Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 260000

 

гр. Габрово, 28.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Ваня Григорова като разгледа докладваното от съдията Димова т. дело  № 12 по описа за 2020 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г, чрез процесуалния представител В.М. против „ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. „Панорамна“ № 15. Цената на иска е 33 004,27 лв., от които 25 301,40 лв. – главница и 7 702,87 лв. – лихва.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищеца, с кл. № *** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с аб. № ***, находящ се в гр. Трявна, ул. „Панорамна“ № 15 и обект на потребление № 1601221, находящ се на същия адрес. Облигационните отношения са регламентирани с Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД /ОУПЕЕ/, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от УС на „Енерго- Про Продажби“ АД и са одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУПЕЕ, клиентът е задължен да заплати стойността на фактурираната ел.енергия. Сроковете за заплащане са регламентирани в чл. 26 от ОУПЕЕ. При неплащане потребителя изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.

Посочва се влязло в сила Решение № 850 от 12.12.2017 г. на ОС- Варна, с което е приет за установено, че „ПРЕМИУМ“ ЕООД дължи на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД сума в размер на 25 301,40 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактура № ********** от 16.01.2017 г.

Твърди, че целта на настоящото производство е да се снабди ищеца с изпълнителен титул срещу длъжника.

С допълнителната искова молба, ищецът счита, че не е изтекла давността по отношение на вземането, тъй като давността е прекъсната от кредитора с направените от него възражения по предявения срещу него иск по т.д. № 112/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Оспорва възраженията изложени по съществото на спора. Моли да се постанови решение, с което ответника да се осъди да заплати на ищеца претендиралите суми.

С Разпореждане № 96 от 13.02.2020 г. съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на ответника. Съобщението е получено на 18.02.2020 г. и в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба.

В депозираният отговор, ответникът взима становище, че предявеният иск е процесуално допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Оспорват исковата претенция като погасена по давност. Твърдят, че от представената справка не е ясно по какъв начин е отчитана подаваната ел.енергия, същата отчетена ли е от законно монтиран и сертифициран електромер и по какъв начин е формирана крайната сума по фактурата. Извлечението от сметка следва да бъде подписано от представляващия ищцовото дружество и представлява едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изготвен за представилата го страна обстоятелства, като същите нямат обвързваща доказателствена сила за съда относно отразените в тях данни. Ищцовото дружество трябва да докаже, че води редовно счетоводство, за да бъде прието като достоверно представеното като доказателства „Извлечение от сметка“, представляващо по същество извлечение от Търговските му книги, но доказателства за това няма представени.

С оглед характера на предявения иск е необходимо ищецът да докаже извършването на доставки по договора, ползването на електроенергия от ответника, както и размера на задължението му за процесния период. Ищецът следва да докаже действителното количество потребена ел.енергия за съответния период, която се отчита от ищцовото дружество и се доказва с представяне на първични счетоводни документи /карнети, отчети и др./, с цел установяването на точните показания и начислените суми. Само въз основа на извлечението от сметка ответникът не установява количеството доставена ел.енергия в имота на ищеца, както и дължимата за всеки месец сума.

Твърдят, че процесното СТИ е незаконно монтирано без присъствието на потребителя и без да има възможност да се запознае с показанията му, тъй като СТИ се намират в заключен трафопост със СОТ.

В съдебното заседание ищецът, чрез юрисконсулт М., поддържа исковата си молба, не възразява по доклада на съда, а ответникът не изпраща представител и не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен помежду им договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия.

По делото е представено влязло в сила Решение № 850 от 12.12.2017 по т.д. № 112/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, по предявен отрицателно установителен иск от „ПРЕМИУМ“ ЕООД срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с който е отхвърлен изцяло предявения иск за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 25301,40 лв., представляваща стойността на ел.енергия за клиентски номер ***, аб. № ***, за която е издадена фактура № ********** от 16.01.2017 г. със срок на плащане до 06.02.2017 г. и която представлява коригирана сметка за електрическа енергия за периода от 26.04.2016 г. до 21.12.2016 г. за обект в гр. Трявна, ул. „Панорама“ № 15.

