Решение по адм. дело №972/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано е по жалба на „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 2, представлявано от С. С. К., против решение № 1040 - 02 - 69 от 20.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № РЖ - 5 - 02 - 01574953/05.04.2024 г. на ръководителя на контрола и разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/, ТП НОИ Бургас, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено на осигурителя „Вияна“ЕООД да внесе сумата от 45 154.77 лева по ревизионен акт за начет /РАН/ № РА - 5 - 02 - 01558476 от 22.03.2024 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - директор на ТП НОИ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представено е писмено становище.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, при следните съображения:

На 23.10.2023 г., със заповед № ЗР - 5 - 02 - 01440661, директорът на ТП НОИ Бургас е възложил пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, за периода 01.04.2004 г. - 30.09.2023 г./л. 129 от делото/.

На 06.12.2023 г. възложената пълна ревизия е приключила с издаване на ревизионен акт за начет/РАН/ № РА - 5 - 02 - 01471337/л.121 от делото/.

В хода на ревизията, след проверка на данните за всички лица, ползвали неплатен отпуск над 30/60/90 работни дни за една календарна година за периода 2019 г. - 2023 г., са установени нарушения на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО по отношение на конкретно посочени работници, сред които Ш. А. Ш., [ЕГН]. За Ш. е отразено, че за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. данните следва да се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при спазване информацията, подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни…/ и т. 21 /осигурителен доход/виж анализ към РАН № РА - 5 - 02 - 01471337/06.12.2023 г., л. 122 - 128 от делото/.

Установено е въз основа на подадените данни с декларация образец № 1 за Ш. А. Ш. за 2016 г., че за лицето са посочени общо 44 работни дни в т. 16.4 /неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж/, като първите 20 работни дни са при осигурителя „2В Билд“ ЕООД, ЕИК/Булстат ********* за месец 02.2016 г., а при осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат ********* са били посочени общо 24 работни дни в т. 16.4 /неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж/, а именно 05 дни в месец 10.2016 г., 01 ден в месец 11.2016 г. и 18 дни в месец 12.2016 г. или общо за годината при двамата осигурители дните надвишават 30 - те работни дни, регламентирани в чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО.

На 06.12.2023 г. контролните органи са дали на осигурителя „Вияна“ ЕООД задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522, в които по т. 2 е указана корекция в регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация образец № 1 в ТД НАП Бургас за лица ползвали неплатен отпуск над 30/60/90 работни дни по чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО по отношение на няколко лица, включително и Ш. А. Ш., [ЕГН], като за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. данните следва се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при запазване на информацията подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни .../ и т. 21 /осигурителен доход /л. 132 - 134 от делото/.

Задължителните предписания не са обжалвани от осигурителя и са влезли в сила на 21.12.2023 г.

На 22.03.2024 г., със заповед № ЗР - 5 - 02 - 01558471 ръководителят на ТП НОИ Бургас е възложил извършване на частична ревизия по разходите на ДОО на осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат ********* за периода от 01.07.2017 г. до 22.03.2024 г./л. 45 делото/.

В хода на частичната ревизия, е установено, че влезлите в сила задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522/06.12.2023 г. са изпълнени некоректно по отношение данните за Ш. за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. Констатирано е въз основа на справка в персоналния регистър, че след извършената корекция от осигурителя, липсва въобще отразяване на данни за ползван неплатен отпуск от Ш. за посочените месеци, като така лицето още повече е ощетено със стаж за период на неплатен отпуск дори и с полагаемия му се до 30 дни.

На 22.03.2024 г. на „Вияна“ЕООД са дадени задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721 за нова корекция на данните за Ш. А. Ш., съдържащи следните указания: 1. Да се коригират данните за Ш. А. Ш., [ЕГН] за 10.2016 г. с вид осигурен 01, като в позиция 14 се посочи 3 - ти, 16 дни в т.16.1 и 5 дни в т.16.4, осигурителен доход 536.53 лева; 2. Да се коригират данните за Ш. А. Ш., [ЕГН] за 11.2016 г. с вид осигурен 01, 21 дни в т.16.1 и 1 дни в т.16.4, осигурителен доход 672.19 лева; 3. Да се коригират данните за Ш. А. Ш., [ЕГН] за 12.2016 г. с вид осигурен 01, като в позиция 14 се посочи 01 - ви и 16 - ти, в позиция 15 се посочи 08 - ми и 16 - ти, 03 дни в т.16.1 и 04 дни в т.16.4 и осигурителен доход 100.60 лева. Като мотив за издаването им са посочени грешни данни по реда на чл.5, ал. 4, т. 1, вр. чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО /л. 117 от делото/.

