Р Е Ш Е Н И Е
Номер 773 /17.01.
Година 2018 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На деветнадесети декември Година 2017
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №02117 по описа за 2017
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №***/09.12.2013
г., изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на Р.И.В. ***, с ЕГН **********,
са наложени административни наказания:
“глоба”, в размер 500 лв. и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 9 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП и
„глоба“, в размер 50 лв., на
основание чл.179,ал.5 от ЗДвП, за това, че на 25.11.2013 г., около 11.30 часа, движейки
се по ул. “Юрий Гагарин“, гр. Перник, като водач на МПС – лек автомобил с рег.
№ ***, управлява ППС под въздействието на алкохол, с концентрация 0.86 промила,
установена чрез проверка с техническо средство “Дрегер 7410”, № 0054, както и
за това, че не е залепил в долния ляв
ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и контролен талон към знака. – нарушения на чл.5, ал.3, т.1, предл. 1-во от ЗДвП и чл.100, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Р.В., чрез пълномощника му –
адв. В.Б. – САК, в която без да се оспорва
извършването на вменените нарушения и фактическите обстоятелства, при които е
станало това, се излагат възражения за допуснати множество съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателната процедура, обуславящи незаконосъобразност
на обжалвания административен акт. Излага се и възражение за изтекла към
настоящия момент давност за административнонаказателно преследване. В съдебните
прения процесуалният представител на
жалбоподателя – адв. Б. поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира
за цялостна отмяна на издаденото
наказателно постановление. Алтернативно в жалбата се моли за намаляване размера
на наложените административни наказания за първото нарушение, а за второто се
излагат съображения за приложимост на нормата на чл.28“а“ от ЗАНН.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
На 25.11.2013
г., около 11.30 часа, в гр. Перник, Р.В. управлявал МПС – лек автомобил “Фолксваген
Голф ”, с рег. № ***, собственост на друго лице, движейки се по ул. “Юрий Гагарин”
в посока от кв. “Мошино“ към ж.к. „Тева“. В този район, срещу съществуващия към посочената
дата склад на фирма „Масок“ , бил спрян за проверка от служители на Сектор “ПП”
при ОД МВР – Перник – свидетелите Р.С.Е. и Н.В.Н.. При установяване
самоличността на водача контролните органи констатирали мирис на алкохол, поради
което в 11.37 часа извършили проверка с техническо средство “Дрегер 7410”, с
инв. № 0054, което отчело съдържание на алкохол в кръвта на В. в концентрация 0,86
на хиляда. Пред полицейските служители същият признал, че в късните часове на
предната дата е консумирал алкохол
/около 600 гр. ракия/.
С оглед
горните констатации, свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя
и контролния талон към него били иззети
и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0426259.
Жалбоподателят
приел талона, но не изпълнил предписанието за медицинско изследване и не се явил в ЦСМП.
В хода на проверката се установило, че за
автомобила няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
липсвал и залепен стикер на знак за сключена
такава, и водачът нямал контролен талон към знака.
Въз основа на установеното на място фактическо
положение контролните органи приели, че Р.В., като водач на МПС, е нарушил
забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
не е изпълнил задължението по чл.100 , ал.3 от ЗДвП, поради което образували
срещу него административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение № ***/25.11.2013 г.
При
предявяване на акта В. вписал, че няма възражения. Писмени такива не постъпили
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.174, ал.1 и чл.179, ал.5 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна
отговорност на Р.И.В. за нарушенията по-горе.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели, установили нарушенията Р.Е.
и Н.Н. изцяло потвърждават констатациите отразени в АУАН.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид
показанията на свидетелите, както и и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №***/25.11.2013
г., талон за медицинско изследване № 0426259/25.11.2013
г., заповед за прилагане на принудителни административни мерки №***/09.12.2013
г., заверено копие на заповед № Iз – 1745/28.08.2012
г. на Министъра на вътрешните работи, писмо, рег. № 7162/13.05.2013 г. на Началник сектор “ПП” при ОД МВР – Перник, справка
за нарушител, изд. от С “КАТ” – ОД МВР – Перник .
