№ 4046
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110205882 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на "хххххххххххххх" ЕООД (във въззивната
жалба фирмата на дружеството е неправилно посочена, което се установява от
служебна справка в ТРРЮЛНЦ - бел. с.), ЕИК хххххххххххх, чрез адвокат П.
Б. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на "хххххххххххххх"
ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 2
500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Електронният фиш се обжалва като издаден при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че видно от електронна разпечатка на
данни за ППС, дължимите тол такси за процесния автомобил с марка „MAH“,
рег. № хххххххххххх, са събирани от „Интелигентни трафик системи” АД, с
което дружеството въззивник има сключен договор за предоставяне на услуга
за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база
време - електронни винетки по договор с предплатен баланс, като се сочи, че е
налице грешка от технически характер, дължаща се на промяната на
регистрационния номер на МПС, който преди това е бил ххххххххххххх, като
идентичността на превозното средство е видна от СРМПС. Поддържа се, че
обжалваният електронен фиш не отговаря на законоустановените изисквания
за неговото съдържание – липсва надлежно посочване на законовата
1
разпоредба, която е била нарушена виновно и няма съвпадение между
словесното описание на извършеното нарушение и възприетата за него правна
квалификация. В тази връзка се твърди, че в ЗДвП няма ал. 2 на чл. 102, а
самият чл. 102 е неприложим към процесното нарушение и че същата не би
могла да се обвърже с разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/, което наред с посоченото основание за налагане на имуществената
санкция - чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗП води до неяснота по
отношение на правната квалификация на нарушението. Изтъква се още и че в
случая е следвало да намери приложение разпоредбата на § 21б от ПЗР на
ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; доп., бр. 60
от 30.07.2019 г., в сила от 16.08.2019 г.). По изложените съображения се прави
искане за отмяна на обжалвания електронен фиш и се претендират разноски.
В съдебно заседание дружеството - въззивник, редовно уведомено, се
представлява от адв. Б., която поддържа жалбата и направеното с нея искане за
отмяна на обжалвания електронен фиш. В допълнение към изложените в
жалбата доводи изтъква, че наказващият орган е допуснал нарушение на
нормата на чл. 60, ал. 2 ЗАНН, тъй като преписката е изпратена в съда шест
месеца след подаване на жалбата. Сочи и че към датата на твърдяното
нарушение липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда
възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал.3, б.
„б” от ЗДвП, като счита, че издаването на електронни фишове за този вид
нарушения е допустимо само след изменението на закона от 13.02.2024 г.
Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призована, се представлява от юрк. Георгиева, която пледира въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и обжалваният електронен фиш да бъде
потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН и при
спазване на срока по чл. 189ж ал. 5 ЗДвП - от приложеното в материалите по
делото известие за доставяне е видно, че обжалваният електронен фиш е
връчен на 30.10.2023 г., на лице с имена Албена Хаджиева, за което няма
данни каква длъжност заема при дружеството - жалбоподател и респективно
дали тя е лице, натоварено от законния представител на дружеството, да
получава книжа, поради което не е налице редовно връчване на електронния
фиш и затова жалбата, макар и подадена на 15.11.2023 г. /повече от 14 дни от
посочената в известието за доставяне дата/, следва да се приеме за подадена в
срок. Като допустима, въззивната жалба следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят "хххххххххххххх" ЕООД, с ЕИК хххххххххххх е
търговско дружество, регистрирано в Република България, със седалище и
адрес на управление в гр.София, р-н „Панчарево“ ул. „Самоковско шосе“ №
129 (Национална гребна база) и с управител и едноличен собственик на
капитала Е. Л. Л.. В предмета на дейност на дружеството се включва
извършване на вътрешен и международен транспорт, превоз на пътници и
товари и транспорт на отпадъци.
2
Към 28.09.2023 г. дружеството - жалбоподател било собственик на
специален автомобил марка "МАН", модел "19.320 Ф" с рег. № хххххххххххх
с технически допустима максимална маса 18 000 кг, 2 оси и екологична
категория ЕВРО 0.
На 19.11.2020 г. между "хххххххххххххх" ЕООД и "Интелигенти трафик
системи" АД (ИТС) бил сключен договор № 40992 с предплатен баланс, по
силата на който ИТС се задължило да предоставя на въззивника срещу
заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато
разстояние и на база време (електронни винетки).