В хода на частичната ревизия е установено още, че некоректното подаване на данните в РОЛ от осигурителя „Вияна“ООД за Ш. А. Ш., е довело до неоснователно зачетен осигурителен стаж за лицето по реда на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО. Във връзка с тези констатации и първоначално издадените на 06.12.2023 г. и влезли в сила задължителни предписания, е била направена нова преценка на правото на полученото от Ш. А. Ш. обезщетение за безработица за периода 26.07.2017 г. - 25.05.2018 г. Прието е, че тъй като осигуряването на лицето е било прекъснато през месец 12.2016 г., то е нямало право на парично обезщетение за безработица за периода 26.07.2017 г. - 25.05.2018 г., който е участвал и при определяне правото и размера на отпусната на Ш. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № 028 - 00 - 428 - 2/23.01.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отменено разпореждане № 028 - 00 - 428 -1/29.08.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на Ш. по чл. 54а КСО/л. 69 от делото/.

С разпореждане, изх. № 2136 - 02 - 8#1/14.02.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“/ПО/, ТП НОИ Бургас, е отменено и разпореждане № 4 от 30.10.2018 г. за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ш. по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, тъй като промяната в общата продължителност на осигурителния стаж на Ш. А. Ш. сочи, че към 06.07.2018 г. - датата, от която му е отпусната пенсията, лицето не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1, 2 КСО за наличие на минимум 38 години и 06 месеца осигурителен стаж /л. 65 от делото/. Общият размер на недължимо изплатеното обезщетение на лицето за безработица е в размер на 2 927.26 лева /л.68 от делото/, а общият размер на недължимо изплатената пенсия на лицето е в размер на 31 277.74 лева за периода 06.07.2018 г. - 28.02.2024 г. Тези суми са включени в справка към ревизионен акт за начет /РАН/ № РА - 5 - 02 - 01558476/22.03.2024 г., съставен от инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас, с който е финализирана частичната ревизия по разходите на държавното осигуряване на „Вияна“ЕООД/л. 74 - 83 от делото/.

В изготвения анализ към РАН е посочено, че тези суми подлежат на възстановяване от осигурителя, съгласно чл. 114, ал. 2 КСО, заедно с лихвата по чл. 113 КСО/л. 84 - 86 от делото/.

Ревизионния акт е за начет в размер общо на 45 154.77 лева, в това число неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица по КСО в размер на 2 927.26 лева и лихва върху тази сума в размер на 1 925.45 лева и неправомерно изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст в размер на 31 277.74 лева и лихва върху тази сума в размер на 9 024.32 лева. /л. 53 и 54 от делото/.

На 28.03.2024 г. жалбоподателят е подал възражение против РАН, вх. № 1054 - 02 - 37/л. 101 - 103 от делото/, което не е уважено от контролния орган и сумите по РАН са потвърдени /виж мотивирано заключение, изх.№ 1029 - 02 -5399/02.04.2024 г., л. 99 - 100 от делото/.

„Вияна“ ЕООД е оспорило по административен ред пред директора на ТП НОИ Бургас издадения ревизионен акт за начет № РА - 5 - 02 -01558476/22.03.2024 г.; заповед № ЗР - 5 - 02 - 01558471/22.03.2024 г. на ръководителя на ТП НОИ Бургас за възлагане на частичната ревизия и задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721/22.03.2024 г. за нова корекция на данните на Ш. А. Ш. за месеците, октомври, ноември и декември 2016 г.

На 24.04.2024 г. директорът на ТП НОИ Бургас е издал решение № 1040 - 02 - 58, с което по т. 1 е потвърдил задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721/ 22.03.2024 г. на инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас на осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, с които е указано да се коригират данните на Ш. А. Ш., [ЕГН], за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.; по т. 2 - е оставил без разглеждане и е прекратил административното производство в частта относно обжалване на заповед № ЗР - 5 - 02 - 01558471/22.03.2024 г. и по т.3 - е оставени без разглеждане и е прекратил административното производство в частта относно обжалване на ревизионен акт за начет № РА - 5 - 02 - 01558476/22.03.2024 г., ведно с анализ към ревизионен акт.

