№ 77
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Частно наказателно дело
№ 20212120205845 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Същото е образувано по повод на постъпила жалба от Д. Б. Н. – сочена за пострадала
по Досъдебно производство № 265/20г. по описа на РУ на МВР - С., пор. № 2472/20г. на
БРП, чрез адв. Д.Ч. от АК-П..
В жалбата се изразява несъгласие с постановление на прокурор при БРП от
12.10.2021г. за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство №
265/20г. по описа на РУ на МВР - С., пор. № 2472/20г. на БРП, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
Жалбоподателката счита, че изводите на БРП за липса състав на престъплението са
неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт.
По допустимостта:
Жалбата е подадена до БРС от надлежна страна – пострадал в наказателното
производство против подлежащ на обжалване акт, в законовия срок.
По основателността:
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на
01.08.2020 г., в гр. С., е извършено заканване с убийство на Д. Б. Н. и това заканване би
могло да възбуди основателен страха за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК.
С Постановление на БРП от 12.10.2020г. досъдебното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, поради недоказаност.
Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и сл. НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които
се поставя край на наказателното производство, която проверка засяга обосноваността на
акта, както и правилното приложение на материалния и процесуалния закон. Посочената
проверка се осъществява чрез обсъждане на събрания доказателствен материал по делото.
Като взе предвид наличната по досъдебното производство, БРС намира следното:
На първо място, следва да се отбележи, че са налице някои противоречия и
непълноти в обжалваното постановление. Така основанието, на което е прекратено
1
производството е недоказаност на обвинението, докато същевременно са изложени
подробни мотиви защо изречените от А.А. думи не представлявали закана с убийство. Иначе
казано, по същество са изложени мотиви за липса на извършено престъпление, а не за
недоказаност на същото. По съществено е друго обаче. Възприемането на определена
фактическа обстановка по същество представлява извод, който се основава на събраните по
делото доказателства. Изискване към актовете, постановявани от различните държавни
органи е те да бъдат мотивирани, за да може да бъдат проследени аргументите за вземане на
едно или друго решение. В случаите, когато се постановяват актове на съда или
прокуратурата, е необходимо освен да се опише фактическата обстановка, също така да се
опишат и мотивите за възприемането й, т.е. да се направи доказателствен анализ.
По конкретното дело се установява наличие на две групи противоречащи си
свидетелски показания. В постановлението е посочено, че не следва да се дава пълна вяра на
едната група поради роднински връзки, както и че не следва да се дава пълна вяра на другата
група, подкрепящи изложеното от пострадалата. Не става ясно обаче в коя част се дава вяра
на едните и в коя част на другите. По конкретното дело това е особено наложително, тъй
като основното противоречие е именно в това дали са били изричани някакви заканителни
изрази по отношение на Д.Н.. Тази неяснота какво прокурорът приема във връзка с
доказателствата се засилва още повече от това, че описаната като възприета фактическа
обстановка всъщност почти изцяло се припокрива с показанията на пострадалата. Веднага
след излагането на фактическата обстановка се преразказват показанията на членовете на
сем. А., в които се излагат коренно противоречиви твърдения. Следвало е да бъде посочено
кои източници и защо се ценят именно по отношение на главния факт- изричането на
определени изрази. Така или иначе, предвид изложеното като фактология би могло да се
заключи кои източници и в кои части прокурорът е ценил, и кои- не, но не следва това да
става по пътя на тълкуването и предположенията.
Независимо от посочената непълнота в доказателствения анализ, настоящият състав
споделя изцяло приетата от прокурора фактическа обстановка, която е следната:
Д. Б. Н. била собственик на 1/2 идеална част от хотел „П.”, находящ се в гр. С.,
местността „Б.". Тя закупила имота на публична продан през 2019г. Собственици на другата
идеална част от хотела били В.Я.А. и А.Я.А. - дъщерите на М.Т.А. и Я.А.А. от гр. С..
Съсобствениците помежду си изготвили протокол, с който разпределили ползването на
съсобствения хотел.
Между Н. и останалите собственици имало конфликти, като Н. дори подала жалба в
полицията през 2019г.
На 01.08.2020г. Н. била на рецепцията на хотела когато видяла, да влиза М.А.. Тя не
поздравила Н.. Н. излязла на паркинга и видяла, че А. са спрели двете си коли зад нейната и
тя не може да излезе. Помолила ги да преместят колите си, защото след половин час ще
трябва да излиза. В отговор те започнали да псуват, да обиждат, да я заплашват, че ще й
очернят живота, да викат, че е крадла, мръсница, натрапница, простачка. Н. ги помолила да
не крещят, за да не притесняват гостите на хотела, но те не спирали. Тя се обадила на мъжа
си - С.С., който по това време бил в гр. П. и й казал да се обади на охранителната фирма на
хотела. Н. се обадила на фирмата, която охранява хотела.
След обаждането на Н., на място пристигнал охранителят И.Т.М.. Той заварил Н.
заобиколена от майката, бащата и двете им дъщери, които крещели, обиждали, отправяли
заплахи и се държали агресивно с Н.. Н. била видимо притеснена и изплашена и дори
плачела. М. чул по-малката дъщеря да казва: „Ще те удавя в басейна, ей тука ще те закопая".
М. чул всичките накуп да викат на Н., че жива няма да излезе от този хотел, а докато й
говорели си позволявали да я бутат с ръце. М. предупредил лицата да престанат веднага. Те
престанали да я бутат, но не спрели да отправят обиди и закани.
М. придружил Н. до РУП - С., за да подаде жалба. В този момент в управлението
2
пристигнали и семейство А., на които полицаите съставили протоколи за предупреждение.
Малката дъщеря дори се държала агресивно и в полицията и отказала да подпише протокола
за предупреждение.
На мъжа си, С.С., Н. разказала, че В. й е крещяла: „Ще ти очерним живота, тук за теб
живот няма". Също така разказала, че когато В. тръгнала с детето си към басейна, Н., тъй
като била афектирана, й казала, че няма да ползва басейна, тъй като не е давала никакви
пари за поддръжката му. При тези думи на Н., А. се намесила и казала на Н.: „Ще влезем в
басейна и ще го ползваме. Ей сега ще влезем двете в басейна, но само аз ще излезна, ти ще
си останеш там".
Действително, по делото са налице две групи свидетелски показания- св. Н., С., М.,
Ч. и М. от една страна, и на свидетелите Я.А., А. А., М.А. и В. А.- от друга. По мнение на
съда, решаващи за това коя група следва да бъде кредитирана, са показанията на свидетеля
И. М.. Следва да се отбележи, че същият няма договорни отношения с пострадалата, а
охранителната фирма, към която работи, има такува. Т.е. същият по никакъв начин не се
намира в материална зависимост от пострадалата. Предвид на това, съдът счита, че същият
по никакъв начин не е заинтересован от изхода на спора. Нещо повече, в показанията си
същият заявява, че е чул и други конкретни заканителни изрази, извън посочените от Н..
Неговите показания кореспондират с показанията на пострадалата и на св. М.. Показанията
на св. Ч. и С. пък служат за проверка на изложеното от Н. и го потвърждават. Поради това и
следва да бъде кредитирано именно изложеното от тази група свидетели.
Обратно, не следва да бъде кредитирано изложеното от другата група свидетели, тъй
като всички те се намират в родствени отношения помежду си.
Съставът намира, че на база правилно установена фактическа обстановка, прокурорът
е направил неправилни изводи относно приложението на закона.
Престъплението по чл.144, ал.3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.1 НК - закана с престъпление. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране, чрез думи или действия, на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да
съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения, като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи.
Поради това е без значение за съставомерността какво е било конкретното
психическо състояние на пострадалия след деянието. То действително може да е индиция,
но е възможно същият изобщо да не се е уплашил в голяма степен, или обратно- да се е
уплашил, но по незначителен повод, поради лабилна психика. Съдът не споделя и доводите
за това, че пострадалата би следвало да избяга или нещо друго подобно, тъй като реакцията
на всеки отделен човек при стресова ситуация е различна.
Видно от приетото в Тълкувателно Решение № 53/89 г. на ОСНК, не е необходимо у
извършителя да е било оформено решение да осъществи заканата за убийство, което значи,
че обективирана с действия закана с убийство, насочена към конкретното лице, трябва само
да е била възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална, за
да възбуди основателен страх от осъществяването й, т.е. да е манифестирана по начин,
време, със средства и конкретна обстановка, при които е в състояние да породи страхови
изживявания у пострадалия. Посоченото по-горе Тълкувателно решение е категорично, че за
съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът към
момента, в който отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши
убийство и да действа в осъществяване на това решение, поради което и доводът на
прокурора, че А. А. не е имала оформено решение да отнеме живота на Н. е ирелевантен.
3
В конкретния случай безспорно установени са изразите: „Ще влезем в басейна и ще
го ползваме. Ей сега ще влезем двете в басейна, но само аз ще излезна, ти ще си останеш
там“, които по съдържанието си безспорно представляват заплаха по отношение на живота
на пострадалата. По мнение на настоящия състав и обстановката е била такава, че
изречените изрази са от естество да възбудят основателен страх у Н. за осъществяването им.
Това се обуславя на първо място от наличието на конфликтни отношениея между
пострадалата и сем. А.. Налице са и данни за множество предходни инциденти. В
конкретния случай обаче е налице друго важно обстоятелство, а именно че по време на този
инцидент някои от лицата са бутали пострадалата. Това вече сочи на ескалация на
напрежението, като е демонстрирана готовността вече да се посегне на физическата й
неприкосновеност. Иначе казано, ако до този момент всички инциденти са се ограничавали
до размяна на реплики, то при процесния случай се вижда нещо различно, като директните
закани с думи са подкрепени и с конкретни действия. Това бутане е било извършено в
присъствието на други лица, което показва упоритост и невъзможност за контрол пред
множество лица и открито незачитане на нормите на нормалното общуване. Наличието на
всички тези обстоятелства неминуемо са от естество да възбудят страх у Н., че заканата
може да бъде осъществена.
Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и
изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на
посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия, от естество да
възбуди основателен страх за реализирането му. По мнение на състава, в конкретиката на
случая, горепосочените изрази неминуемо са от естество да предизвикат страх, което е било
и целта при изричането им.
Извън посоченото във връзка с приложението на материалния закон, съдът намира, че
доказателствената съвкупност би могла да бъде допълнена чрез разпита на полицейските
служители, които са снемали сведения и са съставили протоколи за предупреждания в РУ-С.
непосредствено след инцидента, тъй като същите са имали преки наблюдения върху
състоянието на всички лица. Още повече, св. М. твърди, че и в този момент е било налице
агресивно поведение от някои лица.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, както поради материална незаконосъобразност, така поради
необходимостта от попълване на доказателствената съвкупност.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл.243, ал.6, т. 3 от НПК, Бургаският районен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при БРП от 12.10.2021г. за прекратяване на
наказателно производство по Досъдебно производство № 265/20г. по описа на РУ на МВР -
С., пор. № 2472/20г. на БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
ВРЪЩА делото на прокурора съобразно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас на осн. чл.243, ал.7 от НПК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на БРП и на жалбоподателя на
4
посочения съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5