Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр. Габрово, 19.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет
и първи септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя
адм. д. № 219 на Административен съд Габрово по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. №
СДА-01-1355 от 27.07.2021 г., подадена от Н.Т. ***, с ЕГН: **********, против
Решение № 1040-20-571 от 8.06.2021 г. на директор Дирекция на ТП на НОИ -
София, с искане за неговата отмяна. Жалбата е подадена чрез АД „Станков,
Тодоров, Хинков и Спасов“, София, адв. Н.Т., с приложено към нея пълномощно
С така посоченото Решение е отхвърлена Жалба на Т., подадена против
Разпореждане № РВ-3-21-00886723 от 4.03.2021 г. на длъжностно лице по чл. 114,
ал. 3 от КСО като неоснователна и е отхвърлено възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, също като неоснователно, като
административната преписка е върната на длъжностно лице, на което е възложено
ръководството по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град
за предприемане на действия покомпетентност във връзка с искането на
жалбоподателката за изплащане на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст. Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Изложените в оспорения АА мотиви са следните:
С горепосоченото Разпореждане е регламентирано Т. да възстанови
добросъвестно получени от нея суми, съставляващи парично обезщетение за
бременност и раждане, изплатено за остатъка до 410 календарни дни, за времето
от 16.10.2016 г. до 17.07.2017 г. вкл., на стойност от 8 940. 33 лв. През този
период жалбоподателката е получила обезщетение за бременност и раждане в обща
размер от 13 409.53 лв. При направена проверка от страна на контролните органи
на НОИ е установено, че тя не е имала право на обезщетение в така посочения
размер. Т. е работила по две трудови правоотношения, преди да излезе в отпуск за бременност и раждане – с „*** и Главна дирекция „***/, поради което тя смята, че основателно е получавала обезщетения
във връзка с тях. На 10.10.2016 г. тя уведомила работодателя си ***, че не желае да ползва отпуск за бременност и
раждане и иска да се върне на работа. В тази връзка е представено Удостоверение
№ 20 от 27.04.2021 г., от което е видно, че е била в отпуск за бременност и
раждане през периода юни – октомври, 2016 г., след което НОИ продължил да
изплаща обезщетението по правоотношението й с другия й работодател, каквото тя
е получавала до декември, 2017 г. Наличието на две трудови правоотношения не се
оспорва. Не се оспорва и фактът, че жалбоподателката е получила
обезщетения във връзка и с двете трудови правоотношения през процесния период.
От осигурителя *** е изготвено Удостоверение за изплащане на обезщетение за
бременност и раждане за остатъка от 410 дни по чл. 50, ал. 1 от КСО. С този
работодател Т. е била в трудово правоотношение на 4-часов работен ден, прекратено на 1.04.2018 г. В
данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса, подадени от това дружество за ЗОЛ за
процесния период, всички работни дни са отразени като такива, с право на
парично обезщетение и Т. е получила такова за остатъка до 410 дни – за 188
работни дни за този период.
За същия период са подадени данни и от другия осигурител на лицето
– *** с вписани работни дни с осигурителен стаж 8
часа дневно /пълен работен ден/, но без данни за дни във временна
неработоспособност. С оглед упражняваната от лицето трудова дейност в ГД,
размерът на изплатеното парично обезщетение за бременност и раждане по
правоотношението с „*** е неправилно изчислено и изплатено, поради което е било издадено
цитираното по-горе Разпореждане за възстановяване на сумата от 8 940.33 лв.
Дължимото парично обезщетение на Т. е било изчислено съобразно
данните, подадени от двамата й работодатели, като е определено в общ дневен
размер, изчислен въз основа на двете трудови правоотношения – 71.33 лв.
Съгласно чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО при лице, ползващо такова по вид обезщетение,
осигурено при повече от един работодатели, изплащането става по отделно по
всяко от правоотношенията или за всяко от основанията. При наличие на две
правоотношения и започнала работа само по едното от тях лицата имат право на
полагащото им се парично обезщетение само по второто правоотношение – с
работодателя, при когото не са започнали работа, а са продължили да ползват
отпуска си за бременност и раждане. В случая определеният дължим дневен размер
на обезщетението на жалбоподателката по правоотношението й с ***, предвид сключения трудов договор за пълен
работен ден, е 66.66% от общия размер на обезщетението от 71.33 лв. или – 47.56
лв. дневно. Определеният дневен размер на обезщетението по правоотношението с Т.
с втория й работодател, при когото тя е работила при непълно работно време, е
33.33% от общия размер 71.33 лв. или 23.77 лв. дневно. Изплатеното парично обезщетение за бременност
и раждане за периода от 3.06.2016 г. до 16.10.2016 г. е в посочен в Решението
размер за всеки от месеците. Към 31.10.2016 г. все още в НОИ не е била налице
информация за започналото упражняване на трудова дейност в ***, поради което за процесния период 16.10.2016
г. – 17.07.2017 г. на Т. е изплатено обезщетение и за двете трудови
правоотношения, вместо само за това с търговското дружество – по 23.77 лв. на
ден.
Между страните не е налице спор по горните факти. Т. действително е
започнала работа при основния си работодател на 16.10.2016 г., прекъсвайки ползването
на отпуска си за бременност и раждане, и при него от тази дата е имала право да получава трудово
възнаграждение, а не обезщетение за бременност и раждане. Обезщетение е
следвало да получава само за ползването на отпуска при втория си работодател в общ размер за периода от 4 469.53 лв., като останалата част в размер на
8 940.33 лв. е получена от нея неоснователно.
Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за
осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с
изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването е без
лихва, до изтичане на срока за доброволно изпълнение. В случая установеното
изплащане на парично обезщетение на жалбоподателката за процесния период в недължим
размер е определено като „нови данни“ по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса и
това е основание за прилагането й, като основание за издаване на Разпореждането
е посочена именно тази разпоредба.
По отношение на направеното от Т. възражение, че е имала право да
получава, като работеща майка, неползваща отпуска си за отглеждане на малко
дете, сума в размер на 50% от дължимото й се обезщетение, решаващият орган е
върнал преписката на компетентния административен орган за изчисление на
дължимите суми след 18.07.2017 г., когато Т. е придобила право на отпуск за
отглеждане на малко дете. В тази си част процесният ИАА не подлежи на съдебен
контрол.
В Жалбата си Т. излага следните съображения за незаконосъобразност
на ИАА:
1. Допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в произнасяне на контролния административен орган със забава,
извън 1-месечния срок, определен в закона.
2. Допуснати нарушения на материалния закон:
2.1. Не е налице спор, че Т. е получила обезщетенията
добросъвестно, но добросъвество получените суми подлежат на връщане само когато
след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Тези обстоятелства
не са налице в случая. Освен това предвиждането за нови данни по т. 2 е в сила
от 1.01.2017 г. и действа за напред, а процесният период има за свое начало
16.10.2016 г. До края на 2016 г. това изключение е неприложимо.
2.2. След 1.01.2017 г. пък не са налице нови данни и факти, нито
новопредставени документи. Информацията, касаеща Т., е подадена надлежно и постъпила в НОИ на 1.11.2016 г. Тя е подадена от основния работодател преди да е
започнало изплащането на обезщетенията още за месец октомври, 2016 г. Остава неясно по каква причина, въпреки
това, че в НОИ е подадено известие за започването на трудова дейност, това не е
било отразено и не са били предприети мерки за преизчисляване на обезщетението
още през ноември. Новата информация е била подадена коректно преди изчисляване
и изплащане на недължимото обезщетение. След като грешката е била в НОИ, то не
жалбоподателката следва да понесе последиците от това.
3. Прави се и възражение за погасяване по давност на задължението.
Жалбата е подадена в законния срок от заинтересовано лице против
подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт /ИАА/ и се явява
редовна и допустима, поради което съдът следва да се произнесе по нейната
основателност.
В проведено по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв.
