№ 212
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602687 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
С протестираната присъда, постановена на 01. 03. 2021 г. от Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 23-ти състав, по н. о. х. д. № 10026 по описа на съда за 2017 г.,
подсъдимият Л. Д. Т., роден на 21. *******. в град Пловдив, българин, български
гражданин, разведен, работещ, с висше образование, живущ в град София, ж. к. „*******
ЕГН **********, е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, че в периода от
неустановена дата през месец септември 2013 г. до 01. 04. 2014 г. в град София в качеството
си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс НК) –
продавач-консултант и материалноотговорно лице, назначен с трудов договор № 7 от 01. 03.
2013 г. в З.К., стопанисвана от дружеството „Ж.К.“ ООД, находяща се в квартал „Борово“,
пазар „Големите яйца“, магазин № 13, присвоил (задържал за себе си) чужди пари – сумата
от 4 810 лева, собственост на дружеството „Ж.К.“ ООД, връчени в това му качество да ги
управлява – престъпление по чл. 201 НК (към момента на внасянето на обвинителния акт
този законов текст не е имал алинеи); съответно е признат за невиновен в това, че през
същия период и на същото място противозаконно присвоил (задържал за себе си) чужди
движими вещи: един брой лаптоп марка „НР“ на стойност 120 лева, собственост на Т.Г.В.,
един брой ръчен часовник марка „Пиер Карден“ на стойност 230 лева, собственост на
К.А.А., един брой ръчен часовник марка „Шопар“ на стойност 700 лева, собственост на
1
Л.У.Л., един брой ръчен часовник марка „Edox“ на стойност 620 лева, собственост на
Л.У.Л., един брой златна гривна 5, 5 грама, 14 карата, на стойност 170 лева, собственост на
Н.А.Ш., един брой златна гривна, 14 карата, 16, 86 грама, на стойност 350 лева, собственост
на А. П.П., един брой златен пръстен, 14 карата, 1, 90 грама, на стойност 50 лева,
собственост на Н.Г.Т., всички вещи на обща стойност 2 240 лева, които владеел – били му
предоставени на основание договори за залог срещу предоставяне на паричен заем от
собствениците им – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. С присъдата Софийският районен
съд е оправдал на основание чл. 304 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК) подсъдимия
по повдигнатите обвинения и също така изцяло е отхвърлил предявения от гражданския
ищец „Ж.К.“ ООД срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 4 810 лева,
представляваща обезщетение за причинените вследствие деянието имуществени вреди. С
присъдата също така е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпил протест от Софийската районна прокуратура
срещу така постановената присъда. В допълнителното изложение към протеста прокурорът
оспорва присъдата като неправилна. Излага доводи, че първостепенният съд е направил
едностранчив анализ на свидетелските показания и на събрания в хода на делото писмен
доказателствен материал. Твърди, че връщането на вещите на техните собственици от
заложните къщи, в които подсъдимият сам ги е оставил в залог, или възстановяването на
сумата за тези вещи не оборва факта на присвояването им. Заявява, че подсъдимият
изначално е нямал право да изнася вещи от заложната къща и че кражбата, заявена от него,
е станала три дни след датата на ревизията, че първата инстанция е игнорирала показанията
на свидетелите З. О., „Л.О.“ и Ц.Я. и изготвения от страна на собствениците на заложната
къща ревизионен акт в частта за присвоената парична сума. Приема, че обвинението е
доказано по категоричен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Иска от Софийския градски съд да отмени протестираната присъда, да постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по
чл. 201, ал. 1 НК, съответно по чл. 206, ал. 1 НК и да му наложи наказание при условията на
чл. 23, ал. 1 НК „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК не е постъпила жалба от гражданския ищец „Ж.К.“ ООД,
актуална фирма „З.К. Ж.К.“, ЕИК ******* (нататък за краткост „заложната къща“).
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК не са постъпили жалби от подсъдимия или от неговия
защитник.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът заявява, че не поддържа
протеста. Излага доводи, че всички свидетели, за които се твърди, че са заложили свои
вещи, са заявили, че са получили инкриминираните вещи. Относно обвинението за
2
присвоена парична сума поддържа, че то се основава само на показанията на свидетелите О.