Решение № 1040 - 02 - 58 от 24.04.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас е оспорено пред Административен съд Бургас, за което е образувано адм. дело № 805/2024 г. по описа на съда.

На 05.04.2024 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издал разпореждане № РЖ - 05 - 02 - 01574953, с което е наредил на „Вияна“ЕООД да внесе сумите по ревизионния акт за начет /л. 51 от делото/. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП НОИ Бургас, който го е оставил в сила с решение № 1040 - 02 - 69 от 20.05.2024 г./л. 10 - 15 от делото/.

С определение № 7504 от 09.10.2024 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 805/2024 г. по описа на Административен съд Бургас/л. 173 от делото/.

С решение № 2443 от 14.03.2025 г. по адм. дело № 805/ 2024 г. по описа на Административен съд Бургас жалбата на „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 2, представлявано от С. С. К., против решение № 1040 - 02 - 58 от 24.04.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което по т. 1 са потвърдени задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721/ 22.03.2024 г. на инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас, на осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, с които е указано да се коригират данните на Ш. А. Ш., [ЕГН], за месеците октомври, ноември и декември 2016 г.; по т. 2 - е оставено без разглеждане и е прекратено административното производство в частта относно обжалване на заповед № ЗР - 5 - 02 - 01558471/22.03.2024 г. и по т. 3 - е оставено без разглеждане и е прекратено административното производство в частта относно обжалване на ревизионен акт за начет № РА - 5 - 02 - 01558476/22.03.2024 г., ведно с анализ към ревизионен акт. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 04.04.2025 г. /л. 189 - 194 от делото/.

С определение № 3363 от 09.04.2025 г. производството по адм. дело № 972/ 2024 г. е възобновено/л. 195 от делото/.

Решение № 1040 - 02 - 69 от 20.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, решение № 1040 - 02 - 69 от 20.05.2024 г. е издадено от компетентен орган - директора на ТП НОИ Бургас, съобразно правилото на чл. 117, ал. 3 КСО и заповед № 1016 - 40 - 765/ 27.06.2016 г. на управителя на НОИ/л. 16 и 17 от делото/.

На второ място, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания, и е мотивирано.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена/чл.10, ал.2 КСО/. Според § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и чл. 4а1, ал. 1 КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО.

Нормата на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО сочи, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Редът, по който се подават данните по чл. 5, ал. 4 КСО, е регламентиран в Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/отм/ сега Наредба № Н - 13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица/обн.ДВ, бр. 1/03.01.2020 г./

Съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 към Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г., в приложимата редакция, осигурителите са задължени да подават данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” и за времето, през което работещите по трудови правоотношения лица се намират в законоустановен неплатен отпуск.

Декларация образец № 1 за времето след 30 - я работен ден в неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж по смисъла на КСО, се подава, когато лицето не е осигурено на друго основание и работодателят следва да го осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” ЗЗО.

В конкретния случай, съгласно указанията за попълване на декларация образец № 1 към цитираната наредба, в приложимата редакция, при попълване на декларация образец № 1 за периода на неплатения отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, дните в неплатен отпуск се отразяват в полето на т. 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж”, в т. 14 „Ден, от който осигуряването е възникнало/възобновено“ се попълва в две позиции първият календарен ден в осигуряване, в т. 15 „Ден, в който осигуряването е прекратено” се попълва в две позиции последният календарен ден в осигуряване, а полетата на т. 27 „Доход, върху който се дължат вноски само за здравно осигуряване” и т. 28 - „Процент осигурителни вноски за здравно осигуряване върху сумата в , т. 27” не се попълват.

Според представените по делото ведомости, заявления и заповеди за разрешаване на неплатен отпуск от „Вияна“ЕООД, ползваният от Ш. неплатен отпуск е: за м.10.2016 г. - 5 дни неплатен отпуск; за м.11.2016 г. - 1 ден неплатен отпуск и за м.12.2016 г. - 18 дни неплатен отпуск, а видно от справка от персоналния регистър на НОИ по име и ЕГН за период, подадените за Ш. А. Ш. данни в регистъра на осигурените лица от „2В Билд“ ЕООД са за м. 02.2016 г. - 20 дни неплатен отпуск.

