Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11366 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Ищецът И.С.И. твърди в исковата си молба, че на
26.04.2016 г. разбрал, че спрямо него били прилагани неправомерно СРС над
максимално допустимия законов срок.
По получени от Н.Б.ЗА К.на С. Р.С.(НБКСРС) данни, използването
на специални Р.С.(СРС) било допуснато от Окръжен съд – гр. София по искане на
СГП, като срокът на прилагането им бил 180 дни, считано от 30.05.2012 г.
Неправомерното прилагане на СРС над законоустановения срок представлявало
противоправно деяние, в причинна връзка с което се намирали търпените от ищеца
вреди – нарушаване неприкосновеността на личния и семейния му живот и тайната
на кореспонденцията. В случая не било налице основание за намеса на държавните
власти в личния живот на ищеца, тъй като не се налагали защита на обществен
интерес, на националната и обществена сигурност или икономическо благосъстояние
на страната, предотвратяване на безредици или престъпления, защита на здравето
и морала или на правата и свободите на другите.
На ищеца не била предоставена информация за характера,
интензитета и вида на конкретните СРС, прилагани спрямо него, но подслушването
и проверката на кореспонденцията засягали личния му интегритет, семейните му и
бизнес отношения. След като се установило, че спрямо И. се прилагали СРС, у
него се породили съмнения за следене, нарушена лична свобода и свобода на
социално общуване. Действията по прилагане на СРС накърнявали честта и
достойнството на ищеца и утвърждавали у него чувство на несигурност и недоверие
в правозащитните органи.
Като последица от неправомерните действия на П.спрямо
ищеца и семейството му била предприета целенасочена кампания от страна на
икономическа полиция и НАП. Действията срещу И. били и медийно оповестени.
Като негативен ефект от стреса, на който бил подложен,
се проявило и влошаване на здравословното състояние на ищеца – обострили се
кризите на хипертония и стенокардия. Последица от противоправното действие на
ПРБ била и подаграта, от която се установило, че страда.
Претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразно
използване на специални Р.С.ищецът оценява на 50 000 лева, като моли П.на
РБ да бъде осъдена да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва от
датата на завеждането на исковата молба – 16.09.2016 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът П.на РБ е подал отговор, в който оспорва предявения
иск, като счита, че не следва да носи отговорност от твърдяната
незаконосъобразност при прилагане на СРС.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По искане на ГД
„Борба с организираната престъпност“ (ГД „БОП“) от 11.08.2011 г. ОС – гр. София
е издал разрешение № RB
401085-001-11/290/11.08.2011 г. за използване на СРС спрямо И.С.И. за срок от
60 дни, а на 05.10.2011 г. същият съд е издал разрешение № RB 401085-001-11/377/05.10.2011 г. за използване на СРС
за 120 дни.
На 30.05.2012 г.,
по искане на СГП Окръжен съд – гр. София издал разрешение № RB 401085-001-11/142/30.05.2012 г. за използване на СРС
спрямо И.С.И. за срок от 60 дни, продължен с разрешения № RB 421132-001-09/6-511/13.07.2012 г. за 120 дни и № RB 421132-001-09/6-556/21.08.2012 г. за допълнителни 98
дни.
С писмо рег. №
ИК-142 от 26.04.2016 г. председателят на НБКСРС е уведомил И.С.И., че спрямо
него са прилагани неправомерно СРС, а именно – над максимално допустимия от закона
срок.
С молба вх. № Ж-46
от 25.07.2016 г. И.С.И. е поискал от Председателя на НБКСРС да му предоставил
информация относно органа, поискал прилагане на СРС, органа, разрешил
прилагането им, срока, за който са поискани и за който са били прилагани СРС.
В отговор на
молбата му е посочено, че неправомерното прилагане на СРС е било за срок от 180
дни, считано от 30.05.2012 г., по искане на СГП, като разрешенията са били дадени
от Окръжен съд – гр. София.
Видно от доклад от
11.04.2016 г. до председателя на НБКСРС, в ГД „БОП“ е била образувана преписка
на предварителен отчет № 5038/2011 г. и в хода на работата е било изготвено
искане за използване на СРС по отношение на И.И. - за прилагане на чл. 5, 6 и 7
от ЗСРС, като са били посочени два комуникатора. От ОС – гр. София е било
разрешено използване на СРС за срок от 60 дни, считано от 11.08.2011 г. Като
основание за искането е посочено, че е получена информация за извършване на
корупционни престъпления срещу правосъдието от следовател в СО – СГП, водещ ДП
№ 13-П/2010 г. в интерес на И.И.. Искането е за разкриване и доказване на
престъпления по чл. 286, чл. 289, чл. 290, чл. 294, чл. 302, чл. 304а и чл.
