръвна проба за химическо
лабораторно изследване, не съставлява нарушение на Наредбата. Още повече,
че Т. дори не е положил достатъчно усилия, та да проведе разговор със
съответните дежурни медици и да настоява пред тях да му вземат кръвна
проба, въпреки закъснението и независимо че са имали основание да му
откажат. Той се е задоволил само да почука на врата на лекарския кабинет, но
след като никой не му отворил, решил да си тръгне, за което показания даде
неговият брат.
Ето защо правилно АНО е установил концентрацията на алкохол в
кръвта на Т. въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, на основание чл.6, ал.9 от
Наредбата, доколкото е била налице една от хипотезите на тази правна норма
- неявяване в определения срок на посоченото място.
В конкретния казус не е била налице и хипотезата на чл.15 ал.5 от
Наредбата, която норма сочи, че: „Вземането на кръв и урина за изследване за
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на
кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1
отразява причините за забавянето и часа на вземането“. От анализа на
цитираната правна норма се налага извод, че невъзможността за предоставяне
9
на проба в указания в талона за медицинско изследване срок следва да е по
обективни причини, които трябва да бъдат отразени от медицинския
специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите от извършеното
изследване. Такива обективни причини биха могли да бъдат например
забавяне на вземането на кръвната проба заради ангажираност на дежурните
медици с някакъв друг по-спешен случай или пък колабиране на лицето в
лекарския кабинет, след явяването му в срок, респ. невъзможност да бъде
изследвано и да му се вземе проба до изтичането на срок, а едва след това. В
случая обаче не е била налице никаква обективна невъзможност за вземане на
кръв за изследване в посочения срок, а това не е станало единствено поради
неизвинителното закъснение на Т. при явяването му в болничното заведение.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредбата, която
норма не се интересува от причините за невземането на кръвната проба в
указания срок, като единствено урежда последиците от невземането в срок, а
именно - в този случай релевантни се явяват показанията на техническото
средство.
Процесното техническо средство пък е било технически изправно към
момента на проверката, което видно от приетия като писмено доказателство
протокол за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха
от 20.11.2021г. В него на ред 12-ти е изписан „Алотест Дрегер 7510“ с №
ARDM0196, а този протокол удостоверява и това, че извършената проверка е
със срок на валидност шест месеца, т.е. до 20.05.2022г., докато проверката на
Т. е била извършена на 02.02.2022 година.
При това положение правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП. Първата правна норма
предвижда санкция за водач, който управлява МПС с концентрация на
алкохол над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, а в конкретния казус
установената такава е от 1.14 на хиляда. Ето защо НП ще следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
При определяне размера на наложените наказания глоба и лишаване от
право да се управлява МПС, наказващият орган се съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания,
като е наложил законосъобразно наказанията на основание чл.174 ал.1, т.2 от
10
ЗДП в абсолютно установения от закона размер от 1000 лева глоба и 12
месеца лишаване от правоуправление, с което несъмнено ще се постигнат
целите по чл.12 от ЗАНН.
Всичко казано до тук налага НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, доколкото и при извършената цялостна служебна проверка,
освен по наведените възражения в жалбата, съдът не констатира наличие на
съществени процесуални нарушения, опорочаващи АНП или пък допуснато
нарушение на материалния закон.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за жалбоподателя, то
направеното от негово име искане за присъждане на разноски не може да
бъде удовлетворено.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1006-000619 от 07.04.2022г. на началник
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Н. С. Т., ЕГН
********** от гр.Пазарджик, на основание чл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, във вр. с
чл.5 ал.3, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца;
ОБЯВЯВА НП за влязло в сила в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11