№ 102
гр. *****, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря Ж.Т.Б.
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20243130101426 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. ******, общ. ***** срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ******, с
адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
2170,09 лева, предявен като частичен иск от 2279,60 лева /изменен от 100 лева, предявен
като частичен от 2279,60 лева, на 2170,09 лева/ за обезщетяване на имуществените вреди,
настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 24.07.2024г. около 10,45 часа на път II-73 км.
34+700 след село ****** в посока гр. *****, предизвикано от водача Д. Н. на лек автомобил
„Алфа Ромео 159“, с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество за лек автомобил „Хонда Акорд Турер“ с рег. №
*****, собственост на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.07.2024 г., около 10:45 ч., на път II-73 км.
34+700 след село ****** в посока гр. *****, П. И. е управлявал лек автомобил “Хонда Акорд
Турер”, с peг. номер *****, собственост на Ж. Н. Н., като предприел изпреварване на
движещия се пред него автомобил. В този момент водачът на лек автомобил „Алфа Ромео
159“, с рег. № ******** предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него
автомобил, без да се е убедил, че не го изпреварва друго МПС, поради което удря лек
автомобил “Хонда Акорд Турер”, с peг. номер *****. Посочва се, че за настъпилото ПТП са
уведомени контролните органи, които са съставили протокол за ПТП № 1854084. Излага, че
лекият автомобил, управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от застрахователна компания „Бул Инс“ АД за периода 10.07.2024 – 09.07.2025
г., действаща към датата на ПТП. Твърди се, че на 25.07.2024 г. е уведомен застрахователят
на виновния водач, който е извършил оглед на автомобила и съставил опис на щетите №
**********/25.07.2024 г. по следните детайли: облицовка предна броня с отвори за фарове за
мъгла, калник преден десен, предна врата дясна, Д.та лята предна дясна, задна врата дясна и
панел заден десен. Сочи, че е получил застрахователно обезщетение в размер на 712,40 лева,
който размер не намира за удовлетворяващ, т.к. сумата, необходима за възстановяване на
автомобилa счита, че е в общ размер от 3000 лева. С допълнителна молба стойността,
необходима за възстановяване на автомобила в размер на 3 000 лева, се сочи, че се формира
1
по следния начин: за облицовка на предна броня с отвори за фарове за мъгла – труд 160 лева,
боя и материали – 118,80 лева, за калник преден десен – труд 120 лева, боя и материали –
118,80 лева, за предна дясна врата – труд 150 лева, боя и материали – 118,80 лева, за предна
дясна лята Д.та – труд 40,00 лева, боя и материали – 118,80 лева, за задна дясна врата труд
150,00 лева, боя и материали – 118,80 лева, за десен заден панел – труд 120,00 лева, боя и
материали – 118,80 лева. Моли за уважаване на исковата претенция и претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се изразява становище за неоснователност на същата по основание и размер. За безспорно
определя наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил „Алфа Ромео 159 ",
с peг. № *****. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Излага, че без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой
от участниците е действал противоправно, поради което на приложение не подлежала
презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Оспорва, че са допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата за движение по пътищата и съответно, че е налице осъществен
деликт от твърдения водач на МПС. Твърди, че е налице случайно деяние, тъй като за
застрахования водач не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите. Оспорва причинно-следствената връзка между инцидента и
описаните вреди, като счита, че описаните щети на л.а. „Хонда Акорд Турер“ не
кореспондират с декларирания механизъм, при който е реализирано процесното ПТП.
Оспорва претенцията и по размер, тъй като намира, че допълнителната сума в размер на 2
279,60 лева е силно завишена и не отговоря на действителния размер на щетите. Твърди, че
в случай, че бъде установена връзка между процесното ПТП и твърдяните щети по лекия
автомобил, то същите са овъзмездени със заплащането на сумата от 712,40 лева.
