Р Е Ш Е Н И Е № 77
гр.Поморие, 18.04. 2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря:
Валентина Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева
гр.д. № 155 по описа за 2019год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие, образувано
по постъпила молба от А.С.Ш. против Т.Ж.И.
***, с която се иска защита от домашно насилие. С допълнителна молба от 25.02.2019г. пълномощник
на молителката е конкретизирал, че домашното насилие е извършено на 02.02.2019г., 23.01.2019г. и 24.01.2019г., като на 02.02.2019г. ответника обиждал молителката наричайки я „лоша
майка и луда“ пред детето,а на 23 и 24.01. дърпал детето от час с цел
отвличане. Сочи, че насилието е осъществено и по отношение на майката и по
отношение на детето. Моли съдът да
наложи мерките за защита от домашно насилие, като се забрани на ответника да
приближава молителката и детето Ж.Т.да не посещава дома на майката, училището
на детето и местата за развлечения на майката и детето. В съдебно заседание
чрез пълномощника си адв. М.Д. подържа молбата.
Ответника
в съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител оспорва изложеното в молбата.
Съдът
счита, че производство е допустимо. Молбата е подадена
на 08.02.2019г. в срока по
чл.10, ал 1 от ЗЗДН,
който е един месец, считано от извършването
на твърдените в нея актове на домашно насилие на 23.01., 24.01. и 02.02.2019г. подадена е субект
посочен в разпоредбата на чл.8 от ЗЗДН и се търси защита за лице посочено в
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа стрА.следното:
Не се спори по
делото, че страните по делото са бивши съпрузи, като родителските права по отношение детето Ж.Т.И. се
упражняват от майката - А.С.Ш.. Видно от изисканите справки от съда, ответника не е осъждан и по отношение на същия не са налагА.мерки за защита от домашно насилие.
По делото са
опуснати до разпит двама свидетели. Свидетелката Ш.- майка на молителката сочи, че на 23 и 24
януари бащата е посетил училището и се е
видял с детето, като това й било казано от учителката. Сочи, че не е разбрала
дали е било изведено от час от бащата или срещата се е случила в междучасието,
но след това детето не искало да ходи на училище и не можело да се концентрира.
Свидетелката Т.И. –
майка на ответника свидетелства, че на 02.02.2019г. сина и е завел детето в дома им, след като от
седем осем месеца не са го виждали, тъй като майката отказвала да дава детето.
Детето било много щастливо и доволно.
След обяд се обадил дядото на детето, за
да го прибере и се разбрали със сина й, дядото да дойде и да го вземе от
градинката в квартала.
Представено е изискА.от ЦПЗ Бургас по друго дело, справка относно А.Ш.,
видно от която А.С.Ш. не се води
на диспансерен отчет в ЦПЗ Бургас, същата е била доведена от органите на МВР на основание прокурорска преписка за съдебно психиатрично освидетелстване и по време на престоя в ЦПЗ Бургас от 23.01.2019. до
30.01.2019г. и е направено
психиатрично и психологично
изследване и е поставена диагноза: Шизоидно личностово разстройство.Декомпенсативен
период.
Установява се от представения
доклад, че от ОЗД/ДСП от 19.03.2018г. са предприети
мерки за закрила на детето в семейна среда, поради констатиран риск от родителско
отчуждение във връзка с ограничаване контактите на бащата с детето, но тъй
като майката не е съдействала мерките са останали
неприложени. Сочи се, че е издадена
заповед за насочване на майката и детето за ползване
на дългосрочна социална услуга към ЦОП Поморие „Семейно консултиране и подкрепа“ и „Психологическо консултиране“, но поради неоказано
съдействие от стрА.на майката заповедта не била
изпълнена. Посочено е в доклада, че многократно е търсено съдействие и от родителите на ответницата, но без особен
резултат, като и майката и бащата на ответницата са споделяли със социалните
работници, че А.е в депресия, получава нервни кризи и че не могат
да й въздействат. В доклада е посочено,
че от средата
на м. октомври, детето Ж.не посещава училище и към 16.11.2018г. има 104 отсъствия, като класния ръководител на детето е посетило майката няколко пъти в дома й и въпреки обещанията от нейна
страна, тя не е осигурила присъствието на детето в училище и е получен сигнал от директора на СУ „Иван Вазов, че
детето не посещава училище, а пред социален работник родителите на ответницата са заявили, че същата
има психичен проблем. Сочи се в доклада, че на 23.01. и 24.01.2019г. детето не е било
на училище, като за 24 .01. била планирА.среща с
детето за да се проведе разговор с него и срещата не се състояла, поради
отсъствието на детето от училище. Детето е подновило посещенията в училище на
25.01.2019г. Бащата е посетил училището на 01.02. в голямото междучасие,
разговарял е с учителката и със сина си. Към
социалния доклад са приложени изисканите от Д СП във
връзка с проучването на случая и изготвянето на социалния доклад заявления от
лекари лекували детето, доклад от класния ръководител, протоколи от проведени
беседи с родителите, справка от РУ на МВР Поморие и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката
и детето и ответника .
От събраните доказателства по делото не може да се направи обоснован извод, че по
отношение на детето или
неговата майка Ана Ш. е упражнено домашно насилие от страна
на ответника - Т.Ж.И..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира депозирана молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН за неоснователна. От доказателствата се установи по категоричен и безспорен начин, че на 23.01. и 24.01.2019г. детето не е било на училище и в тази връзка твърденията, че на тази дата бащата е „дърпал детето от час с цел отвличане“ са неверни. Не се представиха и доказателства, за извършено психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗДДН, изразяващо се в отправяне от ответника на обидни думи към нея - "че е лоша майка“ и „луда“. Изложените в молбата твърдения се подкрепят единствено от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Макар и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН да съставлява самостоятелно доказателствено средство, същата сама по себе си не може да обоснове извод за доказаност на тези твърдения, след като по делото са събрани и други доказателства, поради което следва да бъде ценена с оглед на всички доказателства. В производството следва да се вземат предвид всички събрание доказателства, като съдът не е длъжен да постанови мярка само въз основа на декларацията, без да е необходимо да събира каквито и да било доказателства. В настоящия случай, обаче, са събрани такива доказателства, които не доказват изложените в молбата твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на насилие, като съдът намира, че ответникът проведе успешно насрещно доказване, с оглед проведеното от него оспорване на молбата.Твърденията в молбата не се подкрепят и от ангажираните от молителката гласни доказателства - св.Ш..
Във връзка с изложеното съдът счита, че молителката не проведе успешно пълно и главно доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществени спрямо нея и детето актове на домашно насилие от страна на ответника Т.Ж.И. на посочената дата, поради което молбата й за защита по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Следва да се отбележи, че на съда служебно е известно, че между страните е налице производство образувано по предявен иск от Т.Ж. против А. Ш. за промяна упражняването родителските права по отношение на детето – Ж.Т.и настоящото производство е образувано на 08.02.2019г. непосредствено след проведеното с.з. по гр.дело 596/2018г. на 07.02.2019г. по което ответника е отказал сключване на споразумение предложено от пълномощника на Ана Ш..
С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане по чл. 78,ал.3 от ГПК, молителката следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 400 лв. за направените по делото съдебни разноски. На основание чл. 11, ал.3 ЗЗДН, молителката А.Ш. следва да заплати по сметка на съда дължимата за производството държавна такса в размер на от 25 лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С.Ш., ЕГН ********** с адрес *** с пълномощник адв. М.Д. съд.адрес *** за издаване на съдебна заповед за защита за осъществявано спрямо нея и детето Ж.Т.И. домашно насилие против Т. Ж. И., ЕГН ********** с адрес *** с която се иска да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие.
ОСЪЖДА А.С.Ш., ЕГН ********** да заплати на Т.Ж.И., ЕГН ********** сумата от 400.00 лв. (четиристотин) лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА А.С.Ш., ЕГН ********** на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - гр.Поморие сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет) лева, представляваща дължима за производството държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.