Решение по дело №5881/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261171
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 22 февруари 2021 г.)
Съдия: Милен Петков Евтимов
Дело: 20201100505881
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

град София, 22.02.2021 г.

         СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI брачен въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                  МИЛЕН ЕВТИМОВ

 

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Евтимов ч.гр. дело № 5881 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба вх. № 90545/29.11.2019 г. на Б.Б.И. – трето лице по изпълнително дело № 20178510400763 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу действия на съдебния изпълнител по насочване на принудително изпълнение срещу движими вещи по протокол от 22.11.2019 год. за опис на движими вещи, които действия се изразяват в извършване на опис, оценка, запор и предаване за пазене. Жалбоподателката твърди, че процесните вещи са нейна собственост, а не на длъжника Б.И.Г.. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на действията на ЧСИ. Жалбоподателката моли обжалваните действия да бъдат отменени. Претендира разноски. Пълномощникът й претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – М.Н.С., е подал възражение, в което излага доводи за неоснователност на жалбата.

Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнителното дело – Б.И.Г., не е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата.

        ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

 Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възраженията на взискателя, както и мотивите на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, прие следното:

Жалбата е допустима, а по същество е основателна.

Видно от представения по делото протокол за опис на движими вещи от 22.11.2019 г., на адреса, на който е извършен описът – гр. София, ул. „******, са намерени жалбоподателката Б.Б.И., както и лицето Р.Г.Д., като същите са заявили, че живеят в имота и намиращите се в него движими вещи са тяхна собственост.

По арг. от чл. 465 от ГПК, преди да извърши опис на посочената от взискателя движима вещ, съдебният изпълнител извършва преценка за нейната собственост. Тази преценка се извършва чрез прилагането на презумпцията на чл. 69 от ЗС – в зависимост от това кой упражнява владението върху нея. Когато се установи, че имотът, в който се извършва описът на движими вещи, се ползва от длъжника и от трети лица, съдебният изпълнител следва да отграничи имуществото на длъжника от това на третите лица, съобразно вида на вещите и заявените пред него права. Третите лица не следва да разполагат и представят писмени доказателства за собствеността върху всяка отделна вещ. Те не носят доказателствена тежест да установят правото си на собственост по отношение на движимите вещи, върху които осъществяват владение, по силата на презумпцията на чл. 69 от ЗС, както и по аргумент от чл. 435, ал. 4, изр. второ от ГПК.

В конкретния случай при извършване на описа от страна на съдебния изпълнител не са предприети никакви действия по отделяне на имуществото на длъжника Б.И.Г. от това на намерените в имота трети лица, нито се установява процесните движими вещи да са негова собственост, поради което насочването на изпълнение срещу тях е незаконосъобразно. Ето защо, по аргумент за противното от чл. 435, ал. 4, изр. второ от ГПК жалбата е основателна, като обжалваните действия на съдебния изпълнител следва да бъдат отменени.

Предвид произнасянето по жалбата по същество, безпредметно е разглеждането на искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното дело.

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателката разноски и искането на пълномощника й за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в настоящото производство са неоснователни, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят и длъжникът (ответници по жалбата) не са дали повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят и длъжникът не могат да носят отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 90545/29.11.2019 г. на Б.Б.И. – трето лице по изпълнително дело № 20178510400763 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху движими вещи по протокол от 22.11.2019 год. за опис на движими вещи, които действия се изразяват в извършване на опис, оценка, запор и предаване за пазене на вещите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б.Б.И. за присъждане на разноски по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д.Н.А. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.