№ 5634
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. Вълков
като разгледа докладваното от В. Вълков Търговско дело № 20211100902053
по описа за 2021 година
Предявен е иск от „К.И.“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите. В исковата
молба се твърди, че като правоприемник на Държавната комисия по хазарта на ищеца е
издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в три обекта. Ищецът
твърди, че за да получи удостоверенията е бил задължен да заплати за всеки лиценз по
100 000 лв., основана на редакция на чл. 30 ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) - ДВ бр.
14/17.02.2021 г., която смята за неприложима спрямо „К.И.Б.“ ЕООД. Наведен е довод, че
при произнасяне в предписания от закона двумесечен срок от страна на праводателя на
ищеца таксата нямаше да е дължима, поради което смята за приложими таксите, действали
към датата на депозиране на искането за лиценз. Оспорва и да е налице административна
услуга „поддържане на лиценз“, за да бъде обоснована нововъведената такса при
предписаната такса по чл. 30 ал. 1 ЗХ, до която смята да е ограничено задължението и по
силата на чл. 30. лл. 7 ЗХ. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
300 000 лв., която смята за недължимо платена, позовавайки се на чл. 55 ал. 1, евентуално
чл. 59 ал. 1 ЗЗД.
В обосновка на гражданскоправния ред за защита ищецът навежда доводи, че за
разлика от други такси, при въведената с чл. 30 ал. 6 ЗХ не е предвидено да бъде
декларирана и установявана, съответно възстановяване и прихващане по реда на ДОПК.
Поддържа теза, че при липса на указание за приложимост на ДОПК приложение следва да
намери общия исков ред , обуславящо компетентност на гражданските съдилища.
Ответникът – Национална агенция за приходите, оспорва допустимостта на иска с
довод за неприложимост на гражданскоправният ред за защита.
Настоящият състав приема, че правораздавателната компетентност за гражданските
съдилища по правило обхваща граждански дела (чл. 14 ал. 1 ГПК). Макар и да липсва
легална дефициниция за понятието гражданско дело. Както теорията, така и съдебната
практика обаче утвърждава като определящ критерий метода на регулиране на
отношението. Разрешаването на спорове, произтичащи от регулирани от закон властнически
1
правоотношения, е от компетентността на административните съдилища. (Така изрично
Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК
на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС).
Зачитайки определен интерес законът утвърждава и ред за неговата защита.
Недължимо внесената държавна такса засяга имущественият интерес на ищеца, но това
обстоятелство само по себе си не обосновава гражданскоправен спор. Както твърди и
ищецът причина за плащане на оспорваната такса е получаване на разрешение за
осъществяване на контролирана от държавата дейност. Това че рече, че очакваната в случая
преценка налице ли е основание за събиране на таксата предпоставя контрол върху
преценка, осъществена от административен орган.
Освен това, характерно за гражданското дело е, че разрешеният спор пряко
рефлектира върху правната сфера на страните в производството (чл. 298 ГПК).
Гражданскоправната отговорност на държавата произтича от участието й чрез един или друг
свой орган в гражданско правоотношение. Очертаното в исковата молба обаче не сочи на
такова. В тази насока следва да бъде споделена тезата на ответника, че законът определя
специален ред за реализация на зачетения от закона интерес на частноправния субект да
защити имуществената си сфера срещу незаконосъобразното й обременяване – чл. 4б от
Закона за държавните такси. Съдебната защита в рамките на това правоотношение е
обезпечена посредством обжалване на отказа на административния орган, който спор обаче
е от компетенциите на административните съдилища.
По изложените съображения настоящият състав приема, че повдигнатият спор не е
подсъден на гражданските съдилища. Отсъствието на учредена от закона компетентност на
гражданския съд определя като недопустима и намесата в очертаното с исковата молба
отношение и съответно недопустимост на търсената защита. От друга страна, доколкото не
отразява несъгласие с отказ да бъде освободена внесената такса, няма основание исковата
молба да бъде третирана като жалба срещу индивидуален административен акт, за да бъде
препратена на компетентния административен съд.
По разноските
Ответникът претендира разноски в производството. От доказателствата по делото не
се установява такива да са били направени, поради което искането, по което съдът дължи да
се произнесе в настоящия си акт – краен, по смисъла на чл. 81 ГПК, следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национална агенция за приходите за
2
присъждане на сторените по делото разноски.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от
настоящото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3