и на констативния протокол, в който собствениците на заложната къща са изложили
твърдения за липси. Намира, че в хода на досъдебното производство и на съдебното дирене
не са приложени каквито и да е първични и вторични счетоводни документи,
удостоверяващи заприходяване на инкриминираните вещи, нито са предприети действия да
се установят дневните обороти. Заключава, че така формулирани, обвиненията са
голословни, че се опровергават от приложените по делото гласни доказателствени средства
и че не са доказани по безспорен и категоричен начин.
Защитникът на подсъдимия адвокат С.Ц. приема, че извършената от счетоводителя и
собствениците на заложната къща вътрешна ревизия е недостоверна. Заявява, че цялата
сума, определена като оборотни средства, и остатъкът, за който се говори, бидейки
обвързана с обезпечение като запис на заповед, се явява заем, поради което няма как да бъде
присвоена. Излага доводи, че подсъдимият е изразходил целево заетата сума. Поддържа, че
правната квалификация по чл. 206 НК е неправилна поради длъжностното качество на
подсъдимия. Анализирайки свидетелските показания прави извод, че за вещите, за които се
твърди да са били обсебени, изрично са заявили, че не им се дължат суми или вещи от
подсъдимия, съответно че вещите, заложени от свидетелите П. и Т., са погинали вследствие
на кражба. В заключение заявява, че протестът е неоснователен и иска от съда да потвърди
оправдателната присъда на първата инстанция.
Защитникът на подсъдимия адвокат М.С. излага доводи, че приетият за разглеждане в
наказателния процес граждански иск е недопустим, защото „пострадалата фирма“ вече се е
снабдила по реда на заповедното производство с изпълнителен лист за сумата от 10 000
лева, в която са включени претендираните с гражданския иск 4 000 лева.
При даването на последната дума на подсъдимия той заявява, че иска от съда да потвърди
оправдателната присъда от първата инстанция.
След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателствени
материали, изложеното в протеста и доводите на страните в хода на устните прения,
Софийският градски съд направи следните изводи.
Прокурорският протест е постъпил в законоустановения срок и отговаря на изискванията на
чл. 320 НПК, поради което е допустим. Въпреки заявлението на прокурора в откритото
съдебно заседание, че не поддържа протеста, въззивният съд следва да пристъпи към
самостоятелна преценка за основателността му съгласно принципите на официалното
начало, разкриването на обективната истина и на вземането на решения по вътрешно
убеждение (чл. 13 и чл. 14 НПК).
От фактическа страна се установява, че заложната къща е търговец, чийто предмет на
3
дейност в периода от 01. 03. 2013 г. до 01. 04. 2014 г. е бил предоставяне на парични заеми,
обезпечени със залог върху движими вещи, извършване на сделки с изделия от благородни
метали и скъпоценни камъни, както и други търговски сделки във връзка с осъществяването
на дейността на заложната къща. В същия този период свидетелите Ж.Г.О. и З. П. О. са били
съдружници, а свидетелката З. П. О. е била и управител на заложната къща. На 01. 03. 2013
г. заложната къща е сключила трудов договор с подсъдимия за неопределено време, по
силата на който той е започнал да изпълнява длъжността „продавач-консултант“.
Длъжностната характеристика включвала: оценяване на движими вещи, отпускане на
парични заеми срещу залагането им, оформяне на заложни билети, приемане на плащания,
връщане на заложените вещи при откупуване на договорите и продажба на вещи от
необслужвани заложни билети. На същата дата, 01. 03. 2013 г., заложната къща е сключила и
договор за наем на павилион № 13 на пазар „Големи яйца“ – Борово, който павилион (или
„офис“) е бил определен за работно място на подсъдимия. На същата дата освен това
свидетелката З. П. О., действаща в качеството си на управител на заложната къща, е предала
на подсъдимия паричната сума от 10 600 лева за захранване на касата на „офиса“. На същата
дата подсъдимият е подписал запис на заповед в полза на свидетеля З. П. О. за сумата от 10
600 лева с падеж 31. 12. 2013 г.