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички
релевантни по делото обстоятелства.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита
и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема,
че актът е съставен, а постановлението е издадено от
органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата по делото заповед № Iз-1745/28.08.2012г. на министъра
на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.12
от ЗДвП.
Не се
приема и възражението за липса на съответствие между фактическото описание на нарушенията в акта и
наказателното постановление - такова съдът не констатира. Констатациите на
актосъставителя дословно са възпроизведени в съдържанието на наказателното
постановление, същите изпълват признаците от състава на
административнонаказателните норми, сочени като нарушени, и са изложени по
начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна
отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при
какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формираните изводи. Не е допуснато нарушение по отношение задължението за ясно
посочване на времето и мястото на извършване на нарушенията /по-голяма изчерпателност
от изложената не е и възможна/.
Неоснователно
е и възражението за това, че при съставянето на акта е нарушена разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН досежно института на свидетелите. Видно е от съдържанието на акта, че вторият
полицейски служител от екипа на С “ПП” е бил очевидец, т.е непосредствено е
участвал в установяването на нарушенията. Процесуалните правила за образуване на
административнонаказателното производство не са нарушени и с това, че АУАН е съставен единствено в присъствието на този
свидетел, тъй като в разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е установено
изискване аналогично на това в ал.3 на с.р.
/за двама свидетели/. Достатъчно е в тази насока да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН за редовността на акта е достатъчно
подписването му от един от свидетелите посочени в него, което означава, че и
при наличие само на един свидетел, удостоверил с подписа си записванията в
акта, последният ще е редовен от процесуална страна.
Непосочването ЕГН и точен адрес
на свидетеля Н. не представлява съществен недостатък в съдържанието на акта,
доколкото тези изисквания са установени с цел персонификация на същия и
гарантиране участието му в производството чрез надлежно призоваване. В случая
отразените в акта данни за Н.Н. /месторабота и длъжност/ са били достатъчни за
реализиране на целите по-горе.
Неоснователно се явява
възражението за изтекла абсолютна давност за административнонаказателно
преследване.
От
гледна точка предвиденото за конкретното административно нарушение наказание, в
конкретния казус, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, приложим е срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
В
случая административнонаказателното преследване е било възбудено със
съставянето на АУАН срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от
категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата
предметна и персонална насоченост. По тази причина погасителното действие на
давността е обусловено от по-дългия срок на абсолютната давност по чл.81, ал.3
от НК, според която независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока, предвиден в предходния член – в случая, чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Предвид датата на извършване на процесното деяние, то към момента абсолютната
давност от четири години и половина не е изтекла.
По същество:
По отношение нарушението в т.1 от
наказателното постановление:
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на алкохол в концентрация
0.86 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие,
жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения в горната насока, не
е ангажирал и посочил доказателства,
оборващи или разколебаващи констатациите за нарушение на контролните органи, напротив
– при проверката сам е съобщил на контролните органи факти относно употреба на
алкохол като време, вид и количество, а при предявяване на съставения акт е
вписал, че няма възражения. Същият не оспорва и самата концентрация на алкохол,
начина на нейното установяване и изправността на техническото средство, с което
е станало това. Възраженията му, изразени чрез процесуалния му представител в производството,
са единствено от процесуално естество, които по съображенията по-горе се
отхвърлиха като неоснователни, а алтернативно са свързани и с индивидуализацията
на наказанията.
В същото време по делото не се
спори, че предписанието за явяване в ЦСМП – Перник за даване на кръвна проба не
е изпълнено. В тази хипотеза - неявяване в определеното лечебно заведение,
нормата на чл.6 от Наредба №30/2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства /отм. ДВ, бр.61/2017г./ изрично предписва, че се приема
показанието на техническото средство. След като жалбоподателят
сам се е отказал от правото да даде кръв за лабораторно изследване, съдът
приема, че редът за установяване употребата на алкохол е спазен и
концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава на нарушението,
е установена точно. Възражението, че
талон за медицинско изследване не е връчван на жалбоподателя е неоснователно,
тъй като доказателствата по делото установяват обратното.