Следва да се посочи, че работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши ползването на неплатен годишен отпуск независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. По отношение на броя дни, които могат да бъдат използвани, в Кодекса на труда/КТ/ е посочено, че стандартният им брой е 30 на година, но това не изключва и случаи, в които служител може да ползва и повече дни. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет/ чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/. Следователно, работодателят е този, който следи колко дни има право работникът да ползва и по какъв начин да бъдат отразени в декларация образец № 1. В чл. 349, ал. 1, т. 9 КТ е предвидено, че в трудовата книжка се вписва продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и времето, което не се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/обн. ДВ, бр.102/1993 г./ при прекратяване на трудовото правоотношение, продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и работодателя, като се подписва с печата му. Това означава, че при прекратяване на трудовия договор на служителя, придобитият трудов стаж, вкл. зачетеният по чл. 160, ал. 3 КТ, следва да бъде изчислен и вписан в трудовата книжка. Периодите над 30 - те работни дни неплатен отпуск за всяка календарна година, които не се зачитат за трудов стаж по КТ, също се вписват в трудовата книжка. Това вписване се прави на стр. 26 -27 при трудова книжка, стар образец, или на стр. 24 - 25, когато трудовата книжка е нов образец.

Вторият работодател „Вияна“ ЕООД е следвало да съобрази ползваните от лицето дни неплатен отпуск и едва тогава да разреши, да откаже или да редуцира дните до полагаемите се 30 дни годишно.

Съгласно справка от персоналния регистър на НОИ по име и ЕГН за период, първоначално подадените данни за Ш. А. Ш. в регистъра на осигурените лица от двете дружества „2В Билд“ ЕООД и „Вияна“ ЕООД, са както следва: от „2В Билд“ ЕООД: за м.02.2016 г. - пълен работен месец 21 работни дни, в т.ч. 20 дни в неплатен отпуск и от „Вияна“ ЕООД: за м.10.2016 г. - пълен работен месец 21 работни дни, в т.ч. 5 дни в неплатен отпуск; за м.11.2016 г. - пълен работен месец 22 работни дни, в т.ч. 1 ден в неплатен отпуск и за м.12.2016 г. - пълен работен месец 21 работни дни, в т.ч. 18 дни в неплатен отпуск. Информацията е подадена в т.16.4 /неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж/. Общо подадените от двамата работодатели дни в неплатен отпуск за 2016 г. за Ш. А. Ш. са 44 дни. Следователно за календарната 2016 г. Ш. е ползвал 44 дни неплатен отпуск, т.е. 14 дни над установените в нормата на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО, 30 дни, които се зачитат за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски.

Именно в резултат на констатациите при пълната ревизия контролните органи са дали на осигурителя „Вияна“ ЕООД задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522/06.12.2023 г. за корекция на данните в регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с декларация образец № 1 в ТД НАП Бургас за Ш. А. Ш., [ЕГН], за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. като лице, ползвало неплатен отпуск над 30/60/90 работни дни по чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО, които не са били обжалвани от осигурителя и са влезли в сила на 21.12.2023 г.

Данните по делото сочат, че от жалбоподателя е била извършена корекция на подадените данни за Ш. А. Ш., но с нея не са изпълнени коректно издадените и влезли в сила задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522/06.12.2023 г. от инспектори по осигуряването, ТП НОИ Бургас, на осигурителя „Вияна“ ЕООД, с които по т. 2 е указано да се коригира информацията в регистъра на осигурените лица, подадена с декларация образец № 1 в ТД НАП Бургас като по отношение на Ш. А. Ш. с [ЕГН] данните за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при запазване на информацията подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни .../ и т. 21 /осигурителен доход/. Видно от представената по делото справка в Персоналния регистър, след извършената корекция от осигурителя, липсва отразяване на данни за ползван неплатен отпуск от Ш. за посочените месеци, като по този начин лицето още повече е ощетено със стаж за период на неплатен отпуск, дори и с полагаемия му се до 30 дни. Такива данни въобще не са подавани от „Вияна“ ЕООД при извършената корекция, независимо от доказателствата за ползване на неплатен отпуск от Ш., представени от самото дружество на административния орган, което наложило издаването на задължителните предписания № ЗД - 1 - 02 - 01558721/22.03.2024 г. за нова корекция на данните за Ш. А. Ш., съответни на приложимите материалноправни норми.

