РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Враца, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.03.2021г. / двадесет и трети март две
хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело
№ 649 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Сектор“Пътна
Полиция“ към ОДМВР-Враца против РЕШЕНИЕ №260070/13.11.2020г., постановено по
АНД №758/2020г. на Районен съд –Враца, с
което е отменено в цялост НП № 20-0967-000745/18.05.2020г., издадено от
касатора. Твърди се, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,включително и
необосновано, за което се излагат съображения в касационната жалба. Иска се
отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Прави се и искане за намаляване на присъдените с решението разноски в минимален
размер предвиден в наредбата за адвокатските възнаграждения при потвърждаване
на решението.
Ответникът – Ю.Ю.К. в с.з., чрез процесуалния си представител * П.П. оспорва касационната жалба, като
неоснователна. Моли за решение, с което да се остави в сила решението на РС,
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски, съгласно представен
списък в размер на 300 лева. Съображения за това са изложени и в представена по
делото писмена защита.
Участващият по делото прокурор от
ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне
в сила на решението на РС, като правилно. Счита, че са допуснати съществени
процесуални нарушения по съставянето и връчването на акта.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е Решение №260070/13.11.2020г.,
постановено по АНД №758/2020г. на
Районен съд –Враца, с което е отменено НП № 20-0967-000745/18.05.2020г.,
издадено от Началник група, Сектор “Пътна полиция“-Враца към ОДМВР-Враца, с което
на
Ю.Ю.К. за извършено нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,пр.1 ЗДвП е наложено адм.наказание
„глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП на
основание чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1000/хиляда/
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. За да постанови отменителното
си решение РС в оспореното решение е приел, че в производството по съставяне на АУАН са
допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на НП само на това
основание. Прието е, че АУАН е съставен в нарушение на чл.43, ал.1 ЗАНН, същия
е подписан само от актосътавителя Й., като св. К., който е присъствал при
установяване на нарушението не го е подписал. Също така е прието, че АУАН не е
предявен на нарушителя и същия не е подписан от него. С оглед на така приетото
и оспореното НП е отменено в неговата цялост, без да е разгледан спора по същество.
Настоящата инстанция споделя изводите
на РС-Враца за отмяна на НП в неговата цялост поради допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН. От приложения по делото АУАН №
214770/25.04.2020г. е видно, че същия е подписан само от актосъставителя Й.. В
същия като свидетел при установяване на нарушението е посочен св.К., като същия
не е подписал акта. АУАН не е подписан и от нарушителя, както и не му е
предявен и връчен, тъй като в разписката от акта липсва подпис на лицето/чл.43,
ал.5 ЗАНН/. Тоест от приложения по делото АУАН е видно, че същия е подписан
само и единствено от актосъставителя, но не и от св.К. и нарушителя К.. С оглед
на така установеното правилно РС е приел, че АУАН е съставен в нарушение на
чл.43, ал.1 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение и водещо до отмяна на НП на това основание. От
данните по преписката е видно, че актът не е съставен в хипотезата на чл. 43,
ал.2 ЗАНН, а именно нарушителя да е отказал да го подпише, нито пък се
установява да е съставен и в отсъствие на нарушителя. В тази насока и
възраженията на касатора са неоснователни. Възражението, че АУАН е предявен и
връчен на нарушителя е неоснователно, тъй като в представения по делото АУАН е
видно, че липсват изобщо подписи на нарушителя. Ако АНО е разполагал с екземпляр
от акта, който е връчен и предявен на нарушителя е следвало да представи такъв
по делото, което в конкретния случай не е налице.
Настоящата инстанция намира за
необходимо да отбележи, че при
извършената проверка на 25.04.2020г. от служители на касатора е издаден талон на нарушителя № 0031965 за
извършена проверка за употреба на
алкохол, който обаче е подписан и връчен на лицето на същата дата, както и е
съставен и протокол за ПТП.
Съгласно чл.52, ал.2 ЗАНН ако се установи,
че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на
актосъставителя, а съгласно ал.4 преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В конкретния
случай е следвало и АНО да изпълни правомощията си визирани в чл.52 ЗАНН преди
издаване на НП.
Решението е правилно и в частта му за
присъдените разноски в съответния размер, с оглед размера на наложените глоби с
НП, а възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
При осъществения контрол по реда на
чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила.
При този изход на спора основателно се
явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски в
размер на 300/лева/, като от представения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.13/ е видно, че договореното възнаграждение в размер на 300 лева
за адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение №260070/13.11.2020г., постановено по АНД №758/2020г.
на Районен съд –Враца.
ОСЪЖДА Сектор“ПП“-Враца към
ОДМВР-Враца да заплати на Ю.Ю.К. разноски в касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.