№ 2075
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501091 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на К. С. Р. чрез адвокат
М.К. против решение № 77 от 11.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Варна, осми състав, с което е отхвърлен иска на въззивника против
Административен съд – Варна за заплащане на сума нд 500 лева до претендираните 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 4347/2013 г. и
адм.д.№ 868/2016 г. по описа на Административен съд - Варна в разумен срок, на основание
член 2б, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/; в
частта, с която отхвърлен иска на въззивника против Върховен административен съд /ВАС/ -
София за заплащане на сума нд 500 лева до претендираните 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото
на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 3754/2015 г. и адм.д.№ 11072/2017 г. по
описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ; както и в частта, с
която е осъден въззивника да заплати на ВАС сумата от 315 лева, представляваща сторени
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 и
алинея 8 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в атакуваната
му част като незаконосъобразно и постановено в разрез с константната практика на
българските съдилища и ЕСПЧ. Оплакванията са, че определеното от съда обезщетение не
съответства на характера, интензивността и продължителността на изживяванията. Счита се,
че не са анализирани правилно събраните по делото гласни доказателства, които установяват
твърденията на ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
исковете изцяло.
1
Постъпила е и въззивна жалба от Върховен административен съд против
цитираното по-горе решение в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от
500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие
на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 3754/2015 г. и
адм.д.№ 11072/2017 г. по описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от
ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Това
становище се аргументира с обстоятелството, че съдът не е направил преценка за баланса
между продължителността на разумния срок и необходимостта от внимателно проучване и
правилно провеждане на съделния процес за постановяване на законосъобразен акт. Излага
се, че съдът е изключително натоварен, съдебните актове са постановени в срок, делото не е
със значителен обществен интерес. Поради това се счита, че не е налице нарушение на
правото но ищеца на разглеждане на делото в разумен срок и решението в обжалваната му
част следва да бъде отменено, евентуално – намален размера на обезщетението.
Допълнително се излага, че размерът на обезщетението, определен по реда на член 52 от
ЗЗД, е завишен.
Постъпила е и въззивна жалба от Административен съд – Варна против решението
в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото
на ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 4347/2013 г. и адм.д.№ 868/2016 г. по
описа на Административен съд - Варна в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от
ЗОДОВ.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и приложими материални
разпоредби, както и необосновано. Излага се, че не е налице легална дефиниция на
понятието “разумен срок”, а преценката се прави за всеки конкретен случай, като
предприсанието за разуменп срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са
виновни държавните органи. Подробно се излага защо се счита, че не е налице нарушение на
разумния срок. Също така се твърди, че делото на ищеца не е сред тези, за които да се
приеме, че са с обществена значимост, висок приоритет и обществен интерес. Твърди се, че
наличието на претърпени вреди не следва автоматично като пряка последица от
констатиране нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, а следва да се
докажат сочените вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.
К.Р. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирал отговор по така подадената
жалба от АС - Варна, с който същата се оспорва. Излага, че така постановеното и обжалвано
от страните решение в осъдителната му част е правилно и законосъобразно и въз основа на
така напарвените изводи първоинстанционният съд е следвало да определи по-висок размер
на претърпените вреди в съответствие с установените по делото вреди за Р..
Постъпила е и частна жалба от К. С. Р. чрез адвокат М.К. против определение №
2
2452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, осми състав, с което е оставена без уважение негова молба с вх.№ 5427 от 27.01.2022
г., за изменение на решение № 77 от 11.01.2022 г., постановено по делото, в частта му за
разноските относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ВАС в размер
на 315 лева.
Излага се в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно, тъй като сумата,
която ищецът трябва да заплати за разноски на ВАС е почти равна на тази, която ВАС е
осъден да заплати като обезщетение, което обезмисля функцията на обезщетението. Сочи се,
че първоинстанционният съд не е съобразил определението си със съдебната практика. Иска
отмяна на определението.
Постъпила е и частна жалба от Административен съд – Варна против определение
№ 2452 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 11086 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, осми състав, с което са осъдени АС – Варна и ВАС да заплатят на адвокат М.Х. К.
сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищеца К. С. Р., на основание член 38, алинея 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
В жалбата се излага, че в определението не е посочено как АС – Варна и ВАС следва
да заплатят сумата – заедно или поотделно. Също така се сочи, че пред първата инстанци не
са представени доказателстваза наличие на предпоставките на член 38, алинея 1 от ЗА. Иска
се отмяна на определението в атакуваната му част.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими - депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбите не
са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 20.06.2022 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
3
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4