Реализираното плащане намира, че съответства на принципите и методите, заложени в
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и Наредба № 49/16.10.2014 г. В тази
връзка обобщава, че дължимото обезщетение за имуществени вреди е в цялост платено и
извън него друго не се дължи. Моли за решение, с което да бъдат отхвърлени исковите
претенции като неоснователни и недоказани или да бъде намален размерът на
претендираното обезщетение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати претендираната сума,
ведно със законната лихва, както и присъждане на разноски.
Ответната страна депозира писмено становище, с което моли за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли да се присъди обезщетение за
претърпените имуществени вреди от ищцовата страна в съответствие с установената от
вещото лице стойност на ремонта за възстановяването на проценото МПС с алтернативни
части и след прилагане на процента на овехтяване и методиката, т.е. в размер на 755,76 лева
без ДДС. Счита, че след като повредите по увреденото МПС не могат да го квалифицират
като „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от КЗ, както и предвид липсата на дерегистрация
на процесния автомобил, то при овъзмездяване с разликата между пазарната стойност на
автомобила и запазените части, би се постигнало до неоснователно обогатяване за ищеца.
Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната
съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна
следното:
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
приети следните обстоятелства: че на 24.07.2024г. около 10,45 часа на път II-73 км. 34+700
след село ****** в посока гр. ***** е настъпило ПТП между лек автомобил „Алфа Ромео
159“, с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
2
автомобилистите“ в ответното дружество, управляван от водача Д. Н. и лек автомобил
„Хонда Акорд Турер“ с рег. № *****, управляван от П. И., собственост на Ж. Н. Н.; че
ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП.
За безспорно установено съдът приема и фактите по застрахователното
правоотношение, а именно, че към датата на процесното ПТП е била налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обезпечаващ
гражданската отговорност на делинквента; че е образувана преписка по щета №
**********/25.07.2024 г., по която е заплатена сумата в размер на 712,40 лева;
Въпросите, които съдът следва да разреши са относно това, дали претендираните
имуществени вреди, за които се твърди, са настъпили в резултат на ПТП, при наличие на
причинна връзка, да се определи размера за обезщетяването им.
Всички тези факти и обстоятелства се подкрепят от представените и приетите по
делото писмени доказателства: Свидетелство за регистрация на МПС Част I № **********,
Протокол за ПТП № 1854084/24.07.2024 г., опис на щета № **********/25.07.2024 г.
Съгласно изготвения протокол за ПТП е описан установеният от органите на реда и
декларираният от участниците в инцидента механизъм, изразяващ се в следното: на
24.07.2024 г. на път II-73, км. 34+700 водачът на управляваното МПС, собственост на
застрахованото лице /Алфа Ромео 159/, е предприел маневра изпреварване на МПС, без да се
е убедил, че него не го изпреварва друго МПС, вследствие на което блъска изпреварващото
го МПС /Хонда Акорд Турер/, собственост на ищеца. На водача на МПС Алфа Ромео 159 е
наложено административно наказание, описани са и щетите по автомобила на ищеца.
Следователно за съда описаният в исковата молба механизъм е установен и поведението на
водача на лек автомобил „Алфа Ромео 159“, с рег. № ******** е причината за настъпването
на процесното ПТП.
Съгласно протокола за ПТП и описа на щетите, извършен на следващия ден, са
установени следните щети: облицовка на предна броня с отвори за фарове за мъгла, калник
преден десен, предна дясна врата, предна дясна лята Д.та, задна дясна врата, десен заден
панел /калник/.
