РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Тутракан, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на тридесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100575 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на
„Гаранционен фонд“ – юридическо лице със статут по чл. 518 и сл. КЗ,
представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., против А. Н. И. с
ЕГН **********.
Предметът на делото касае облигационната претенция на ищеца в
размер на 10 000 лева, предявена срещу ответника като частична от 632 000
лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца постоянен адрес на ответника в село Зафирово, общ.
Главиница – чл. 105 ГПК, и от цената на иска, която е 10 000 лева.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 11.12.2018 г. около 16.40 ч.
по път II-21 (между Силистра и Тутракан) се движил л.а. „***“, ***,
управляван от ответника А.И., който е неправоспособен водач, със скорост от
около 77 км/ч. В района на км 83+830, преди с. Коларово, при преминаване
през плавна лява хоризонтална крива, водачът загубил контрол над
управлението на автомобила, вследствие на което последният напуснал
пътното платно вляво, ударил се в предпазна ограда, преобърнал се и
преустановил движението си.
В нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал
увреждащото МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
1
В резултат на произшествието е загинал пътникът в автомобила А. Н.
И., а неговите баща, майка, фактически съжител, двама синове и дъщеря са се
обърнали към Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането.
Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за
застраховането, твърди да е изплатил общо 632 000 лева обезщетения за
неимуществени вреди по щети № 19210002/03.01.2019, №
19210003/03.01.2019, № 19210004/03.01.2019, № 19210005/03.01.2019, №
19210006/03.01.2019 и № 19210007/03.01.2019.
След покана до ответника да възстанови изплатените обезщетения, той
не е погасил задълженията си, което мотивирало ищецът да поиска от съда на
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането да осъди А.
Н. И. да плати на Гаранционния фонд сумата от 10 000, предявена като
частичен иск от сумата 632 000 лева, представляваща изплатеното от фонда
обезщетение за неимуществени вреди по щети № 19210002/03.01.2019, №
19210003/03.01.2019, № 19210004/03.01.2019, № 19210005/03.01.2019, №
19210006/03.01.2019 и № 19210007/03.01.2019, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът А.И. не депозира писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът не изпраща представител, като взема
становище, че няма възражения по доклада на съда. Ответникът се явява,
моли за отхвърляне на иска.
След преценка на твърденията на страните, техните искания и
събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Искът е с правна квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите и е предявен от суброгента по чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането. За да бъде уважен, трябва да се докажат: деянието на
ответника; неговата противоправност; настъпилите вреди; причината връзка
между деянието и вредите; вината на дееца; фактът, че по отношение на
увреждащия автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; фактът, че ищецът е изплатил
обезщетенията на посочените лица по цитираните по-горе щети; и че ако го е
сторил чрез представител на правоимащите да получат обезщетението,
ищецът е уведомил изрично и писмено увредените лица, като е посочил
размера на извършеното плащане към представителя.
С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, че
ответникът е осъден за деянието, описано в исковата молба, с влязла в сила
Присъда № 1/09.01.2020 по НОХД № 247/2019 на Окръжен съд Силистра. На
основание чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданските съдилища относно въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е направено възражение от ответника, че неимуществените вреди,
2
които са обезщетени от ищеца не са настъпили или не са настъпили в
посочения размер към увредените лица, поради което този въпрос стои извън
спорния предмет на делото и съдът приема, че обезщетението е определено
правилно.
С оглед на представените удостоверения за наследници, лицата, от
името на които са заведени щети № 19210002/03.01.2019 г., №
19210003/03.01.2019 г., № 19210004/03.01.2019 г., № 19210005/03.01.2019 г.,
№ 19210006/03.01.2019 г. и № 19210007/03.01.2019, са все такива, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от противоправното деяние.
Причинната връзка между деянието и неимуществените вреди се
доказва от присъдата на дееца, тъй като смъртта на А. И. е съставомерен
резултат на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в сила
присъда.
От справката на л. 9 се установява, че към 11.12.2018 за автомобила с
*** е нямало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Горните обстоятелства не са спорни. Вниманието на съда е насочено
най-вече към указаната на ищеца доказателствена тежест по отношение на
плащането към увредените лица.
Съгласно чл. 558, ал. 6, изречение първо от КЗ, плащане от
Гаранционния фонд към увредено лице чрез пълномощник се допуска само
въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на
подписите относно конкретна претенция, в което се съдържа изявление, че
увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично.
По делото (на л. 51-52) е представено пълномощно от Н. А. – баща на
починалия, Б. Я. – майка, З. И. – фактически съжител; А., А. и З. Н. – деца на
починалия, с което в съответствие с изискванията на чл. 558, ал. 6, изр. първо
от КЗ са упълномощили адвокат Н. Д. да ги представлява пред Гаранционния
фонд, с право да получава сумите по заведените щети. Документът съдържа
декларация на упълномощителите, че са наясно с правото си да получат
парите лично. Понеже упълномощителите са уведомили нотариуса, че са
неграмотни, вместо подписи са положили отпечатъци от палеца на дясната
ръка.
Приети са по делото три платежни нареждания. Едното, за 96 000 лева –
обезщетение по щета 19210002/19, заведена от името на бащата Н. А. (л. 21).
Второто, също за 96 000 лева – обезщетение по щета 19210003/19, заведена от
името на майката (л. 30). Третото, за 440 000 по споразумение т.д.58/2019 на
ОС Силистра, обхващащо обезщетението по другите четири щети, заведени
от името на фактическия съжител и трите деца на починалия (л. 53). И по
трите плащания получател е пълномощникът на увредените лица – адв. Н. Д.
Съгласно чл. 558, ал. 6, изр. второ от КЗ, когато Гаранционният фонд
извършва плащане чрез пълномощник, е длъжен да уведоми изрично и
писмено увреденото лице, като посочи и размера на извършеното плащане. За
да се разкрие характерът на тази норма, следва да се има предвид, че подобен
текст не е съществувал в отменения КЗ. Необходимостта от приемането му,
3
макар и не пряко, може да се извлече от мотивите към законопроекта на
Кодекса за застраховането, достъпен на
https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/15535, в които се чете, че една от целите
на новия закон е да се намали рискът от получаване на плащане от трети лица
от името на оправомощеното лице, които могат да злоупотребят с платените
средства. Не е тайна за никого, особено сред юридическата общност, че в
страната има субекти, които получават по нерегламентиран ред информация
за настъпили ПТП-а със смъртен изход и влизат в контакт с близките на
починалите, за да предложат услугите си по получаване на застрахователните
обезщетения. Неосъзнати от покрусата, която ги е сполетяла, много хора
прибързано подписват договори за правна помощ и не обръщат внимание на
клаузите за представителство и съответното възнаграждение, с които се
съгласяват. Накрая биват ощетени, защото огромна част от обезщетенията
остават у пълномощниците – къде въз основа на договореното
възнаграждение, къде без никакво основание. За да пресече тази
общоизвестна и аморална практика, законодателят е въвел изискването на чл.
558, ал. 6, изр. второ КЗ. Нормата е в защита на добрите нрави и
упълномощителите не могат да се откажат от нея, като заявят изрично, че не
желаят да получат уведомление. Нормата не е диспозитивна, защото ако
беше, щеше да се обезсмисли съществуването и. Тя е императивна, което е
̀
видно и от самата редакция на разпоредбата, използваща изразите „длъжен“,
„изрично“ и „писмено“. За приложението на императивните норми съдът
следи служебно, особено когато с тях се защитават права на трети лица, които
не са страни в процеса. Ето защо липсата на възражение от ответника, че
увредените лица не са били уведомени за извършените от Гаранционния фонд
плащания към техния пълномощник, не е пречка пред съда да укаже на
ищеца доказателствена тежест за този правнорелевантен факт.
Дори да се игнорира аргументът за императивния характер на нормата,
по принцип ищецът е длъжен да установи фактите, на които основава иска си
– чл. 154, ал. 1 ГПК. Гаранционният фонд черпи своята материалноправна
легитимация от суброгацията по чл. 558, ал. 7 КЗ. Нейна предпоставка е
изпълнението към кредитора, което изпълнение трябва да е точно – чл. 63, ал.
1 ЗЗД. Законът допуска то да се направи на овластено от кредитора лице – чл.
75, ал. 1 ЗЗД, като обичайно овластяването става чрез упълномощителна
сделка или чрез делегация за плащане. Тези едностранни волеизявления
трябва да са сведени до знанието на длъжника, за да може той да се съобрази
с волята на кредитора, но това не винаги е самодостатъчно. Настоящият казус
е пример, при който щом специален закон, в случая чл. 558, ал. 6, изр. второ
КЗ, поставя допълнителен юридически факт като изискване към
изпълнението, последното ще е точно извършено към овластения кредитор
едва когато и този факт е осъществен. По този начин точното изпълнение на
ищеца, съобразно изискването по чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ, се явява
предпоставка за встъпването му в правата на кредитора и обуславя
преминаването на тези права в неговия патримониум. Ето защо и без
възражение, след като ищецът твърди, че именно това е основанието на
материалната му легитимация, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, той следва
4
да докаже пълно и главно нейните предпоставки, в това число, че е уведомил
правоимащите лица съобразно чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ.
Съобразявайки чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указа на ищеца с Определение
№ 92/10.03.2022, че не представя доказателства да е уведомил изрично и
писмено увредените лица с посочване на размера на извършеното плащане
към представителя.
Съдът не приема, че писмото с изх.№ 24-01-6/18.06.2019, със
съдържание по чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ, адресирано до Н. А., е поучено от
него (л. 19), за да се счита, че той е уведомен. В представения препис, отляво
на средата на страницата има някакъв подпис, без изобщо да се твърди от
ищеца, че това е подписът на Н. А., с който той е удостоверил, че се е
запознал със съдържанието на писмото. Дори да беше твърдян този факт,
съдът не би му дал вяра и не би го приел за доказан, защото Назми е
неграмотен. Нали тъкмо затова пред нотариуса той е положил отпечатък от
палеца си вместо подпис. Положеният в уведомителното писмо подпис съдът
смята, че е на служителя с инициали „МВ/ЕЛ“, който е изготвил проекта на
писмото, преди да бъде представено на С. С. – изпълнителният директор на
Гаранционния фонд, за подпис и от него.
Същото се отнася за писмото с изх.№ 24-01-6-1/18.06.2019, със
съдържание по чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ, адресирано до Б. А. (л. 29).
И ако за Н. А. и Б. А. са представени уведомителни писма, за които
няма доказателства да са получени лично от адресатите, то за останалите
четирима увредени изобщо липсват такива писма.
В съдебното заседание ответникът съобщава, че е чул майка му да е
получила петдесет и нещо хиляди лева, което, съпоставено с изплатената от
Гаранционния фонд за нея по банковата сметка на адв. Д. сума в размер на 96
000 лева, се явява нагледен пример защо е необходимо да се съблюдава
стриктното спазване на императивната норма на чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ.
Съдът отново обръща внимание, че увредените лица не са страни в
настоящото производство и затова несигурното твърдение на ответника не
може да се приеме като признание на неизгоден факт и оттук да се заключи,
че макар и неуведомена за размера на плащането към нейния пълномощник,
майка му все пак е удовлетворена за някаква сума, която е в по-голям размер
от този на частичния иск на Гаранционния фонд към ответника. Не само че
последният не може да прави признание за факти, касаещи чужди права, но и
императивът на чл. 558, ал. 6, изр. второ КЗ изключва да се взема под
внимание самото удовлетворение, ако то не е пълно (за пълната сума на
обезщетението), защото целта на тази норма не е да гарантира, че лицето ще
получи цялата сума на обезщетението, а че ще узнае колко е то и така ще има
възможност да си направи сметката дали представителят коректно си е
удържал възнаграждението, ако и доколкото такова е било уговорено. По тази
причина настоящия състав на Тутраканския районен съд смята, че
удовлетворението на увредените лица, което бездруго не е доказано, е без
правно значение и затова не е указвал доказателствена тежест за него.
Въз основа на гореизложеното и обобщавайки го, съдът приема, че
5
Гаранционният фонд, като не е уведомил увредените лица за размера на
направеното плащане към техния упълномощен представител, не е изпълнил
точно своето задължение към тях, което се приравнява на липсващо
изпълнение. Оттук следва изводът, че ищецът не е встъпил все още в правата
на увредените лица и затова няма материалноправна легитимация да иска въз
основа на чл. 558, ал. 7 КЗ от ответника да му плати каквото и да е от
направените преводи към адвокат Д. за общо 632 000 лева.
Искът се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, поради
което Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Гаранционния фонд – юридическо лице със статут
по чл. 518 и сл. КЗ, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С.
С., за осъждането А. Н. И. с ЕГН ********** да плати на ищеца сумата от 10
000 лева (десет хиляди лева) ведно със законната лихва от 17.11.2021 – датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
предявена като частичен иск от сумата 632 000 лева (шестстотин тридесет и
две хиляди лева), последната представляваща сбора на изплатените от фонда
обезщетения за неимуществени вреди по щети № 19210002/03.01.2019 (96 000
лева за увредения Н. И. А.), № 19210003/03.01.2019 (96 000 лева за увредената
Б. Я. А.), № 19210004/03.01.2019 (104 000 лева за увредената З. Р. И.), №
19210005/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.), №
19210006/03.01.2019 (112 000 лева за увредената З. А. Н.) и №
19210007/03.01.2019 (112 000 лева за увредения А. А. Н.), които
неимуществени вреди са настъпили за увредените лица от смъртта на А. Н. И.
– загинал като пътник в л.а. „***“ с *** при ПТП, настъпило на 11.12.2018, за
което ответникът е признат за виновен с влязла в сила Присъда №
1/09.01.2020 по НОХД № 247/2019 на Окръжен съд Силистра.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6