№ 327
гр. Плевен, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело №
20254400500465 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 670/15.05.2025 г. по гр.д.№ 20254430101604 по описа за
2024 година на ПлРС е постановена мярка за закрила на основание чл.5, ал. 1,
т.1, 2, 3 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :Задължен е
на основание чл. 5, ал.1 ЗЗДН П. С. П. 1.Да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на С. В. П.а; 2.Забранява на П. С. П., ЕГН
**********, гр.*************** да приближава С. В. П.а, ЕГН ***********,
гр.*************** на разстояние по-малко от 5 метра за срок от 12 месеца,
считано от 12.03.2025 г.Разпоредено е да се издаде заповед за постановената
мярка за закрила.Заповедта и решението, на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да
се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на
молителката и на ответника.В случай на неизпълнение на заповедта П. С. П.
да бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН, за което да бъде
уведомена прокуратурата.Осъден е на основание чл.5, ал.4 и чл.11, ал.2 от
Закона срещу домашното насилие П. С. П. да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ПлРС.
Депозирана е въззивна жалба от П. С. П., чрез пълномощник, срещу
решение № 670/15.05.2025 г. по гр.д.№ 1604/2025 г. по описа на ПлРС, което се
1
обжалва изцяло.При правилно установеното от фактическа страна съдът е
стигнал до неправилни изводи, противоречиви мотиви и неправилно
приложение на материалния закон.Прави се искане да се отмени обжалваното
решение като неправилно.
Въззиваемата страна – С. В. П.а изразява становище, че той е напуснал
семейството още преди двадесетина години.През месец януари е започнал да
идва всеки ден, когато иска.Въззивникът е започнал да ги заплашва, че ще ги
разпердушини, какво правят тук, това е негово, ще дели жилището на
две.Изкъртил е бравата и е сложил едни халки с катинари.Заплашва я и нея я е
страх, страх я е от неговата агресия.Иска само да живее живота, който си е
избрал преди толкова години, като не я притеснява по този начин.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество –
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
За основателността на молбата за защита от домашно насилие по реда на
ЗЗДН е необходимо да е извършен от ответника акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, или опит за такова
насилие, или принудително ограничаване на личния живот, личната свобода,
или личните права на пострадалото лице.В тежест на молителя е да докаже
фактите на извършеното насилие и да установи извършването на такива
действия от страна на ответника.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд е сезиран с молба от С. П.а на 12.03.2025 г., като е приложена и
декларация по чл.9 от ЗЗДН със следния текст: „12.03.2025 г. в 11.00 ч.
психически тормоз и заплахи, ограничаване достъпа до лични вещи и храна“.
Както се установява от съдържанието им, молбата съдържа данните по
чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН, като към нея съгласно чл.9, ал.3 от ЗЗДН е приложена и
декларация от молителката за извършеното насилие, като е добавено „и
2
заплахи, ограничаване на достъпа до лични вещи и храна“.
Според чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от ЗЗДН, на които разпоредби се позовава
въззивникът, доказателствено средство в производството може да бъде и
декларацията по чл.9, ал.3, а когато няма други доказателства за конкретни
факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл.9, ал.3.
Представената от С. П.а декларация представлява годно доказателствено
средство за установяване на описаните в нея действия на въззивника.
Доколкото доказването на релевантните факти е осъществено по делото,
то изводите на първоинстанционния съд за основателност на молбата за
защита са обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен
материал.
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което
се доказва конкретния акт на насилие и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт.Тя е частен свидетелстващ документ,
който в рамките на специалното производство по ЗЗДН притежава материална
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти.
В случай, че са събрани и други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3
ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери тези
доказателства за противоречащи на декларацията, следва да отхвърли молбата
за защита, тъй като материалната доказателствена сила на декларацията е
оборена.
В процесния случай горепосоченото не може да се приеме, т.е. молбата е
основателна.
От показанията на свидетеля Б., на които се позовава въззивникът, като
счита, че е неправилен изводът на съда, че на 12.03.2025 г. в 11.00 ч. е бил в
жилището на молителката и е осъществил домашно насилие по отношение на
нея, се установява, че на тази дата за времето от около 10.15 ч. до 12.30-12.40
ч. са били заедно с П. П. на работното му място, където е поправял компютъра
му.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че посоченият час на
извършване на насилието -11.00 ч. се съдържа само в подадената от
въззиваемата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и макар да е посочен вероятно
3
неточно, това не изключва извършването на описаното на посочената дата.
Приетото съответства и на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН, която
изисква в молбата да бъде посочена датата на извършеното домашно насилие
-12.03.2025 г.
Във въззивната жалба се сочи, че безспорно отношенията на страните са
били напрегнати, но в рамките на нормалното за лица в конфликт (раздяла) и
тези отношения представляват семеен спор.
От доказателствата по делото се установява, че действията на въззивника
във връзка с посещението му в процесния апартамент, който е СИО на
страните, представляват такива по смисъла на чл.2 от ЗЗДН - психическо
насилие и принудително ограничаване на личния живот и права на
въззиваемата, както правилно е прието от първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба също така е посочено, че съдът е изслушал страните
по делото.
От обясненията на С. П.а се установява, че на 12.03 е дошъл, казал е, че
ще ги разпердушини, майка й е на легло, тя е ходила да говори с него, той е
викал, карал се е с нея.Казала му е да не заключва стаята, защото дрехите й са
там и храна, няма да ползва тази стая.Взел е телевизорът, занесъл го е в
стаята, че бил негов и я е заключил.
От обясненията на въззивника в хода на първоинстанционното
производство се установява, че на 12-ти не е бил там.Предните дни е ходил и е
помолил да си изнесе вещите, защото ще отиде в следващите дни да си
заключи стаята.Отишъл е на 13-ти и е заключил.
Въззивникът счита, че неправилно съдът е наложил мярка за защита, като
му е забранил да посещава жилището на молителката, тъй като то е СИО и по
този начин той е лишен от правото си на достъп до собствеността и вещите си.
Втората мярка за защита от домашно насилие, която е наложил
първоинстанционният съд, е по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН - забрана на въззивника
да приближава въззиваемата на разстояние, по-малко от 5 метра за срок от 12
месеца, считано от 12.03.2025 г.
Изрично първоинстанционният съд е посочил, че не следва да бъде
ограничавана възможността на въззивника да посещава съсобствения на
4
страните имот, а само да доближава молителката на разстояние по-малко от 5
метра, както и да упражнява насилие спрямо нея.
Неоснователно във въззивната жалба се сочи, че молбата по чл.5 е
използвана от молителката с цел различна от предвидената в закона, а именно
изваждането му от съсобственото семейно жилище.
От доказателствата по делото се установява, че към 12.03.2025 г.
въззивникът не е обитавал процесното жилище, което е СИО, което се
установява и от представения договор за наем от 01.10.2024 г., от който е
видно, че му е предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот,
находящ се на друг адрес - в гр.************.
Именно поради тази причина в процесния случай първоинстанционният
съд не е приложил мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН - отстраняване
на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от
съда.
Във въззивната жалба, позовавайки се на изслушването на страните,
остава отворен въпросът как съдът е приел, че на датата 12.03.2025 година
11.00 часа въззивникът е осъществил по отношение на въззиваемата акт на
домашно насилие.Съдът е изслушал страните по делото.
Обясненията на страната представляват нейни твърдения, които подлежат
на установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени
средства, като с оглед на спецификата на производството по ЗЗДН те са
обсъдени от първоинстанционния съд с оглед на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че в молбата се твърди,
че въззивникът е налагал психически тормоз, а тя е длъжна да опише в какво
се изразява този психически тормоз, но липсва описание за това.Текста на
декларацията е различен от текста на молбата.
В какво се изразява разликата между текста на декларацията и молбата
беше посочено по-горе.
Според чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН молбата за защита следва да съдържа
описание на датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за
извършеното домашно насилие, т.е. общо описание на акта на насилие.
С оглед на изложеното в нея, приложената декларация по чл.9, ал.3 от
5
ЗЗДН, събраните по делото писмени и гласни доказателства, които следва да
се обсъдят поотделно и в съвкупност в съдебния акт, първоинстанционният
съд е приел, че осъщественото на 12.03.2025 г. от въззивника е акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, като е приложил двете мерки за
защита от домашно насилие в полза на С. П.а.
Сочи се също така от въззивника, че в декларацията се твърди и че по
отношение на нея са употребени заплахи, за което също липсват
доказателства.
Както се посочи, според чл.9, ал.1, т.4 ЗЗДН молбата е писмена и съдържа
датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното
домашно насилие.
В чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от ЗЗДН е посочено, че доказателствени средства в
производството са и протоколите, докладите, оценката на риска и други
актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“ от Министерството
на вътрешните работи, от лекари, както и от психолози, консултирали
пострадалото лице; документите, издавани от доставчици на специализирани
услуги за защита от домашното насилие.
Именно такива са събрани в хода на първоинстанционното производство,
обсъдени са поотделно и в съвкупност от първоинстанционния съд с
останалите доказателства по делото и правилно е прието, че действията на
въззивника на 12.03.2025 г. представляват и акт на домашно насилие по
смисъла на закона.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати в
полза на ПлОС държавна такса за въззивното производство в размер на 12.50
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 670/15.05.2025 г. по гр.д.№ 20254430101604
по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА въззивника П. С. П., ЕГН **********, гр.***************, да
6
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 12.50
лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7