П. В., с приложено пълномощно, която поддържа жалбата. Страната
представя и писмена защита, в която се сочи, че в хода на производството при
произнасяне от горестоящия административен орган е пропуснат срока за произнасяне
по жалбата против процесното Разпореждане, който е едномесечен от постъпването
на жалбата. Изключението, на което се позовава ответника, за възможност да се
търсят обратно добросъвестно получени суми от нормата на чл. 114, ал. 2 от КСО,
е в сегашната си редакция от 1.01.2017 г. и не може да се приложи за случая.
Освен това и не е налице реализация на нейната хипотеза и след тази дата, т.к.
Органите на НОИ са били изрично информирани от работодателя на жалбоподателката
още на 1.11.2016 г., че тя е започнала изпълнение на трудовите си задължения
при един от двамата си работодатели – ГД „ГВПА“. Информация за Н.Т. е била подавана всеки месец, но въпреки това
ответната страна не е коригирала размера на изплащаното й обезщетение. Не може
да се приеме оправданието за неработещ адекватно програмен продукт, за това
жалбоподателката не следва да носи отговорност. Пропуските във софтуера не
могат да бъдат в нейна тежест.
За ответната страна в проведеното по делото о.с.з. не се явява
процесуален представител. По делото е приложено писмено Становище от 21.09.2021
г. на ответната страна, с което се оспорва депозираната жалба. Заявява се липса
на спор по фактите. Акцентира се на инструктивния характер на срока за
произнасяне на горестоящия административен орган, която негова специфика не
може да доведе до отмяна на процесния ИАА. Процесното вземане на ДОО спрямо
жалбоподателката е установено на 4.03.2021 г., когато въпросната правна норма е
била действаща. Нанесена е вреда на бюджета на НОИ с получената неправомерно
сума за процесния период – по отношение на работодателя си ***“ Т. е прекратила ползването на отпуска си за бременност и раждане на
*** г., като е започнала отново работа при него и от тази дата е започнала
отново да получава трудовото си възнаграждение, а едновременно с това е
продължила да получава и обезщетението си от НОИ за риска бременност и раждане
и така изплатените суми се явяват неоснователно получавани. Ответникът заявява
изрично, че жалбоподателката е добросъвестен получател на процесната сума,
поради което Разпореждането е издадено на посоченото в него правно основание –
чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Но въпреки това сумата подлежи на връщане, т.к. подадената от
работодателя й информация е подадена един ден след направеното в НОИ
автоматично изчисление на дължимото обезщетение.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за
отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146,
във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Спор по фактите между страните не е налице. Същите се потвърждават
и от приложените по делото писмени доказателства.
Разпореждането и Решението са издадени от
компетентни органи при изпълнение на предоставените им по закон правомощия.
Не е налице съществено нарушение на
процедурата по издаването им. Забавата в произнасянето на горестоящия орган и
настоящ ответник не следва да води до отмяна на процесния ИАА на това
основание…………………………. /Срокът е инструктивен………../
Жалбоподателката Н.Т. е майка на ***, родена на *** г. От тази дата е издаден
болничен лист на Т. по този повод. На 18.08.2016 г. жалбоподателката е подала
декларация за обстоятелства за изплащане на парично обезщетение при бременност
и раждане на основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО до РУСО– София. Последен
по ред болничен е представен за периода от 18.08.2016 г. до 15.10.2016 г., за
което е приложено удостоверение.
Жалбоподателката е работила по две трудови правоотношения
едновременно, преди да излезе в отпуск за бременност и раждане: 1. В ***, от 18.10.2010 г., по основен трудов договор и 2. В „**** от 11.08.2015 г., по допълнителен трудов
договор по чл. 111 от КТ. Същата е била осигурена за всички ОСР за периода си
на работа и по двете правоотношения. Процесният период е покрит и лицето е
осигурено през него и при двамата си работодатели за ОСР „майчинство“.
Видно от Служебна бележка № 45.10.24 от 27.04.2021 г. главен
секретар ***, този работодател е подал информация за жалбоподателката относно
това, че през месец октомври, 2016 г., с реално отработени 10 дни, а от
приложените удостоверения е видно, че през следващите периоди тя е работила на
пълен работен ден. На 17.10.2016 г. Т. е подала заявление до работодателя си, в
което сочи, че от същата дата преустановява ползването на отпуска си за
бременност и раждане. От тази дата е следвало да се преустанови и изплащането
на обезщетението й по този повод за ползване на отпуск при този работодател.
