Решение по дело №6872/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

20.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ-ри Б състав

в публично

заседание на

десети декември

две

хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

6872

по описа за

2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на  Е.М.П. срещу решение от 05.01.2018г. на СРС, 70 състав, постановено по гр.д. № 42513/15г., с което  срещу него са уважени искове с правно основание чл.422 от ГПК  във вр. с  чл.430 от ТЗ и чл.422 от ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.4 ЗПК/отм/.

Жалбоподателят твърди, че  решението е неправилно, необосновано и  постановено в нарушение ва материалния  закон и допуснати съществени процесуални нарушения.    Съдът е приел, че към датата на сключване на договор № 908/21.11.2008г. е имал задължение в размер на 9 573, 30 лв. по договор, сключен през 2006г. И то е отнесено  към усвояване на кредита по договора от 2008г. Счетоводната експертиза е посочила, че неизпълнението по този  договор е 9 743, 07 лв., а по договора от 2008г. усвоения допълнителен лимит е 276, 53лв.  Жалбоподателят е направил погашения  от 24 141, 95 лв. Счита, че става въпрос за прехвърляне на дълг от предходен договор, сключен през 2006г. в размер на 9 573, 30 лв. без това условие изрично да е включено в договора от 2008г. За това ищецът сочи  както в исковата молба, така и в молбите – уточнение към нея.  Въззивникът счита, че не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Счита, че решението е необосновано в частта, в която  първоинстанционният съд се е произнесъл относно погасяването на лихвите за забава по реда на чл.111, „в“ от ЗЗД.  Твърди, че лихвите са начисляват върху всяка непогасена вноска, а не върху цялото вземане. Жалбоподателят е уведомен за предсрочната изискуемост с  получаване на съобщението от съдебния изпълнител. Според съдебната практика  обявяването на кредита за предсрочно изискуем  трябва да предхожда  сезирането на съда.

Затова моли въззивния съд да отмени решението  и да отхвърли   изцяло предявените искове.

Ответникът, в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата. Излага доводи, че няма новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД, а преиздаване на кредитна карта в полза на Евг. П..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с  чл.430, ал.1 от ТЗ, чл. 422 във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ във р. с т.7.1.1 договор № 908/21.11.2008г. и иск по чл.430, ал.2 от ТЗ. В  исковата молба  и уточненията й ищецът „У.Б.“ АД твърди, че  на 26.03.2004г. между него и ответника е сключен договор за кредитна карта с лимит от 5000 лв., който е действал до 16.02.2006г. Отношенията между тях са преуредени с договор  № 139/16.02.2006г. за Булбанк кредитна карта с кредитен лимит от 10 000лв. Отношението им отново са преуредени с договор № 908/21.11.2008г. за кредитна карта с кредитен лимит от 10 000лв., във връзка с неизпълнението, на който е образувано настоящото исково производство.  Съгласно т.7.1.2 картодържателят е следвало да осигури наличност по сметката  си за покриване на минималните погасителни вноски. Те са в размер на 3% от предоставения кредитен лимит или 300 лв. При непогасяване на минималната  погасителна вноска тя се отнася в просрочие. Върху усвоения кредитен лимит се дължи договорна лихва. На 03.10.2013г. ответникът е направил депозит от 450 лв.  Тя не е прекъснала 62 дневния срок по т.3.13 от ОУ, тъй като тази сума е отнесена към вече просрочени задължения, възникнали още преди неизпълнение на задължението за внасяне на минимална погасителна вноска, дължима до 15.10.2013г. за кредитния период от 01.09.2013г. до 30.09.2013г.,  станало основание за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането и тя е настъпила на 22.12.2013г. Ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост с покана за доброволно изпълнение, връчена му на адреса по лична карта. Към 22.12.2013г. задължението  му е  от главница в размерна 9 743, 07лв., договорна лихва от 1154, 55 лв.  по т.7.1.1. от договора. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същия размер, както и за сумата от 546, 55 лв. договорна лихва по т.7.1 от договора от 2008г. за периода 21.11.2008г. до 17.12.2013г.    Затова за ищеца е налице интерес от предявяване на искове, с които  да се признае за установено по отношение на  Евг. П., че той му дължи сумата от 9 743, 07лв. главница, в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението  29.08.2014г. до окончателното й изплащане, както и 1154, 55 лв. договорна лихва по т.7.1.1 от договора от 2008г., както и да осъди ответника да му заплати сумата от 546, 55 лв. договорна лихва по т.7.1 от договора от 2008г. за периода 21.11.2008г. до 17.12.2013г. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът Е.П.оспорва исковете.  Не са представени доказателства за размер, вид и падеж на просрочените вноски по кредита.  Възразява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем  29.08.2014г. Не е посочено кога е платена вноска за погасяване на кредита. От исковата молба не става ясно  от 21.11.2008г. до 29.08.2014г. плащани ли са вноски по кредита и от кого.  Оспорва ищецът да му е изпращал  покана за доброволно плащане  на задължението преди прилагане на процедурата по чл.417, ал.2 от ГПК. Едва с уведомлението на ЧСИ по изпълнителното дело е уведомен за задълженията му по договор за  банков кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност  на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като задълженията са периодични плащания, а се претендират  и лихви върху тях. Оспорва  и исковете, предявени при условията на евентуалност.