В конкретния случай, поради некоректно подаданите данни в Регистъра на осигурените лица от осигурителя „Вияна“ ЕООД за Ш. А. Ш., е довело до неоснователно зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО при определяне правото и размера на осигурителни плащания, до неправилно извършвани осигурителни плащания, а оттук до щета на фондовете на ДОО. Неправомерно извършените осигурителни плащания, неоснователно изплатените парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се установяват с ревизионен акт за начет и се събират по реда на чл. 110, ал. 3 КСО чрез издаване на разпореждане, което като индивидуален административен акт, подлежи на самостоятелно обжалване по реда, установен в чл. 117 и чл. 118 КСО.

Ревизионният акт за начет не създава задължения за плащане и не засяга имуществените интереси на ревизираното лице, а изпълнява функциите на мотиви за издаване на разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите, представляващи нанесени щети по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. С оглед посочените обстоятелства РАН не носи белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. На основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ КСО обжалването на издадения акт по чл. 110, ал. 3 КСО се извършва по указания от чл. 117 и чл. 118 КСО ред. Контролът за законосъобразност върху констатациите в ревизионния акт за начет се осъществява в производството по оспорване на издаденото разпореждане и потвърждаващото го решение за събиране на сумите по акта. Действително, провеждането на ревизионно производство при спазване изискванията на Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно - ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ, бр. 28/2015 г., Инструкция № 1 от 3.04.2015 г./ е предпоставка за защита на интересите на ревизираните лица и за изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за материалната законосъобразност на крайния акт - разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО. Жалбоподателят е имал възможност да подаде възражение срещу ревизионния акт за начет по реда на чл. 110, ал. 2 КСО и контролният орган се е произнесъл по него с мотивирано заключение. Реализирал е и правото си на защита срещу издаденото въз основа на ревизионния акт за начет разпореждане № РЖ - 05 - 02 - 01574953/05.04.2024 г. и е направил възражения в хода на производството по обжалването на разпореждането по административен и съдебен ред.

В открито съдебно заседание от 17.09.2025 г., процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за изтекла погасителна давност досежно задълженията на представляваното от него дружество, като счита че за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. по отношение на работника Ш. А. Ш. е изтекла погасителната давност за осъществяване на административно производство и за установяване на административното нарушение. Моли съда, да приложи тази погасителна давност с крайния съдебен акт.

По отношение възраженията на жалбоподателя, че дружеството не е задължено лице по акта за начет, съдът намира същите за неоснователни.

Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е съставен акт за начет на дружеството за причинените щети на държавното обществено осигуряване от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Отговорността по чл. 110 КСО възниква по силата на закона, като за реализирането и е достатъчно, да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход. Отговорността на юридическото лице се състои от възстановяване на неправомерно заплатеното обезщетение.

Данните по делото сочат неправомерно поведение от страна на осигурителя „Вияна“ЕООД, довело до неправомерно изплащане на пенсията на Ш., тъй като отговорността за достоверност на подадените в Регистъра на осигурените лица е за осигурителя.

Разпоредената с ревизионния акт за начет сума за внасяне от административния орган е в размер на 45 154.77 лева, платени от жалбоподателя, видно и от заключението на вещото лице по извършена съдебно - счетоводна експертиза, прието без възражение.

По отношение направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 115 КСО, съдът съобрази следното:

Установените задължения с ревизионния акт касаят изгубено право на парично обезщетение по реда на чл. 54б, ал. 1 КСО с общ размер на изплатеното обезщетение за безработица в размер на 2 927.26 лева за периода 26.07.2017 г. - 25.05.2018 г., както и отменено разпореждане за отпусната лична пенсия за изслужено време и старост, считано от 06.07.2018 г. в общ размер на изплатената пенсия за периода 06.07.2018 г. - 28.02.2024 г. - 31 277.74 лева и лихви общо в размер на 10 949.77 лева.

Съгласно чл.115, ал.1 КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Давността спира да тече, при обжалване - докато продължава спорът относно вземането; или когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс, арг. от чл. 115, ал. 5, т. 1 и 2 КСО.