Т. не оспорва, че въпреки настъпването на това прекратително
условие тя е продължила да получава обезщетение от НОИ през време на целия
период в посочения в процесния ИАА размер. Ответната страна, на свой ред, също не
оспорва, че на 1.11.2016 г. в НОИ са получили по електронен път информация от
работодателя й за наличието на така описаните факти: „След изплащане на парично
обезщетение по Удостоверение вх. № Р-14-21-000-00-********** от 26.10.2016 г. и
с подаването на информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Н.Т.Т. … от
Главна дирекция „***“ с вписани пълни работни дни при 8 часа дневно за периода от 16.10.2016
г. до 17.07.2017 г., вкл….“ /в Разпореждането/. Видно от приложена от ответника
справка за подадени РОЛ за жалбоподателката /л.127, стр. втора/ уведомлението
от този работодател е подадено на 1.11.2016 г., в 12.52 часа и по този въпрос
не се спори. Нещо повече – на осъществяването на този факт и на тази дата ответникът изрично се е позовал
неколкократно по делото, вкл. и в писменото си становище. Той е посочен в
Разпореждането и процесното Решение: „Касаещите Н.Т. данни са подадени по чл.
5, ал. 4 от КСО за месец 10.2016 чрез *** на 1.11.2016 г. за 10 дни временна неработоспособност и 11
отработени дни с начислен осигурителен доход.“. В Решението е отразено и че на
31.10.2016 г. е извършена автоматична проверка и в РОЛ тези данни все още не са
били налични, поради което въпреки че не е било налице задължение за
начисляване и превеждане на обезщетение след 16.10.2016 г. по партидата на
жалбоподателката, такова й е било изплатено от бюджета на НОИ.
От гореизложеното съдът намира, че информацията за промяна в трудовия и осигурителен
статус на жалбоподателката е подадена в НОИ на 1.11.2016 г. Преводът на обезщетението
е направен на следващия ден – 2.11.2016 г.: „Тази дата отразява датата, на
която сумата вече е била по личната банкова сметка ***еглен. Обработката е
станала преди 1.11.2016 г., потвърждаването на ведомостта с начислените суми е
станало преди тази дата /вторник/, поради което не е имало технологично време
за обработка на данните, получени от *** и същата е била налице в информационната система на НОИ при
автоматичното изчисляване на обезщетението и, съответно, не е била отчетена и
съобразена.“ /писмено Становище на ответника от 21.09.2021 , л. 33 от
настоящото дело/.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 2, т. 3 и ал.
3 от КСО, послужили като правна мотивировка на ответната страна за издаване на
процесния ИАА, добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови
документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и
срока на изплащане. Нормата е в сила от 1.01.2017 г. и е материалноправна,
като законодателят не е предвидил действие с обратна сила. Следователно за
правоотношения, възникнали до края на 2016 г. по такъв повод тя е неприложима.
