Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.258 от ГПК. Жалбоподателят Г. М. М. от гр. В.Т., чрез адвокат н.Н., излга в жалбата до съда, че не е доволен от решение № 177 от 23. 02. 2011г по гр.д. № 3763/2010г. на ВТРС в частта в която предявения от него иск срещу "Е. Б. П." е отхвърлен. Твърди, че в тази част решението е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон, като също така е необосновано и вътрешно противоречиво. Неправилно съдът се е позовол изцяло на на ОУ на договорите на двете дружества "Е. Б. П." и "Е. М. Б. " . Не са взети предвид възраженията за нищожност на правилата на тези договори в частта за изготвяне на констативни протоколи и коригирането на сметките на потребителите като противоречащи на интереса на потребителите, както и на императивни правни норми. В тази връзка се позовава на практика на ВКС - решение № 165/ 19.11. 2008г. по т.д. № 103/ 2009г., ІІт.о., което решение е постановено при новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР № 1/ 19.02. 2010г. на ОС на гражданската и търговска колегии попада в обхвата на задължителната съдебна практика. В жалбата и писмената защита се съдържат подробни съображения относно нарушение на правилата относно извършване на проверката на измервателното устройство, че проверката Õ станала в отсъствието на потребителя, както и че извършилите проверката не са компетентни за това лица. По тази причина констатавният протокол не е годно доказателство, но независимо от направените възражения първоинстанционният съд го е приел за годно такова. Няма нормативен акт, който да позволява коригиране на сметките на потребителите за минал период, тъй като на заплащане подлежи само потребена ел. енергия, измерена чрез измервателно устройство, собственост на дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Жалба е подадена и от "Е. Б. П." със седалище гр. В., против същото съдебно решение, но в частта в която се приема, че Г. М. М. не дължи на "Е. Б. П." сумата от 1097,78 лв., представляваща коригираща сметка за ел. енергия по чл. 38, ал.3, т.2 от ОУ ДПЕЕ за периода 24.01. 2010г. до 22.07. 2010г. Счита, че решението е неправилно в тази част, тъй като по делото е било безспорно установено, че М. е клиент на дружествата, че е присъединен към електропреносната мрежа с монтирано СТИ № 7724350, че след проверка на 22.07. 2010г., в приссътвието на лицето С.С.В., който не е служител на дружеството, е установено, че дискът на електромера не се върти и че е развит мостът между токови и напрежови бобини на първа система. Установено е, че уредът не е годен да измерва потребена електроенергия, поради целенасочена промяна в метрологичните и техническите характеристики. Правилно е изчислена стойността на потребената, но неотчетена ел. енергия, съгласно чл. 38, ал.3, т.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, както и периода -180 дни. Счита, че корекцията на сметката не е санкция за абоната, а цели изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмедяване доколкото е възможно на електроразпределителното дружество. Като довод за дължимост на дължимата ел. енергия за минал период в размери,както са определени от дружеството, излага още, че независимо, че абонатът не е собственик на измервателния уред и не заплаща такса за неговото ползване, всъщност има определени от закона права и задължения свързани с експлоатацията на същия уред. Развива съображения ,че абонатът се явява ползвател на СТИ по смисъла на чл.44 от Закона за измерванията. така, отговорността и съответно тежестта от носене на риска от създаване на условия за отклоняване от отчитане на електро енергия, на основание чл. 44, т.1 от ЗИ, следва да бъдат споделенинн при определени условия. Естествено е тези условия да бъдат определени по договора или при спазване на процедура посочена в от закона- чл. 98а, ал.4 от ЗЕ. Моли съда да отмени решението в обжалвана част. Претендира за разноски за две съдебни инстанции. Г. М. М., чрез адвокат Нора Недялкова, и "Е. Б. П." , в качеството им на насрещни страни по така предявените жалби са заели становища, че жалбата на другата страна е неоснователна, със съображения сходни с тези описани в жалбите им. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становища на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № 177/ 23.02. 2011г. постановено по гр.д. № 3763/ 2010г. на Великотърновския районен съд. С решението съдът е приел, за установено по отношение на "Е. Б.П." гр.В., че Г. М. М. не дължи на това енергийно предприятие- краен снабдител/ продавач/ плащане на сумата 1097,78 лв., от общо претендираната като дължима по съставена фактура № */ 27.07.2010г. сума 1924,39 лв. С решението съдът е отхвърлил предявения иск за разликата от 1097,78 лв. до 1924,39 лв., като неоснователен. Съдът е присъдил и разноски в полза на двете страни по съразмерност. Безспорно е установено по делото, че Г. М. М. има качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди. Като такъв той има открита партида с абонатен номер *. На потребителя е била издадена фактура №*/ 27.07.2010г. за сума в размер 1924,39 лв., която сума представлява корекция на потребената от него ел.енергия за период от 24.01. 2010г. до 30.06. 2010г. Като основание за начисляване на ел. енергия за минал период дружеството доставчик е посочило КП № 024686/22.07.2010г., съставен от служител на "Е. Б. М." , като в протокола са направени констатации, че след проверка на трифазен електромер с фабричен № 7724... се установява, че при подаден товар на всяка една от фазите от 1200 W при първа фаза дискът на електромера не се върти. Установено е, че е развит/свален/ мостът между токовата и напреженовата бобина на първа степен, независимо, че на електромера е имало пломба, последната с нечетлив номер. Приема се , че отношенията между страните са уредени с Общ договор за снабядване и разпределение на електрическа енергия, като с Раздел І - Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. П." , отношенията са уредени между потребителя и продавача, а с Раздел ІІ- Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е. Б. Мрежи" , отношенията са уредени между ползователите и преносното дружество. Тези договори имат своето действие, тъй като за тях следва да се приеме правилото за общодостъпност, тъй като са публикувани на сайта на дружествата. Валидността на клаузите на договорите, обаче, следва да се преценяват с действащото законодателство и по-конкретно със Закона за енергетиката, Закона за измерванията, Закона за защита на потребителите и подзаконовите нормативни актове относими в конкретния случай: Наредба № 6 от 9 юни 2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителнните електрически мрежи / послд.промяна ДВ бр. 25/ 5.03.2008г/; Наредба за лицензиране дейностите в енергетиката; Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия, публикувани в ДВ бр. 67/02.08. 2004г. . Това е така, тъй като, че независимо, че държавата е предоставила упражняването на този вид дейност на търговски дружества и те имат права да определят правата и задълженията на страните чрез сключените договори, държавата предвид значимостта на икономическия отрасъл, провежда й държавно управление. Предоставяне на дейността на търговски дръжества се осъществява след като тези търговски дружества получат лицензии за това- арг. чл.39 от ЗЕ. В конкретния случай не е спорно от страните, че процесното енергийно дружество е доставчик на ел.енергия и не е било необходимо да се представят доказателства в тази насока. Първият спорен момент между страните е: налице ли са законови правомощия служители на "Е. Б. Мрежи" да установяват годността на "средствата за измерване" /електромерите/, последните собственост на дружеството доставчик на ел.енергия. Такива правомощия за дружеството има в сключените договори / ОУ/ с крайните потребители. Договорите не дават пълна и всеобхватна представа за правата и задълженията на двете дружества, тъй като по делото не са представени доказателства относно предоставени на дружествата права за контрол върху средствата за измерване на ел.енергията. Контролът върху средствата за измерване е въздигнат също в държавна политика, съгласно разпоредбата на чл. 8 от Закона за измерванията. Тази държавна политика се осъществява, чрез МС по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се изпълнява от Българския институт по метрология и председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор съобразно правомощията по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗИ първоначалните и последващите проверки на средствата за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица оправомощени от председателя на тази агенция. В конкретния случай проверката на средството за измерване е извършено от лице на "Е. Б. М." , като след оспорване на съставения от това дружеството констативен протокол, в тежест на представилия протокола е било, чрез пълно насрещно доказаване да установи, че дружеството, чиито представители са извършили измерването на електромера са оправомощени лица за такава проверка, съгласно цитираната по-горе правна норма. Щом такова пълно насрещно доказаване не е проведено, така съставеният и представен като доказателство констативен протокол, че средството за измерване не е годно измервателно средство, не следва да се приема като годно доказателство. В производството по делото е било установено, че съставител на констативния протокол е лицето Леонид Шумелов- служител на "Е. Б. Мрежи" , който е потвърдил подписа върху протокола / в самия протокол липсва името на съставителя/. Проверката на електромера е вид контролна дейност и като такава не попада в обхвата на дейността на двете енергийни дружества: първо, както се изложи по-горе дейността подлежи на разрешителен режим от ДАМТН и второ дейността на дружествата по иþмерване и доставка на ел.