На 23.10.2023 г., със заповед № ЗР - 5 - 02 - 01440661, директорът на ТП НОИ Бургас е възложил пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ на осигурителя „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, за периода 01.04.2004 г. - 30.09.2023 г./л. 129 от делото/. На 06.12.2023 г. възложената пълна ревизия е приключила с издаване на ревизионен акт за начет/РАН/ № РА - 5 - 02 - 01471337/л. 121 от делото/. На 06.12.2023 г. контролните органи са дали на осигурителя „Вияна“ ЕООД задължителни предписания № ЗД - 1 - 02 - 01472522, в които по т. 2 е указана корекция в регистъра на осигурените лица с декларация образец № 1 в ТД НАП Бургас за лица ползвали неплатен отпуск над 30/60/90 работни дни по чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО по отношение на няколко лица, включително и Ш. А. Ш., [ЕГН], като за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. данните следва се подадат с прекъсване в осигуряването за периода на неплатения отпуск, надвишаващ 30 работни дни, при запазване на информацията подадена в т. 16.1 /отработени и др. дни .../ и т. 21 /осигурителен доход /л.132 - 134 от делото/.

Задължителните предписания не са обжалвани от осигурителя и са влезли в сила на 21.12.2023 г. Съгласно горецитираните правни норми, погасителната давност за задълженията за изплатени обезщетения през 2017 г. в размер на 1 278.90 лв. е започнала да тече на 01.01.2018 г., респективно 5 годишният давностен срок е изтекъл на 31.12.2022 г. вкл.

За изплатени обезщетения през 2018 г. в размер на 1 648.36 лв. и за неправомерно изплатени пенсии за 2018 г. в размер на 1 992.40 лв., давността започва да тече от 01.01.2019 г. и срокът е следвало да изтече към 31.12.2023 г. В рамките на този срок обаче е налице спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 5, т. 2 КСО.

Спиране на давността е налице в периода от 23.10.2023 г. до 21.12.2023 г. /59 дни/, в рамките на който е извършена пълна ревизия от контролните органи на НОИ. С издаването на заповедта за ревизия е била спряна на 23.10.2023 г., започналата да тече от 01.01.2019 г. погасителна давност за задълженията за 2018 г. Петгодишния давностен срок по чл. 115, ал. 1 КСО за установените задължения за 2018 г. е удължен с 59 дни и в конкретния случай изтича на 28.02.2024 г.

Обжалваният ревизионен акт за начет е издаден на 22.03.2024 г. и към тази дата относителната давност за задълженията за 2018 г. е изтекла на 28.02.2024 г., поради което направеното от процесуалния представител на ответника възражение, че давностният срок не е изтекъл, е неоснователно.

В този случай, общият размер на сумата, дължима от дружеството -жалбоподател, съгласно допълнителното заключение на вещото лице, следва да бъде: главница в размер на 29 285.34 лева, представляваща неправомерно изплатени пенсии за период от 2019 г. до 2023 г. и лихва за същия период в размер на 7 851.10 лева, общо 37 136.44 лева.

По изложените съображения, жалбата на „Вияна“ ЕООД е частично основателна.

При този резултат и предвид направеното искане и от двете страни, полза на администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 130.00/сто и тридесет/ лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/обн. ДВ, бр. 5/2006 г./, а на жалбоподателя 2 200.00 лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и платена за производството държавна такса; 1 150.00/хиляда сто и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение; 1000.00/хиляда/ лева възнаграждение за вещо лице. По компенсация ТП НОИ Бургас следва да плати на „Вияна“ ЕООД разноски в размер на 289.00/двеста осемдесет и девет/ лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1040 - 02 - 69 от 20.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, с което е отхвърлена жалбата подадена от „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат ********* против разпореждане № РЖ - 5 - 02 - 01574953/05.04.2024 г. на ръководителя на контрола и разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/, ТП НОИ Бургас, за определените над 37 136.44 лева задължения, в т.ч. главница 29 285.34 лева и лихви в размер на 7 851.10 лева с ревизионен акт за начет /РАН/ № РА - 5 - 02 - 01558476 от 22.03.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 2, представлявано от С. С. К., против решение № 1040 - 02 - 69 от 20.05.2024 г. на директора на ТП НОИ Бургас, в останалата и част.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП НОИ/ Бургас да плати на „Вияна“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Хан Аспарух“ № 3, ет. 2, представлявано от С. С. К., по компенсация, разноски в размер на 289.00/двеста осемдесет и девет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.