304б от НК.
След изтичане на
законовия срок прилагането на СРС е било продължено за 120 дни, считано от
10.10.2011 г. След приключване на прилагането на СРС са били изготвени два
протокола, като информацията е била унищожена с протокол от 16.02.2012 г. С
поверителна справка от дирекция „Инспекторат“ – МВР от 26.06.2012 г.
протоколите за ВДС, ведно с искания, справки и разрешения са били изпратени на
ВКП за прилагане към ДП 54/12 г., пр.пр. № 4-790/12 г. по описа на СГП.
На 30.05.2012 г.
прокурор при СГП е поискал от ОС – гр. София разрешение за използване на СРС по
образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител във връзка с
получени данни за извършени корупционни престъпления и престъпления против
правосъдието от следователи при СО – СГП, които водят досъдебно производство в
интерес на И.С.И.. И.ф. председател на ОС – гр. София е приел наличие на
необходимост от СРС за цялостно документиране, разкриване, доказване и
предотвратяване на престъпна дейност по чл. 302 вр. чл. 301, чл. 293, чл. 286 и
чл. 290 от НК и е разрешил използването им за срок от 60 дни, считано от
31.05.2012 г. по отношение на лицето И.С.И., чрез наблюдение, подслушване и
проследяване.
Искане-продължаване
е подадено от прокурор при СГП на 13.07.2012 г. и е разрешено от и.ф.
председател на ОС – гр. София за 120 дни, считано от 30.07.2012 г.
За послушване на
номер на друг комуникатор на името на И.С.И. е дадено разрешение от
представител на ОС – гр. София на 21.08.2012 г. за срок от 98 дни.
Според доклад на
НБКСРС от 11.04.2016 г. искането било прекратено предсрочно от наблюдаващия
прокурор на 31.08.2012 г. съгласно чл. 22, ал. 2, т. 2 от ЗСРС.
По делото е
представена медицинска документация, която съдът не обсъжда самостоятелно,
доколкото същата е приета за нуждите на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. Заключението на д-р Д. М. е, че И.С.И. страда от хипертонична
болест на сърцето и от исхемична болест на сърцето от 10 години. Според етапна
епикриза от 2012 г. хипертоничните кризи зачестили, стойностите на артериалното
налягане били високи и не се поддавали на медикаментозно лечение. И. бил под
стрес, довел до наднормена активност на симпатикусовия дял на вегетативната
нервна система, свързано с отделяне в кръвта на повишени количества на
катехоламини, които действат по начин, предизвикващ усещания за болки в
сърдечната област. Заболяванията имали хроничен характер.
По делото са
събрани гласни доказателства за състоянието на ищеца във връзка с използваните
спрямо него СРС.
Други
доказателства от значение за спора не бяха ангажирани.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– незаконосъобразно използване на специални
разузнавателни средства.
С изменение на ЗОДОВ, ДВ, бр. 17/06.03.2009 г.е добавена т. 7 към чл. 2,
ал. 1 от закона, според която норма държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно
използване на специални разузнавателни средства. Към 2012 г., когато са използвани
СРС по искане на ПРБ по отношение на И.С.И., е предвидена отговорност на
държавата в лицето на органите по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ от посочените действия.
За да е незаконосъобразно използването на СРС, следва да се установи дали
за това е дадено по предвидения в закона ред разрешение от съда и дали е спазен
срока за тяхното прилагане.
Безспорно се установи, че даденото по искане на прокурор при СГП разрешение
от и.ф. председател на ОС – гр. София е било мотивирано с получена информация,
идентична с тази, за която на 11.08.2011 г. ГД „БОП“ е поискала разрешение за
прилагане на СРС. При сезиране на съда от ГД „БОП“ искането е било мотивирани с
получени данни за извършени тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, попадащи в обхвата на посочените в чл. 3, ал. 1 от ЗСРС (ред. ДВ, бр.
1/04.01.2011 г.), поради което първоначалният срок, за който могат да бъдат
приложени е два месеца (чл. 21, ал. 1 от ЗСРС). С разрешение на съда от
05.10.2011 г. този срок е бил продължен до шест месеца общо – със 120 дни,
считано от 10.10.2011 г., с което е достигнат максималният срок по чл. 21, ал.