енергия е пречка за осъществявяване й на контролна дейност върху средствата за измерване. Неприемането на представения като доказателство констативен протокол е достатъчно основание да се приеме, че жалбата, респ. предявения иск пред ВТРС, е бил основателен изцяло, т.е Г. М. не дължи на енергийното дружество сума общо в размер на 1924,39 лв. представляваща начислена електрическа енергия за минал период, а не както е приел първоинстанционния съд- недължимост частично за сума в размер на 1097,78 лв. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че констативният протокол носи информация за неотчетена ел.енергия, поради което е извел и неправилен извод за дължимост на стойността на неотчетена от измервателното средство ел. енергия. Основателен и вторият наведен довод от жалбоподателя за нищожност на правилата на договорите за общи условия в частта за коригирането на сметките на потребителите за минал период, като противоречащи на интереса на потребителите, както и на императивни правни норми. С разпоредбите на договорите не следва да се нарушават основни императивни правни норми. След като е ясно, а и нормативно установено- чл.120 от ЗЕ, че средството за техническо измерване е собственост на дружеството, последното има задължение да осигури неговото правилно функциониране, в т.ч. и коректното отчитане на потребената ел. енергия. В случаи, когато по предвидения законов ред се установи, че в показателите на консумираната ел.енергия има отклонения по вина на самия потребител, то следва да се установи точно и периода за грешното измерване. Ако не се държи сметка за този период едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. По тази причина и ВКС в практиката си приема, че клаузата от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неправомерна по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от ЗЗП. В тази връзка съдът се позовава на решение № 189 / 11.04. 2011г. по т.д. № 39/ 2010гг на ІІ т.о. на ВКС; решение № 104: 05.07. 10г. по т.д. № 885/ 09г. на ТК- ІІ отд.; решение № 165/ 19. 11. 09г. по т.д. № 103/ 09г ТО - ІІ отд., които решения са постановени по реда на чл.291 от ГПК и по смисъла на т.2 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОС на Гражданската и Търговската колегиги и попадат в обхвата на задължителната съдебна практика. Не са налага да се излагат мотиви в тази насока, тъй като биха се преповторили мотивите на цитираните съдебни решения. Предвид гореизложеното жалбата на Г. М. се явява основателна и решението в обжалваната от него част следва да се отмени. Решението в частта в която то е обжалвано от "Е. П. Б. " е правилно, независимо, че не по съображения изложени от първоинстанционния съд, а по съображения изложени в настоящето решение. Следва да се отмени и решението в частта в която са присъдени разноски в полза на дружеството, като разноски следва да се присъдят допълнително в полза на М.- сума в размер на 674,51 лв. Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 177/ 23.02. 2011г. постановено по гр.д. № 3763/ 2010г. на В. районен съд, в частта в която съдът е отхвърлил предявения иск от Г. М. М., че не дължи на "Е. Б. П." сума в размер на 826, 61 лв. от общо претендираната сума в размер на 1924,39 лв., съгласно фактура № */ 27.07. 2010г., както и в частта в която Г. М. е осъден да заплатни на Е. Б. П." разноски в размер на 154,63 лв., като неправилно вместо, което постанови: ПРИЕМА за установено по отношение на "Е. Б. П." гр.В., Б. П., С. № 6, район "В. В.", че лицето Г. М. М. от гр.В.Т., ул."О. " № ......, не дължи на това енергийно дружество сума в размер на 826, 61 лв. от обща сума в размер на 1924,39 лв., съгласно фактура № */ 27.07. 2010г., представляваща отчетена електрическа енергия за период от 24.01. 2010г. до 22.07. 2010г. за абонатна партида № *. ОСЪЖДА "Е. Б. П." гр.В., Б. П., С. № 6, район "В. В.", с ЕИК ..........., да заплати на Г. М. М. от гр.В.Т., ул."О. " № ...., разноски по делото в размер на 674,51 лв. ПОТВЪРЖДАВА решение № 177/ 23.02. 2011г. постановено по гр.д. № 3763/ 2010г. на В. районен съд в останалата обжалвана част, като правилно. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.. Председател: Членове : |