На 28.09.2023 г. в 10:29 ч. в община Столична, по път А-6 60+705, с
посока намаляващ километър, в пътен участък, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, тол - сегмент **********, от устройство с № 10192,
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено
движението на специален автомобил марка "МАН", модел "19.320 Ф" с рег. №
хххххххххххх с технически допустима максимална маса 18 000 кг, 2 оси и
екологична категория ЕВРО 0, за който нямало валидна маршрутна карта или
отчетени тол декларации към системата за тол - отчитане и постъпили
плащания.
Контролното устройство № 10192 представлявало автоматично
устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка,
неподвижно монтирана над път А-6 /автомагистрала „Европа“/ км. 60+705,
попадащо на територията на гр. София.
При тази хронология от Агенция "Пътна инфраструктура" бил издаден
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т.
3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
"хххххххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххх, е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на
чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Съгласно становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" при Национално тол управление дължимата сума за
преминаването на ППС с рег. № хххххххххххх през тол сегмент **********,
във връзка с неплащането на която бил издаден обжалваният електронен фиш,
е 0, 81 лева.
Видно от постъпило по делото писмо от СДВР, с приложена справка от
централна база АИС-КАТ за история на регистрацията на посочения
автомобил, същият първоначално е бил с рег. № ххххххххххх, като с
телеграма от 16.08.2021 г. регистрационната табела с посочения номер е била
обявена за издирване, като на 18.08.2021 г. автомобилът е получил настоящия
си регистрационен номер хххххххххххх.
Според постъпилите по делото писма от "Интелигенти трафик системи"
АД процесното ППС е било включено в договор с предплатен баланс № 40992
с ползвател "хххххххххххххх" ЕООД, като бордово устройство с №
хххххххххххх е било асоциирано към ППС с рег. № ххххххххххх в периода от
20.11.2020 г. до 31.10.2023 г., т.е. включително и към датата на нарушението -
28.09.2023 г., като на 31.10.2023 г. бордовото устройство е било пренасочено
към актуалния рег. № хххххххххххх на превозното средство. Съгласно
информацията от посоченото писмо, както и приложения към него
3
технически запис (лог) от работата на бордовото устройство за периода от
23.09.2023 г. до 30.10.2023 г., бордово устройство с № хххххххххххх към ППС
с рег. № ххххххххххххх не е предавало данни на 28.09.2023 г., тъй като е било
изключено или неправилно включено в електрическото захранване, или е било
с изчерпана батерия от 23.09.2023г. 15:46 часа до 30.10.2023г. 11:34 часа, като
на 19.10.2023г., в 18:27 часа е бил направен неуспешен опит за включването
му поради изцяло изтощена батерия. За процесното ППС не са били
закупувани и маршрутни карти от каналите за продажба на ИТС АД за
процесната дата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства:
копие на СРМПС част I и част II, договор № 40992 от 19.11.2020 г. за
предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси на база
изминато разстояние и на база време (електронни винетки), общи условия на
ИТС АД, извлечение за извършени плащания, отговори от ИТС АД изх. № №
2429/17.05.2024 г. и изх. № 2487/07.06.2024 г., ведно с технически запис (лог)
от работата на бордовото устройство за периода 23.09.2023г.-30.10.2023г.,
протокол за установяване годността за приемане за изграждането, доставката
и монтажа на стационарна контролна точка (СКТ) 1019, карта за
местоположението на СКТ 10192, протокол № 28765/21 от заседание на
Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., ведно с
приложения, Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г., ведно с приложение,
извлечение от електронната система за историята на обработката на
нарушението, по което е издаден електронен фиш № **********, становище
от отдел "Управление на информационна система и инфраструктура" в НТУ,
доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3
ЗДвП - извлечение, писмо от СДВР, ведно със справка от централна база
АИС-КАТ за история на регистрацията на МПС с ххххххххххх, известие за
доставяне, веществените доказателствени средства - 2 броя статични
изображения във вид на снимков материал.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които
прецени като еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на
приложените статични изображения - снимки. Приложените
фотоизображения съдът също кредитира с доверие. Съгласно чл. 167а ал. 3
ЗДвП "електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179
ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата." Ето защо съдът намери, че от статичните изображения се
установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
както и разположението на техническото средство.
От писмо с вх. № 220268/04.07.2024 г. АПИ, НТУ, ведно с приложения -
карта за местоположението на стационарна контролна точка (СКТ) 10192 и
4
протокол за установяване годността за приемане за изграждането, доставката
и монтажа на СКТ 1019, се установява точното разположение на контролното
устройство и неговата пригодност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен, макар да не се споделят всички наведени възражения.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата такса за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3
(такива с обща техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона - бел. с.),
като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък. От своя страна разпоредбата на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП,
посочена като нарушена в обжалвания електронен фиш, предвижда, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Изречение второ на чл. 102 ал. 2
ЗДвП предвижда, че когато в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а ЗДвП контролът по заплащането на таксата по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата се осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" чрез
електронна система за събиране на пътни такси. Неизпълнението на
задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да заплатят
дължимите пътни такси, се установява и документира, съгласно чл. 167а, ал. 3
от ЗДвП, посредством електронната система за събиране на пътни такси, която
генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал. Докладът и снимките представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП
контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
В случая от събраните доказателства се установи, че дружеството -
жалбоподател е вписано в свидетелството за регистрация собственик на ППС,
5
за чиято категория (обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона) е била дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Дружеството -
въззивник е избрало да заплаща пътни такси, като декларира данни за
движението на пътното превозно средство чрез бордово устройство, като за
целта е сключило и договор за електронно събиране на пътни такси с
„Интелигентни трафик системи” АД. При този вид таксуване бордовото
устройство изпраща данни на база GPS - координати от движението на
товарния автомобил. Независимо от това от приобщения като писмено
доказателство доклад по чл. 167а ал. 3 ЗДвП се установява, че таксата,
дължима за тол- сегмента от път А-6 /автомагистрала „Европа“/ км 60+705,
през който на 28.09.2023 г. в 10:29 часа е преминало процесното ППС, не е
била изчислена и заплатена. Установено е, че за преминаването през този
участък от пътната мрежа не е изпратена валидна тол - декларация, а така
също и не е закупена предварително маршрутна карта. Предвид горното съдът
намери, че е доказано извършването на нарушение по чл. 102 ал. 2 ЗДвП.
Не се споделят възраженията на дружеството-въззивник, че дължимата
такса е била заплатена, но отнесена към предишния регистрационен номер на
процесното ППС. Действително, установи се, че процесното ППС
първоначално е било с рег. № ххххххххххх, като на 18.08.2021 г. автомобилът
е получил настоящия си регистрационен номер хххххххххххх, а актуалният
номер е бил съобщен на ИТС АД на 31.10.2023 г. след датата на нарушението
- 28.09.2023 г. и поради това, към този момент бордовото устройство е било
асоциирано все още към предишния регистрационен номер на ППС.
Независимо от това обаче от постъпилата информация от „Интелигентни
трафик системи” АД, ведно с технически запис (лог) от работата на бордовото
устройство за периода от 23.09.2023 г. до 30.10.2023 г., се установи, че бордово
устройство с № хххххххххххх към ППС с рег. № ххххххххххххх не е
предавало данни на 28.09.2023 г., тъй като е било изключено.
Не са основателни и оплакванията във въззивната жалба, че в случая е
следвало да намери приложение разпоредбата на § 21б от ПЗР на ЗИД на
ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; доп., бр. 60 от
30.07.2019 г., в сила от 16.08.2019 г.). Доколкото същата се отнася до
приложението на чл. 179, ал. 3 ЗП, която урежда административнонаказателна
отговорност за водач, който управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а в настоящия случай отговорността на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
в качеството му на собственик на пътното превозно средство, то цитираната в
жалбата разпоредба е неприложима към случая.
В тази връзка съдът намери за неоснователни и оплакванията на
въззивника, според които обжалваният електронен фиш не отговаря на
законоустановените изисквания за неговото съдържание – липсва надлежно
посочване на законната разпоредба, която е била нарушена виновно и няма
съвпадение между словесното описание на извършеното нарушение и
възприетата за него правна квалификация. Посочената като нарушена
разпоредба на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно
6
средство. В този контекст са неоснователни твърденията в жалбата, че чл. 102
ЗДвП нямал ал. 2, както и доводите, че е налице неяснота по отношение на
правната квалификация на нарушението и посоченото основание за налагане
на имуществената санкция - чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗП,
доколкото последната предвижда налагане на административно наказание
именно за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.
10б, ал. 1 от ЗП, което пък отговаря напълно на словесното описание на
процесното нарушение и съответства на вмененото в чл. 102, ал. 2 ЗДвП
задължение за собственика на ППС да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП.
Не се споделят и наведените в съдебно заседание доводи от
процесуалния представител на дружеството-въззивник във връзка с
неспазването на 7-дневния срок от получаване на жалбата, в който АНО е
длъжен да изпрати административнонаказателната преписка в съда съгласно
чл. 60, ал. 2 ЗАНН. Предвиденият в посочената разпоредба срок е
инструктивен, дисциплиниращ, а не преклузивен. С въвеждането му се цели
единствено своевременното разрешаване на възникналия между страните
правен спор, но неспазването на същия не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като не ограничава правото на защита на
жалбоподателя.
Не са основателни доводите, поддържани от въззивника, че неправилно в
случая отговорността му е ангажирана чрез използване на облекчения ред по
чл. 189ж ал. 1 ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш
вместо административнонаказателното производство да се образува със
съставяне на АУАН. В тази връзка се сочи, че издаването на електронен фиш
за нарушения от вида на процесното е допустимо едва след влизане в сила на
допълнението в чл. 189ж ал. 1 ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г., след което се предвижда изрично възможността да се издава
електронен фиш и за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Буквалният прочит
на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП, в редакцията й преди посоченото
изменение, действаща към датата на нарушението и на издаването на
процесния електронен фиш, действително сочи, че издаването на електронен
фиш е предвидено само в случаите на нарушения по чл. 179 ал. 3 ЗДвП, но не
и при нарушения по чл. 179 ал. 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай. При
тълкуване на разпоредбите на чл. 189ж ал. 7 ЗДвП обаче и чл. 167а ал. 4 ЗДвП
се налага изводът, че текстът на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 ЗДвП е
резултат на законодателна непрецизност, като от него не може да се черпи
аргумент, че за нарушенията по чл. 179 ал. 3б ЗДвП не е допустимо
издаването на електронен фиш. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл.
189ж ал. 7 ЗДвП изрично се визират електронните фишове за нарушения на
чл. 179 ал. 3 - ал. 3б ЗДвП, а в разпоредбата на чл. 167а ал. 4 ЗДвП се сочи, че
Агенция "Пътна инфраструктура" създава и поддържа информационна
система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Допълнителен аргумент, че за
нарушение по чл. 179 ал. 3б ЗДвП е допустимо издаването на електронен фиш
се черпи от разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 ЗДвП, с които се урежда
правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено
7
нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3б ЗДвП да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна
декларация, като срокът за представянето й е 7 - дневен от връчването на акта
за установяване на административно нарушение или на електронния фиш (в
същия смисъл Решение № 4726 от 13.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
5078/2023 г. , Решение № 2875 от 28.04.2023 г. на АдмС - София по адм. д. №
1972/2023 г. , Решение № 6720/07.11.2023 г., АССГ, XX касационен състав).
Електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като Агенция
"Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка
със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за
събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП, установени и заснети от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения образец от
Управителния съвет на АПИ на основание чл. 189ж ал. 1 изр. последно ЗДвП.
От приетите като писмени доказателства Протокол № 28765/2021 г. от
заседание на Управителния съвет на АПИ, проведено на 09.09.2021 г., Заповед
№ РД - 11-983/13.09.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ,
издадена в изпълнение на решение на Управителния съвет на АПИ, отразено в
горепосочения протокол, и Приложение № 2 към същата, се установява, че
обжалваният електронен фиш съответства точно на утвърдения образец на
електронен фиш - Приложение № 2 към заповедта за случаите, в които се
ангажира административнонаказателната отговорност на собственик на ППС
с техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона.
Както вече беше посочено, от приетите като писмени доказателства
писмо с вх. № 220268/04.07.2024 г. АПИ, НТУ, ведно с приложения - карта за
местоположението на стационарна контролна точка (СКТ) 10192 и протокол
за установяване годността за приемане за изграждането, доставката и монтажа
на СКТ 1019, се установява точното разположение на контролното устройство
и неговата годност.
Съдът намира обаче, че в електронния фиш не са посочени всички
елементи от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му,
като не е посочено ясно и конкретно мястото на извършване на нарушението,
с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Както вече беше
посочено, отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана затова,
че като собственик на посоченото ППС е допуснал движението му по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за ППС няма
валидна маршрутна карта или тол декларация. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП посочва, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
такса за изминато разстояние (тол-такса) за ППС по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /ППС
с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона - бел. съд./,
даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол-сегменти, в които съответното ППС е
8
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. В случая в обжалвания електронен фиш не са посочени данни за това
какво е било конкретно изминатото разстояние, както и не са посочени тол-
сегментите, в които процесното ППС е навлязло. Списъкът на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, към датата на процесното нарушение се съдържа в Приложение № 1
към т. 1 на Решение № 680 от 21 септември 2022 г. на Министерския за
приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на
Министерския съвет от 2020 г. за приемане на списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса (обн. ДВ,
брой 78 от 30.09.2022 г., в сила от 15.11.2022 г.) В списъка са посочени
наименованието на съответния тол сегмент, неговият номер, както и
координати на началото и края му. В списъка на републиканските пътища, за
които се събира тол такса, не се открива тол сегмент с наименование "път А-6
км 60+705, с посока намаляващ километър" (съобразно описанието на мястото
на нарушението в обжалвания електронен фиш). Така в атакувания
електронен фиш не е посочено ясно и точно мястото на нарушението, не е
индивидуализиран тол сегментът, в който ППС с рег. № хххххххххххх е
навлязло, без да е заплатена дължимата пътна такса. Обстоятелствата на
нарушението следва да са ясно и точно посочени в електронния фиш, така че
от една страна въззивникът да може да разбере вмененото му
административнонаказателно обвинение и да организира защитата си срещу
него, и от друга - да е ясен предметът на доказване в съдебното производство.
Не е допустимо обстоятелствата на нарушението да се предявяват за първи
път на въззивника в хода на съдебното следствие в производството по съдебно
обжалване на издадения електронен фиш и да се установяват от писмените
доказателства по делото - в случая едва от представеното в съдебното
следствие становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" в НТУ се установява, че се касае за сегмент № **********.
Допусната неяснота в административнонаказателното обвинение и липсата на
конкретизация по ясен и недвусмислен начин на мястото на нарушението е
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен
фиш, но за пълнота съдът ще посочи, че се констатират и други самостоятелни
основания за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
9
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното
законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл.
2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на
ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или
непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се
предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част
от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко
действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната
отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. От писмените доказателства се
установява, че жалбоподателят "хххххххххххххх" ЕООД е имал сключен
договор с "Интелигентни трафик системи" АД - доставчик на услуги за
електронно събиране на пътни такси за изминато разстояние с предплатен
баланс, по силата на който доставчикът ИТС АД се задължил да предоставя на
въззивника срещу заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние и процесното МПС е разполагало с бордово
устройство, поради което доставчикът на електронната услуга за събиране на
пътни такси за изминато разстояние е следвало да уведоми жалбоподателя
като собственик на ППС относно отстраняване на техническата нередовност в
бордовото устройство и доброволно заплащане на дължимата тол такса за
процесния сегмент. Едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да
заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към
ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
електронен фиш е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури - „такса за изминат участък“
означава заплащане на определена сума за превозно средство, което изминава
разстояние между две точки от инфраструктурата и е упомената в член 7,
параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на пропътуваното
разстояние и на типа превозно средство;“ От понятието се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с
характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
10
автомобили за използване на определени инфраструктури („Директива
1999/62/ЕО“). Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки
установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими
за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива.
Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на
санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а,
ал. 3, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена
санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева. Макар и държавите
членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно
изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да
упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както
и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена
такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то
вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието
на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77,
ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Съгласно приетото като писмено доказателство становище от отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ при НТУ
размерът на незаплатената такса за сегмента на рамката, на която е
регистрирано нарушението, е 0, 81 лева. Сравнявайки размера на
незаплатената пътна такса с абсолютно определения размер на имуществената
санкция, предвиден за налагане спрямо нарушителите, отявлено личи
несъразмерността между двете стойности. Не на последно място,
предвидената санкция превишава многократно размера на дължимата „тол
такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество,
дори прозира и в обстоятелството, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата
се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е
изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в
размер на 186, 00 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция
надвишава този размер повече от 13 пъти. По делото не са налични данни за
какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното
11
средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на
450,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност
да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C -497/15, Spiral-Gep Kft. C-
498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено,
че: „.....член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Popperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар
и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директивата, то от това не следва, че
националната юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив
същата бива задължена да приложи съответстващо на правото на съюза
тълкуване (решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link
Logistic N & N, C-384/17, ЕСЬ1:Еи:С:2018:810, т. 58 - 61 от цитираната
практика, решение от 24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10,
ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства
такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане
неприложена, а електронният фиш да бъде отменен.
При този изход на производството въззиваемата страна няма право на
присъждане на разноски. Такива се дължат на жалбоподателя, който
претендира и доказва разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 550, 00 лева съгласно договор за правна защита и съдействие на л.
59 от материалите по делото. Наведеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение не е основателно, тъй като същото е в
минималния размер, предвиден в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредбата минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
12
съдействие по дела с интерес от 1000 до 10 000 лв., е 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв., т.е. при материален интерес от 2500 лв., минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 550 лв., в какъвто размер е и
заплатеното от дружеството-въззивник адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и предвид констатираните нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура", с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на "хххххххххххххх"
ЕООД ЕИК хххххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер на 2
500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул.
"Македония" № 3, на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН ДА ЗАПЛАТИ на
"хххххххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххх, сумата в размер на 550, 00
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава XXII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13