Представено е извлечение от сметка към 07.02.2020 г. по партидата на ответника, от която се установява дължимостта на процесната сума по фактура № ********** от 16.01.2017 г.

По делото не се представиха доказателства, от които да се установява заплащане на исковата претенция.

Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество претендираните в исковата молба суми по отношение на неизпълнение на задължение за заплащане на изразходвана електроенергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по фактурата за незаплатена електроенергия за периода от датата следваща падежа на същата.

Между страните не се спори относно фактите, че ищцовото дружество е потребител на електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката, че имотът в който е монтиран процесния електромер е част от електропреносната мрежа, както и че страните са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия.

По отношение на фактите има влязло в сила Решение № 850 от 12.12.2017 по т.д. № 112/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, потвърдено с Решение 102 от 14.05.2018 г. по в.т.д. № 103/2018 г. на Апелативен съд – Варна и недопуснато до касационно обжалване с Определение № 120/25.02.2019 г. по т.д. № 2499/2018 г. на ВКС.

Настоящият състав е обвързан със сила на пресъдено нещо /СПН/ по отношение на спора. По същността си СПН представлява задължение за преустановяване на спора и забрана за неговата пререшаемост, които са необходими правни последици, осигуряващи стабилност и, в които се изразява правоустановяващото и регулиращо действие на СПН в противовес на опасността от постановяване на противоречиви решения. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са тези - очертани като предмет на делото и подлежащи на доказване в производството.

Между страните действа силата на пресъдено нещо на посочените по-горе съдебни актове. Налице е съвпадение на субектите по делата, т.е. имаме субективни предели на решенията спрямо настоящите страни. Откъм обективни предели решението по т.д. № 112/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд е в сила от 25.02.2019 г. и към тази дата установява със СПН, че ответникът дължи сумата от 25 301,40 лв. – главница по фактура № ********** от 16.01.2017 г.

            Съдът приема, че предметът на тези актове по отношение на основанието на разгледаните с тях искове се явява преюдициален на предмета на настоящото дело за заплащане на исковата претенция, като силата на пресъдено нещо по тях, на основание чл. 297 от ГПК, трябва да бъде зачетена в нейните субективни и обективни предели. Основанието на претенциите на ищеца е по дължимостта на сумата от 25 301,40 лв. по фактура № ********** от 16.01.2017 г. от ответника и лихвата за забава по нея.

С оглед на горното следва да бъде уважен главния иск за сумата от 25 301,40 лв. по фактура № ********** от 16.01.2017 г., като основателен и доказан.

            При неплащане в срок на парично задължение, задълженото лице дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Претендирано е заплащане на мораторна лихва върху главницата в общ размер на 7702,87 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на фактурата от падежа й до 07.02.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Акцесорният иск също е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения размер.

Съдът дължи произнасяне и по направените възражения от страна на ответника по отношение на изтеклата погасителна давност. С предявяването на отрицателно установителен иск давността по чл. 116, б. „б“ от ГПК е била прекъсната и след влизане в сила на решението /25.02.2019 г./ е започнал да тече нов давностен срок, поради което и вземането, предмет на настоящото дело не е погасено по давност, тъй като исковата молба е подадена на 11.02.2020 г. /п.кл. от 10.02.2020 г./.

По разноските по производството:   

При този изход на спора, право на разноски се дължат на ищцовата страна, за които има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 1 511,18 лв., от които за 1311,18 лв. за внесена държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

На основание гореизложеното, Габровският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. „Панорамна“ № 15 да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г следните сумите: 25 301,40 лв. /двадесет и пет хиляди триста и един лева и 40 ст./ по фактура № ********** от 16.01.2017 г., представляваща консумирана и незаплатена електроенергия с място на доставка обект с кл. № ********** и аб. № 1601221, находящ се в гр. Трявна, ул. „Панорама“ № 15, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 7 702,87 лв. /седем хиляди седемстотин и два лева и 87 ст./ – мораторна лихва до 07.02.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. „Панорамна“ № 15 да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г сумата 1 511,18 лв. / хиляда петстотин и единадесет лева и 18 ст./ - направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: