№ 697/1.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
|
При секретар |
АНТОАНЕТА МЕТАНОВА |
и с участието |
|
на прокурора |
СТАНКА ДИМИТРОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 540
по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационна
жалба на К.Д.И. ***/ против решение № 205/12.03.2021 г., постановено по адм.
дело № 185 от 05.03.2020 г. по адм. д. 762/2020 г. описа на Административен съд
гр. Пазарджик.
С подадената от И. жалба се обжалва
изцяло постановеното решение. Иска отмяната му, като се постанови друго, с
което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
административния съд.
В съдебно заседание, касаторът И. се
явява лично и поддържа касационната жалба.
Служебният му защитник, адв. В.П. се
явява в съдебно заседание и също поддържа касационната жалба. В подробни
писмени бележки моли атакуваното решение да се отмени и делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на административния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита
оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се
остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред АС Пазарджик е образувано и се е развило по искова молба на К.Д.И. ЕГН:**********,
в момента в Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от
50 ооо,оолв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 15.03.2019Г.
до 18.03.2019Г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на това, че на 15.03.2019г. е бил лишен от адекватен лекарски преглед
и помощ и оставен с болки в стомаха и остри киселини, които продължили три дни,
както и че по отношение на него е било проявено грубо отношение при извършен
обиск на същата дата.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото
административният съд е отхвърлил исковата претенция на К.Д.И. ЕГН:**********, в момента в
Затвора Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“
към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата от 50 ооо, оолв.,
представляваща обезщетение за претърпени в периода 15.03.2019г. до
18.03.2019Г., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
на това, че на 15.03.20191'. е бил лишен от адекватен лекарски преглед и помощ
и оставен с болки в стомаха и остри киселини, които продължили три дни, както и
че по отношение на него е било проявено грубо отношение при извършен обиск на
същата дата. За да постанови този резултат, съдът
е приел от фактическа страна, че в хода на съдебното производство, са представени
множество писмени доказателства, обосноваващи исковата претенция, включително:
- Протокол за
претърсване и обиск от 15.03.2019 r., съставен от мл. инспектор Борислав Н., служител в Затвора
Бобов дол, относно претърсване и обиск осъществени по отношение на лишения от свобода
Ж.И.;
- Епикриза от 05.04.2019г., изготвена от Началник
отделение в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода
към Затвора Ловеч.
-
Справки за правното
положение на лишения от свобода К.И. ;
-
Медицинска справка от
Медицински център към Затвора Бобов дол, в която е посочено, че лишения от
свобода И. е лекуван симптоматично при предявени оплаквания. И. е бил предвиден
за конвой на 01.03.02019Г. за консултация с гастроентеролог и ортопед. В тази
насока, към справката е приложено копие от конвойна книга;
-
Писмо от
02.05.2019г., от Омбудсман на Република България, в което е посочено, че при
извършена проверка е установено, че И. е бил на лечение в Специализираната
болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч, но е
отказал да подпише информирано съгласие за лечение, поради което предстои да
бъде върнат в Затвора Бобов дол ;
-
Жалби до Българския
Хелзинкски комитет от И. от 25.08.2020Г.;
-
Справки за доходите
на И. от Затвора Пазарджик ;
-
Писмо от Началника на
Затвора Бобов дол от 09.ю.2020г., в което е посочено, че при извършена справка
на записванията в медицинския журнал за периода 11.03.2019Г. - 21.03.2019Г. е
установено, че няма отразени медицински прегледи на лишените от свобода Ж.И. и К.И..
Медицинския фелдшер В.към затвора е уточнил, че ако са били извършвани прегледи
извън медицинския център е възможно да не са отразени в журнала. Указано е също
така, че в Затвора Бобов дол не се съхраняват оригинали или копия на подадени
от И. жалба. Приложено е копие от медицинския журнал и копие от Дневник за
предложения, сигнали, жалби и молби в Затвора Бобов дол;
-
Писмо от 12.10.2020Г.
на Началник затвора Пазарджик, към което са приложени копия от медицинската
документация и актуалния здравен картон на лишения от свобода И.;
-
Жалба от И. до
Началник Отдел „медицински“ в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в
която са развити оплаквания относно процесния инцидент на 15.03.2019г.
В мотивите на
атакувания съдебен акт е отчетено, че в съдебното заседание от 08.01.21 г., И.
се отказал от разпита на св. И..
От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че в проведеното исково
производство не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия
на администрацията на Затвора Бобов дол,
които да е отказвана необходима
медицинска помощ или преглед от медик към Затвора Бобов дол, нито пък да е бил
претърсван или обискиран в нарушение на изискванията на закона. Прието е, че по
делото не са събрани доказателства, които да налагат извод, че инспектор Н.,
или друг служител от администрацията на Затвора Бобов дол е нарушил това
изискване на закана и е препятствал достъпа на медицинския фелдшер В.до лишения
от свобода И.. Отчетено е, че представените по делото медицински документи и
здравен картон на И., съдържат достатъчно данни, че по отношение на него е
оказвана необходимата медицинска грижа и внимание.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Касационната инстанция намира, че в
първоинстанционното производство не са
допуснати визираните в жалбата и писмената защита на адв. П. съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспореното съдебно
решение. За да отхвърли исканията за събиране на гласни доказателства-
показанията на св. Д., съдът подробно се е мотивирал с протоколно определение
от 12.02.21 г., като е приел, че не е ясно точно каква е връзката на св. Д. с
предмета на спора, а от друга страна за установяване на фактите, които се сочи,
че ще бъдат доказани с показанията на св. Д. са събрани достатъчно писмени
доказателства. Настоящата инстанция се солидаризира напълно с изводите на
контролирания съд, че показанията на визирания свидетел са ирелевантни за
фактическата установеност по спора. В молбата си от 21.01.21 г. ищецът е
посочил, че Д. чисти коридора и килията му е в близост до неговата, както и че Д.
е бил извикан да почисти кръвта от самонараняването на И., но тази факти сами
по себе си не са достатъчни да се направи преценка, че Д. е присъствал на
инцидента и е възприел значими за предмета на доказване факти. Излиза, че Д. ще
доказва самонараняването на И., който не е страна по делото и на може да
претендира неимуществени вреди.
От разпита на св. И., ищецът изрично се
е отказал, видно от съдебния протокол от проведеното на 08.01.21 г. открито
съдебно заседание, като в тази връзка,
съдът е отменил и определението си с което Ж.И. е бил допуснат до
разпит. Заявяването в писмената защита на адв. П. ново искане за разпит на св. Ж.И.,
освен че е несвоевременно и немотивирано, не държи сметка и на обстоятелството,
че в исковото производство е важимо
диспозитивното начало- доказателства се събират, ако са поискани от страната и
след като ищецът изрично се е отказал от тях, повторното им искане и то пред
касационен съд тангира със злоупотреба с процесуални права.
Не могат да бъдат споделени и
съображенията досежно разпита на медицинския фелдшер Василев, за които се
твърди, че първоначално са допуснати и после не са събрани, без свидетелят да е
бил заличен от първоинстанционния съд с изрично определение. Първо- свидетелят
е бил допуснат, но на ищеца е било указано да посочи трите му имена, след което
да бъде призован. Това свое задължение, ищецът не е изпълнил, поради което
свидетелят не е призован- самоличността
на свидетеля не е била установена, за да бъде вписана в призовката. От друга
страна, по делото фигурира официален удостоверителен документ- медицинска
справка /л.102 от първоинстанционното дело/, подписана именно от м.ф. В., в
която същият е обективирал възприятията си за медицинското състояние на ищеца.
За да бъде призовано едно лице като свидетел е нужно неговите показания да
бъдат значими за правния спор, а когато по делото е налице изходящ от лицето
документ, в който неговите възприятия са надлежно документирани, очевидно,
че показанията му не са необходими за изясняване на същите
обстоятелства. Формалната липса на протоколно определение, с което свидетеля да
бъде заличен, не е съществено процесуално нарушение, още повече, че както се
каза, свидетелят е бил допуснат под условието, че ищецът конкретизира пълното
му име.
Впрочем, както правилно е посочил
първоинстанционния съд, в исковата си молба, И. сам твърди, че м.ф. В.го е
посетил и е провел разговор с него за здравословните му оплаквания, което
изключва последващите му твърдения, че инспектор Н. или друг служител е
препятствал достъпа на медицинския фелдшер до него.
Изтъкнатото в писмената защита
нарушение, изразяващо се в неточно описание на датата на инцидента на стр. 3 от
съдебния акт /28.02.2019, вместо 15.03.2019/ не е съществено, защото не подлага
на съмнение волята на съда касателно съществото на спора. Първоинстанционният
съд, в мотивите си на няколко места е посочил разбирането си, че се касае за
инцидент настъпил на 15.03.19 г., същото
разбиране е отразено и в диспозитива на
съдебния акт и инцидентното посочване на стр. 3 на различна дата, не е
основание за отмяна на съдебния акт.
Административният съд е положил нужните
процесуални усилия и е приобщил цялата нужна медицинска документация, постъпила
с писма вх.№ 6882 от 09.10.20г и вх. №
6938 от 12.10.20 г. Същите са надлежно приобщени с протоколно
определение от 08.01.21 г.
В
обобщение, правилен е изводът на административния съд, изведен от установената
по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, тъй като не са установени незаконосъобразни бездействия
или действия на затворническата администрация. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Административен
съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 205/12.03.2021
г., постановено по адм. дело по адм. д. № 22/2020 г. описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/