Съгласно САТЕ механизмът на ПТП е описаният в исковата молба и в протокола за
ПТП. Щетите по автомобила са описаните съгласно описа, съставен от застрахователя и
посочени по-горе. Установено е и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила. За цена на труда за
отстраняване на щетите са изследвани стойностите, предложени от шест сервиза, като
средната цена на час за труд е посочена да възлиза на 49,83 лева. Изчислена е
продължителността на ремонта, който се предвижда да продължи около 45,00 часа, а
стойността на материалите за извършването му в размер на 645,12 лева. Общата стойност на
ремонта по отстраняване на щетите по автомобила съобразно САТЕ по средни пазарни цени
на труд и материали е определена да възлиза в размер на 2882,49 лева с ДДС. Според
експертното заключение пазарната стойност на автомобила към 24.07.2024 г. /датата на
ПТП/ е в размер на 11 892 лева. Съобразно Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по застраховка „ГО“ на автомобилистите,
въведена с Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
КЗ, вещото е изчислило как се определя стойността на щетите, като посочва, че в този
случай те възлизат на сумата от 765,20 лева без ДДС, от които 406 лева – материали и 359,20
лева – труд. Заключава се, че стойността на обезщетението, изчислено съобразно
Методиката и процентът на овехтяване на автомобила, бива в размер на 755,56 лева без
ДДС. Експертизата заключава, че уврежданията на автомобила не могат да бъдат
квалифицирани като тотална щета за МПС-то.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
3
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищцовата страна по настоящото
дело да проведе доказване на следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и
осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено ПТП от водача Д. Н.,
управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 159“, с рег. № ********, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдените увреждания по лек автомобил Хонда
Акорд Турер, с peг. номер *****, собственост на Ж. Н. Н., възлизащи в претендирания
размер. Ищцовата страна следва да установи, че е предявила претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ответното дружество. По отношение на акцесорните искове за
присъждане на лихва върху обезщетенията следва да се установи, че ответникът е изпаднал
в забава и точният момент, в който това се е случило. В тежест на ответника е да установи,
наведените правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения.
При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че на посочената дата и
описания в исковата молба механизъм е настъпило процесното ПТП, причина за което е
поведението на застрахованото лице. Не могат да бъдат споделени доводите на
ответниковата страна, че случая касае случайно деяние, изключващо отговорността на
прекия причинител. От писмените доказателства по делото, а и от САТЕ се обуславя
изводът, че причинителят на инцидента е извършил нарушение по чл. 45, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата. От настъпилото ПТП в пряка причинно-следствена връзка са
понесените от лек автомобил „Хонда Акорд Турер“, с peг. номер ***** щети. Щетите са
описани по вид и количество в опис за щетата, протокола от ПТП и изготвеното експертно
заключение, които доказателства непротиворечиво и еднозначно сочат, че причината за
тяхната поява е именно настъпилото ПТП. Поради изложеното съдът намира, че
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД е завършен и е налице основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Не се спори между страните, че към процесната дата - 24.07.2024 г. между прекия
причинител на вредата и ответното застрахователно дружество е било налице
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” и че
на 25.07.2024 г. е заведена претенция от ищеца пред ответното дружество за обезщетяване
на понесените вреди. От това следва, че отговорността да обезщети вредите, причинени на
собственика на увреденото МПС, се носи от застрахователя, което се потвърждава и от
признатия от страните факт, че застрахователното дружество е заплатило сумата в размер на
712,40 лева - застрахователно обезщетение на ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за имуществени
вреди е установен по своето основание, поради което пристъпва към определяне на неговия
размер.
Относно размера на обезщетението за имуществени вреди съдът се мотивира
със следното:
По силата на чл.45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са в
4
пряка и непосредствена последица от увреждането, включително и имуществените такива,
които пострадалият търпи. Същите в случая се изразяват в необходими разходи за
отстраняване повредите по автомобила до състоянието му преди настъпване на
увреждащото събитие.
От доказателствата се установи, че вследствие на настъпилото ПТП причинени
уврежданията по лек автомобил „Хонда Акорд Турер“, с peг. номер *****, детайлно
посочени в опис на щетите и в заключението по автотехническата експертиза.
За определяне на размера на застрахователното обезщетение, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, която предвижда, че за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя към датата на събитието и в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност.
Спорен в настоящото производство, с оглед наведеното оплакване от ответника, е
въпросът в какъв размер следва да се определи дължимото обезщетение, и по-конкретно
следва ли да бъде определено по Методиката, утвърдена в Наредба № 49/16.10.2014 г. за
задължително застраховане.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда
съобразно чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2 КЗ). Приложима в конкретния
случай (§ 29 от ПЗР на КЗ), е Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължително застраховане, чл.