На 19. 12. 2013 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за
паричен заем със свидетеля Л.У.Л., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един
брой ръчен часовник марка „Edox“. На 28. 12. 2013 г. подсъдимият, действайки като
продавач-консултант, сключил договор за паричен със свидетеля Л.У.Л., във връзка с който
на подсъдимия е бил предаден един брой ръчен часовник марка „Шопар“. На 18. 02. 2014 г.
подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със
свидетеля Н.А.Ш., във връзка с който на подсъдимия е била предадена един брой златна
гривна, 5, 5 грама. На 24. 02. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант,
сключил договор за паричен заем със свидетеля К.А.А., във връзка с който на подсъдимия е
бил предаден един брой ръчен часовник марка „Пиер Карден“. На 08. 03. 2014 г.
подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със
свидетеля Т.Г.В., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой лаптоп марка
„НР“. На 11. 03. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил
договор за паричен заем със свидетелката А. П.П., във връзка с който на подсъдимия е била
предадена един брой златна гривна,16, 86 грама. На 17. 03. 2014 г. подсъдимият, действайки
като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетелката Н.Г.Т., във
връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой златен пръстен, 1, 90 грама. По-
нататък за краткост изброените вещи ще бъдат обозначавани като „движимите вещи“.
В периода от 31. 12. 2013 г. до 31. 03. 2014 г. подсъдимият е изнесъл всички ценности от
павилион № 13 на пазар „Големи яйца“ – Борово, включитлно и движимите вещи.
На 01. 04. 2014 г. свидетелите Ж.Г.О., З. П. О. и Ц.Х.Я. са съставили констативен протокол,
4
в който е отразено, че движимите вещи липсват, както и че липсва парична сума (касова
наличност) в размер на 4 810 лева.
След 01. 04. 2014 г. подсъдимият предал обратно част от движимите вещи на свидетелите.
Така лаптопът марка „НР“ е бил върнат на свидетеля В., златната гривна с тегло 16, 86 грама
е била предадена на свидетелката П. и ръчният часовник марка „Пиер Карден“ е бил
предаден на свидетеля А.. Златната гривна с тегло 5, 5 грама, предадена от свидетеля
Н.А.Ш., е била продадена или изгубена от подсъдимия. Подсъдимият предал на свидетеля
Н.А.Ш. вместо нея злато със същото тегло.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че показанията на
свидетелите Ж.Г.О. и З. П. О., от една страна, и обясненията на подсъдимия, от друга
страна, частично съвпадат. Така от показанията на О. и от обясненията на подсъдимия се
установява, че подсъдимият е започнал работа в заложната къща (което се потвърждава и от
представения трудов договор), че дейността на заложната къща, развивана в търговския
обект павилион № 13 на пазар „Големи яйца“ – Борово, първоначално потръгнала, но
впоследствие към края на 2013 г. се влошила и към 01. 04. 2014 г. е била напълно
преустановена. Показанията на свидетелите О. и обясненията на подсъдимия съвпадат и
относно факта, че подсъдимият е изнесъл движимите вещи от обекта на заложната къща.
Съществена разлика се откроява в частта от показанията на свидетелката О., според която
подсъдимият е признал, че липсващите 4 000 лева са му трябвали и ги е присвоил. В
допълнение към тях свидетелят Ойков конкретизира, че подсъдимият му бил казал, че „води
дело за някаква кола и същевременно дъщеря му е в чужбина“. Според обясненията на
подсъдимия, от друга страна, от предадените му пари той е можел да харчи за заложната
къща и за лични средства, като свидетелят Ж.Г.О. искал само парите да се олихвяват; освен
това подсъдимият заявява, че е плащал с тези парични средства наема на търговския обект,
електрическата енергия, СОТ и таксата за почистване. Също така според обясненията
подсъдимият е заплатил направено подобрение в имота от предходния наемател „М.“
(свидетелят М.П.Л.) в размер на 5 000 лева.
По делото обаче липсват каквито и да е данни в подкрепа показанията на свидетелите О., че
подсъдимият е изразходил предадените му като продавач-консултант парични средства за
водене на дело за автомобил или пък за разноски на негови сродници в чужбина. Липсват
също така и каквито и да е документи (разписки или платежни нареждания) в подкрепа на
обясненията на подсъдимия, че е изразходвал предадената му като продавач-консултант
парична сума за заплащане на наеми, на електрическа енергия, на СОТ, на такса за
почистване и на сторени подобрения в имота. Oтносно разходите във връзка с дейността на
заложната къща първостепенният съд правилно е съобразил, че по делото изобщо липсват
първични счетоводни документи; освен това при извършената от управителя и
5
счетоводителя на заложната къща (свидетелките О. и Я.) ревизия не е бил отпечатан
дневният финансов отчет с нулиране и запис на фискалната памет на фискалното
устройство, ако е имало работещо в обекта. Както правилно отбелязва първостепенния съд,
за периода от предаването на паричната сума в размер на 10 600 лева на 01. 03. 2013 г. до
преустановяването на дейността на обекта на заложната къща и ревизията на 01. 04. 2014 г.
няма данни да е била направена предходна ревизия. При това положение въззивният съд
споделя констатацията на първата инстанция, че приобщеното по реда на чл. 282, ал. 3 НПК
експертно заключение по изготвената на досъдебното производство счетоводна експертиза
не следва да се кредитира. Вещото лице е работило върху хипотетични данни, които са били
едностранно изготвени от заложната къща без да се основават на първични счетоводни
документи. По тези съображения въззивният съд споделя и фактическия извод на първата
инстанция, че липсата на парични средства в размер на 4 810 лева не е доказана по несъмнен
начин.
Що се отнася до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка във връзка с
движимите вещи, следва да се посочи, че тя произтича от съвкупната преценка на
показанията на свидетелите Т. В., К. А., Л.Л., Н.Ш., А. П. и Н. Т., от една страна, и от
приобщените по делото заложни билети, от друга. Следва да се отбележи единствено, че
показанията на свидетеля К. А., според които той само е купил от подсъдимия часовника
марка „Пиер Карден“, противоречат на данните от заложния билет на л. 118 от досъдебното
производство. Предвид изявлението на свидетеля, че „не помни“, трябва да се възприемат
данните от заложния билет, според които К. А. е заложил ръчния часовник. В останалата
част въззивният съд приема, че първата инстанция е направила подробен и верен анализ на
посочената група свидетелски показания и писмени доказателства, който не е необходимо
да преповтаря.
По делото липсват категорични данни в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че част от
движимите вещи са били откраднати от тайник в автомобила му, поради което те не следват
да бъдат кредитирани в съответната част. По делото липсват данни също така подсъдимият
да е сключвал договори за залог с други заложни къщи спрямо движимите вещи (не са
приложени подобни заложни билети).
При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи следните правни
изводи.
Подсъдимият е обвинен в осъществяването на съвкупност от две престъпления: длъжностно
присвояване на паричната сума в размер на 4 810 лева по чл. 201 НК; и обсебване на
движимите вещи чрез противозаконното им присвояване (задържал ги за себе си) по чл. 206,
ал. 1 НК.
Дейността на заложната къща се изразява в сключването на договори за парични заеми по
6
занятие, по силата на които заложната къща предава на заемателите парични суми, а
заемателите се задължават да върнат заетите суми и да заплатят лихви и такси. Заемателите
обезпечават задълженията си като предават в залог движими вещи. Договорът за залог в
тези случаи трябва да се сключи във формата на заложен билет. Предаването на заложените
вещи не прехвърля собствеността върху тях в полза на заложната къща. Заложната къща
получава само правото при неизпълнение на задълженията за връщане на заетите суми ведно
с уговорените лихви и такси да се удовлетвори от стойността на заложените вещи, като ги
продаде на трети лица. В този смисъл са чл. 14 от Наредбата за дейността на заложните
къщи и чл. 156 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
С оглед на установената по делото длъжност на подсъдимия в заложната къща, той е
изпълнявал както работа, свързана с пазенето на приеманите в залог движими вещи, така и
работа, свързана с управлението на чуждо имущество (изразяващо се в изразходването на
предадените от свидетелката О. парични суми при сключването на договори за заем) в
юридическо лице. При това положение той е имал качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
Предвид констатираното длъжностно качество на подсъдимия дадената с обвинителния акт
правна квалификация на деянието „противозаконно присвоил /задържал за себе си/ чужди
движими вещи“ по чл. 206, ал. 1 НК е неправилна. Правилната правна квалификация на тези
твърдени деяния (задържал за себе си чужди движими вещи) би следвало да е по чл. 201 НК.
Съставът по чл. 206, ал. 1 НК е неприложим, когато деецът има качеството „длъжностно
лице“. Освен това от обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че се твърди
подсъдимият да е присвоил всяка една от движимите вещи в непродължителен период (от
неустановена дата през месец септември 2013 г. до 01. 04. 2014 г.), при една и съща
обстановка (като продавач-консултант на заложната къща) и при една и съща вина – пряк
умисъл. Прокурорът обаче е пропуснал да квалифицира твърдените деяния като
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Тези правни недостатъци на
обвинението не са били отстранени въпреки прекратяването на съдебното производство от
първостепенния съд и съответно дадените указания на прокурора (л. 6 от в. н. ч. д. № 1556
по описа на Софийския градски съд за 2017 г.). Те не са били отстранени и в хода на
съдебното следствие пред първостепенния съд по пътя на изменението на обвинението (чл.
287, ал. 1 НПК). Доколкото съставът на престъплението по чл. 201 НК предвижда по-тежко
наказание в сравнение с престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, при това положение е
недопустимо съдът да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление с присъдата и да
осъди подсъдимия за присвояването на движимите вещи на основание чл. 201 НК.
Следователно единствената възможност е съдът да оправдае подсъдимия по неправилно
повдигнатото обвинение за присвояване на движимите вещи по чл. 206, ал. 1 НК, съответно
въззивният съд може само да потвърди оправдателната присъда в тази част.
7
За пълнота следва да се добави, че дори твърдените в обвинителния акт деяния, изразяващи
се в противозаконно присвояване (задържане за себе си) на движимите вещи, да бяха
прецизно квалифицирани като престъпление по чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК,
обвинението отново нямаше да е доказано по несъмнен начин. Действително, според
показанията на свидетелката О., движимите вещи („нещата“) са били прибрани от
подсъдимия в дома му, съответно според показанията на свидетеля Ойков подсъдимият му
казал, че ги е оставил в З.К. на Женския пазар. От друга страна, според обясненията на
подсъдимия в периода между Нова година и месец март всички ценности от обекта са били
изнесени, понеже през месец септември в съседен магазин е бил извършен обир; „ценните
неща като злато и скъпи часовници“ са били предадени в трезор в офиса на приятел на
подсъдимия, който се намирал на ул. „*******. При това положение не може да се приеме за
доказано по несъмнен начин осъществяването на изпълнителните деяния от обективната
страна на престъпния състав, изразяващи се в присвояване на движимите вещи. Предвид
разясненията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 3 от 1970 г. (ППВС
3/70), под „присвои“ следва да се разбира извършване на действия на разпореждане с
вещите. Прибирането им в дома на подсъдимия, съответно предаването им в друга З.К., не
биха могли да се приемат сами по себе си за подобни разпоредителни действия. Те биха
могли да се приемат за действия на управление на движимите вещи, свързани с тяхното
пазене и съхранение. Ако с така предприетите действия на управление подсъдимият е
нарушил трудовите си задължения спрямо работодателя, той следва да понесе
дисциплинарна отговорност. Те обаче не могат да обусловят осъществяването на
изпълнителното деяние по чл. 201 НК и наказателна отговорност. По отношение на златната
гривна с тегло 5, 5 грама обвинението също не е доказано по несъмнен начин, защото тя или
е била продадена, или е била изгубена от подсъдимия.
Що се отнася до обвинението за осъществено престъпление по чл. 201 НК за присвояване на
паричната сума в размер на 4 810 лева, въззивният съд приема, че направената с
обвинителния акт правна квалификация е правилна. Както правилно е съобразил районният
съд обаче, извършването на това престъпление също не е доказано по несъмнен начин. От
обективна страна изпълнителното деяние се изразява в „присвояване“, което означава
извършването на действия на разпореждане с паричната сума в размер на 4 810 лева (ППВС
3/70 г.). В настоящия случай по подробно изложени съображения въззивният съд споделя
извода на първата инстанция, че липсата на паричната сума в размер на 4 810 лева не е
доказана по несъмнен начин. В допълнение следва да се посочи, че разпоредителните
действия на дееца следва да бъдат безспорно установени, тъй като липсата на поверените му
пари, вещи или ценности може да се дължи на различни причини, извън неговото поведение
(решение № 331 от 14. 07. 2009 г. на ВКС по к. н. д. № 323/2009 г., II н. о., НК). В
разглеждания случай не се установяват подобни разпоредителни действия.
Протестираната присъда е правилна и законосъобразна в наказателната част, поради което
8
следва да бъде потвърдена. Основанията по чл. 339, ал. 2 НПК, поради които въззивният съд
не приема доводите в подкрепа на протеста, са следните. Изводите на районния съд за
недоказаност на обвинението почиват на подробен и обективен анализ на събраните по
делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, които въззивният съд
споделя без съществени отклонения дори и при частично кредитиране на показанията на
свидетелите О. и свидетелката Я., съответно дори и при дискредитиране на обясненията на
подсъдимия в частта, според която някои от движимите вещи са били откраднати от
автомобила му. Видно от мотивите към протестираната присъда, първата инстанция е
обсъдила техните показания подробно и частично ги е кредитирала. Освен това правилно
районният съд е приел за недостоверни данните от констативния протокол поради
едностранното му съставяне от заложната къща и липсата на първични счетоводни
документи, на които той да се основава. С доводът, че подсъдимият се е разпоредил с
движимите вещи, като ги е заложил в други заложни къщи, по недопустим начин протестът
дописва обстоятелствената част на обвинителния акт, в която подобно твърдение липсва
(твърди се само и единствено, че подсъдимият е „задържал за себе си“ движимите вещи).
Това направено за пръв път с протеста фактическо твърдение е недоказано, защото по
делото няма доказателства за сключването на договори за залог от подсъдимия в лично
качество с други заложни къщи, имащи за предмет движимите вещи.
Протестираната присъда има и необжалвана гражданска част, която въззивният съд може да
отмени или измени, ако има основания за това (чл. 314, ал. 2 НПК). В разглеждания случай
обаче не са налице подобни основания. Действително по делото се установява, че заложната
къща е образувала гражданско дело с подаването на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед на 11. 12. 2017 г. (л. 278 от делото на
първата инстанция). От данните може да се изведе, че заявлението е подадено на основание
издадения от подсъдимия на 01. 03. 2013 г. запис на заповед за сумата от 10 600 лева. От
друга страна, гражданският иск за сумата в размер на 4 810 лева е бил приет за разглеждане
в наказателния процес на 18. 04. 2018 г., тоест след образуването на гражданското дело.
Въпреки това приемането за разглеждане на гражданския иск е допустимо. Формално
юридически, претендираната от гражданския съд сума и претендираната пред наказателния
съд сума произтичат от две различни правни основания. Сумата от 10 600 лева,
претендирана пред гражданския съд, се твърди, че се основава на неизпълнена едностранна
правна сделка. От друга страна, основанието на приетия за разглеждане в наказателния
процес граждански иск за сумата от 4 810 лева е твърдяното деяние по чл. 201 НК, което при
доказване на престъплението би следвало да се подведе под текста на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (деликтна отговорност).
След като приемането за разглеждане на гражданския иск е принципно допустимо,
въззивният съд приема, че първата инстанция правилно го е отхвърлила изцяло като
9
неоснователен поради недоказаността на изпълнителното деяние по чл. 201 НК
(вредоносното действие). Затова протестираната присъда трябва да бъде потвърдена и в
необжалваната гражданска част.
Предвид правилността на извода на първата инстанция за признаване на подсъдимия за
невинен, правилно сторените по делото разноски са били оставени за сметка на държавата на
основание чл. 190, ал. 1 НПК.
В обобщение, въззивният съд приема, че протестираната присъда трябва да бъде изцяло
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 НПК, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена на 01. 03. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав, по н. о. х. д. № 10026 по описа на съда за
2017 г.
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10