2 от ЗСРС (изм.). Разрешението е дадено от компетентен орган, съгласно чл. 15 от ЗСРС (ред. ДВ, бр. 1/2011 г. и бр. 13/11.02.2011 г., в сила от 12.08.2011 г.)
ЗСРС не предвижда в нито една от редакциите си възможността друг орган по
чл. 13 от ЗСРС със същите мотиви и за същите деяния да иска от съда разрешение
за прилагане на СРС след изчерпване на срока за тяхното прилагане по отношение
на едно и също лице.
Подадените от СГП искания са били незаконосъобразни, доколкото законово
допустимият срок е бил изтекъл. Установява се, че протоколите за ВДС, ведно с
искания, справки и разрешения са били изпратени от дирекция „Инспекторат“ – МВР
на ВКП за прилагане към ДП 54/12 г., пр.пр. № 4-790/12 г. по описа на СГП,
поради което са неоснователни възраженията на представителя на ответника, че не
е знаел за приложените от друг орган СРС.
Не се спори, че спрямо ищеца не е било образувано наказателно производство,
нито му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление. Обезщетението се
претендира за нарушения на реда за прилагане на СРС, чрез прилагането им спрямо
И. за период, по-дълъг от общия шестмесечен срок.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и незаконосъобразното използване на СРС спрямо него.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
и характера на неправомерното деяние, личността на увредения и търпените
негативни последици - нарушаване неприкосновеността на личния и семейния му
живот и тайната на кореспонденцията и влошеното здравословно състояние.
Установи
се от събраните по делото гласни доказателства, че И.И. е търпял ограничения в
личния и социалния си живот, мотивирани от основателни подозрения за подслушване
и следене в периода 2011 г. – 2013 г. Местоживеенето му в град, в който И. се
ползва с известност и упражняваната от него търговска дейност са се оказали
допълнителни пречки за водене на нормален начин на живот. Без съмнение намесата
в личното пространство, прилаганите способи на наблюдение, подслушване и
проследяване са причинили на И. вреди. Нарушили са били основни негови
граждански права – чл. 32 и чл. 34 от КРБ, без да е било налице основание за
това.
Несъмнено
за ищеца са произтекли неимуществени вреди, за които обаче ответникът не следва
носи отговорност изцяло. Извършваните от НАП проверки и медийни публикации не
са свързани с действията на ответника по прилагане на СРС. Не се доказа и че
търговските партньори на И. са били в известност относно прилагани СРС по
отношение на него, а в случай, че това е така, то други са лицата и органите,
чиято отговорност следва да бъде ангажирана.
На
следващо място, законно упражняваната търговска дейност не е основание за
притеснения при водене на преговори и сключване на сделки.
Извън напрежението
от възможно следене и подслушване, в настоящото производството не се доказаха
вреди, обосноваващи основателност на искания размер на обезщетението от 50 000
лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
При
определяне на обезщетението следва да се отчете краткият период на използваните
СРС – за период от три месеца - от 31.05.2012 г. до 31.08.2012 г., когато
наблюдаващият прокурор е поискал предсрочно прекратяване прилагането на СРС.
Ответникът
ПРБ не следва да отговаря за влошеното здравословно състояние на ищеца, тъй
като не е налице пряка причинно-следствена връзка с незаконното прилагане на
СРС. Неизменно преживеният стрес се е отразил неблагоприятно на здравословното
състояние на И., но не се доказа, че именно в периода юни – август 2012 г. то е
било утежнено в сравнение с обичайните оплаквания хроничните заболявания -
високо артериално налягане и подагра.
В приложение
на нормите на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и като съобрази в съвкупност
събраните по делото доказателства съдът счита, че 5 000 лева е справедлив
размер на обезщетението. За горницата до 50 000 лева искът подлежи на
отхвърляне.
Върху
обезщетението следва да се начисли законна лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното му изплащане.
На ищеца
се дължат разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Според чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от И.С.И. адвокатско възнаграждение е
неоснователно, като сумата от 2 030 лева съответства на минималния размер
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. Поради това П.на РБ дължи да
възстанови на И.И. заплатената от него държавна такса в размер на 10 лева и 233
лева разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********да
заплати на И.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в незаконно прилагане
на специални Р.С.в периода 31.05.2012 г. – 31.08.2012 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева; на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 243 лева разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: