Р Е
Ш Е Н И Е № 352
Гр.С.,
14.07.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. районен съд, граждански
състав, в публичното заседание на седми юни, през две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Г.Й., като
разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 2774 по описа за 2010г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.318 и сл. от ТЗ, във връзка с чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.79,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на дължимо парично задължение по търговски
продажби. Ищецът ДП „ДЛС К.” – Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление
гр.Д., ул.В. Л. № .., представлявано от управителя И. С. Г., чрез процесуалния
си представител адвокат И.Р. ***,
твърди, че с ответника „А. Г.” ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.С. № …, представлявано от Р.В.Н., са сключили договор № 3 от
18.12.2008г. за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина в
обект № 902, според който ищецът е имал качеството на продавач, а ответникът –
на купувач, на прогнозни количества маркирана дървесина по сортиментна
ведомост. Цената на дървесината възлизала на сумата в размер на 51 821
лева, като в изпълнение на договора половината от нея – сумата в размер на
25 910 лева без ДДС – е била заплатена авансово с платежно нареждане №
060305 от 18.12.2008г. по издадена фактура № **********/18.12.2008г. Добитите
количества дървесина били на обща стойност 45 109,90 лева без ДДС.
Ответникът дължал и сумата от 700 лева, представляваща такса ползване на
инфраструктурата от Горския фонд за обект 902 отдел 1021. След прихващането на
авансово внесената сума, задължението на ответника възлизало на сумата в размер
на 19 199,40 лева с ДДС според издаденото към фактурата дебитно известие №
********** / 27.02.2009г. На 27.02.2009г. е бил съставен протокол № 14 от
27.02.2009г. за измерване на рампираната дървесина на временен склад. Тъй като
добитата от ответника-купувач 700 пл.куб.м. дървесина не била заплатена от
него, за да съдейства на ответника и с цел уреждане на отношенията помежду им ищецът
продал на трето лице част от нея, както следва: 20 пл.куб.м. дребна
технологична за плочи –твърди широколистни, за сумата от 1 160 лева без
ДДС, 21.500 пл.куб.м. технологична за плочи от дърва – твърди широколистни, за
сумата от 1 182,50 лева без ДДС, а с ДДС общо сумата възлиза в размер на
2 811 лева, за която е издадено кредитно известие № ********** /
27.05.2010г. По-късно било издадено друго кредитно известие № ********** /
30.05.2010г. относно 144 пл.куб.м. технологична дървесина за плочи от дърва –
твърди широколистни. Едновременно договорът бил прекратен поради изтичане на
срока на действието му. След прихващанията по тези две кредитни известия и на
авансовото плащане, ищецът твърди, че ответникът остава да му дължи сумата в
размер на 6 020,40 лева. Ответникът дължи и сумата в размер на 8,80 лева
по втората фактура за авансово плащане № ********** / 13.08.2009г. За
доброволно и своевременно уреждане на отношенията ищецът твърди, че е извършено
прихващане и на задълженията му към ответното дружество по фактура № *********
/ 30.12.2009г. за сумата в размер на 330,46 лева. Моли съдът да постанови
решение с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
в размер на 6 029,20 лева, представляваща частично неизпълнение на
парични задължения по фактури №№
********** / 18.12.2008г. и ********** / 13.08.2009г., по силата на Договор № 3
за продажба на прогнозни количества дървесина от 18.12.2008г., с включен ДДС,
сумата в размер на 1400,95 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 6 020,40 лева по фактура № ********** / 18.12.2008г.,
дължима за периода от 18.12.2008г. до 22.12.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 22.12.2010г. до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба
ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на
ищеца, че не е заплатен дължимият ДДС в
размер на 5 182,10 лева по фактура № ********** / 18.12.2008г. Твърди, че
цялата стойност по посочената фактура в размер на 31 092,60 лева с включен
ДДС, е заплатена изцяло. Позовавайки се на уговореното между страните в
договора, оспорва твърдението на ищеца, че ответникът дължи заплащане на добита
дървесина, която реално не е получена. Твърди, че за реално добитата дървесина,
която не е получена от ответника, ищецът е задържал внесената гаранция,
съобразно уговореното в договора. Ответникът твърди, че с платежно нареждане от
28.02.2009г. е заплатил на ищеца сумата в размер на 3 500 лева по дебитно
известие № 10385, което не е отчетено от ищеца.
С оглед неоснователността на главния иск, счита за неоснователна и
акцесорната претенция за лихви, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени
като такива.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител заявява, че поддържа изцяло предявения иск.
Твърди, че ответникът следва да заплати цялото количество добита дървесина, с
изключение на това, което ищецът е продал на трети лица, предвид поетото
задължение с процесния договор.
В съдебно заседание ответникът чрез
законния си и процесуалния си представители оспорва изцяло предявения иск, по
съображения, че са заплатили повече за извозената от него дървесина. Счита, че
няма задължения да заплаща добитата, но неизвозена дървесина. Неизпълнението му
да извози цялото добито количество дървесина според уговореното в договора е
било причина за задържане от ответника на платената гаранция, която е
обезщетила ищцовото предприятие.
С. районен съд като съобрази събраните
доказателства по делото, предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното от фактическа
страна:
Страните
в процеса, в качеството им на търговци, са сключили на 18.12.2008г. договор за
предварителна продажба на прогнозни количества дървесина в обект № 902.
Договорът е бил сключен за срок от една година. По силата на този договор
ищецът, в качеството му на продавач, се е задължил да прехвърли правото на собственост
върху ответника, в качеството му на купувач, който се е задължил да заплати
цената на прогнозни количества маркирана дървесина по сортиментна ведомост,
както следва: 1) едра дървесина, сортимент: трупи за бичене, дървесен вид:
акация, количество 123 куб.м., при цена на куб.м. 70 лева, или сума в размер на
8 610 лева; 2) средна технологична
дървесина, дървесен вид: акация, количество 158 куб.м., при единична цена на
куб.м. 60 лева, или сума в размер на 15 480 лева; 3) дребна технологична
дървесина, дървесен вид: акация, количество 22 куб.м., при единична цена на
куб.м. 58 лева, или сума в размер на 1 276 лева; 4) дърва, сортимент:
технологична, дървесен вид: акация, количество 481 куб.м., при единична цена на
куб.м. 55 лева, или сума в размер на 26 455 лева. Така общата сума за
посоченото в договора количество дървесина, възлиза в размер на 51 821
лева без ДДС. Страните са уговорили, че купувачът следва да заплаща дървесината
по асортименти по действително добити
и транспортирани количества и достигнати
цени, като правото на собственост върху дървесината преминава върху
купувача, след нейното заплащане и издаването на електронен превозен билет. В
договора е отбелязано, че в деня на неговото сключване половината (50%) от
цената е заплатена авансово, като останалата сума по договора се заплаща според
утвърден график по месеци. Отделно от това заплатената от купувача гаранция в
размер на 7 800 лева следва да му се върне след заплащане и транспортиране
на цялото количество дървесина, като в случай, че купувачът не изпълни
задължението си да плати някоя от дължимите вноски, гаранцията се задържа от
продавача.
В чл.10.3. от договора страните
са уговорили субсидиарно приложение на действащата гражданскоправна уредба по
отношение на неуредените в договора въпроси.
Видно от Протокол № 14 / 27.02.2009г.
за измерване на рампираната дървесина на временен склад, и предвид неоспореното
от страните обстоятелство, че действително добитото количество дървесина от
ответника в обект № 902 е било 700 куб.м., за да определи цената на отделните
категории добита дървесина, а оттам и общата стойност на добитата дървесина,
дървесен вид: акация, съдът се позовава на заключението на вещото лице и на
уговорените цени в процесния договор. Така действително добито количество едра
дървесина от 110 куб.м. с единична цена 70 лева, възлиза на стойност 7 700
лева без ДДС; цената на действително добитото количество средна дървесина от
200 куб.м. с единична цена 60 лева, е в размер на 12 000 лева без ДДС;
цената на действително добитото количество дребна дървесина от 20 куб.м. с
единична цена 58 лева, е в размер на 1 160 лева без ДДС; цената на
действително добитото количество дърва от 370 куб.м. с единична цена от 55
лева, е в размер на 20 350 лева без ДДС. С оглед на това съдът приема, че цената на добитото от ответника
количество дърва от 700 куб.м.
възлиза на сумата в размер на 41 210 лева без ДДС, или 49 432 лева с ДДС.
Извозеното от ответника добито
количество дървесина е както следва: едра трупи за бичене – 117,20 куб.м. на
стойност 8 204 лева; средна технологична за ПДЧ – 255 куб.м. на стойност
15 300 лева; дребна технологична за ПДЧ – 1,44 куб.м. на стойност 83,52 лева; дърва
технологична за ПДЧ – 120 куб.м. на стойност 6 600 лева. Това означава, че
извозеното от ответника количество
дървесина е 493,64 куб.м., чиято
цена е общо в размер на 30 187,52 лева без ДДС, или 36 225,02 лева с ДДС, за която сума са и издадените
електронни превозни билети.
От останалото количество добита,
но неизвозена от ответника дървесина, а именно 206,36 куб.м., ищецът е продал
на трети лица общо 185,500 куб.м., като това е станало след изтичане срока на
договора. За останалото количество дървесина от 20,860 куб.м., което е добито и
неизвозено от ответника, но и непродадено от ищеца, страните посочват, че им е
неизвестно къде се намира. Тъй като е налице разминаване между добитото
количество дървесина и извозеното от ответника, изразяващо се в
обстоятелството, че са извозени повече количества отколкото са добити от
категориите дървесина: едра, средна и дребна, съдът приема, че добитото, но
неизвозено количество дървесина и непродадено от ищеца след прекратяването на
договора, е от категория и асортимент технологична дървесина за плочи от дърва
– твърди широколистни. Според уговорените между страните цени тези, съдът
приема, че цената на тези 20,860 куб.м.
дърва възлиза на сумата в размер на 1 147,30
лева.
В изпълнение на задълженията си
по договора първоначално ответникът е заплатил уговорената между страните
гаранция в размер на 7 800 лева. Освен това, видно от чл.2.2.1. от
договора, в деня на неговото сключване ищецът е заплатил на ответника 50% от
уговорената в договора цена, а именно сумата в размер на 25 910,50 лева
ведно с дължимият върху нея данък върху добавената стойност в размер на
5 182,10 лева, или общо сума в размер на 31 092,60 лева, видно от
извлечението от банковата сметка на ответното дружество, като това е станало с
преводно нареждане от 18.12.2008г. За тази сума ищецът е издал процесната
фактура № ********** / 18.12.2008г., по която неоснователно твърди, че
ответникът не е заплатил дължимият ДДС.
Останалите 50% от дължимото по
договора плащане ответникът е следвало да извърши чрез заплащането на пет
вноски, всяка от които в размер на 6 218,52 лева, с падеж на всяка от тях
на 30-то число на месеците април, май, август, септември и октомври на 2009-та
година.
Според заключението на вещото лице ответникът
е извършил и друго плащане в полза на ищеца, като с платежно нареждане от 28.08.2009г.
му е заплатил сумата в размер на 3 500 лева. Като основание за плащането
си ответникът е посочил „плащане по ф-ра №
Според вещото лице действително е
издадена фактура с номер „10385”. Такава по делото не бе представена.
Представено е дебитно известие с № ********** / 27.02.2009г. към фактура № 10311 / 18.12.2008г., в
което е посочено стойността на 700 куб.м. дървесина, предмет на процесния
договор за обект 902, отдел 1021-л, като към тази стойност ищецът е прибавил
сумата в размер на 700 лева, представляваща такса за ползване на
инфраструктурата и е приспаднал извършеното от ответника авансово плащане. Така
според ищеца сумата, която ответникът е оставало да му заплати била сума в
размер на 19 199,40 лева с включен ДДС. Цитираното по-горе дебитно
известие, според посоченото в него, е съставено на 27.02.2009г. – деня, в който
страните са подписали Протокол № 14 за измерване на рампираната дървесина на
временен склад.
Задължението по другата процесна
фактура, въз основа на която ищецът претендира частично плащане, № ********** /
13.08.2009г. е за сумата в размер на 12 437,04 лева с включен ДДС,
включваща дължимите вноски за месеците април и май 2009-та година, която
фактура заедно с фактурата по авансовото плащане, издадена в деня на
сключването на договора, са единствените, издадени от ищцовото
предприятие за вземанията си към ответното дружество по силата на Договор № 3 /
18.12.2008г. за предварителна продажба на прогнозни количества дървесина в
обект № 902.
Отново
според заключението на вещото лице ответникът е заплатил в полза на ищеца и
сумата в размер на 5 000 лева, като това е станало на 30.10.2009г. Макар
и през времетраенето на процесния договор, заплащането на тази сума не е била
за погасяване на задължение по него, а на друго такова, произтичащо от друго
правоотношение между страните. Ответникът в отговора си посочва плащанията,
които е направил в изпълнение на задълженията си по договора, като не твърди,
че е заплатил сумата от 5 000 лева за погасяване задълженията по договора.
Поради това съдът приема, че тази сума е заплатена за погасяване на задължение
към ищеца по друго правоотношение.
След изтичане срока на договора ищецът с
две кредитни известия е сторнирал част от дължимата сума. С кредитно известие №
********** / 27.05.2010г. е сторнирана сумата в размер на 2 811 лева с
включен ДДС, и с кредитно известие № ********** / 31.05.2010г. е сторнирана
сумата в размер на 10 368 лева с включен ДДС. Относно тези суми ищецът
признава, че са сторнирани, тъй като количеството добита дървесина от обект №
902, намиращо се на временен склад до заплащането му от страна на купувача е
било продадено на трети лица поради изтичане на срока, в който съгласно
споразумението ответникът е следвало да плати задълженията си.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Страните в настоящото
производство са търговци, което е безспорно и се установява от приложените по
делото удостоверения за актуално състояние.
Между страните е сключен договор,
съдържащ съществените елементи на продажбено правоотношение. Предмет на
договора е продажба на дървесина при сортимент, количество и вид, подробно
визирани в чл.1.1.
Ищецът не претендира незаплатеният
остатък от цената на основание поети с договора задължения, а претендира
заплащане на конкретни отделни задължения по горепосочените фактури. Съгласно
чл.6, т.1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ –
фактурата, е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция, респ. следва да съдържа точно определени от закона реквизити,
съответно, когато съдържа тези реквизити, той има доказателствена сила за
визираните в него операции. Фактурата е частен свидетелстващ документ. Същият
ако е надлежно подписан, се ползва с формална доказателствена сила, което
значи, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от отразените в
него лица. Фактурите, дебитните и кредитните известия са издадени от лице,
което има право да съставя такива първични документи. Съдът обаче не е обвързан
от тяхната материална доказателствена
сила, а следва да я преценява по свое вътрешно убеждение, съобразно данните по
делото. Фактурата, кредитните и дебитните известия като счетоводни и като
свидетелстващи документи, които удостоверяват материализирано в тях
удостоверение, не са основание за плащане – основанието е доставката на
стоката, а фактурата само удостоверява този факт (чл.327, ал.1 от ТЗ). Цената
се дължи не защото е издадена фактура или дебитно известие, а защото е
извършена престация, за която се дължи плащане. Според ищеца, ответникът не е заплатил цялата сума
по авансово плащане по фактура № **********/18.12.2008г., която е в размер на
31 092,60 лева с включен ДДС, а е заплатил само част от нея – сума в
размер на 25 910,60 лева. Това волеизявление на ищеца е материализирано и
в издаденото от него дебитно известие № ********** / 27.02.2009г., с което е
приспадната не цялата сума по авансовото плащане, което ответникът действително
е извършил с платежно нареждане от 18.12.2008г., а само част от него. Това
означава, че материалната доказателствена сила да това дебитно известие е разколебана.
Съдът в случая има основание да преценява дали конкретните факти, свързани с
изпълнението на договора са се осъществили, като съпоставя издадените от ищеца
фактури, кредитни и дебитни известия с останалите по делото доказателства –
добити количества дървесина, извозени от ответника, продадени от ищеца на трети
лица и намиращи се във временен склад на ищеца, платеното от ответника в изпълнение задължението му по договора.
Цената на действително добито и
извозено количество дървесина от 493,64 куб.м. възлиза на сумата в размер на
30 187,52 лева без ДДС, или 36 225,02
лева с ДДС. За тези количества са били издадени електронни превозни билети
в полза на ответника-купувач, поради което правото на собственост върху това
количество дървесина е преминало в собственост на ответника съгласно чл.3.1. от
договора. Съдът обаче счита, че тази сума (за извозеното количество дървесина)
не е заплатена изцяло на ответника. В отговора си на исковата молба ответникът
признава, че освен авансовото плащане от 31 092,60 лева, е извършил само още едно плащане в изпълнение на
задълженията си по договора – сума в размер на 3 500 лева. Въпреки че, в
платежното нареждане ответникът е посочил като основание за плащането й:
„фактура № 10 385/ дървесина”,
съдът приема, че ответникът е визирал дебитното известие № ********** /
27.02.2009г., т.е. в плащането е извършено в изпълнение на задълженията му,
поети по процесния договор, а не по друго правоотношение с ищеца. Такава фактура
по делото не бе представена, а ищцовото предприятие е отнесло в счетоводството
си тази сума за погасяване на задължение по друго правоотношение, въпреки, че
ответникът не е дал повод това плащане да се счита такова. От друга страна
нередовното осчетоводяване на постъпилите плащания и издаване на дебитни
известия за вече платени суми по вече издадени фактури, не може да даде основание да се приемат за
верни твърденията му относно размерът на конкретно задължение. Същевременно
след като задължението по фактура № ********** / 18.12.2008г. е било погасено от
ответника към датата на издаването й, то заплатената от него сума в размер на
3 500 лева на 28.08.2009г. следва да бъде отнесено и да се счита като
погасяване на част от задължението му по другата издадена от ищеца фактура №
********** / 13.08.2009г. Така общо платената сума от ответника в изпълнение на
задълженията му по договора, възлизат общо в размер на 34 592,60 лева.
Неоснователно и недоказано
остана твърдението на ответника, наведено
за първи път в съдебно заседание, че е заплатил повече, отколкото е цената
на извозеното от него количество дървесина, позовавайки се на констатацията на
вещото лице, че по време на действието на договора е заплатил на ищеца сумата в
размер на 5 000 лева на 30.10.2009г. В тежест на ответника бе да докаже,
че е изпълнил задълженията си по договора и да установи, че тези 5 000
лева са заплатени именно в изпълнение на задълженията му за погасяване на
дължимите по процесния договор суми. Доказателства в тази насока не бяха
представени от ответника, а експертизата не дава категоричен отговор, че тази
сума е платена в изпълнение на процесния договор. Констатирано е плащане по
време на действието на договора, което в счетоводството на никоя от страните по
договора не е отнесено като плащане по договора от 18.12.2008г.
Един от основните спорни въпроси
между страните в процеса е дали ответникът-купувач следва да заплати цялото
добито количество дървесина, или само това, което е извозил и за което са
издадени електронни превозни билети.
В приложение разпоредбата на
чл.87п, ал.3 от ППЗГ заплащането на дървесината в случая следва да се извърши
по действително добити и приети с приемо-предавателен протокол количества, т.е.
ответникът дължи заплащането на добитото от него количество дървесина от 700
куб.м., чиято цена с включен ДДС, според приетото от съда, възлиза на сумата в
размер на 49 432 лева.
Съгласно § 1, т.21 от ДР на ЗГ
„добив на дървесина” е сеч и износ на дървесина до временен склад, а според §
1, т.6 „временен склад” е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз,
подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането
й. За разрешаването на настоящия спор от много съществено значение е
обстоятелството, че собственик на добития материал през цялото време е
държавата в лицето на съответното държавно лесничейство.
Безспорно е, че
ответникът не е усвоил, като не е извозил 206,36 куб.м., от общо 700 куб.м.,
добито количество дървесина. Безспорно е също че част от тези 206,360 куб.м.
дървесина, намиращи се на временен склад, а именно 185,500 куб.м., са продадени от ищеца на
трети лица след изтичането срока на договора. За останалите 20,860 куб.м.
ищецът не посочва дали те се намират във временния склад или се е разпоредил и
с тях в полза на трети лица. Тълкуването на текста на чл.9.1. от договора, че
дървесината остава в „полза” на продавача, означава, че ако купувача не е
платил в срок и не е организирал транспорта, то за продавача отпада
задължението да му прехвърли в по-късен момент собствеността срещу заплащането
на цената. Но след като ищецът е продал част от тази дървесина на трети лица,
няма основание да претендира цената и от ответника, затова и счетоводно е
сторнирал с двете кредитни известия дължимата цена. От купувача може да се
търси единствено санкция в размер на
договорената неустойка за магазинаж, каквато искова претенция няма предявена,
но той не може да бъде задължен да заплати цената на добитата дървесина и да я
транспортира, още по-малко след като е изтекъл срока на договора. Отделно от
това ищецът е продал част от добитата, но неизвозена от ответника дървесина на
трети лица след изтичането срока на договора, т.е. след като страните не
са вече обвързани от него. Това означава, че след прекратяване действието на
договора ищецът се е възползвал от правото, предоставено му по силата на чл.9.1.
от договора, цялото количество нетранспортирана дървесина да остане в негова
полза, от който момент реализирането на тази дървесина, чрез продажбата й в
полза на трети лица, включително и с ответника, може да стане по силата на
доброволно съглашение – нов договор за продажба. Нещо повече, ищецът претендира
заплащане на нетранспортирана дървесина, без да може да посочи дали тя все още
се намира под негова фактическа власт или към датата на предявяване на иска се
е разпоредил и с нея в полза на трети лица. Поради това съдът приема, че
заплащането на сумата в размер на 1 147,30
лева, представляваща цената на 20,860 куб.м. дървесина, без реално да бъде
получена от ответника, също би имало за последица неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на ответника. Освен, че е изтекъл срока на договора и ответникът
е дължал заплащането на добитата дървесина през времетраенето на договора, не
се събраха доказателства ищецът да изпълнява насрещните си задължения да
продължава да съхранява на склад останалото количество дървесина и да може да
издаде за нейното транспортиране електронни превозни билети.
Предвидената в чл.9.2. от
договора възможност за задържането на уговорената между страните и платена от
купувача гаранция да бъде задържана, касае хипотезата, при която купувачът
откаже да заплати добитата дървесина или част от нея, но не и да бъде задържана
в случаите, когато купувачът не изпълни друго свое задължение по договора. След
като липсва изрично възражение за прихващане, обаче, съдът не следва да
коментира връщането й.
Поради това съдът приема, че
макар и договорът да е прекратен поради изтичане на срока му ответникът продължава
да дължи разликата между заплатената от него цена в размер на 34 592,60
лева, в изпълнение задължението му по договора, и цената на действително добита
и транспортирана от него дървесина оценена на 36 225,02 лева с ДДС. Поради
което съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на
1632,42 лева. Към тази сума като дължима следва да се включи и сумата в размер
на 700 лева, съставляваща такси за административни и технически услуги,
свързани с продажбеното правоотношение и дължими на основание специален закон -
§ 7 от ПЗР на ППЗГ (в редакция към датата на осъществяване на процесните
отношения) и Тарифа за таксите, които се събират в системата на ДАГ по ЗГ,
приета с ПМС № 202/11.08.2008г. Претендираните такси са такси за ползването на
инфраструктурата в ГФ и такси за издаване на превозни билети. Ищецът е активно
материалноправно легитимиран да претендира таксите като самостоятелно
юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл.163, ал.1 от ЗГ, на
което със закон са възложени дейности, подлежащи на заплащане с такса.
По отношение на акцесорната
претенция за забавено плащане, съдът счита, че същата е частично основателна,
както предвид размера на дължимата главница, така и във връзка с момента, в
който ищецът е изпаднал в забава. Вземането по фактура № ********** /
18.12.2008г. е изцяло платено в деня на нейното издаване и сключването на
процесния договор. По нея ответникът не дължи плащане, съответно не е изпаднал
в забава. Длъжникът е изпаднал в забава на 30.04.2009г. – падежът на първата
вноска от остатъчното плащане, която ответникът е следвало да заплати съгласно
графика, утвърден между страните, и която първа вноска покрива остатъкът от
задължението му. При използване на програмата ЕПИ „On-line”
калкулатори, съдът приема, че общият размер на мораторната лихва, дължима от
ответника за периода от 30.04.2009г. до 22.12.2010г. върху главницата от
1 632,42 лева е в размер на 294,04 лева. По отношение на задължението му
за заплащане на таксата от 700 лева, длъжникът е изпаднал в забава от датата на
издаването на дебитното известие – 27.02.2009г., като за периода от тази дата
до 22.12.2010г. мораторната лихва върху тази сума е в размер на 142,42 лева.
Така общият размер на дължимата мораторна лихва върху вземането на ищеца
възлиза на сумата от 436,46 лева, до която сума акцесорната претенция следва да
бъде уважена.
Съдът следва да присъди разноски в
полза на ищеца, съобразно уважената част от иска на основание чл.71, ал.1 от ГПК в размер на 341,58 лева.
Следва да се уважи претенцията на
ответника за присъждане на разноски, които съобразно отхвърлената част от иска
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК възлизат на сумата в размер 204,96 лева.
Предвид гореизложеното С. районен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.
Г.” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С. № …,
представлявано от Р.В.Н., да заплати на ДП „Д… К.” – Д., ЕИК …., със седалище и
адрес на управление гр.Д., ул.В. Л.. № .. представлявано от управителя И. С.Г.,
сумата в размер на 2 332,42 лв. (две
хиляди триста тридесет и два лева и 42 ст.), представляваща незаплатена част от
парични задължения по силата на сключен Договор № 3 от 18.12.2008г. за
предварителна продажба на прогнозни количества дървесина в обект № 902, за
които задължения са издадени фактура № ********** / 13.08.2009г. и дебитно
известие № ********** / 27.02.2009г. към фактура № ********** / 18.12.2008г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 23.12.2010г. до окончателното изплащане
на задължението, като искът до пълния предетендиран размер от 6 029,20
лева, отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„А. . ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С.№ …,
представлявано от Р.В.Н., да заплати на ДП „Д. К.” – Д., ЕИК …., със седалище и
адрес на управление гр.Д., ул.В. Л.№ … представлявано от управителя И. С. Г.,
сумата в размер 436,46 лв. (четиристотин
тридесет и шест лева и 46 ст.), представляваща мораторна лихва върху дължимите
плащания общо за периода от 27.02.2009г. до 22.12.2010г., като искът до пълния
претендиран размер от 1 400,95 лева, отхвърля
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.
Г.” ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.С. № …,
представлявано от Р.В.Н.,да заплати на ДП „Д… К.” – Д., ЕИК …., със седалище и
адрес на управление гр.Д., ул.В. Л.. № .. представлявано от управителя И. С.Г.,
сумата в размер на 341,58 лв. (триста
четиридесет и един лева и 58 ст.), представляваща направени по делото разноски,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
ДП „Д… К.” – Д., ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.В. Л.. № ..
представлявано от управителя И. С.Г.,, да заплати на „А.Г.” ЕООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.С. № … представлявано от Р.В.Н.,
сумата в размер на 204,96 лв.
(двеста и четири лева и 96 ст.), представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
пред С. окръжен съд в двуседмичен срок връчването му на страните.