До 31.12.2016 г. е бил в сила друг текст на ал. 2, според който „Добросъвестно получените суми за осигурителни
плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40,
ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е
Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение.“, но наличието на такива хипотези нито се твърди, нито
се установява по делото. Освен това не е налице и наличието на хипотезата на
сега действащото правило на ал. 2, т. 2, т.к., от една страна, първото плащане
е направено реално след получаване на известие от работодателя за започване на
работа от страна на Т., което известие е подадено предходния ден, в работно
време, по електронен път. От друга страна всяко плащане на обезщетението за
бременност и раждане е било помесечно и дори и при първото такова от месец
ноември, 2016 г., на практика този един ден да не е бил достатъчен, за да се
спре изплащането на обезщетението, то за всеки следващ месец неспирането му не
е по вина нито на Т., нито на работодателя, а се дължи изцяло на проблем при самия
ответник. Дали това е проблем със софтуер или с недобра организация на работата
на място, и в двата случая това обстоятелство не следва да е в тежест на
жалбоподателката. Също така за нито едно от плащанията не е налице основанието
„след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане“ – не е налице изплащане на обезщетение, след
което такива документи да са били представени. Напротив, работодателят е
изпълнил задължението си да уведоми органите на НОИ още преди първото плащане,
като след това не са нито съставяни, нито изпращани „нови документи“. В
Разпореждането е посочено единствено, че процесните суми са били изплатени
„неоснователно“, но специално КСО не предвижда, че всяка неоснователно
изплатена сума подлежи на възстановяване, напротив, точно този нормативен акт
предвижда такова само по изключение, когато осигуреното лице е проявило
недобросъвестно поведение и в изчерпателно посочени и регламентирани случаи при
добросъвестност от негова страна. В Разпореждането никъде не е посочено кой
точно документ, издаден и/или „представен“ след изплащането и то на всички
помесечни обезщетения, е мотивирал издаването на процесния ИАА. Нито са налице
нови данни, които са настъпили или представени в НОИ „след“ плащанията.
Напротив, още преди първото такова работодателят е уведомил ответната страна,
че Т. започва работа, посочил е датата, от която е станало това и не може да се
счита, че това са „нови документи или данни“ за НОИ, особено за следващите
месеци. Също така в процесното Решение всички данни и факти, както и всички
цитирани документи са били налични в НОИ преди изплащането на обезщетенията,
дори на първото от тях. Отразено е, че работодателят е подал информацията на
1.11.2016 г., а автоматичната проверка в РОЛ е направена предходния ден, но
проверката не е „плащане“ по смисъла на посочената като приложима норма. Още
по-малко това пък обяснява по какви причини плащанията са продължили през
следващите месеци при наличието на вече подадена официална информация от
работодателя. Такива мотиви дори не са изложени в процесния ИАА.
Поради така изложеното настоящият съдебен
състав намира, че не е установено наличие на фактическото основание за
издаването на процесното Решение, не е налице реализация на хипотезата на
посочената като приложима правна норма, поради което процесният административен
акт е издаден в нарушение на материалния закон. Освен това актът страда и от
порок във формата – липса на конкретизация, той не съдържа посочване на „нов
документ или данни“, представени в НОИ „след изплащането“ на процесните
обезщетения, още повече като се вземе предвид, че същите са помесечни и
изплащането им е могло да се проконтролира и спре във всеки един момент след
1.11.2016 г. при добра организация в администрацията именно на ответника. По
тази причина съдът намира жалбата за основателна.
Основателно, в тази връзка, е и искането на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски, които
се равняват на 1200.00 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение /с
основа 1000.00 лв. и 200.00 лв. ДДС/, за което е представен писмен договор,
фактура и вносна бележка за банковия превод. Съдът не намира договореното и
изплатено възнаграждение за прекомерно. Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното такова в случая е 777.00 лв.,
горницата е близо 230.00 лв. което близо 1/3 от размера на минималното
възнаграждение. Страните не са задължени да договарят хонорар на минимума, а
надвишението не е голямо, поради което съдът намира, че то следва да се присъди
в полза на жалбоподателя изцяло.
В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл.
153, ал. 1, чл. 170, ал. 1-2, във вр. с чл. 9, ал. 4, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по Жалба с вх. № СДА-01-1355 от 27.07.2021 г.,
подадена от Н.Т. ***, с ЕГН: **********, Решение № 1040-20-571 от 8.06.2021 г.
на директор Дирекция на ТП на НОИ - София, в часта му, с което е
отхвърлена Жалба вх. № 1012-21-660 от 29.04.2021 г. на Т. срещу Разпореждане №
РВ-3-21-00886723/4.03.2021 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО при
ТП на НОИ София - Град.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на Н.Т. ***,
с ЕГН: **********, разноски по производството, направени пред настоящата
съдебна инстанция, на обща стойност 1200.00 лв. /хиляда и двеста/ лв., съставляващи
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решение да се изпрати на страните в
едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/