20, ал. 2 от която препраща към приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, същата се прилага от застрахователите и от
Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели
имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката).
Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя
по експертна оценка.
Посочените норми, съпоставени с установеното от закона правило, че
обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща
действителната стойност на причинената вреда (чл. 386, ал. 2 КЗ), чийто размер е ограничен
до застрахователната сума по договора (чл. 386, ал. 1 КЗ), налагат извода, че Методиката не
дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз или експертно
заключение за стойността по отстраняването им. /Така решение № 209 от 30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г., II т. о. и решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о./.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо
5
лице. Съдът не е обвързан да проверява, дали дадената от вещото лице действителна
стойност на увреденото имущество не надвишава минималните размери по Методиката.
Поради това, съдът не споделя доводите на застрахователното дружество относно
приложимост на Методиката, предвидена в Наредба 49/16.10.2014 г. при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение, тъй като противоречат на гореизложените норми
на Кодекса за застраховането.
Застрахователното обезщетение следва да се определи по дадената стойност от
вещото лице по средни пазарни цени, без прилагане на коефициент за овехтяване. Тази
стойност, съобразно заключението на вещото лице, при вземане предвид на цената в
сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество и такива, които не притежават
такъв сертификат, е 2882,49 лв. След приспадане на заплатената сума в общ размер от
712,40 лв., дължимото обезщетение е в претендирания размер от 2 170,09 лв.
Досежно обезщетението за забава:
За задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на
застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ,
именно само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция
от увреденото лице. Претенцията в случая е за по-късна начална дата, а именно, считано от
предявяване на исковата молба, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
По делото е направено искане да бъдат присъдени разноски съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 620 лева с ДДС,
държавна такса в общ размер от 86,00 лева и сумата в общ размер от 350 лева за внесени
депозити за експертиза. Направено е възражение от ответника за прекомерност на
претендирания от ищеца размер за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Съдът установи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, възлиза на сумата от 620,40 лв., с ДДС, което се равнява на претендирания. Следва
да се отбележи и че претендираният размер за адвокатско възнаграждение от ответната
страна е сумата в размер на 720 лева. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските в общ размер от 1056 лева.
Доколкото в последното заседание по делото е определено окончателно
възнаграждение в полза на експерта по САТЕ в размер на 700 лева и е указано на всяка от
страните да заплати допълнителен депозит в размер на по 150,00 лева с предупреждение за
възможността за принудителното им събиране, а такова плащане не е постъпило от
ответната страна, съдът намира, че следва му бъдат възложени, на основание чл. 77 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. *****
сумата от 2 170,09 лв. /две хиляди сто и седемдесет лева и девет стотинки /, предявен
като частичен иск от 2279,60 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, настъпили за лек автомобил „Хонда Акорд Турер“ с рег. № *****,
собственост на ищеца, изразяващи се в повреди по облицовка предна броня с отвори за
фарове за мъгла, калник преден десен, предна врата дясна, Д.та лята предна дясна, задна
врата дясна и панел заден десен, вследствие на ПТП, осъществено на 24.07.2024г. около
10,45 часа на път II-73 км. 34+700 след село ****** в посока гр. *****, предизвикано от
6
водача Д. Н. на лек автомобил „Алфа Ромео 159“, с рег. № ********, застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба - 28.10.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: с. ******, общ. *****
сумата от 1056,00 лева /хиляда петдесет и шест лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение и съдебно-деловодни разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ******, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
*****, сумата от 150,00лв. /сто и петдесет лева/, представляваща дължими разноски по
делото, на основание чл.77 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена в исковата молба банкова сметка със статут на клиентска по чл. 39 от
ЗАдв. с титуляр адв. Й. А.: IBAN BG33RZBB91551007843349.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
7