Свидетелите Р.Е. и Н.Н. при
разпита им в съдебно заседание
потвърждават констатациите в АУАН, като ги детайлизират и допълват доколкото
е възможно, предвид изминалото време.
В контекста на изложеното съдът
приема, че отразените в обстоятелствената част на акта фактически обстоятелства
в разглежданата част съответстват на действителното положение, формирани са
професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон.
В този смисъл
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателна отговорност на Р.В. за извършеното от него нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на
наложените административни наказания:
За управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация от 0.5 до 1,2 на хиляда включително,
разпоредбата на чл.174, ал.1, предл.1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр.60 от 2012г./
предвижда кумулативно лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 500 до 1000 лв. В случая, наказващият орган е определил
размера на наложените на жалбоподателя наказания в средния /за първото/ и в минимален
размер /за второто/, а именно “лишаване от правоуправление” за срок от 9 месеца
и “глоба” - 500 лв. Съдът счита, че при конкретните обстоятелства на казуса размера
на първото от кумулативно предвидените наказания се явява неоправдано завишен,
несъобразен с относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства по
чл.27, ал.2 от ЗАНН. Събраните в съдебното следствие доказателства относно поведението
на жалбоподателя като водач на МПС не са
в противоречие с горния извод. Предоставената справка за нарушител
установява, че към датата на процесното нарушение В. не е бил наказван с влезли
в сила наказателни постановления за други нарушения на правилата за движение по
пътищата, което в контекста на оказаното от него съдействие за установяване на
процесното нарушение не дава яснота
за мотивите на АНО към завишаване
размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. На настоящия етап,
като взе предвид изложеното, а преди всичко и изминалото време от извършването
на нарушението, съдебният състав е мотивиран към смекчаване на отговорността на
жалбоподателя чрез намаляване на така наложеното наказание по чл. 13, б. “в” от ЗАНН до минималния предвиден размер, а именно от 9 месеца – на 6 месеца., в
какъвто смисъл наказателното постановление следва да се измени.
Съдът намира, че в тези си
размери административните наказания са справедливи, съответстват на тежестта на
извършеното нарушение, съобразени са с личността на нарушителя и ефективно биха
съдействали за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
По отношение нарушението в т.2 от
наказателното постановление.
Съдът счита, че в тази му част постановлението е
незаконосъобразно, издадено в нарушение
на материалния закон, съображенията за което са следните:
Видно от съдържанието на АУАН контролните органи са констатирали като
нарушение, че “водачът няма контролен талон и стикер валидни за застраховка
“гражданска отговорност“ и няма валидна полица“, въз основа на което
актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.100, ал.3 от ЗДвП. Последната
вменява на водачите задължение да залепят в долния ляв ъгъл на предното стъкло
на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носят
контролен талон към знака. Логично е, че
нарушаване на това изискване е възможно само, когато е налице
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, тъй като в
противен случай отговорност възниква за извършено нарушение по чл.259, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането /отм./. Фактите в случая, така както са
изложени в акта и постановлението, а и както се пресъздават от свидетелите Е. и
Н., установили нарушението, сочат за изначална липса на сключена застраховка
„ГО“ от притежателя на превозното средство, поради което жалбоподателят, като
водач на последното, не може да носи отговорност за неизпълнение на
задълженията по чл.100, ал.3, респ. чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като които
те са изпълними само при сключена застраховка – задължение, на което същият не
е бил адресат към датата на нарушението /арг. чл.259, ал.1 от КЗ /отм, ДВ
бр.102/2015/.
Изложеното обосновава отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази
му част, като незаконосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***/09.12.2013 г., изд. от Началник
Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на Р.И.В. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“,
в размер 50 лв. за нарушение на чл.100, ал.3, предл.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №***/09.12.2013 г., изд. от Началник
Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, в частта, с която на Р.И.В. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба”, в размер
500 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 месеца за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1, предл. 1-во от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА срока на наказанието по чл. 13, б. “в” от ЗАНН от 9 месеца на 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