Не се спори, че между „У.Б.“ АД и Е.П. е  имало сключен договор  за издаване на кредитна карта   от 26.03.2004г. с кредитен лимит от 5000лв., действал до 16.02.2006г. С  договор  № 139/16.02.2006г.  за  Булбанк кредитна карта е издадена нова кредитна карта на ответника със срок на ползване до 16.02.2007г. с кредитен лимит от 10000 лв. С договор  № 908/21.11.2008г. за кредитна карта за физическо лице  е преиздадена кредитната карта със срок на ползване до 21.11.2010г. и с кредитен лимит от  10 000 лв. И по трите договора солидарен длъжник е  „Х.“ ООД.

С покана за доброволно изпълнение от 04.08.2014г. ищецът е поканил ответника да му  заплати  11 341, 87 лв. в 7дневен срок като при неизпълнение ще предприеме принудително събиране на вземанията. Посочено е, че поради неплащане на дължимите суми   предоставения кредит е обявен изцяло за предсрочно изискуем.  Поканата е получена от ответника на  12.08.2014г.

Ищецът  е представил  като доказателства извлечения от сметката на Е.П.за 2008г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г.

По делото е допусната и приета счетоводна експертиза  основна и допълнителна, която е установила, че   предоставения кредитен лимит  по договора от 2008г. е усвоен чрез извършване на банкови транзакции, тегления  в брой на каса, както и заплащане на такси и договорни лихви. Усвояването е започнало на 26.03.2004г. като последното извършено погасяване е било на 03.10.2013г. в размер на 450 лв.  Към тази дата усвоеният кредитен лимит е 9 851, 83лв. След подписване на договора от 21.11.2008г. Е.П.е направил погашения в размерна 24 141, 95 лв. Към последната дата той вече е имал своен кредитен лимит от 9 573, 30лв. След последното плащане  на 03.10.2013г. длъжникът не е извършвал  други плащания и е изпаднал в просрочие на десет минимални месечни погасителни вноски. Дългът на ответника е 9 743, 07лв., договорна лихва от 1 740, 07лв.  и законна лихва за периода 29.08.2014г. до 20.07.2017г. от 881, 19 лв. Вещото лице е посочило неплатената договорна лихва към 17.12.2013г.  и тя е 522, 19 лв. Вещото лице е направило заключение, че счетоводството на банката е водено редовно. В допълнителното заключение експертът е посочил, че за периода от сключването на договор № 908/21.11.2008г. до 03.10.2013г. ответникът е усвоил допълнително кредитен лимит от 278, 53 лв.

Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни.

Районния съд е  уважил  установителните искове и частично осъдителния иск по чл.430, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.4 от ЗПК/отм/. В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция  нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане   са обективно съединени  искове по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ЗЗД и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с  чл.430 от ТЗ във вр. с  т.7.1.1 от договор № 908/21.11.2008г., както и осъдителен иск по чл.430, ал.2 от  ТЗ. Искът по чл.422 от ГПК  е специален  положителен установителен иск, с който разполага кредиторът, за да постигне със сила на пресъдено нещо признаване на оспорено от длъжника негово вземане. Правният интерес  за предявяването му  се обуславя от подаване на възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК. С  признаване на вземането на кредитора  за съществуващо  се стабилизира заповедта за изпълнение, която ще послужи за изпълнителен титул за осъществяване на принудителното  му събиране./ Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/2011г., ІІ т.о. на ВКС, № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС,  Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о.  на ВКС/. Жалбоподателят - длъжник е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което обуславя правният интерес на кредитора  да се възползва от възможността по чл.422 от ГПК.

Въззивният съд  се произнася служебно по  валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Не се спори, че  между „У.Б.“ АД и Е.П. е  имало сключен договор  за издаване на кредитна карта   от 26.03.2004г. с кредитен лимит от 5000лв., действал до 16.02.2006г. С  договор  № 139/16.02.2006г.  за  Булбанк кредитна карта е издадена нова кредитна карта на ответника със срок на ползване до 16.02.2007г. с кредитен лимит от 10000 лв. С договор  № 908/21.11.2008г. за кредитна карта за физическо лице е преиздадена кредитна карта  със срок на ползване до 21.11.2010г.  и с кредитен лимит от  10 000 лв. И по трите договора солидарен длъжник е  „Х.“ ООД.  Т.е. между страните е сключен договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 от ТЗ, който се усвоява чрез електронен платежен инструмент- банкова карта.  Формирането на дълга  се осъществява чрез извършване на плащания на ПОС терминал, чрез тегления в брой като при невръщане на изцяло усвоения кредит се дължи минимална месечна погасителна вноска от 3% от кредитния лимит или 300 лв. на 15 число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания.  Договорът за кредит е възмезден, поради което кредитополучателят, държател на картата, дължи заплащане на договорна лихва съгласно т.7.1 от Условията за усвояване, обслужване и изпълнение  на задълженията по договора за кредитна карта от 2008г. От неговото съдържание се установява, че  той е сключен във връзка със заявление от 31.01.2006г., подадено от Е.П.и има за цел да се преиздаде  вече ползвана карта като кредитният лимит се  осъществява  чрез една и съща банкова сметка, ***.03.2004г., така и по договора от 16.02.2006г., така и по последния от 2008г.  И трите кредитни правоотношения са продължавани във времето чрез преиздаване на кредитната карта, поради което  задълженията по тях не се погасяват, а остават  за картодържателя до  тяхното погасяване.  Не е необходимо изрично  волеизявление  за това, че кредитополучателят поема задълженията от  предходни периоди, възникнали при ползване на кредитна карта, издадена по предишни договори. Не  са налице условията за обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Този довод не следва да бъде разглеждан от съда, тъй като е направен несвоевременно,  а именно  след отговора на исковата молба. За първи път  той е  застъпен в писмените бележки пред СРС./ Р № 130/28.12.2017г. по т.д. № 4601/16г., II т.о. на ВКС/.  От счетоводната експертиза се установява, че към момента на сключване на договора от  2008г.  въззивникът има задължения от 9 573, 30лв., а към датата на подаване на заявлението 29.08.2014г. от  9 743,  07лв.  За периода от сключване на договора от 2008г., а именно 21.11.2008г.  до 03.10.2013г., когато е направена погасителна вноска от 450 лв.,  е усвоил допълнителен кредитен лимит от 278, 53лв. Общо погасителните плащания, извършени от Е.П.след 21.11.2008г., са от 24 141, 95 лв.  Въпреки тях той остава задължен за сумата от 9 743, 07лв.  Дългът е обявен за предсрочно изискуем, съобразно  т.13.1 от условията  за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията  по договора от 2008г.  с покана за доброволно изпълнение  от 04.08.2014г., връчена  му на 12.08.2014г. Така кредиторът е изпълнил изискването на т.18 от ТР № 4/2013/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.   Затова следва да се приеме, че е налице изискуемо вземане за главницата от 9 743, 07 лв. и искът по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ  следва да се уважи изцяло.

  Върху дълга от 9 743, 07 лв. се дължи и  лихва  по т.7.1.1 от договора за периода 22.12.2013г. до 28.08.2014г. Това вземане не е погасено по давност по реда на чл.111, б. „в“ от ЗЗД и съобразно счетоводната експертиза е в размер на 1 154, 55лв. Искът по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с т.7.1.1 от договора от 2008г.  / квалификация на  СРС по чл.92 от ЗЗД/ е основателен изцяло.

Предявен  е осъдителен иск по  чл.430, ал.2 от ТЗ за договорна лихва за периода  21.11.2008г. до 17.12.2013г. в размер на 546, 55лв.  По отношение на това вземане е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като видно от счетоводната експертиза  въззивникът е извършвал погасителни плащания до 03.10.2013г., а искът е предявен с исковата молба на 20.07.2015г., т.е. в тригодишния давностен срок.  Той  е основателен за сумата от 522, 19 лв.

Неоснователно е  направеното с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница  на ищеца. Следва да се посочи, че  изпълнението по договор за заем на месечни вноски не представлява периодично изпълнение, а съгласие на кредитора за получи изпълнение на части. Т.е. задължението е за неделимо плащане и погасяването на заема чрез  вноски на определени дати, не ги превръща в периодични плащания./ Р № 261/12.07.2011г. по гр. № 795/10г.,  IV г.о. на ВКС, Р № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/11г.,  III  г.о. на ВКС/ Следователно вземането се погасява с общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не с кратката тригодишна давност по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. 

Поради изложените мотиви решението на районния съд трябва да се потвърди в обжалваната част.

Разноски на страните не се дължат. За жалбоподателя с оглед изхода на спора, а ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на такива пред въззивния съд.

Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ :

          ПОТВЪРЖДАВА  решение от 05.01.2018г. на СРС, 70 състав, постановено по гр.д. № 42513/15г. в частта, в която са уважени предявените  искове.

          В отхвърлителната част решението  е влязло в сила.

          Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: