Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр.София, 11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, 11 състав, в закрито заседание в
състав:
СЪДИЯ: Илиана С.
като разгледа гр. д. № 213/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На 30.05.2022 г. от ищеца Е.Д., представлявана от адв.
Л.Б. е подадена молба за поправка на очевидни фактически грешни в решението
относно началната датата, от която следва да бъде присъдена лихва за забава,
както и от адв. Б. лично е подадена молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, които са й присъдени по
реда на чл. 38, ал.2 ЗА.
Ответникът „Д.З.“ АД не взема становище по
искането по чл. 247 ГПК, като оспорва искането по чл. 248 ГПК.
По молбата по чл. 247 ГПК.
Видно от мотивите на съдебно решение от 19.05.2022 г. съдът е приел, че в
застрахователното обезщетение се включва и дължимата лихва от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на събитието, като е приел, че това
е дата 15.06.2020 г. Именно това е правният извод относно началната дата, от
която е дължима лихва за забава. След това съдът е допуснал техническа грешка,
като е посочил, че следва да се присъди лихва за забава от 20.06.2020 г., което
е в противоречие на правния извод относно началната дата, от която е приел, че
е дължима тази лихва. Тази грешка е възпроизведена и в диспозитива
на съдебния акт. Касае се за противоречие между правните изводи на съда, приети
в мотивите на съдебния акт относно началната дата, от която е дължима лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение и тази посочена в диспозитива на съдебния акт, която следва да бъде поправена
по реда на чл. 247 ГПК. Съдът намира, че доколкото размерът на законната лихва
върху изплатената част от обезщетението е изчислен от него на основание чл. 192 ГПК въз основа на погрешно посочената начална дата на лихвата за забава и в
тази част следва да бъде допусната поправки на очевидна фактическа грешка, като
присъдената сума върху обезщетението от 60 000,00 лева за периода 15.10.2020
г. – 21.10.2020 г. бъде поправена на 2150,17 лева. Съобразно този размер,
следва да бъдат изменени и разноските, като тези, които „Д.з.“ АД е осъдено да
заплати на адв. Л.Б. бъдат изменени на 3167,26 лева,
тези които „Д.з.“ АД е осъдено да заплати по сметка на СГС за държавна такса –
в размер на 3686,00 лева, а тези които ищцата Е.Т.Д. е осъдена да заплати на „Д.з.“
АД на сумата от 40,34 лева.
По молбата по чл. 248 ГПК.
В мотивите на съдебното решение съдът е определил размера на присъденото на
адв. Л.Б. адвокатско възнаграждение, като е изчислил
същото по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е определил дължимото от ответника възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете. Този начин на изчисляване и присъждане на
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата се
възприема и в преобладаващата практика на ВКС /определение № 18 от
24.01.2022 г. по ч. гр. д.
№ 2809/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение №
60 от 17.02.2022 г. по ч. гр. д. № 3029/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, определение № 54 от
06.02.2019 г. по ч. гр. д.
№ 84/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/ и
съдът счита, че той е съобразен с целите на Закона за адвокатурата и ГПК.
Доколкото е предвидил предоставянето на безплатна правна помощ, Законът за
адвокатурата сам допуска отклонение от принципа за възмездност
на адвокатския труд. В хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение на
адвоката, предоставящ правна помощ, разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА не
предвижда отклонение от начина на изчисляване на дължимото такова от насрещната
страна спрямо останалите разноски, поради което това следва да е с оглед
установения в ГПК принцип на съразмерност.
Предвид
изложеното, искането по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлено. Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ, допуснати
в решение № 261692/19.05.2022 г., постановено по гр.д. № 213/2021 г. на СГС, 11
състав, като следва:
- на стр. 11, ред 11 от долу нагоре след думите „ведно
със законна лихва от “ вместо погрешно
посочената дата 20.06.2020г. се чете
правилната 15.06.2020.
- на стр. 11, ред 10 от долу нагоре след думите „сумата в
размер на “ вместо погрешно посочената сума
2066,83 се чете правилната 2150,17 лева.
- на стр. 11, ред 8 от долу нагоре след думите „за
периода“ вместо погрешно посочената начална
дата 20.06.2020г. се чете правилната
15.06.2020.
- на стр. 11, ред
7 от долу нагоре след думите „за периода от 07.02.2018г. до “ вместо погрешно посочената дата 19.06.2020г.
се чете правилната 14.06.2020.
- на стр.
11, ред 1 от долу нагоре след думите „в размер на“ вместо погрешно посочената сума от 3164,39 лева се чете правилната 3167,26
лева.
- на стр.
12, ред 3 от горе надолу след думите „сумата в размер на“ вместо погрешно посочената сума от 3682,67 лева се чете правилната 3686,00
лева.
- на стр.
12, ред 7 от горе надолу след думите „сумата в размер на“ вместо погрешно посочената сума от 40,57 лева се чете правилната 40,34
лева.
КАТО СЛЕД
ТАКА ДОПУСНАТИТЕ ПОПРАВКИ на ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ, допуснати в решение № 261692/19.05.2022 г., постановено
по гр.д. № 213/2021 г. на СГС, 11 състав, диспозитивът
на съдебното решение в цялост е в следния смисъл:
ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: *******, да заплати на Е.Т.Д., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 90
000,00 лв. представляваща незаплатена част от дължимо застрахователно
обезщетение за претърпените от реализирано на 31.01.2018 г., в гр. София,
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното
поведение на Б.К.П., като водач на л.а. „Форд”, с рег. № ********, неимуществени
вреди – болки и страдания от телесни увреждания на дясно коляно, дясна подбедрица, контузия на гръдния кош и повърхностна травма в
областта на окосмената част на главата, сътресение на мозъка и отключили се в
последствие вестибуларни нарушения, както и посттравматично стресово
разстройство и псевдоепилептични /дисоциативни/
припадъци, ведно със законната лихва от 15.06.2020
г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в
размер на 2150,17 лева – лихва за
забава върху изплатеното обезщетение в размер на 60 000,00 лева преди
датата на исковата молба за периода 15.06.2020
г. – 21.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
като иска за лихва за забава за периода от 07.02.2018 г. до 14.06.2020 г. и за
горницата до пълния предявен размер от 16466,67 лева - за лихва за забава на
плащането на сумата от 60 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: ******* да заплати на
адвокат Л.К.Б. на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 3167,26 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Д.З.” АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 3686,00 лева – държавна такса и разноски за депозити за вещи
лица в размер на 1200,00 лева.
ОСЪЖДА Е.Т.Д., ЕГН: ********** да заплати
на ЗД „Д.З.”
АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата в размер на 40,34 лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
молбата
на адвокат Л.К.Б. по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 19.05.2022 г. в частта на разноските, които са й присъдени
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: